№ 29014
гр. София, 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110123071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника ***/ за изменение на решението по делото в
частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че неправилно на ответника
не са били присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед
приетото от съда, че не са представени доказателства за заплащане на последното.
Отправя се искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като такива
бъдат присъдени на ответника.
От страна на ищцата П. Н. П. е постъпило становище за неоснователност на
искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при наличие
на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представен от
страната списък на разноски по чл.80 ГПК /който се явява предпоставка за
допустимост на искането по арг. от т.9 на ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, доколкото се иска изменение на решението в частта относно
претендираните от молителя, а не възложените в негова тежест такива/, поради което
същото е процесуално допустимо.
С решение от 27.09.2022 г. предявените от ищцата искове са отхвърлени, с оглед
на което право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, има ответникът.
От страна на последния се претендира заплащането на адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 20.06.2022 г. /на гърба на л.41 от
делото/. Видно от същия, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
700 лв. Посочен е начин на плащане – „по банков път“, като изрично е посочено и от
коя по коя банкова сметка следва да бъде платено. До приключване на устните
състезания пред първата инстанция не са представени доказателства за плащане на
1
възнаграждението по банков път. Такива са представени едва с молбата по чл.248 ГПК,
а именно – платежно нареждане от 27.06.2022 г.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 6/2012 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК. Ето защо, в
договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по
силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен
начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, какъвто е процесният случай, то следва да бъде документално
установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането .
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай
той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от ТР № 6/2012 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за присъждане на разноски не само
следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция,
но в този срок трябва да бъдат представени и доказателства за плащането им ,
както и списък на разноските по чл. 80 ГПК /определение № 85 от 15.06.2018 г. по гр.
д. № 3255/2017 г. на ВКС, II ГО/. След това страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират и
нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени
искания /определение № 39 от 27.02.2020 г. по ч. гр. д. № 3666/2019 г. на ВКС, I ГО/.
В случая ответникът своевременно е заявил искане за присъждане на разноски,
но не е представил доказателства за извършването им до приключване на устните
състезания пред СРС, с оглед на което разноски на ответника не следва да се
присъждат, в какъвто смисъл са и изложените в решението мотиви.
Изводи в различен смисъл не се налагат от обстоятелството, че в договора за
правна защита в поле „платена сума“ е посочена сумата 700 лв., доколкото изрично
като начин на плащане е уговорено същото да се извърши по банков път, а не в брой.
Само в случай на уговорен начин на плащане в брой договорът за правна защита би
могъл да служи като разписка за заплащане на адвокатското възнаграждение, какъвто
процесният случай не е.
Същевременно, представянето на платежно нареждане с молбата по чл.248 ГПК
не е от естество да санира пропуска своевременно да бъдат представени доказателства
за плащането.
По изложените съображения не е налице основание за изменение на решението
в частта за разноските.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника *** по чл.248 ГПК за
изменение на решение № 10445/27.09.2022 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за
2
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3