Номер 122328.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100501513 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на П. Л. Г. , И. П. С. и Г. Л. Г. срещу Решение
№ 1394 от 04.04.2019г. постановено по гр.д. № 13854/2015г. по описа на ВРС, ХХXI-ви
състав, допълнено с Решение № 6879 от 19.12.2019г. и поправено с Решение № 2120 от
03.06.2020г., с коeто:
на основание чл. 348 от ГПК е постановено да бъдат изнесени на публична
продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: 794 кв.м. ид.ч. от Поземлен
имот, находящ се в гр. Варна, Район „Младост“, м. „***“, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.3513.14 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-64/16.05.2008г. на Изп. Директор на АК, с площ на целия имот от 885 кв.м. и при
граници: имоти с ид. 10135.3513.13 и 10135.3513.458, както и недвижим имот,
находящ се в гр. Варна на ул. „****“ № *, представляващ магазин със склад и
самостоятелен обект с ид. 10135.51.65.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, със застроена площ от 59.57 кв.м. и
изба под магазина и 62 кв.м. ид.ч. от дворното място с ид. 10135.51.65, цялото с площ
от 201 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 10135.51.504; 10135.51.84 и 10135.51.87, при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите и при квоти, както следва:
1/3 ид.ч. за В. Г. Ф. с ЕГН **********;
1/3 ид.ч. за С. Г. С. с ЕГН **********;
1
1/12 ид.ч. за И. П. С. с ЕГН **********;
1/12 ид.ч. за П. Л. Г. с ЕГН **********;
1/12 ид.ч. за М. Л. С. с ЕГН ********** и
1/12 ид.ч. за Г. Л. Г. с ЕГН **********.
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу М. Л. С. с ЕГН ********** искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищците сумата от 7008 лева, представляваща полезни и необходими разноски,
извършени от тях в общия недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр.
Варна, ул. „***“ № *, както следва:
смяна на дограма и замяна с метална със стъклопакет 1.2 кв.м. на стойност 200
лв.;
поставяне на метална основна врата с единично заключване – 190 лв.;
изграждане на бетонна плоча обособяваща втори етаж, 46 кв.м. на стойност 218
лв.;
изграждане на масивно метално стълбище свързващо първо и второ ниво, 20
кв.м., на стойност 600 лв.;
подмяна на гредоред на покрива – 46 кв.м. на стойност 950 лв. и улуци – 7 л.м.
на стойност 70 лв.;
извършена външна топлоизолация, 8 кв.м. на стойност 240 лв.;
вътрешна изолация, 15 кв.м. на стойност 450 лв.;
изградена мозайка, 20 кв.м. на стойност 1 500 лв.;
положен ламинат, 20 кв.м. на стойност 500 лв.;
изградено външно стълбище с желязна врата, железен прозорец и декоративни
охранителни решетки, на стойност 2000 лв. и
поставяне на ОСБ плоскости на стени, 60 кв.м., на стойност 90 лв.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Произнасянето в решението не съответства на предявения иск, поради което е и
недопустимо. ВРС не е обсъдил направеното от въззивниците искане за поставяне на
недвижимия имот съставляващ магазин в общ техен дял. Само поземления имот следва да се
изнесе на публична продан, след приспадане на заплатеното от тях на съделителя М. С.
сума. Неправилно на следващо място ВРС е приел, че подобренията в общия имот са
извършвани единствено от П. Г.. От заключението на вещото лице се установява, че
твърдяните подобрения са действително извършени на място, същите нямат луксозен
характер, а са били необходими за запазване цялостта на сградата и предотвратяване на
разпадането й. В решението липсва произнасяне по предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД, нито е обсъдено доказателството за платена сума в размер на 40 000
2
лв. Молят в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявените претенции по сметки бъдат уважени в цялост, а делбата се
извърши чрез възлагане в общ дял на въззивниците на магазина и изнасяне на ПИ на
публична продан.
В отговор на жалбата М. С. оспорва доводите в нея и излага други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди. По
отношение на претенцията по чл. 55, ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД заявява, че такъв иск не е
предявяван по делото, а дори и да беше предявен, то същият би бил недопустим за
разглеждане в рамките на делбеното производство. Делбата е извършена законосъобразно,
поради което моли решението да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
С влязло в сила на 03.04.2018г. Решение постановено по гр.д. № 13854/2015г. по
описа на ВРС е допусната съдебна делба на недвижими имоти, както следва: на 794 кв.м.
ид.ч. от Поземлен имот, находящ се в гр. Варна, Район „Младост“, м. „***“, представляващ
ПИ с идентификатор 10135.3513.14 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-64/16.05.2008г. на Изп. Директор на АК, целият с площ от 885 кв.м. и при граници на
целия: имоти с ид. 10135.3513.13 и 10135.3513.458, както и на недвижим имот, находящ се в
гр. Варна на ул. „****“ № *, представляващ магазин със склад и самостоятелен обект с
ид. 10135.51.65.1 по КК и КР на гр. Варна,одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2006г. на
ИД на АК, със застроена площ от 59.57 кв.м. и изба под магазина и дворно място с площ от
62 кв.м. ид.ч., съставляващо имот с ид. 10135.51.65, цялото с площ от 201 кв.м. и при
граници: ПИ с ид. 10135.51.504; 10135.51.84 и 10135.51.87, между съделителите и при квоти,
както следва:
1/3 ид.ч. за В. Г. Ф. с ЕГН **********;
1/3 ид.ч. за С. Г. С. с ЕГН **********;
1/12 ид.ч. за И. П. С. с ЕГН **********;
1/12 ид.ч. за П. Л. Г. с ЕГН **********;
1/12 ид.ч. за М. Л. С. с ЕГН ********** и
1/12 ид.ч. за Г. Л. Г. с ЕГН **********,
3
като съсобствеността между страните е възникнала на основание наследяване на С.
Т. С., п. на 04.01.1970г. и Г. С. С., п. на 25.05.1983г.
При въззивното разглеждане на делото е констатирано, че И. П. С. е починала на
27.05.2020г., като на основание чл. 227 от ГПК и настъпилото приемство в процеса, на
мястото на починалата страна са конституирани наследниците й по закон П. Л. Г. и Г. Л. Г. .
Или, квотата в съсобствеността на всеки от съделителите П. и Г. Г. вследствие настъпилото
приемство възлиза на по 1/8 ид.ч.
В срока и по реда на чл. 346 от ГПК съделителите И. С., П. и Г. Г. предявили
претенция по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС за осъждане на М. С. да им
заплати сумата от 25894 лв., съобразно уточнения, последно направени в хода на
проведеното на 19.11.2019г. п.с.з., представляваща стойност на извършени в периода 2004-
2017г. ремонтни разходи от ищците в общия имот – магазин със склад, със знанието и без
противопоставянето на съсобствениците, изразяващи в смяна на дограма – 200 лв.;
поставяне на основна метална врата – 190 лв.; изградена бетонна плоча, обособяваща втори
етаж – 218 лв.; изграждане на масивно стълбище, свързващо първи и втори етаж – 600 лв.;
сменен гредоред на покрива и поставяне на керемиди – 950 лв.; поставяне на улуци, 7 м. –
70 лв.; външна топлоизолация, шпакловка и боядисване 8 кв.м. х 30 лв. – 240 лв.; вътрешна
изолация 15 кв.м. – 450 лв.; изграждане на мозайка и шлайфане – 1500 лв.; поставяне на
ламинат 20 кв.м. – 500 лв.; облицовка на стени с ОСБ плоскости – 90 лв. и изграждане на
външно стълбище с желязна врата, железен прозорец и декоративни охранителни решетки –
2000 лв.
В писмено становище ответницата М. С. оспорила исковете с доводи, че твърдяните
разходи и труд не са реално извършени в имота и никога не е поискано съгласието й за
извършване на същите. Отправила искане за отхвърляне на исковете като недоказани по
основание.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Пред ВРС е прието заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице П. М., от което се
установява, че допуснатите до делба недвижими имоти са реално неподеляеми съобразно
установените квоти на страните. Пазарната стойност на недвижимия имот, находящ се в гр.
Варна, ул. „****“ № *, представляващ магазин възлиза на 60 000 лв., а тази на имота,
представляващ 794 кв.м. ид.ч. от имота с ид. 10135.3513.14 възлиза на 326 100 лв.
С оглед изследване реалната поделяемост на допуснатите до делба имоти съобразно
установените квоти на страните по делото е проведена и тричленна СТЕ. От заключението
на последната се установява също, че всеки от делбените имоти е реално неподеляем, като
действителната пазарна цена на имота, представляващ магазин със склад възлиза на 47 900
4
лв., а на имота представляващ 794 кв.м. ид.ч. от ид. 101035.3513.14 възлиза на 116 600 лв.
По инициатива на ищците по претенциите по сметки по делото са ангажирани и
гласни доказателства посредством показанията на свидетелите С. С. и А. Ч., а по искане на
ответницата са събрани показания на свидетелката А. С.. В показанията си, първата
свидетелка, непосредствен съсед на ищците установява, че П. Г. е ремонтиран изцяло склада
в периода от 2004-2017г. Преди ремонта, склада бил в окаяно състоянието, като ремонтът
обхванал покрива, вътрешните части – били поставени плочки и мозайка. Дограмата била
сменена, поставена нова метална врата, както и прозорци с решетки. Свидетелят Ч. участвал
като майстор в извършването на всички описани СМР.
От заключението на СТЕ изготвено от вещото лице В. С. се установява, че общата
стойност на извършените в имота, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № * СМР, подробно
описани в табличен вид, възлиза на 18 053 лв.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Производството е с предмет съдебна делба на недвижими имоти, във фазата по
извършването й. Предмет на въззивното производство е решението на ВРС по способа за
извършване на делбата, както и по претенцията по сметки.
Допуснати до делба са идеални части от поземлен имот и магазин със склад, заедно с
идеални части от мястото, в което е изграден между шест съделители при различни права:
по 1/3 ид.ч. за В. Ф. и за С. С. и по 1/12 ид.ч. за И. С., за П. Г., за Г. Г. и за М. С., като
съсобствеността между тях е възникнала в резултат на откриване на две наследства. При
отчитане на настъпилото в хода на делото правоприемство след смъртта на И. С., частите на
наследниците й по закон П. и Г. Г. възлизат на по 1/8 ид.ч. за всеки.
Основният способ за извършване на делба е този по чл. 347 и чл. 352 от ГПК, т.е.
съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба
имоти съответстват на броя на съделителите. Предвидената в чл. 353 от ГПК възможност за
ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий е едно изключение, при което съдът
разпределя дяловете без жребий, само в случаите, когато това се окаже невъзможно или
много неудобно. Основният способ и този по изключение в конкретния случай са
неприложими, доколкото липсва равенство между допуснатите до делба имоти и броя на
съделителите, частите на съделителите не са равни, налице са съществени различия в цените
на допуснатите до делба имоти – магазин и поземлен имот, както и в предназначението им.
Следователно посочените различия по отношение на имотите са значителни.
За служебното приложение на императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350 и чл.
353 от ГПК от съда в делбеното производство, от друга страна, е необходимо да бъде
изяснен въпроса дали имотите – предмет на делбата са поделяеми. Установено е в тази
5
връзка от заключенията на основната, както и на тричленната СТЕ, приети пред ВРС, че
допуснатите до делба недвижим имоти са реално неподеляеми с оглед броя и правата на
всеки от съделителите в делбата. Съдът при условията на чл. 202 от ГПК възприема
заключенията на експертите, като неоспорени от страните по делото, като по отношение на
действителната пазарна стойност на имотите кредитира заключението на тричленната
експертиза, преценявайки същото като по-актуално, професионално обосновано и поради
това обективно. Въз основа на тези експертни заключения, ВОС приема, че допуснатите до
делба недвижими имоти са реално неподеляеми.
Освен от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, изборът на
способ за извършване на делба на следващо място е обусловен и от характера, вида и
стойността на допуснатите до делба недвижими имоти.
Във втората фаза на делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за
възлагане по чл. 349 от ГПК, ако делбеният имот е жилищен и е неподеляем. В конкретния
случай делбените имоти не са жилищни, като липсва заявена, съответно приета претенция
на някой от съделителите по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Ето защо неоснователен е поддържаният в жалбата довод, че допуснатият до делба
магазин не е бил възложен в общ дял на въззивниците. В конкретния случай елементите от
фактическия състав на възлагането по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК не са налице и този
способ за извършване на делбата също е неприложим по делото. Отчитайки и характера,
предназначението и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти и на основание т.
8 от ТР № 1/2004г., делбата на имотите следва да се извърши с изнасяне на неподеляемите
поземлен имот и магазин на публична продан съгласно чл. 348 от ГПК.
Решението на ВРС в частта по приложимия способ за извършване на делба не страда
от визираните в жалбата пороци и като правилно и законосъобразно следва да се потвърди
при актуализирана пазарна стойност съгласно заключението на тричленната СТЕ, а именно:
за магазина – 47 900 лв., а тази на поземления имот – 116 600 лв.
По претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС вр. чл. 346 от
ГПК:
Съдебната практика във връзка с отношенията между съсобствениците по повод на
извършени подобрения в имота е обобщена в ТР № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г.,
където са разгледани различните хипотези, които могат да възникнат при ликвидация на
тези отношения в зависимост от това дали съсобственикът владее частите на другите
съсобственици или е само техен държател и дали подобренията са извършени със
съгласието на другите съсобственици или без противопоставяне от тяхна страна.
Съгласно дадените в тях разяснения, когато един от съсобствениците упражнява
изключително фактическа власт върху съсобствената вещ и извърши подобрения на
6
последната в качеството му на владелец на ид.ч. на останалите съсобственици, отношенията
между съсобствениците във връзка с подобренията следва да се уредят съобразно чл. 72 и
чл. 74 от ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона
недобросъвестен владелец. Ако обаче съсобственикът е извършил подобренията като
съсобственик, т.е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията
между него и останалите съсобственици се уреждат съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици и съобразно чл.
30, ал. 3 от ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, и съобразно правилата за неоснователно обогатяване – ако останалите
съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията.
Предмет на заявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция в случая е парична сума,
съставляваща стойност на извършени от ищците подобрения в съсобствения между страните
имот – магазин, извършени в качеството им на държатели на частите на съсобствениците с
тяхно съгласие. Неоснователен е доводът на въззиваемите, че претенциите по сметки са
недопустими като заявени след срока по чл. 346 от ГПК, доколкото видно от протокола от
с.з. от 12.06.2018г., което е първо заседание след допускане на делбата, съделителите И. С.,
П. и Г. Г. – ищци са допустимо заявили претенциите си по сметки. Обстоятелството, че
съдът е пропуснал да се произнесе по приемане на претенциите по сметки с нарочен съдебен
акт, не означава, че такива не са предявени. Всички последващи уточнения на претенцията
по сметки са направени въз основа на дадени от съда указания, поради което и на основание
чл. 62, ал. 3 от ГПК същите не са просрочени.
Събраните по делото доказателства чрез показанията на свидетелите С. С. и А. Ч.
установяват извършването на описаните в молбата по чл. 346 от ГПК и уточнени в с.з. от
19.11.2019г. подобрения от Г. в периода от 2004-2017г., без противопоставянето на
съсобствениците им, изразяващи се в подмяна на дограма; поставяне на метална врата;
изграждане на стълбище; ремонт на покрив; топлоизолация; поставяне на мозайка, ламинат
и др. Установено е от друга страна с показанията на свидетеля Ч., че средствата, с които са
финансирани полезните разноски са били влагани от П. Г., който извършвал и плащанията
по възложените на свидетеля монтажни работи. Следователно и с оглед твърденията на
ищците всички изразходвани за ремонта на магазина суми са заплатени с техни общи
средства. Гласните доказателства в тези части не са оборени от показанията на свидетеля А.
С., които по същината си не установяват релевантни факти от предмета на доказване по
делото. Следователно, настъпило е неоснователно разместване на имуществени блага, което
следва да бъде отстранено при условията на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Предвид заключението на
СТЕ, изготвено от вещото лице В. С., което не е оспорено по делото, доказаната стойност на
извършените СМР в общия имот, представляващ магазин възлиза на 18 053 лв. От тази
стойност, ответницата М. С. следва да заплати на правоимащите ищци част, равна на
притежаваната от нея квота в съсобствеността на всеки от ищците. Или, ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от по 1504.42 лв., като стойност на извършени
полезни разходи в съсобствения имот, съразмерна на частта й в имуществената общност. До
7
този размер претенцията по сметки като основателна следва да се уважи, като за разликата
до пълния размер от 7008 лв., предмет на въззивно обжалване искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
Съобразно този извод, решението на ВРС следва да се ревизира в частта по
претенцията по сметка.
Не следва да се разглежда доводът във въззивната жалба, сочещ на предявен от
въззивниците иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 и 3 от ЗЗД за платена сума в размер
на 40 000 лв. От текста на съдебния протокол, обективиращ проведеното на 19.11.2019г.
п.с.з. е видно, че съдът с изрично определение не е приел за съвместно разглеждане в
делбеното производство на претенция за осъждане на ответницата да заплати сумата от
40 000 лв. дължима на неосъществено и отпаднало основание. Доколкото ВРС нито е приел
за разглеждане, нито се е произнесъл по този иск, то същият е изключен от предметния
обхват на въззивното производство. Това е така, доколкото пред въззивния съд не могат да
се предявяват нови искове и въззивният съд не би могъл да повтори процесуалните действия
по провеждане на първо съдебно заседание след допускане на делбата, в което по изричната
норма на чл. 346 и чл. 349, ал. 4 от ГПК е допустимо да се предявяват искания за
облигационните вземания между съделителите, свързани с делбеното имущество,
представляващи последващо обективно съединяване на искове с делбеното производство.
Въззивният съд не може също да се произнася за първи по път по иск, по който
първоинстанционният съд не се е произнесъл, доколкото би се стигнало до недопустимо
лишаване на страната от една инстанция. Ето защо доводите свързани с неприета за
разглеждане претенция по сметки не следва да се разглеждат, а тази претенция страната
може да заяви в отделен съдебен процес.
В заключение, решението на ВРС като правилно, следва да се потвърди в частта по
избрания способ за извършване на делбата и се отмени частично по претенциите по сметки.
С оглед възприетата пазарна стойност на делбените имоти дължимата съгласно чл. 8,
пр. I вр. чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК държавна такса за въззивно обжалване на решението в
частта досежно способа за извършване на делба, съобразно стойността на дяловете на
двамата въззивници възлиза на по 411.25 лв. за всеки. По делото е представено
доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер общо на 291.32 лв. За
разликата до пълния дължим размер на таксата от 822.50 лв. за въззивно обжалване, двамата
въззивници следва да се осъдят да заплатят сумата от още 531.18 лв.
В нарушение на чл. 355, изр. 2 вр. чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК първоинстанционният съд
не е определил разноски под формата на дължима държавна такса по претенциите по
сметки, поради което същите следва да се определят от въззивната инстанция съобразно
изхода на делото. На основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част на претенцията държавната такса за първа и въззивна инстанция в размер на
8
90.27 лв. следва да се възложи в тежест на въззиваемата М. С.. Съразмерно с отхвърлената
част на претенцията, на основание чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК държавната такса за
двете инстанции в размер на 330.21 лв., следва да се възложи на въззивниците.
Пред настоящата инстанция разноски се претендират единствено от въззиваемата М.
С., които съгласно списък възлизат на 2500 лв. – платено възнаграждение на адвокат.
Доколкото не е посочен конкретен размер на възнаграждението, платено по всеки от
исковете, съдът приема, че по всеки от исковете е платено равно възнаграждение /по 1250
лв./. Съобразно изхода на делото по всеки от исковете поради това на въззиваемата следва
да се присъдят разноски в размер на 1518.34 лв. Разноските следва да се възложат в тежест
на въззивниците.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1394 от 04.04.2019г. постановено по гр.д. №
13854/2015г. по описа на ВРС, ХХXI-ви състав, допълнено с Решение № 6879 от
19.12.2019г. и поправено с Решение № 2120 от 03.06.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
на основание чл. 348 от ГПК е постановено да бъдат изнесени на публична
продан допуснатите до делба недвижими имоти, а именно: 794 кв.м. ид.ч. от Поземлен
имот, находящ се в гр. Варна, Район „Младост“, м. „***“, представляващ ПИ с
идентификатор 10135.3513.14 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-
18-64/16.05.2008г. на Изп. Директор на АК, с площ на целия имот от 885 кв.м. и при
граници: имоти с ид. 10135.3513.13 и 10135.3513.458, както и недвижим имот,
находящ се в гр. Варна на ул. „****“ № *, представляващ магазин със склад и
самостоятелен обект с ид. 10135.51.65.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-40/14.07.2006г. на ИД на АК, със застроена площ от 59.57 кв.м. и
изба под магазина и 62 кв.м. ид.ч. от дворното място с ид. 10135.51.65, цялото с площ
от 201 кв.м. и при граници: ПИ с ид. 10135.51.504; 10135.51.84 и 10135.51.87, при
пазарната стойност на ПИ 10135.3513.14 в размер на 116 600 лв. и пазарна стойност
на магазина с идентификатор 10135.51.65.1 в размер на 47 900 лв., при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се
разпредели между съделителите и при квоти, както следва:
1/3 ид.ч. за В. Г. Ф. с ЕГН **********;
1/3 ид.ч. за С. Г. С. с ЕГН **********;
1/8 ид.ч. за П. Л. Г. с ЕГН **********;
1/8 ид.ч. за Г. Л. Г. с ЕГН ********** и
9
1/12 ид.ч. за М. Л. С. с ЕГН ********** и
на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС са отхвърлени предявените от П. Л. Г. и Г. Л. Г. ,
лично и като правоприемници в починалата в хода на делото И. П. С. срещу М. Л. С. с ЕГН
********** искове за осъждане на ответницата да им заплати сумата над 1504.42 лева до
7008 лева, представляваща стойност на полезни разноски, извършени от тях в общия
недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „***“ № * в периода
2004г.-2017г.
ОТМЕНЯ Решение № 1394 от 04.04.2019г. постановено по гр.д. № 13854/2015г. по
описа на ВРС, ХХXI-ви състав, допълнено с Решение № 6879 от 19.12.2019г. и поправено с
Решение № 2120 от 03.06.2020г., В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
са отхвърлени предявените от П. Л. Г. и Г. Л. Г. , лично и като правоприемници на
починалата в хода на делото И. П. С. срещу М. Л. С. с ЕГН ********** искове за осъждане
на ответницата да им заплати сумата от 1504.42 лева, представляваща стойност на полезни
разноски, извършени от тях в общия недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в
гр. Варна, ул. „***“ № * в периода 2004г.-2017г., съразмерна на частта й в съсобствеността
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС М. Л. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П. Л. Г. с ЕГН ********** и Г. Л. Г. с ЕГН **********, лично и като
правоприемници в починалата в хода на делото И. П. С. с ЕГН ********** сумата от
1504.42 лева, представляваща стойност на полезни разноски, извършени от ищците –
съсобственици в общия недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в гр. Варна, ул.
„***“ № * в периода 2004г.-2017г., съразмерна на частта й в съсобствеността.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 8, пр. I и чл. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от
ТДТССГПК П. Л. Г. с ЕГН ********** и Г. Л. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 531.18 /петстотин тридесет и един лв. и
осемнадесет ст./ лева, представляваща дължима и неплатена държавна такса за въззивно
обжалване на решението на ВРС по иска за делба, както и сумата от 330.21 /триста и
тридесет лв. и двадесет и една ст./ лева, представляваща дължима и неплатена държавна
такса за двете инстанции, съразмерно с отхвърлената част на претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК вр. чл. 8, пр. I и чл. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от
ТДТССГПК М. Л. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен
съд сумата от 90.27 /деветдесет лв. и двадесет и седем ст./ лева, представляваща дължима
и неплатена държавна такса за двете инстанции, съразмерно с уважената част на
претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Л. Г. с ЕГН ********** и Г. Л. Г. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Л. С. с ЕГН ********** сумата от 1518.34 /хиляда
петстотин и осемнадесет лв. и тридесет и четири ст./ лева, представляваща разноски пред
10
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11