Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2284 Година  2016, 30.11.,Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 16.09.2016 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: СТЕФКА КОСТАДИНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2717 по описа за 2015 година и като об­съ­ди:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Й.З.Г., ЕГН **********,***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № **** г. на Зам. изпълнителен Директор на ****, с което е отказано изплащането на суми както следва: 3024.87 лева по НР2 и 7101.65 лева по СЕПП по заявлението на Г. с УИН **** за кампа­ния 2014 г. Пре­­тен­ди­ра се от­мя­­на на ак­та като незаконосъобразен и необоснован, по съоб­ражения, изло­же­ни в жалбата и допълнително в писмени бележки, приложени по делото. Настоява се за отмяната му и връщане на препис­ката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се раз­нос­ки, за която цел е приложен и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на ****, чрез про­цесуал­ния си представител юрк. Г., оспорва жалбата. Претендира се при­съждане на сторените в процеса разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

По ДО­ПУС­ТИ­МОСТТА.

Процесният акт е съобщен на адресата му на дата 19.10.2015 г. /известие за доставяне на л. 22/. Жалбата е входирана в съда на дата 23.10.2015 г. В този смисъл, Съ­дът при­ема, че жал­бата като пода­де­на от лице, притежаващо правен ин­­терес от зая­ве­ното оспор­ва­не, против под­ле­­жащ на оспорване ИАА, в законоус­та­но­вения за то­ва срок, се явя­ва ПРОЦЕСУ­АЛ­НО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От материалите по административната преписка се установява, че Й.З.Г. е кандидатствал с общо заявление за плащания на площ с УИН № **** за финансово подпомагане по Схемата за единно плаща­не на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за национал­ни доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и за Плащания за природни ог­раничения за земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР2) /л. 31 и сл./.

С процесното Уведомително писмо административният орган се е произне­съл по така подаденото общо заявление за подпомагане в частите му по СЕПП, СПП и НР2. С оглед на това, обаче, че жалбата касае единствено СЕПП и НР2, съображенията в това изложение от фактическа и правна страна се излагат ка­сателно тези две мерки.

Заявлението е подадено на 29.05.2014 г., съответно е и обработено, като според окончателните данни от таблица на използвани парцели 2014 година (лист 32-гръб и сл.), Й.Г. заявява за подпомагане 20 парцела по СЕПП и НР2 с обща площ от 50.9 ха в землището на с. И., общ. П., подробно избро­ени в Таблицата на л.32-гръб. Като правно основание за ползването на заявените за подпомагане парце­ли, респ. БЗС е посочено съответно “договор за наем” и "собственост/съсобственост". Спо­ред резултатите от извършена автоматична про­верка на въведените данни (лист 35), 2,28165 ха от БЗС 32826-1383-1 и 13,66987 ха от БЗС 32826-886-1 излизат извън площите, подходящи за подпомагане.

Също така, за нуждите на производството по заявлението на Й. Г. са изготвени и съответните карти на БЗС (л.35-гръб и сл.).

До жалбоподателя е изпратено Уведомително писмо за площи, декларира­ни от повече от един кандидат, в отговор на което от страна на Г. на 18.09. 2014 г. е входирана Декларация за изясняване принадлежността на площи, дек­ларирани от повече от един земеделски стопанин /л. 23 и сл./, с която декларация са потвърдени част от установените двойно декларирани площи, като за тях са представени и документи съгласно чл. 2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.

Междувременно, с уведомителни писма за площи, декларирани от повече от един кандидат с приложени към същите таблици за установени застъпвания, са уведомени и П.К.А., М.Д.И., М.Т.Г., Д.А.Г. и Д.И.И. за установените застъпвания и е изискано от същите потвърждаване на заявените от тяхна страна БЗС за подпомагане през 2014г.

С изключение на М.Д.И., останалите земеделски стопа­ни са се явили, съответно потвърдили част или изцяло установените двойно дек­ларирани площи и са представили доказателства в тази връзка.

Въз основа на то­ва, са съставени съответните Списъци на потвърдени ка­дастрални имоти и пре­доставени за тях документи и по отношение на жалбопода­теля административният орган е приел, че 0,17 ха са неизяснени и нерешени в полза на кандидата застъпвания. 7,27 ха пък са приети като попадащи извън гра­ницата на слоя с подходящи за подпомагане площи, въз основа на Заповеди № **** г. и № **** г. на ****, с които е одобрен окончателният специализиран слой "Площи в доб­ро земеделско състояние" за кампания 2014 и е предаден на **** - РА за извърш­ване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампа­ния 2014.

И така, общо наддекларираната площ е приета да е в размер на 7,44 ха.

При тези данни е последвало издаването на процесното Уведомително писмо, с което на Й.Г. частично е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР2 на следните основания:

- чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, относно площта, за която не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 или са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването, за което кандидатът е уведомен с писмо;

- чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, плащането е отказано частично, доколкото, кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г.

- чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. на **** отказва частично или пълно плащания на площ, тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние“ за 2014 г.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по допусната СТЕ като ком­петентно дадено, съответно на събрания в хода на процеса доказателствен мате­риал и при неоспорени експертни изводи, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалите събрани по делото доказателства.

Като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за неоснова­телна.

На първо място, съдът намира, че оспореното уведомително писмо е изда­дено от компетентен орган, поради следните съображения.

Тук е мястото да се посочи с цел избягване на повторения в това изложе­ние, че при цитиране на разпоредбите на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за усло­вията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директ­ни плаща­ния /каза се по-горе наричана само Наредба № 5 от 27.02.2009г. в това изложение/ се има в предвид редакцията на същата съгласно изм. с ДВ бр.22 от 11.03.2014г., в сила от 11.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г. и следващите такива; редакцията на На­редба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Пла­щане на зе­меделски стопани за природни ограничения в планинс­ките райони” и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограниче­ния, различни от планинските райони" от програмата за развитие на селските рай­они за периода 2007г. – 2013 г. в редакцията й съгласно доп. с ДВ бр. 24 от 18.03. 2014г. в сила от 18.03.2014г., до изм. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г., в сила от 27.02. 2015г. /Наричана по-долу само Наредба № 11 от 03.04.2008г./; Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол в редакцията й съгласно изм. с ДВ бр.43 от 23.05.2014г., в сила от 23.05.2014г. до изм. и дом. с ДВ бр.16 от 27.02.2015г.; съ­ответно редак­цията на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в редак­цията му в изм. и доп. с ДВ бр.12 от 13.02.2015г.

За разрешаването на настоящия правен спор изцяло приложими са и раз­поредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО)№ 1122/2009 НА КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 годиназа определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/ 2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната систе­ма за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земе­делски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по пред­видената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор /наричан по-долу са­мо Регламент № 1122/2009г. на Комисията и в последната му действащата редак­ция, съгласно изм. с Регламент (ЕС) № 426/2013г. на Комисията от 09.05.2013г./, и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 65/2011 НА КОМИСИЯТА от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагане­то на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерки­те за подпомагане на развитието на селските райони /също в последната му редакция, съгласно изм. с Регламент за изменение № 937/2012г. на Комисиятаот 12.10.2012г., в сила от 13.10.2012г./, и двата отменени с ДЕЛЕ­ГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 640/2014 НА КОМИСИЯТА от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европей­ския пар­ламент и на Съ­вета по отношение на интегрираната система за админи­стриране и контрол и ус­ловията за отказ или оттегляне на плащанията и админи­стративните санкции, приложими към директните плащания, подпомагане­то на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, считано от 01.01. 2015г., но приложими в случаи като процесния съг­ласно правилото на 43 от пос­ледноцитирания Деле­гиран Регламент.

Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП - Разплащателна агенция приема, про­верява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика по рибарство. Съответ­но, според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, **** изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акреди­тация. Акредитацията, т.е. процедурата по признаване на статут на Разплащател­на агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на възмож­ностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските зе­меделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз (§ 1, т. 15 от ДР ЗПЗП), в случая е налице - ноторна в тази насока е Заповед № РД 09-863 от 25.11.2008 г. на ****.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/, като органи­зира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл.10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата сел­скостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/.

Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройственият правилник на ****, в правомощията на изпълнителния директор на **** е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции. Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от пра­вото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената Заповед № **** /л. 21/, допълнена със Заповед № **** /л. 87/ на Зам. изпълнителния директор на **** Ж.Т.Ж. са делегирани правомощия да издава и подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни пла­щания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно, админи­стративният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставе­ните му правомощия.

На следващо място, съдът намира, че издаденият акт е в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимия минимум информация, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, доколкото описаните в уведомителното писмо факти, основания и таблици, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде осъществено в пълнота правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде упражнен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт.

При издаването на уведомителното писмо, административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, и е събрал в хода на административното производство служебно всички относими към случая доказа­телства. В уведомителното писмо се съдържа позоваване на извършени преди из­даването му проверки, изпратени до заявителя уведомителни писма за резултати­те от тях и издадени актове на други органи. Тези документи са приобщени по ад­министративната преписка. В своята съвкупност, те изчерпват фактическите осно­вания, мотивирали административния орган да вземе решението си, като се явя­ват съответни и на цитираните в акта правни основания.

Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати соче­ните от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените прави­ла. Видно от съдържащите се в уведомителното писмо таблици, липсва попълва­не на колона 4, което е достатъчно да се приеме, че проверка на място не е из­вършвана. Попълване е налице в колона 5 от таблицата, което налага извода, че в случая са извършвани административни проверки, като последното се потвърж­дава и от приложените към административната преписка документи. Обективира­ната в оспорения акт наддекларирана площ, недопустима за подпомагане е уста­новена в резултат именно на извършените административни проверки, като в уве­домителното писмо се съдържа подробно изложение в какво те се изразяват.

Според чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за админи­стриране и контрол - Интегрираната система за контрол включва административ­ни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на мяс­то. Раз­плащателната агенция извършва административни проверки на подаде­ните заяв­ления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регист­рация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентифи­кация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните. Административните проверки на подадените заявления включват: про­верки за допустимост на кандидата; проверки за допустимост на земеделските площи; кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; кръстосани проверки между данните в отделните заявления. Именно това е и сто­рено в случая.

Съдът счита, че оспореният акт е издаден и в съответствие с материално­правните разпоредби.

В конкретния случай в уведомителното писмо отказът за подпомагане на заявените парцели е обоснован с наличието на хипотезите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, във връзка с чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. на **** /всички те в приложимата им за 2014г. редакция/.

Цитираните разпоредби предвиждат, че Разплащателната агенция нама­лява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, опреде­лени в наредбата по чл.40, ал.3, когато за съответната площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено и когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1 от ЗПЗП за съответната година, поради което и релевантните за установяване в случая обстоятелства са: налице ли е двойно застъпване по отношение заявени за подпомагане от жалбоподателя площи, което не е отстранено и включени ли са заявените от него за подпомагане площи в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП.

В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че установените зас­тъпвания в четири от имотите, заявени за подпомагане от жабоподателя, конкрет­но посочени в оспорения акт, несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на вещото лице.

От данните по делото е видно, че за кампания 2014 г., жалбоподателят Г. е заявил за подпомагане 20 парцела по СЕПП и НР2 с обща площ от 50.9 ха в землището на с. И., общ. П., подробно описани в приложената табли­ца. По отношение на декларираните земеделски имоти, при извършените от РА административни проверки, са констатирани застъпвания с декларирани имоти от други земеделски стопани. В тази насока, в отговор на отправено до него уведом­ление, оспорващият каза се, е представил по отношение на част от тези имоти, документи по чл.2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., като видно от заключе­нието на вещото лице са установени застъпвания на обща площ от 1,6804 ха, като от тази площ общо 0,09 ха са решени в полза на други кандидати и след ре­шаване на застъпванията е останала неизяснена застъпена площ в размер на об­що 1,1567 ха. Част от тази площ впоследствие е била разпределена в свободната допустима площ от съответните физически блокове, в които попадат заявените площи, в резултат на което неизяснената застъпена площ, за която е санкциони­ран кандидатът, е останала в размер на 0,08 ха. Така, общата недопустима площ от неизяснени и нерешени в полза на жалбоподателя застъпвания се явява в раз­мер на 0,17 ха.

Тук следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., която предвижда, че когато кандидатът се яви в ОПМСП в срока по ал. 2, лично или чрез упълномощен представител, попълва "Декларация за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един зе­меделски стопанин". Към декларацията се прилагат документи по чл.2а, ал.2, до­казващи правото на ползване на застъпените площи. Съответно, според чл.17 ал.7 от Наредба № 5/2009 г. - Когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл.2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл.18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009. Такава декларация каза се, е попълнена както от жалбоподателя, така и от други­те земеделски стопани, по отношение на които е констатирано застъпване, съот­ветно са представени документи по чл.2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите.

В случая, назначеното по делото вещо лице, след като е извършило всички необходими проверки е изготвило изключително детайлно и коректно заключение, в което е изложило констатациите си за това кои са двойно заявените площи, като е посочило парцелите и в чия полза е бил решен спорът пред административния орган.

Съобразно тези данни, съдът намира, че правилно и законосъобразно е на­малил размера на плащането по схемите за директни плащания, тъй като е уста­новено, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъп­ването на площ не е отстранено. Тук следва да бъде съобразено обстоятелст­вото, че правомощията на административния орган в случаите на установени зас­тъпвания, са установени в чл.17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, и в слу­чаи като тези, той /административният орган/ може само да преценява формал­ната редовност на документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата, но разбира се, не и тяхната правна стойност и последици. Следва да се посочи също, че в случай, че се представят конкуриращи се документи, които явно сочат на наличен материал­ноправен спор за право на ползване на земеделски стопанства, то този материал­ноправен спор, не е възможно да бъде разрешен нито от административния орган в рамките на административната процедура, нито пък от съда в рамките на съдеб­ното административно производство. В този смисъл, според чл.17, ал.7 от Наред­бата /в приложимата й редакцията/ - когато за една и съща площ, за която е ус­тановено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи пра­вото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандида­тите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилага­не на процедурата по чл.18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009.

От всичко изложено по-горе, съдът намира, че фондът е спазил проце­дурите по чл. 17, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания при изясня­ване на застъпените площи на жалбоподателя.

Така от доказателствата по делото /вкл. и приложените документи по сми­съла на чл.2а ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. от всеки един то земеделските производители и заключението на вещото лице/ в съвкупната им преценка се установява, че установеното застъпването от общо 0,09 ха /КИ № № ****/ е разрешавано в полза на друг канди­дат в случаите в които Г. не е потвърдил използването на съответ­ния имот и не е предоставил документ, установяващ права на ползване, съответ­но възприе­тото като неотстранено застъпване по отношение на **** размер общо на 1,15673 ха е в съответствие с нор­мата на чл.17 ал.7 предл.1 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. – при представяне на доку­менти по смисъла на чл.2а ал.2 от същия подзаконов нормативен акт от повече от един кандидат /вкл. и Г. и М.Т.Г. са представили договори за наем във връзка с ползването на същите земеделски земи/, при което след прила­гане на процедурата и по чл.18 от същата Наредба е установена санкцио­нирана площ в размер на 0,08 ха конкретно за Г., или общо недопустими за под­помагане площи в резултат на неизяснени и разрешени в полза на друг кандидат застъпвания от 0,17 ха, в заявените за подпомагане парцел № **** Останалите установени застъпвания за разрешени в пол­за на жал­боподателя, което е видно и от заключението на вещото лице и табли­ците към него.

Досежно въпроса включени ли са процесните заявени от жалбоподателя за подпомагане площи в специализирания слой по чл.33а ал.1 от ЗПЗП, Съдът нами­ра следното.

На първо място, следва да бъде съобразен фактът, че специализираният слой “Площи в добро земеделско състояние” за Кампания 2014 г. е одобрен със Заповеди № ****. на Министъра на земеделието и храните

На следващо място, видно от заключението по назначената СТЕ за кам­пания 2014 г. МЗХ не разполага с актуална ЦОФК по самолетни или сателитни снимки от същата година за територията, в която попадат процесните парцели и границите на слоя с подходящи за подпомагане площи са определени въз основа на специализирана теренна проверка, извършена от служител на ОСЗ П. на 05.09.2014 г. Следва да се има предвид, че специализираните теренни про­верки са извършени за целите и в производството по издаване на заповедта на министъра, с която се одобрява окончателният специализиран слой "Площи, до­пустими за подпомагане" за Кампания 2014 г., което производство е различно от това по издаване на оспореното уведомително писмо.

Следва да се съобрази и че в мотивите на Тълкувател­но решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. дело №1/2015 г. на ВАС е посочено, че след извършване на проверки на получените предложения и възражения и отстраняване на установе­ните пропуски и грешки, **** изготвя окон­чателен специализиран слой, който се одобрява със заповед на ****, издавана на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал.2, изм.ДВ бр16/2015г.) от Наредба №105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, под­държане, достъп и използване на ИСАК. Възприето е становището, че тази за­повед се явява окончателният завършващ акт на проведената пред **** процедура и по своята същност е подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност акт, с който се засягат конкретни права и законни интереси на земеделския производител, свързани със заявените от него за подпо­магане земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специа­лизиран слой. Изрично е посочено също, че очертаните в тази заповед площи са тези, за които Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година.

В случая от жалбоподателя не се твърди да е обжалвал въпросната за­повед, с която е одобрен окончателния специализиран слой, освен това, по дело­то е налице отговор от Зам. министър на земеделието и храните, във връзка с на­правено изрично запитване, от който е видно, че Й.З.Г. не се е възползвал от възможността да подаде възражение в МЗХ срещу проекто обхвата на специализирания слой “Площи в добро земеделско състояние” за 2014 г., съг­ласно Заповед № РД 09-807/05.12.2014 г., както и не е налична информация дали същият е обжалвал Заповед №**** г. за одобряване на оконча­телния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014г.

В тази връзка съдът приема, че по отношение на жалбоподателя запове­дта за одобряване на окончателния допустим слой за Кампания 2014 г. е влязла в си­ла.

Предвид последното и с оглед становището, възприето с ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС и диспозитива по т.2 от същия акт, с който изрично е прието, че “Допустим е съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл.16г ал.4 (предишна ал.2) от Наредба № 105 от 22.08.2006г. за условията е реда за създаване, поддържане, достъп и използване на Интегрираната система за администриране и контрол”, се налага изводът от една страна, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност, поради което няма как да извърши окончателна ото­ризация и плащания на площ за съответната година, ако същата не е включена в заповедта по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/22.08. 2006 г., а от друга – че пътят на защита в случаи като процесния е този на обжалване на самата заповед на министъра, който не е осъществен от Г..

Ето защо, Съдът намира всички наведени от жалбоподателя възражения в тази връзка за неоснователни, като следва да се подчертае и че в производствата пред съд по повод оспорване на административ­ните актове съгласно трайната съдебна практика е недопустим т.нар. косвен съдебен контрол. Всички възраже­ния в този смисъл е следвало да бъдат отправени по повод оспорване в предви­дените за това срокове на Заповедта на Министъра за одобряването на оконча­телния специализиран слой “Площи, допус­тими за подпомагане” за кампания 2014 г. в частта й по отношение на имотите, заявени за подпомагане и стопанисвани от Г., и нямат място в настоящия правен спор, поради което и не се обсъждат от състава на съда.

На следващо място, съдът намира и че отказаното в случая подпомагане за наддекларираните площи е и в съответствие с установените процент наддеклари­ране и санкционирана площ.

Разпоредбата на чл.58 от Регламент /ЕО/ №1122/2009г. на Комисията от 30 ноември 2009 година определя няколко основни групи намаления и изключвания при изчисляване на отпусканата помощ в зависимост от разликата между заяве­ните за подпомагане площи и установените допустими такива, изразена в % или в ха. Според ал. 1 на разпоредбата, ако по отношение на група култури площта, декларирана за целите на каквито и да било схеми за помощи, свързани с площи, превишава площта, определена в съответствие с чл. 57, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, ако тази разлика е повече от 3 % или от два хектара, но не повече от 20 % от опре­делената площ. Според ал. 2 на същата разпоредба, ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпрос­ната група култури. Според ал. 3 на разпоредбата пък, ако разликата е по-голяма от 50 %, земеделският производител бива изключен отново от получаване на по­мощ до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната площ и площта, определена в съответствие с чл. 57 от настоящия регламент. Съ­ответната сума се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/ 2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответ­ствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.

В случая, се установява в т. ч. и от заключението по назначената експерти­за, че наддекларирането в проценти /съотношението на наддекларираната площ спрямо установената площ/ за СЕПП и НР2 е 17,12 %. С оглед така установения процент на наддеклариране, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал.1 от Регламент /ЕО/ №1122/2009г. административният орган е оторизирал са­мо 28,58 ха (разликата между установената площ 43,46 ха и санкционираната площ 14,88 ха) и е отказал претендираното финансово подпомагане по СЕПП и НР 2 в останалата му част.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че правилно с процесното уведомително писмо, на основание чл. 40 ал. 4 /в посочената по-горе редакция, приложима за 2014г., понастоящем отм./ от ЗПЗП, във връзка с чл.78 от Регла­мент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., изчислената сума по отно­шение на жалбоподателя е намалена с 384.25 лв., която сума е получена при оп­ределен коефициент на редукция за Кампания 2014 г., който преобразуван в про­центи е 4,********* и е наложен върху изчислената сума на всички бенифициен­ти, след приспадане на санкции за закъснение и поддеклариране /така и заклю­чението на вещото лице за установения процент на редукция/.

Или иначе казано, следва да се приеме, че като постановен от компетентен орган, при спазени административнопроизводствени правила за това, в предви­дената форма и при правилно приложение на материалния закон, атакуваният ин­ди­видуален административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата про­тив същия – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, осъществената процесуална защита от юрис­кон­султ и заявена из­рич­на претенция за заплащане на сторените разноски, на ответ­ната страна се дължат такива. Съобразно материалния ин­­­те­рес на спора и чл. 8, ал.1 т.4 от Наредбата за ми­нималните размери на адвокатските възнаг­раж­дения, Г. следва да бъде осъден да заплати на ****, су­ма­та от 1083,80 ле­ва, възнаграждение за осъществената процесуална защита от юри­с­консулт /833,80 лева/ и заплатено възнаграждение за вещо лице /л.68/. 

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.З.Г., ЕГН **********,***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финан­сово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. изх. № **** г. на Зам. изпълнителен Директор на ****, В ЧАСТАТ с която на оспорващия е отказано изплащането на суми както следва: 3024,87 лева по НР2 и 7101,65 лева по СЕПП по заявлението на Г. с УИН **** за кампа­ния 2014 г.

ОСЪЖДА Й.З.Г., ЕГН **********,*** да заплати на **** – гр. С., сумата от 1083,80 /хиляда осемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лева, разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на стра­ните.

 

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: