Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 747
10.11.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Евгения Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 712 по описа на Административен съд – Хасково за
2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от П.Д.К.,
ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, депозирана чрез процесуален
представител - адв.К.В., срещу Решение № 77 от 31.05.2022 г., постановено по
АНД № 128 по описа за 2022 г. на PC - Свиленград, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 1746 от 28.01.2022 г. на
Директора на Регионална Дирекция по горите - гр.Кърджали.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не
уважил нито едно от подробно аргументираните в жалбата основания за отмяна на
обжалваното НП, като същевременно не ги обсъдил изцяло и не посочил защо счита
същите за неоснователни. По делото били събрани гласни доказателства, от които
се установило, че е съставен акт за установяване на административно нарушение
на председателя на Ловно сдружение „Ивайловград“, тъй като предоставил на
ръководителя на груповия лов разрешително за групов лов серия ********, без в
него да е попълнена датата, на която ще се проведе груповият лов. Жалбоподателят
направил искане до съда да се изиска от Директора на РДГ - Кърджали препис от
гореописания АУАН и дали е издадено въз основа на него наказателно
постановление, но това му искане било оставено без уважение. Счита, че с отказа
на съда да се съберат исканите доказателства било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като бил лишен от възможността по
делото да се установи, че липсата на дата в разрешението за групов лов не може
да се вмени във вина на конкретния най-млад ловец в дружината, при положение,
че първо председателят на Ловното сдружение „Ивайловград“ бил длъжен да постави
дата на разрешението за групов лов. Разрешение за групов лов не следвало да се
предоставя на ръководителя на лова без дата, поради което не можело да се вмени
във вина на конкретен ловец, че ловува без разрешение, тъй като други лица били
отговорни за наличието на такова с попълнени в него реквизити.
С
оглед на така изложеното, моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо
него да бъде постановено друго такова, с което да бъде отменено изцяло
Наказателно постановление № 1746 от 28.01.2022 г., издадено от Директора на РДГ
- Кърджали.
В
съдебно заседание процесуалният представител на касационния жалбоподател
пледира за уважаване на касационната жалба по посочените в нея основания.
Ответникът - Директор на Регионална
Дирекция по горите - гр.Кърджали, в представен чрез процесуален представител
писмен отговор на касационна жалба, моли да бъде потвърдено решението на
районния съд. На основание чл.63д, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., съгласно чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случай, че не се потвърди
обжалваното решение, счита, че е налице прекомерност на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение, поради което моли същото да бъде намалено до
минималното възнаграждение, изчислено съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С обжалваното съдебно решение Районен
съд - Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 1746 от 28.01.2022 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на П.Д.К. за нарушение на чл. 84,
ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД) са наложени административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
(пункт I), на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е наложено административно
наказание „лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години (пункт III), както
и на основание чл. 95, ал. 1 от същия закон е отнето в полза на държавата
средството за ловуване - гладкоцевна пушка/тип помпа/ марка „Мозберг”, модел
„500А”, калибър 12, № L206778 (пункт II).
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са законосъобразни и че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. АУАН и НП отговаряли на законовите
изисквания за форма и съдържание, като нарушението било описано ясно, както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация, респективно налице
било пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, които били нарушени. Актовете били издадени от
компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Правилно административното нарушение било правно квалифицирано. Прието е, че
към момента на съставяне на АУАН жалбоподателят е имал качеството на лице,
което ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, тъй като бил в движение
извън населените места, с извадено от калъф ловно оръжие, като не били налице
изключенията по чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗЛОД. Съдът се е концентрирал върху
основния спорен въпрос – дали дейността се извършва, без лицето да има писмено
разрешително за лов, съответно е дал положителен отговор на въпроса -
извършването на лов без разрешително било налице, тъй като наказаният
притежавал разрешително за лов, но без попълнени в него реквизити, а именно
дата и място на ловуване, подпис на председателя на ЛРД и подпис на единия от
ловците. Липсата на посочените реквизити лишавала разрешителното от формална
доказателствена сила и била равнозначна на пълна липса на разрешително. Липсата
на реквизити в разрешителното била описана в констативния протокол, към който
препращали АУАН и НП, който способ не бил недопустим с оглед наличието на
протокола в административно-наказателната преписка. Препращането относно
описанието на административното нарушение към протокола било достатъчно, за да
се счита за спазено изискването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, що се касае до
задължителните реквизити на АУАН и НП - описание на нарушението, датата и
мястото на извършване и обстоятелствата по извършване. Фактът, че в АУАН и НП
не било посочено да е бил уловен или убит дивеч не можело да се приеме за липса
на прецизност в описанието, която да представлява основание за отмяна на
санкционния акт. Според въззивната инстанция, приложеното разрешително за лов
не било попълнено изцяло и съгласно изискването на закона, като се имало
предвид и нераздаването на талоните към него. Изложените аргументи от съда са
обосновали извода, че разрешителното се
приравнява на липса на такова - така попълнено, то можело да се използва на
всички дати от месечния календар, респективно отчетено единствено то при
приключването на месечния график, а останалите разрешителни за лов, издавани за
други дни на лов, посочени в графика, да бъдат отчетени като неизползвани, като
по този начин нямало да се заплати и дължимата за това такса. Наред с това
въззивната инстанция е установила, че в конкретния случай ловците въобще нямали
право да осъществяват лов, тъй като съгласно изискванията на ЗЛОД и Правилника
за прилагането му, дейност по ловуване не можело да се извършва при по-малко от
8 човека, а те били 7. Подробно е обсъдено и наличието на субективния момент от състава на нарушението
с оглед направените възражения, че задължението за попълване на липсващите
реквизити в разрешителното за лов не било на жалбоподателя, а на специалиста по
ловното стопанство, респективно на председателя на ЛРД или на ръководителя на
лова. В тази връзка е посочено, че жалбоподателят е следвало да знае, както и че
е знаел, че всички реквизити трябва да бъдат попълнени, а фактът, че не били
попълнени му станал известен, тъй като бил наличен негов подпис в приложеното
към АНП разрешително. В решението е обоснован и изводът на съда за липса на
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обсъдени са също вида и размера
на наложените наказания, като е прието, че определянето им е правилно
извършено.
Касационната инстанция намира така
постановеното решение за правилно.
При извършената служебна проверка на
обжалваното решение се установява, че в същото относимите факти са възприети от
съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред, като фактическите изводи са направени след надлежен анализ и
преценка на събраните по делото доказателства.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазени са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването
на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание,
които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана, или да възпрепятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление. Такива в конкретния случай не са налице.
Съобразно посочената за нарушена норма
на чл. 84, ал. 1, предложение второ от ЗЛОД, който ловува без писмено
разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50
до 400 лв. Легалното определение на понятието „ловуване“ се съдържа в
разпоредбата на чл. 43 от ЗЛОД, като ловуване е и престой или движение на лица
извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо
дали е заредено или не – чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД.
Правилно и законосъобразно въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено
от фактическа страна, че на 11.12.2021 г. в землището на с.Дъбовец, Ловище № 1,
община Любимец, жалбоподателят е ловувал в условия на престой с процесното
ловно оръжие, сглобено и извън калъф. При проверката е представено Разрешително
за групов лов, серия ЮИ 00145, но в същото са липсвали дата на ловуване,
ловище, местност и подпис на председателя на ЛРД. Така представеното
разрешително, поради липса на вписани съществени реквизити, е приравнено от
контролните органи на липсващо такова. Също така, преди
започване на лова не са били раздадени талоните от Приложение № 1 от
Разрешителното за лов, респективно по време на проверката жалбоподателят и
останалите ловуващи не могли да удостоверят, че участват в лова, съобразно
изискванията на закона.
Фактическите изводи на районния съд за
осъщественото деяние и неговото авторство се обосновават от категоричните и
безпротиворечиви гласни доказателства, които установяват релевантните
обстоятелства – датата и мястото, на което е установен нарушителят, както и, че
е бил с ловно оръжие – сглобено и извадено от калъф, без съответното
разрешително за лов. Показанията им се потвърждават и от писмените
доказателства, в това число Предавателно-приемателен протокол от 11.12.2021 г.,
както и от Разрешително за групов лов, серия ЮИ 00149.
Гореописаните обстоятелства обуславят
ангажиране на административно-наказателната отговорност на касационния
жалбоподател, доколкото деянието му осъществява фактическия състав на
нарушението по чл. 84, ал. 1, предл. 2 от ЗЛОД – ловуване по смисъла на чл. 43,
ал. 3, т. 1 от ЗЛОД (престой/движение извън населено място с извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие), без да притежава писмено разрешително за лов.
Последното на основание чл. 57, ал. 1 от ЗЛОД се издава при условия и по ред,
определени в правилника за прилагането на закона след заплащане на такса за
издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разрешителните за лов
са по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите и се водят на отчет в държавните горски стопанства и ловни стопанства –
ал. 3 на същата разпоредба. Съответно съдържанието, което следва да има
разрешителното за групов лов, се определя в разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от
ЗЛОД и чл. 86, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЛОД. Разпоредбата на чл.
58, ал.1 от ЗЛОД предвижда в разрешителното за лов да се вписват имената на
ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване,
видът и броят на разрешения за лов на дивеч и името на ръководителя на лова при
групов лов. А съгласно чл. 86, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗЛОД,
разрешителните за групов лов в ловностопанските райони на ловните сдружения се
издават от специалиста по ловно стопанство в два екземпляра въз основа на
утвърдения план за ползване и одобрен месечен график за ловуване, като в него
се вписват видът на разрешения за отстрел дивеч, ловището (местността) и датата
на ловуване.
С оглед цитираните по-горе правни норми
следва да бъде прието, че задължението за вписване на определени реквизити
възниква по силата на законова правна норма и липсата на вписване на който и да
е от тях приравнява издаденото разрешително за лов на липсващо разрешително,
лишено от формална удостоверителна сила. В тази връзка от прегледа на
съдържащото се в административнонаказателната преписка Разрешително за групов
лов, серия ********
е видно, че същото не съдържа в цялост изброените по-горе съществени реквизити
– дата на ловуване, ловище, местност. Същите са от съществено значение, за да
може да се прецени дали даденият ловец разполага със законовата възможност на
посочената дата, местност и ловище да осъществи претендираната от него ловна
дейност.
В допълнение следва да бъде посочено и
това, че Разрешително за групов лов, серия ******** не само не съдържа
посочените по-горе реквизити, но в същото е вписан ловностопански район
Свиленград, който не е съответен на този, в който следва да ловува
жалбоподателят. Съгласно приетите като доказателство в производството пред
районния съд Заповед № РД46-626/12.04.2021 г. на Министъра на земеделието и
горите за определяне на ловностопанските райони в района на дейност на ДГС - Свиленград,
както и от извадка за разпределението на площите по ловища и ловностопански
райони от Плана за ловностопанските мероприятия на ДГС - Свиленград от 2015 г.
е видно, че ловностопански район Свиленград не съществува, а са обособени ловностопански
райони „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и „Свиленград 10“. Мястото, на което е
установено нарушението е в землището на с. Дъбовец, Ловище № 1, община Любимец,
което попада в ловностопански район „Дъбовец“ и е с граници, различни от тези
ЛР „Свиленград 8“, „Свиленград 9“ и „Свиленград 10“. Посоченото представлява
още едно основание да се приеме, че е налице изначална липса на надлежно
издадено разрешително за лов.
Правилно и законосъобразно районният съд
е определил размера на наложеното наказание, като се е съобразил с границите на
наказанието, предвидени за нарушението по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно
която при така установеното нарушение на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, лицето се
лишава и от право на ловуване за срок от три години. Обосновано е прието, че НП
е законосъобразно и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на
вещта, средство на нарушението. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези оръжия.
В случая не може да намери приложение
институтът на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Ловуването е
дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена
опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на
осъществяването ѝ, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя
именно чрез значителните в случая не толкова по размер, колкото по вид административни
санкции. Настоящият състав на съда счита, че конкретното деяние не разкрива
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от същия вид.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
изцяло Наказателно постановление № 1746 от 28.01.2022 г. на Директора на РДГ –
Кърджали, районният съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
заявеното искане за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63, ал.
3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да
заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева – минималният размер, определен с
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 77 от 31.05.2022 г., постановено по АНД № 128/2022 г. по описа на
Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1746
от 28.01.2022 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите - гр.Кърджали.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, да
заплати на Регионална дирекция по горите – Кърджали, сумата в размер на 80.00 (осемдесет)
лева, представляващи разноски по делото пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.