Решение по дело №1546/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2023 г.
Съдия: Дарина Стойкова Матеева
Дело: 20237180701546
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1612/11.10.2023г.

 

гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

      ДАРИНА МАТЕЕВА

 

при секретаря Станка Журналова и  с участието на прокурора Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 1546 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив, против Решение № 689/24.04.2023 г., постановено по АНД № 1244/2023 г. по опис на Районен съд Пловдив, VI н. с., с което е отменено Наказателно постановление № 677136-F674809/21.11.2022 г., издадено от директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което "УилнесМи 2019" ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, е санкционирано с "имуществена санкция" в размер на 700 лева за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение, като по същество се иска постановяване на решение, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът "УелнесМи 2019“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита касационната жалба за основателна.

Съдът, като обсъди наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и, като извърши, на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районен съд е обжалвано Наказателно постановление № 677136-F674809/21.11.2022 г. на директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП – гр. Пловдив, с което на "УилнесМи 2019" ЕООД, с ЕИК *********, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 700 лева за нарушение на чл.125 ал.5 във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че при извършена служебна проверка в ТД на НАП на 15.06.2022 г. е констатирано, че "УелнесМи 2019" ЕООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП за данъчен период 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г. до 14.06.2022 г., включително. Справка-декларация  по смисъла на чл.125 от ЗДДС не е подадена в ТД на НАП и към датата на съставяне на АУАН.

За да отмени НП, районният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява по несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по смисъла на чл.125 ал.5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка – декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при условията на чл.18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на справка-декларация е самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения - неподаване на справка–декларация и, отделно, на отчетни регистри води до непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя. Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки ги към разпоредбата на чл.125 ал.1 от ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за прилагане на чл.18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административнонаказателната отговорност поради това, че за едно и също административно нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания. Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си въззивният съд подробно е изследвал спорните въпроси. В мотивите на оспореното решение е даден отговор на всеки един от доводите на касатора и тези правни изводи на РС се споделят от настоящата инстанция.

Районният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила,като с оглед  нормата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК настоящият касационен състав  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 689/24.04.2023 г., постановено по АНД № 1244/2023 г. по опис на Районен съд Пловдив, VI н. с.,

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

   2.