РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20211110213345 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АН. Ж. Г. срещу електронен фиш серия К №
4776594, издаден от СДВР, с който на жалбоподателката е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като
незаконосъобразен. Поддържа се, че липсват доказателства, че техническото
средство е одобрен тип и че е преминало първоначална и последваща
проверка. Навеждат се доводи, че отсъстват доказателства кой е органът,
издал фиша, както и надлежно описание на нарушението, дата на издаване на
фиша, реално измерена наказуема скорост, вида на пътния знак, конкретна
стойност на ограничението, месторазположение на знака. Поддържа се, че
липсва информация за обсега на действие на радара, режим на излъчване и др.
Поддържа се, че мястото, където се извършва контрол, следва да бъде
обозначено с пътен знак. Моли се за отмяна на обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2021г. в 11.25 часа с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1 с № 11743с7 е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „Р К с
ДК № , се движи в гр. София по бул. „История Славянобългарска“ № 4 с
посока на движение от ул. „Каменоделска” към бул. „Рожен“ със скорост от
73 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място.
Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
e одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г..
Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща
техническа проверка на 01.10.2020г. съгласно съставения протокол № 68-С-
ИСИС/01.10.2020г.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия –
фотоснимка, отразяваща локация, GPS координати, дата, точен час, засечена
скорост от 76 км/ч, разстояние, ограничение на скоростта и регистрационен
номер на МПС.
Видно от протокола за използване на техническото средство СПУКС №
11743с7 е била разположена за използване на 22.04.2021г. в гр. София на бул.
„История Славянобългарска“ № 4 с посока на движение на контролираните
МПС от ул. „Каменоделска“ към бул. „Рожен“ при стационарен режим на
измерване при важащо общо ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено
място за времето от 10.00 часа до 12.00 часа.
Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото
е собственост на „“ с ползвател АН. Ж. Г..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация
на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка
от 01.10.2020г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на
автоматизираното техническо средство, ежедневна форма за отчет,
извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на
2
електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на
заснетия автомобил с конкретно отчетени стойности, снимка на техническото
средство и контролирания участък.
Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства и веществените доказателствени средства, които по
еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка.
Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт,
който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за
санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата,
която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на
деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен
от него конкретен извършител.
Законосъобразно е образуването на административнонаказателно
производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е
съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН,
респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а именно при установяване и заснемане на
административното нарушение е използвано автоматизирано техническо
средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.
Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Същият е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа задължителните реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената
разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал.
3
11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно
постановление.
Възраженията за отмяна на електронния фиш в жалбата са
неоснователни. Съобразно чл. 189, ал. 5 ЗДвП сред задължителните реквизити
на фиша не е датата на издаването му. Липсата на такава не може да се
преценява като допуснато съществено процесуално нарушение, още по-
малко липсата на отразяване в същия на дата на връчването му. В
електронния фиш не се посочва и конкретно длъжностно лице, издател на
фиша, а само данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението.
В електронния фиш е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението, а именно – гр. София по бул. „История Славянобългарска“ № 4,
посоката на движение на заснетия автомобил, наказуемата скорост след
приспадане на допустимата грешка, техническото средство, заснело
автомобила, с оглед на което възражението за липса на коректно и пълно
описание на нарушението не е основателно.
Електронният фиш е връчен на ползвателя на заснетото МПС, който не е
посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото
му МПС, с оглед на което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като
МПС – лек автомобил „Р К с ДК № , се е движел със скорост над максимално
разрешената. В процесния случай действащо е общото ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, с оглед на което възраженията за
непосочване на пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта,
конкретното въведено ограничение с пътен знак и схема на пътния участък за
доказателство за наличието на такова ограничение, са необосновани и не
почиват на данните в атакувания електронен фиш, с който е ангажирана
отговорност за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Неоснователно е твърдението, че не е посочена наказуемата скорост във
фиша, като такава е приета 73 км/ч след приспадане на допустимата грешка
на техническото средство, тъй като несъмнено се установява, че заснетата
скорост е 76 км/ч, а в електронния фиш като установена скорост е отразена 73
км/ч след приспадане на 3% толеранс. С оглед на това и автомобилът се е
4
движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния
пътен участък с 23 км/ч., с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП.
От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилната система
за контрол на скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване,
преминала последваща проверка за изправност на 01.10.20г., като резултатите
от проверката са отразени в протокол № 68-С-ИСИС/01.10.20г., с оглед на
което техническото средство е било изправно към датата на нарушението. С
оглед приобщените писмени доказателства възраженията за техническа
неизправност на средството за измерване са неоснователни.
Веществените доказателствени средства - снимки на инсталираното
техническо средство и на контролирания участък, снимката на заснетия
автомобил и засечената скорост, както и писмените доказателства -протокол
за използване на техническото средство и ежедневна форма за отчет,
допринасят за несъмненото доказване на нарушението, както и за
установяване липсата на допуснати нарушения в процедурата.
Неоснователен е доводът, че мястото на контрол е следвало да бъде
обозначено с пътен знак Е-24. С отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП /ДВ,
бр.54 от 2017г./ е отпаднало изискването участъкът от пътя, където се
осъществява контрол с автоматизирани технически средства или системи, да
бъде обозначаван чрез поставяне на пътни знаци или по друг начин.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като
водачът е съзнавал, че максимално разрешената скорост за движение в
населено място е 50 км/ч, съзнавал е, че се движи със скорост над
разрешената, като е целял това.
Независимо от горното съдът намира издаденият електронен фиш за
незаконосъобразен. На жалбоподателката е ангажирана
административнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП,
която разпоредба предвижда когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В
електронния фиш не е посочена конкретната норма на чл. 182 ЗДвП,
5
обуславяща повторност на нарушението. Само въз основа на словесното
описание на нарушението във фиша може да се обосновава извод, но не и
несъмнен, предвид липсата на пълна правна квалификация на нарушението,
че се касае за твърдяно повторно нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП –
превишаване в населено място на скоростта от 21 до 30 км/ч. Касае се обаче
само за предположение, още повече че във фиша отсъстват конкретни
твърдения за предходното нарушение/конкретен влязъл в законна сила
електронен фиш или наказателно постановление/, обуславящ повторността и
налагане на административно наказание в двоен размер. С оглед на това съдът
счита, че липсата на пълно посочване на правното основание за налагане на
конкретното административно наказание води до невъзможност на
жалбоподателя да се защити, а за съда – до невъзможност да прецени
правилно ли е определен размерът на наказанието, като отделно от това
липсват въведени факти, обуславящи наличието на повторност, като
независимо че се касае за бланка, при отразяване на основанието за налагане
на административно наказание следва да бъде посочен и електронният
фиш/наказателното постановление, обуславящи изводите на
административнонаказващия орган за повторност на нарушението.
По изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен.
Не са налице основания за присъждане на разноски.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4776594, издаден от СДВР, с
който на АН. Ж. Г. е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7