Решение по дело №203/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 229

 

РіСЂ. РЎ., В 06.08.2020 РіРѕРґ.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - С., наказателен състав, в съдебно заседание при закрити врата на седми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

 като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 203 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба, подписана от Х.Н.Г. с ЕГН-**********,***, в качеството ѝ на председател на Женско сдружение „Е. К.“, управляваща Преходна къща „Р.“ – гр. С. против Наказателно постановление № РД-17-3, издадено на 28.02.2020 г. от М. Л., в качеството ѝ на заместник- председател на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 45, ал. 5 от Закона за закрила на детето, а именно имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за осъществяване състава на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето вр. с чл. 43б, ал. 1 от ЗЗДетето.

В депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност. Посочено е, че текста на чл. 43б от ЗЗДетето е отменен с ДВ бр. 24 от 2019 г. в сила от 01.01.2020 г. Твърди се, че сдружението е предприело действия за лицензиране на преходната къща. Навеждат се доводи за маловажност на деянието по няколко причини: към момента на издаване на НП не е налице такова нарушение; липсва умисъл за извършване на нарушението и не са настъпили вредни последици за настанените в къщата деца и родители, както и по отношение на обществото; настаняването на лицата не е довело до създаване на предпоставки за обществена опасност, напротив настанените заявяват, че настаняването им е дало възможност да се спасят от насилниците си; от морална гледна точка настаняването на лицата не би могло да бъде укоримо поведение, дори и в хипотезата на допускане на административно нарушение, касаещо издаването на лиценз. Излагат се доводи, че в конкретния случай посочените в чл. 12 от ЗАНН цели са били постигнати, тъй като са предприети действия за лицензиране на иновативната социална услуга и е издаден лиценз.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. 

При редовно призоваване жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Не се явява във второто съдебно заседание, но депозира писмени бележки и моли за отмяна на процесното НП.  

За въззиваемата страна  се явява упълномощен представител – юрисконсулт Я., който оспорва жалбата. Не се явява в следващото с.з., но депозира писмено становище.

При редовно призоваване Районна прокуратура – С. не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

 Актосъставителят Г.А. посочва, че от м. юли 2018 г. ДАЗД работи по случая на 8-годишното момиче Ана Рачинска след подаден сигнал от майката за съмнения за сексуално насилие, упражнено върху детето от страна на бащата. Последният също сигнализирал агенцията, че майката възпрепятства контактите му с детето и го укрива. В хода на проверката ДАЗД сигнализирали Дирекция „Социално подпомагане“ – В. и ОДМВР – В.. От 28.09.2018 г. детето било в неизвестност и обявено за общодържавно издирване. На 20.06.2019 г. в агенцията постъпил пореден сигнал от майката на А. Р.. Чрез него тя обжалвала приложената полицейска закрила на детето, с която то е изведено от Кризисен център С., услуга управлявана от Женско сдружение „Е. К.“. Непосредствено след това постъпили писма от Дирекция „Социално подпомагане“ – С., от Дирекция „Социално подпомагане“ – В. и от ОДМВР – В., чрез които станало ясно, че детето е открито на територията на Кризисен център - С. заедно с майка си. На 19.06.2019 г. била предприета полицейска закрила спрямо детето от страна на ОДМВР – С.. В отговорите от институциите се съдържали данни, че в някакъв период от време детето е пребивавало в Преходна къща „Р.“, но държавните институции нямали данни за подобна регистрация. В тази връзка със заповед на председателя на ДАЗД (л. 19) актосъставителят заедно с колега извършили проверка в Преходна къща „Р.“. Проверката се състояла в преглед на документацията, поддържана в преходната къща, както и разговори с потребителите. В хода на проверката се установило, че детето е пребивавало в Преходна къща „Р.“ в периода от 15.04.2019 г. до 10.06.2019 г. без системата на закрила или полицията да са били уведомени за това обстоятелство. Органите единствено били уведомени, че на територията на преходната къща има дете в риск и то е обект на закрита от ДСП – В.. Освен това било установено, че в къщата е пребивавало и друго дете до 15.08.2019 г. За установеното бил съставен констативен протокол.

На 12.09.2019 г. актосъставителят А. в присъствието на свидетелите В. и П. съставила АУАН срещу жалбоподателя Х.Н.Г. в качеството и на председател на Женско сдружение „Е. К.“, управляващ Преходна къща „Р.“ – С. за това, че периода от 15.04.2019 г. до 15.08.2019 г. в гр. С. дружеството е предоставило социална услуга за две деца – А. Р. и К. Г. в Преходна къща „Р.“ – С. при нарушение на разпоредбата на чл. 43б, ал. 1 от Закона за закрила на детето. Посочени са белезите, които сочат иновативна социална услуга са: управлява се от български физически лица, регистрирани по Търговския закон и юридически лица, съгласно чл. 18, ал. 1 т. 1 от Закона за социалното подпомагане; целевата група са жени, пострадали от насилие или трафик и техните деца; предлага се подслон извън обичайната среда за ползвателите, в среда близка до семейната по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Закона за социалното подпомагане; услугата е срещу заплащане; предлага се подкрепа - социално и психологическо консултиране срещу заплащане; има правилник, методика, правила и процедури. Останалата част от фактите са написани неясно и не се разчитат. Актосъставителят преценила, че с оглед описаното е осъществен състава на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето, а именно жалбоподателят Г. в качеството си на председател на ЖС “Е. К.” и управляващ Преходна къща “Р.” гр. С. е предоставила социална услуга за две деца при нарушение на чл. 43б, ал. 1 от ЗЗДетето без лиценз. Като доказателство бил приложен съставения констативен протокол. 

При предявяването жалбоподателят Г. не отразила обяснения или възражения. В указания в закона тридневен срок депозирала възражения, в което посочила, че не са възприемали преходната къща като социална услуга по смисъла на Закона за социалното подпомагане, но отчитат това като грешка. Отразено е, че е подадено заявление за издаване на лиценз от ДАЗД.

С Наказателно постановление № РД-17-3, издадено на 28.02.2020 г. наказващият орган при описание на фактите посочил непосочени в акта факти (л. 5 обратна страна и първият абзац на л. 6). Наказващият орган преценил, че е осъществен състава на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето, а именно жалбоподателят Г. в качеството си на председател на ЖС “Е. К.” и управляващ Преходна къща “Р.” гр. С. предоставила социална услуга за две деца при нарушение на чл. 43б, ал. 1 от ЗЗДетето без лиценз. Наказващият орган преценил, че случая не е маловажен. Не са посочени аргументи защо случаят не се приема като маловажен. Наказващият орган наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за осъществен състав на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето.

Със Заповед № РД-01-1341 от 19.12.2019 г. е издаден лиценз на Женско сдружение “Е. К.” за предоставяне на социална услуга за деца: Преходна къща “Р.”.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и писмените доказателства по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в ЗАНН. Действително чл. 43б от ЗЗДетето, който предвижда, че лицата могат да предоставят социална услуга след получаване на лиценз, не е действащ към момента. Не е действащ и чл. 18 от Закона за социалното подпомагане, посочен от процесуалния представител на наказващия орган. На 28.02.2020 г. наказващият орган е наложил наказание на основание чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето. Към момента на издаване на НП текстът вече е бил отменен. Действащото законодателство предвижда наказание за предоставяне на социални услуги без лиценз с текста на чл. 166 от Закона за социалните услуги. Според действащото законодателство обаче наказателно постановление за такова нарушение може да бъде издавано от изпълнителния директор на Агенцията за качество на социалните услуги или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото не са приложени доказателства наказващият орган да е бил оправомощен от изпълнителния директор на Агенцията за качество на социалните услуги да издава НП за подобно нарушение. В този смисъл съдът приема, че наказващият орган е некомпетентен да издава НП за подобно нарушение след отмяната на чл. 45, ал. 5 от ЗЗДетето и при липса на правомощие. Поради това процесното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено от материално некомпетентен орган.

Прави впечатление, че в НП са описани факти, които не са отразени в съставения АУАН. Производството започва именно със съставяне на АУАН. Посочването в НП на факти, които не са отразени в акта, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на наказания. Наказаното лице не е имало възможност да депозира възражение с оглед описаните факти. Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на процесното НП.

На следващо място, от посоченото в НП не става ясно кой е наказания - председателя на женското сдружение или сдружението. Макар акта и НП да са издадени срещу жалбоподателя в качеството ѝ на председател на сдружението и управляващ преходната къща, на жалбоподателката е наложена имуществена санкция, а не глоба. В този смисъл не е ясна волята на наказващия орган. Действително допустителството е предвидено с текста на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. В този случай обаче е необходимо актосъставителя и АНО да са приели, че жалбоподателя в качеството ѝ на председател на Женско сдружение “Е. К.” и управляващ преходната къща е наредила или допуснала извършването на такова нарушение. В акта и НП обаче не са посочени такива факти. Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на процесното НП.

Предвид изложеното процесното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – С.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-17-3, издадено на 28.02.2020 г. от М. Л., в качеството ѝ на заместник- председател на Държавна агенция за закрила на детето, с което на Х.Н.Г. с ЕГН-**********,***, в качеството ѝ на председател на Женско сдружение „Е. К.“, управляваща Преходна къща „Р.“ – гр. С., е наложено административно наказание на основание чл. 45, ал. 5 от Закона за закрила на детето, а именно имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за осъществяване състава на чл. 45, ал. 5 от Закона за закрила на детето вр. с чл. 43б, ал. 1 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - С. в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

     Силвина Йовчева