Решение по дело №336/2022 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 7
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20222180100336
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Царево, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100336 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
“**” ЕАД, ЕИК **, представлявано от А.А.- Изпълнителен директор, чрез
процесуален представител Ц. П., адрес: **, срещу: В. Б. Б., ЕГН **********-
наследник на Д.П.Б., ЕГН: **********, адрес на топлоснабден имот: **
абонатен № ** инсталация № ** ID: **, с която се иска от съда, да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, сума в общ размер
на 1138.38 лв. от които 919.79 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г.
и 172.12 лв. законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г. както и
сума за дялово разпределение за периода м. 03.2018 г. до м. 04.2019 г. в
размер на 37.75 лв. главница, 8.72 лв. мораторна лихва за периода от
01.05.2018 г. до 23.03.2021 г. ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите. Да присъди на ищеца направените разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответника.
Ответника е получил съобщението и е депозиран писмен отговор в
1
срок. В отговора на исковата молба, ответника счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищеца се е намирал в договорно
правоотношение с наследодателя на ответника, относно доставка и продажба
на топлинна енергия за имот, посочен в ** абонатен № ** инсталация № **
ID: **, при което наследодателя на ответника като клиент на топлинна
енергия, е задължен да заплащат стойността на доставена топлинна енергия в
срока по общите условия. Твърди се, че доставената до имота топлинна
енергия, не е заплатена от ответниците. Предвид обстоятелството, че цената
не е заплатена в срок, ищецът претендира и мораторна лихва. С исковата
молба са предявени и искове за заплащане цена на сума за дялово
разпределение и на мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Видно от Договор между СЕС и фирма „**” ООД, за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, Протокол от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, за избор на фирма за
дялово разпределение, както и приложен към него списък на етажната
собственост, страните са постигнали съгласие, че изпълнителят ще извършва
дялово разпределение, а възложителите приемат да поставят индивидуални
разпределители. Договорът е сключен в изпълнение на прието решение на
общото събрание на етажните собственици.
Установява се от сключен договор между Договор между „Т**” ЕАД и
„**” ООД, че „**” ООД, приема да извършва дейност по дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,
а "Т**" ЕАД се съгласява да определя задълженията на отделните
потребители въз основа на данните от дялово разпределение.
Приети са общи условия на "Т**" ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от писмо от Договор за продажба на недвижим имот от
10.11.1976 год. и Писмо от Столична община, район Красна поляна е, че
2
собственик на процесния имот е била Д.Б..
Съгласно приложеното удостоверение за наследници, единствен
наследник на Д.Б. е ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото експертиза,
задълженията са за сума в общ размер на 1138.38 лв. от които 919.79 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. и 172.12 лв. законна лихва за забава
от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г. както и сума за дялово разпределение за
периода м. 03.2018 г. до м. 04.2019 г. в размер на 37.75 лв. главница, 08.72
лв. мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 23.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е обусловено от
доказване, че между страните съществува договор, при което едната страна
по договора претендира реално изпълнение на договорно задължение на
насрещната страна, когато липсва доброволно изпълнение. С този иск е
предоставена защита на страната по договора, когато съконтрагентът й не
изпълнява възникналите по договора задължения. В настоящия случай
ищецът претендира изпълнение на задължението за заплащане цена на
доставена топлинна енергия. Съдът, анализирайки в съвкупност
доказателствата по делото, приема, че ищеца и наследодателя на ответника,
са били обвързани от договорно правоотношение, по силата на което,
дружеството - ищец реализира дейност по доставка и продажба на топлинна
енергия, а наследодателя на ответника има качеството клиент на топлинна
енергия като съсобственик на имота. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
предвижда, че клиенти на топлинна енергия са собствениците или носителите
на вещно право на ползване върху имота, а по отношение на сградите, които
са топлоснабдени към влизане в сила на ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ законът не поставя
изискване за сключване на писмен договор, а договорното правоотношение
възниква при съобразяване притежаваното право на собственост или вещно
право на ползване. Съвкупният анализ на доказателствата по делото
позволява да бъде възприето, че наследодателя на ответника, има качеството
клиент на топлинна енергия- вписаните постоянни и настоящи адреси на
наследодателя на ответника, са на адреса на топлоснабдения имот, а с
3
Договор за продажба на недвижим имот от 10.11.1976 год. и Писмо от
Столична община, район Красна поляна се, доказва, че собственик на
процесния имот е била Д.Б.. С оглед смъртта на Д.Б., правилно е насочена
исковата претенция срещу единствения й наследник, който в качеството му на
собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката. По делото няма
данни, а и не се твърди, топлоснабдения имот да е бил отчужден от
ответника, или пък същия да е направил отказ от наследството на Д.Б.. Така
мотивиран, съдът приема, че е доказано, че между страните съществува
договорно правоотношение и ответника се явява задължен да заплаща цената
на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
предвижда, че правата и задълженията на страните по договора за продажба
на топлинна енергия се регламентират от общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,
поради което съдът приема, че приложение намират именно общите условия.
За да бъде изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно, необходимо е цената на доставена топлинна енергия да е заплатена в
срока по общите условия. Провеждането на доказване факта на плащане
цената на доставена топлинна енергия е възложено на ответника. Ответника
не е представил доказателства да е изпълнил своите договорни задължения-
липсват доказателства да е заплатена цената или част от същата, поради което
съдът намира, че исковете подлежат изцяло на уважаване. Според съда,
исковете за сумите за дялово разпределение също подлежат на уважаване,
съобразявайки клаузите от общите условия, които регламентират, че сумата
за дялово разпределение се заплаща на дружеството доставчик на топлинна
енергия, т.е. на ищеца.
Уважаването на иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване, че парична сума не е заплатена на падежа или в
рамките на уговорения срок и за периода на забава длъжникът отговаря пред
кредитора за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. При
това положение съдът намира, че исковете за мораторна лихва подлежат на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждане на съдебни разноски, съдът намира, че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 300,00 лева, съгласно представения списък.
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********- наследник на Д.П.Б., ЕГН:
**********, да заплати на "Т**" ЕАД, ЕИК **, сума в общ размер на 1138.38
лв. от които 919.79 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. и 172.12 лв.
законна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г. както и сума за
дялово разпределение за периода м. 03.2018 г. до м. 04.2019 г. в размер на
37.75 лв. главница и 08.72 лв. мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до
23.03.2021 г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба-12.04.2021 год. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на "Т**" ЕАД, ЕИК **,
сумата от 300,00 лева за разноски по делото

Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд- Бургас, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5