Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Асеновград, 23.03.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Асеновградският районен съд – втори наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕДАЧЕВ
При
участието на секретаря Ася Иванова, като разгледа НАХД №
52/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд ІІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
К-0048052 от 14.11.2019 г., издадено от Директора на Регионална Дирекция със
седалище в гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите- Т.Д.Д., с което
на ”ТИТАН Е” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград ул. ”***” № 6, представлявано управителя М.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма
е наложено административно наказание–ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв.
за извършено нарушение по чл.114 т.1 от
Закона за туризма.
Жалбоподателят
„ТИТАН Е” ЕООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си – адв. Т. атакува
НП като незаконосъобразно неправилно и
необосновано, отрича се факта на нарушението, навеждат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на административно–производствените правила в
процедурата по издаването му и се твърди и неправилно приложение на материалния
закон. Алтернативно се иска квалифицирането на нарушението като маловажен
случай и съответно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна, РД „КЗП” - гр. Пловдив, се
представлява от юрисконсулт Бояджиева, която моли за потвърждаване на НП като
правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира и направените по делото
разноски във въззивното производство.
Съдът на базата на доказателствата приема за
установено следното от фактическа страна:
На 07.08.2019 г. била извършена проверка от
служители на РД на КЗП –гр.Пловдив, сред които и актосъставителят З.Р. в
туристически обект - заведение за хранене и развлечения в детски център – „Мечетата”,
находящо се в гр.Асеновград на ул. „Цар
Иван Асен ІІ” № 15. Проверката била с предмет – регулярен контрол
по спазване на разпоредбите на Закона за туризма. В момента на проверката било
констатирано, че заведението е в работен режим, разполага със 22 седящи места и
в него има клиенти, които консумират храни и напитки. Констатирало се обаче, че в обекта няма
поставено на видно място Удостоверение за категоризация издадено от Община Асеновград. Нямало
поставено и Временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Такива не били открити налични в търговския обект и не били предоставени по
време на проверката на место. В последствие на 13.09.2019г. в офиса на КЗП
РД-Пловдив се явил пълномощник на дружеството
и предоставил Временно удостоверение за открита процедура по
категоризиране № 1039 от 12.08.2019г. за горния туристически обект със
срок на валидност до 12.11.2019 г. Въз основа на проверката и допълнително
представените документи за установеното нарушение бил съставен АУАН срещу „ТИТАН Е” ЕООД. Актът бил съставен в
присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без
възражения. Писмени възражения не са
подадени и в 3-дневния срок по чл. 44
ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството –
жалбоподател за горното нарушение била наложена имуществена санкция в размер на
1000 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по
същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .
Видно от описанието на нарушението в НП същото
се състои в това, че от дружеството жалбоподател е предоставяна туристическа
услуга – ресторантьорство, във функциониращ туристически обект, който не е категоризиран
– няма Утвърдена категория за туристически обект и за когото не е била открита
процедура по категоризиране й съответно не е било издадено и Временно
удостоверение за това. Съдът намира, че описаното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 114 т.1 от
Закона за туризма, която норма въвежда задължение за лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т.
1, 2 и 3, от ЗТ, какъвто е и процесния, да
предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран
туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране. Нарушението е формално, на
просто извършване и състава му е реализиран с факт на предоставянето на туристическата
услуга в некатегоризиран туристически
обект и за който не е открита и процедура по категоризиране. Без значение за
реализацията на състава на нарушението е, факта че такова временно удостоверение е било
издадено от надлежния орган – Община Асеновград след проверката в обекта и преди съставянето
на АУАН. Определящото в случая, е че същото не е било издадено за туристическия
обект към момента на проверката , съобразно с изискването на чл. 114 т.1 от ЗТ.
Ето защо съдът намира, че жалбоподателят „ТИТАН Е” ЕООД е реализирал състава на горното
административно нарушение. Нарушението е несъмнено установено при извършената
проверка на место и по документи и се доказва от разпита на актосъставителят Р.,
в качеството й на свидетел. Неоснователно е възражението но жалбоподателя, с
което се твърди, че в обекта е имало 12 седящи места, поради което и той попада
в хипотезата на изключенията от изискването за категоризиране. Горното
обстоятелство, а именно, че в обекта са налице 22 седящи места е било констатирано
лично и непосредствено от проверяващите и същото е отразено както в издадения
констативен протокол, така и в АУАН, като по отношение на него не е направено
възражение в момента на съставяне на посочените документи.
НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Постановено е от компетентния за това
орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. Съдържа
всички реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно описаното нарушение
е съотнесено към приложимата санкционна разпоредба , а именно 206 ал.1 от ЗТ.
Същата предвижда имуществена санкция за
юридическо лице,
което предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран
туристически обект в размер от 1000 до 10 000 лв.
При определяне размера на
наказанието, наказващият орган е съобразил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и
правилно е преценил вида и тежестта на
нарушението. Правилно е отчетено и
наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно, че дружеството не е наказвано друг път за
нарушения по ЗТ. Ето защо, съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно е определил размера на имуществената санкция в минимума, предвиден от
закона за горното нарушение. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя
наказание в НП е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са
налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
„маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената
норма чл. 28 следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид
и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е
строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ЗТ. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като нормативно определените минимуми на административни наказания
за тях са в сравнително висок размер,
без за налагането им да се изисква настъпването на определен съставомерен
резултат. Затова и липсата на такъв при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 206 ал.1 от ЗТ
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява
смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената
опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т.
9 от НК. С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административно-наказателна отговорност.
По отношение на разноските, Съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на такива.
Въпроса за възлагането на
разноските в административно наказателния процес обаче е изрично
уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В
АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е
посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането
на разноски от въззиваемата страна в размер на 120 лева за юрисконсултско
възнаграждение, които са надлежно удостоверени като размер и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на Комисията за защита на потребителите.
Предвид гореизложеното и като намери
обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № К-0048052 от 14.11.2019 г., издадено от Директора на
Регионална Дирекция със седалище в гр. Пловдив на Комисията за защита на потребителите, - Т.Д.Д.,
с което на ”ТИТАН Е” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Асеновград ул.”***” № 6, представлявано от управителя М.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл.206 ал.1 от Закона за туризма
е наложено административно наказание–ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв.
за извършено нарушение по чл.114 т.1 от
Закона за туризма.
ОСЪЖДА
”ТИТАН Е” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ сумата от 120 лв. представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен
съд – Пловдив по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :