Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9 4 1
гр.
Пловдив, 16.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Милена Георгиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7969/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 10 от 04.12.2018 г. на началника на V РУ
към ОД на МВР Пловдив, с което на Х.К.М. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушение по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят чрез своя процесуален
представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на материалния и
процесуален закон, най-вече свързани с липсата на извършено нарушение и липсата
на вина за поведението на жалбоподателя.
Въззиваемата страна V РУ към ОД на МВР гр. Пловдив не
взема становище на по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 04.12.2018 г. жалбоподателят посетил
футболната среща от „Първа професионална футболна лига“ между ПФК „Ботев“ гр.
Пловдив и ПФК ‚Локомотив“ гр. Пловдив, която се провела на стадион „Локомотив“ в
гр. Пловдив. Той наблюдавал срещата от трибуна „Бесика, където се намирала агитката
от феновете на отбора домакин – ПФК „Локомотив Пловдив“. Срещата посетил заедно
със свои приятели от гр. София, част от които били свидетелите С.П. и Н.М..
Всички те били привърженици на футболен клуб „Левски София“ и присъствали на
коментираната футболна среща по покана на привърженици на ПФК „Локомотив
Пловдив“. Жалбоподателят М. бил облечен с тъмни дрехи, като якето, което носел,
имало качулка. На врата си носил също тъмна скиорска маска тип „гушка“.
По време на провеждане на срещата вътре
в обособената зона за феновете на домакините около 18:55 часа, когато протичал
мачът, М. сложил скиорската си маска на лице, като закрил устата и носа си и поставил
качулката на главата. Това било забелязано от свидетелят А.А., който се намирал
пред трибуна „Бесика“ и изпълнявал служебните си задължения по охрана на
обществения ред и спазване на нормативните актове покрай спортните мероприятия.
Последният видял група от лица, които започнали да си слагат маски или да си
закриват част от лицата с т.нар. яки. От тази група запомнил външните белези на
жалбоподателя, който видял да си слага и качулката на главата, проследил го с
поглед и го посочил при формирания в края на мача кордон. Затова и
жалбоподателят бил задържан и отведен в V РУ към ОД на МВР Пловдив.
За установеното нарушение бил съставен акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17 от 04.12.2018 г. В
акта нарушителят отразил, че няма възражения.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП № 10 от 04.12.2018 г. срещу Х.К.М., с което му била наложена глоба
общ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ за същото
деяние описано в АУАН.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на св. Н.П. -
актосъставител, А.А. – очевидец, свидетелите С.П., Н.М., както и от обясненията
на жалбоподателя Х.М., приложените по делото писмени сведения на И.Т., А.А.,
писмени обяснения на жалбоподателя пред административнонаказващия орган, писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, справка за нарушител на жалбоподателя, ученическа лична карта
и ученическа книжка на М..
От разпитаните в съдебно заседание
свидетели съдът изцяло дава вяра на показанията на Н.П., А.А. и частично на
тези на свидетелите С.П. и Н.М.. Доколкото обясненията на жалбоподателят могат
да бъдат както защитно средство, така и доказателства, то същите следва да се
преценяват с оглед на целия останал събран доказателствен материал.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят К.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя,
че описаната в него фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана след
анализ на събраните доказателства и предвид разказа на очевидците. Спомня си,
че жалбоподателят е носел маска, което се потвърждава от всички свидетели.
Показанията на свидетелите Н.П. и А.А.
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
Показанията на А. съответстват на дадените пред административнонаказващия орган
сведения. От друга страна се подкрепя от обясненията на жалбоподателя дадени
пред органа и дадени пред съда, че той е носил гушка и е имал качулка. Пред
административнонаказващия орган споделя, че е сложил и качулката на главата си,
и гушката на лицето си. Пред съда категорично изявление е отправено само за
качулката, но косвено потвърждава, че е поставил „гушката“ на лицето си,
доколкото споделя, че не я е слагал „над устата си“. Впрочем поведението на
жалбоподателя е противоречиво, което дава основание на съда да приеме, че
изложената от него фактическа обстановка представлява преди всичко защитната му
теза. Въпреки това неговите обяснения потвърждават казаното от свидетеля
очевидец А..
От друга страна съдът не може да даде
изцяло вяра на показанията на свидетелите М. и С.П.. Показанията им са
противоречиви по някои подробности от делото, а и не съответстват по основните
въпроси с обясненията на М.. Така
свидетелят М. съобщава, че не знае името на жалбоподателя, който познавал от
близо половин година и се виждали по1-2 пъти в месеца. Същевременно М.
съобщава, че е присъствал на футболната среща по покана на феновете на
домакините, докато С.П. съобщава, че просто групата искала да посети дербито и
разбере каква е обстановката. Противоречив в обясненията си е и самия
жалбоподател, който първо посочва липсата на повод да присъства на мача, а след
това съобщава, че са получили покана. Съдът намира, че причината за посещението
им на футболната среща в никакъв случай не може да бъде укоримо поведение, но
дадената от тях разнородна информация е достатъчна да разколебае
достоверносттта на показанията им. По тази причина сведенията им в частта, с
която заявяват, че жалбоподателят не е носил маската тип „гушка“ или не са го
видели да я носи, не може да бъде приета с доверие.
Не се и посочиха доказателства от страна
на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Обсъдените показания на свидетелите А.А. и Н.П. и обясненията на
жалбоподателя съдът намира за достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН и чл. 26 от ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на санкционираното лице.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от
ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.
В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на
правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на законосъобразно поведение при провеждане на спортно мероприятие
на самия спортен обект.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени
и гласни доказателства /включително и обясненията на нарушителя/, съдът е на
становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган,
са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е извършил действия
за напълно прикриване на лицето или части от него, което затруднява разпознаването,
като си поставя маска и качулка на лицето и главата, което затруднява
разпознаването му, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ.
Посочената норма гласи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на
Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди,
по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или
на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща
се във: … носенето на маски и действия за напълно прикриване
на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването.
Всички елементи от обективната страна на
нарушението съдът намира за установено. Безспорно има извършена проява, в
смисъла на действие на жалбоподателя по поставянето ѝ на лицето му на
предмет, който напълно прикрива определена от него част. В употребения от
закона смисъл маска следва да се разбира като приспособление за прикриване на
лицето, независимо от какъв характер е това приспособление, от какъв материал е
и каква е целта му в обикновеното му потребление – карнавална, спортно-защитна
и т.н. Затова и законодателят е разширил хипотезата на нормата, като освен
дефиниране на спортното хулиганство чрез използване на маска е включил и всички
онези действия, чрез които се прикрива цялото или части от лицето, стига по
този начин да се затруднява разпознаването. Вземайки предвид това, правилно е
прието е НП, че поставянето на качулка ведно с поставянето на скиорска маска
тип „гушка“ е такова действие. Това се дължи на съвкупното им използване от
конкретния деец, който е постигнал забранен от закона резултат, а именно да се
оставил като единствена външна отличителна черта областта на очите си. Неоспоримо
е, че само по тези белези, не може да се установи самоличността на определено
лице. Това е изпълнителното деяние, чрез което последният е пристъпил забраната
на закона. Същото деяние е противоправно или както го квалифицира ЗООРПСМ
„противообществено“, защото чрез извършването му се е стигнало до прикриване на
лицето на М. по начин, които затруднява разпознаването му. Доколкото законът
забранява подобно поведение, то и същото е общественоопасно, тъй като целите на
този специален закон са противодействие на хулиганските прояви на спортни
мероприятия, ограничаване на негативните имуществени и неимуществени последици
от тези действия и установяването на авторството им. Категорично се установява
и мястото на извършване на нарушението, а именно на спортния обект – на трибуна
„Бесика“ на стадиона на ПФК „Локомотив Пловдив“ в гр. Пловдив.
Изложеното опровергава по категоричен
начин възражението на жалбоподателя по осъществяване на фактическата
обстановка.
Предвид извършването на нарушението от
физическо лице то съдът счита, че следва да бъде разгледан и въпросът за
субективните предели на нарушението, а именно проявената от нарушителя вина.
Това е неговото субективно отношение към извършеното деяние и неговата
обществена опасност.
Известен е принципът, че незнанието на
правото не извинява и не може да доведе до отпадане на отговорност. В духа на
това правило за поведение и съгласно приетото за безспорно установено, съдът
счита, че поведението на жалбоподателя М. сочи на целенасоченото желание да
прикрие самоличността си и по този начин да постигне съзнавания неправомерен
резултат и да настъпят общественоопасните последици на деянието му. Затова той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се засягат
защитаваните от ЗООРПСМ обществени отношения, предвиждал е последиците на
извършеното и е искал тяхното настъпване.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на нарушението.
По
наказанието:
Некоректно административнонаказващият
орган е определил и наложил санкция в максимално зададения в чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ
размер от 2000 лв., като не е преценил всички обстоятелства, които
характеризират нарушението и самия нарушител.
Принципното становище на настоящият
състав е за възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН и при хипотезите на
ЗООРПСМ. Като разгледа обаче настоящия случай съдът счита, че не са налице
основанията за приложението на института на „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН във връзка с чл. 93, т. 9 от НК. В настоящия случай се касае за
формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да
бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние и
деецът не се характеризират със смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид.
Установи се обаче, че жалбоподателят не
е бил наказван за нарушения по ЗООРПСМ и че това е първото му такова нарушение,
което е смекчаващо обстоятелство за личността на М.. Не се установиха
отегчаващи отговорността обстоятелства. Затова съдът счита, че на основание чл.
27 от ЗАНН с оглед тежестта на нарушението, превесът на смекчаващите над
отегчаващи отговорността обстоятелства и за постигане на целта по чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения
правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, е достатъчно да бъде наложено наказание в предвидения законов минимум
от 1000 лв. В този смисъл наложена глоба в размер на 2000 лв. следва да бъде
намалена на 1000 лв., а НП да бъде изменено.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление № 10 от 04.12.2018 г. на началника на V РУ към ОД на МВР Пловдив, в частта
с което на Х.К.М. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 25, ал. 1 от Закона
за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. за нарушение по
чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ, като НАМАЛЯВА
размера на глобата от 2000 лева на 1000
левa.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.