РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 04.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Т.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4450 по описа за 2015 г. по описа на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищецът
Ц.Л.Г. твърди, че на 23.02.2015 г., около 10.30 ч., в гр. Плевен, водачът на лек автомобил
„БМВ 320“ /на предната дясна седалка се е возил ищеца/ , с рег. № *******, Д.И.Д.,
при движение с посока от „Телевизионната кула“ към магазин „Лайф“, при
навлизане в полегат десен завой, губи управление. В резултат, настъпва първи
удар на лекия автомобил с предната му част в метален стълб, завърта се и се
удря във втори метален стълб. В резултат на
произшествието получил травматични увреждания,
както следва: счупване на лявото
бедро, фрактура на дясна китка, разкъсно - контузна рана на втори пръст на
дясна ръка, охлузване и оток на носа. Сочи, че към момента е в невъзможност да
се обслужва сам, лишен е от пъллноценен живот, изпитва силни болки в областта
на счупванията, психичното му състояние също се е влошило.
Сочи,
че към датата на увреждането, за лекия автомобил, причинил инцидента, е налице за
лекия автомобил „ БМВ 320“, с рег. № *******, е валидно сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, полица № 02115000612024, със
срок на валидност една година, считано от 20.02.2015г.
до 19.02.2016
г. със З. „Б.И.“ АД.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника, да заплати на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.) обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от
процесното ПТП, в размер на сумата от 90 000
лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното
ПТП, ведно със законна лихва от деликта, както
и обезщетение за причинените му в тази връзка имуществени вреди в размер на 2 262.20
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове за
неимуществени и имуществени вреди по основание и размер, като сочи че
претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не съответства на
действителната тежест на уврежданията. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца,
като че същия е бил без предпазен колан. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение. Претендира разноски.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
При
предявен иск за обезщетение за претърпени вреди пряко срещу застрахователя, въз
основа на разпоредбата чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав
на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от
което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската
отговорност на деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление
на процесното МПС.
Видно от присъда № 210 от 27.10.2015 г., по н.о.х.д. № 1930/2015 г. на Районен
съд, гр. Плевен, Д. Т. Д. е признат за
виновен в това, че на 23.02.2015 г., в гр. Плевен, в района на ж.к. „Д.“,
при управление на моторно превозно средство
- лек автомобил „БМВ 320“ с ДК № *******,
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1 т. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл.
21, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Ц.Л.Г.,
изразяващи се в счупване на лява бедрена кост и счупване на дясна лъчева кост,
довели до трайно затруднение движенията на ляв долен крайник и на десен горен
крайник - престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“ НК, като на основание чл.
78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК (както и приетото в т. 15 от ТР 6/2012 ОСГТК) решението
по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в влязлото
в сила решение на наказателния съд обвързва настоящата И.танция да приеме за
доказано: извършването на деянието; причиняването
средни телесни повреди, част от съставомерния състав на престъплението, описани
в присъдата; противоправността на деянието; както и виновността на водача
на лекия автомобил, действал по непредпазливост. Предвид това, са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно
заключението на медицИ.ката експертиза от 06.11.2015 г., ищецът е получил в
резултат на произшествието счупване на лява бедрена кост, счупване на дясна
лъчева кост и изкълчване на дланните /карпални/ кости на дясната ръка. По време
на лечението е търпял интензивни болки първия месец след оперативното лечение
за наместване на счупванията и 15 дни след другите оперативни интервенции. При извършения медицИ.ки преглед на 06.11. 2015 г. вещото лице д-р К.С. е установило
ограничени движения в лявата тазобедрена, лява колянна и дясна гривнена стави,
наличие на метална остеосинтеза на лява бедрена кост и дясна лъчева кост, които
представляват последици от уврежданията и не може да се даде крайна оценка на
ограниченията. Извършените разходи от ищеца по време на лечението са
необходими.
Съгласно допълнителното заключение
на медицИ.ката експертиза от 11.03.2016 г., при анализа на медицинската
документация, представена по делото до съдебното заседание на 16.11.2015 г. има
противоречие по отношение на обективното състояние на ищеца, описано в
амбулаторните листове от 17.04.2015 г., от 08.09.2015 г., 08.06.2015 г. и от
31.07.2015 г-, където е описано, че има ограничен обем при движение в лява тазобедрена и лява колянна става и
епикриза от ИЗ № 6639/2015 г., където е описан нормален физиологичен статус на
ляв долен крайник. В допълнително представената добавка към епикризата е
описано състояние на левия долен крайник, подобно на посоченото в амбулаторните
листове.
В
повторното заключение на медицинската експертиза от 16.12.2016 г. е отбелязано,
че са налице неточности в медицинската документация, като в заключение според
вещото лице ищецът е получил следните увреждания: счупване на лява бедрена
кост; перилунарна трансстилоидна фрактура луксация на дясната гривнена става;
контузия на главата с бокса в областта на носа и лицето; рана в областта на
втори пръст на дясната ръка. Оперативно е извършено наместване и фиксация на
счупването на бедрената кост, наместване на фрактурата на лъчевата кост и
фиксация с канюлиран винт. В острия период болките и страданията са били много
силни, като по-късно ходенето с помощни средства е било затрудено порази
невъзможността на дясната ръка да държи патерицата. Към момента състоянието на
ищеца е добро, като счупването на бедрената кост е зарастнало в рамките на
средностатистическия срок за период от около 6-8 месеца.Според вещото лице, в
резултат на проведеното лечение и евентуалното му продължаване, функцията на
травмираните крайници ще се възстанови напълно.
От заключението на комплексната медико и автотехническа експертиза се
установява, че в медицинската документация по делото, не са описани увреждания
на ищеца, специфични за поставен предпазен колан, като от описаната травма на
носа и лицето, може да се направи извод че
е бил без колан. Според вещите лица,
предпазните колани са най-ефикасни при удар в предната част на автомобила, като
не могат да предотвратят въздействията на инерционни сили върху вътрешните
органи, както и травмите, получени от деформиралите се и притискащи части от
купетата на автомобила.
Свидетелят Д. Т. Д. сочи, че е
участвувал в произшествиет о като водач, като ищецът е бил на предната дясна
седалка, без поставен колан. Свидетелката Д.И. Д. – М. /майка на ищеца/ сочи
че, след инцидента ищецът и бил м тежко състояние, не е могъл да се обслужва,
търпял е болки, като се е движил първоначално с патерици, като от втората
половина на месец септември 2015 г. се е опитвал да се движи без тях.
По делото
не се спори, а освен това се установява от представената към исковата молба
справка от ГФ, че към датата на застрахователното събитие, е действащ договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в полица № 02115000612024, с обект
– отговорността на водач за вреди при управлението на лекия автомобил с рег. № *******,
страна по който е ответното дружество.
Следователно
претенцията за неимуществени вреди е доказана по основание, като относно размерът
на дължимото обезщетение, съдът приема следното:
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема предвид вида и
обема на причинените травматични увреждания – счупване на лява бедрена кост счупване на лява бедрена кост и счупване на дясна лъчева
кост, търпените силни болки след инцидента, както и обстоятелството, че ищецът
е на млада възраст и обстоятелството, че вероятно ще се възстанови
напълно. В тази връзка съдът кредитира
заключението на медицинската експертиза от 16.12.2016 г. като обективно и
компетентно изготвено, като цени показанията на свидетелката Д. – М., с оглед
нейната заинтересованост, тъй като е майка на ищеца и не кредитира същите, в
частта касателно обективното състояние на ищеца към момента. Съобразно икономическите условия на живот в страната, както
и факта, че към състоянието на ищеца е добро, съдът намира, че сумата от 50 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на вредите от ПТП.
Относно
възражението за съпричиняване
Доколкото от
заключението на комплексната експертиза се установява, че ищецът е бил без
предпазен колан по време на произшествието, съдът намира възражението по чл.
51, ал. 2 ЗЗ. за основателно, като съдът с оглед характера на уврежданията и
механизма на произшествието, определя процент на съпричиняване в размер на 1/5.
Следователно
претенцията за неимуществени вреди следва да бъде уважена в размер на 40 000
лв., като за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000
лв., следва да бъде отхвърлен.
Относно
претенцията за имуществени вреди, съдът намира следното:
По делото
са приети следните медицински документи, във връзка с извършени от ищеца
разходи за лечението след произшествието, както следва: фактура от 26.02.2015
г. за сумата от 720 лв. за реконструктивен пирон; фактура от 11.03.2015 г. за
канолиран винт за сума от 240 лв.; фактура 04.03.2015 г. за сума в размер на 1302.20 лв. за консумативи и такси;
Според
медицинската експертиза разходите са необходими, поради което съдът намира
претенцията за основателна, в пълния предявен размер от 2262.20 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 03.04.2015 г.
Относно
разноските
При този
изход на спора на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за
адвокат, но доколкото не са представени доказателства за договорено такова по
реда на чл. 38 ЗА, не следва да бъде
присъждано.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените за разноски за
експертизи и депозит за свидетел, в размер
на 1037.50 лв., както и възнаграждение за адвокат в размер на 4444.45 лв.,
съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 13.05.2015 г.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1600 лв., представляваща държавна такса, както и
разноски в размер на 177.78 лв. за експертизи, съразмерно с уважената част от
иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати
на Ц.Л.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Я.В.С., на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, в резултат на пътнотранспортно произшествие, на 23.02.2015 г., в гр. Плевен, в района на ж.к. „Д.“, по
вина на Д. Т. Д., чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил лек автомобил БМВ 320“ с ДК № *******, към посочената дата е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2015
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 90
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на
Ц.Л.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
адв. Я.В.С., на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 2262.20 лв. (две хиляди
двеста шестдесет и два лева и двадесет ст.)
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, под
формата на разходи за лечението, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.Л.Г.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, адв. Я.В.С. да заплати на З. “Б.И.”
АД,
ЕИК *********
, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1037.50
лв. – деловодни разноски и сумата от 4444.45
лв. - разноски за възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1600 лв. – държавна такса, както и сумата от 177.78
лв. - разноски за експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно на
уважената срещу ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: