Решение по дело №5627/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

27.09.2017 г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5627/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето.

Пред ПлРС е депозирана молба от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. Плевен, представлявана от юрк.М.В., с пълномощно по делото, в която се посочва, че спрямо детето Н.Р.С., с ЕГН********** е била предприета мярка за закрила - настаняване в социална услуга резидентен тип КЦ „О.В.“ – гр.Плевен, за срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата, свързани с него, ако е в негов интерес. Посочва се, че същата е била взета по повод постъпил устен сигнал до ОЗД- гр.Русе, подаден от специалист при Сдружение „Българо-Румънски трансграничен институт по медиация“, относно положението на малолетната Н., която е била обект на физическо и психическо насилие в семейството, както и свързани с това риск за живота и здравето на детето. Посочва се, че е извършено социално проучване от ДСП – гр.Русе, от което е установено, че детето Н. е с родители – Р.С.С., с ЕГН********** – майка и баща – неизвестен. Посочва се, че майката има родени още пет деца, за които не полага преки грижи. Твърди се, че по снети данни от 2012 г. спрямо детето Н. е била предприета мярка за закрила чрез настаняването й в семейството на роднини – Г.С.С.от гр.Русе, тъй като майката е напуснала страната и момичето е останало без родителска грижа. След завръщане на майката същата е поискала да бъде преустановена тази мярка и с решение на РС – Русе от 11.06.2013 г. същата е била прекратена. Посочва се също, че през 2015г., детето Н. е ползвало социална услуга в Център за работа с деца на улицата към Областен съвет на БЦК – Русе с направление от ДСП – Русе със заповед №ЗД-25-509/17.08.2015г. и сключен договор с майката на дата 04.09.2015 г. След изтичане срока на социалната услуга, майката е отказала да ползва др. подходяща такава за детето. Твърди се, че детето е диагностицирано с „фобийно-тревожно разстройство в детството“. Същото не посещава редовно учебните занятия, за което е била уведомена майката, но последната се е била неглижирала от дъщеря си. На дата 06.06.2017 г. служител на ДСП –гр.Русе е депозирал сигнал, за малолетното дете, като е посочила, че при посещение в училището на детето, същото е споделило, че съобразно ромските обичаи е било принудено против волята й, от баба си по майчина линия да заживее на семейни начала с момче на име „Р“, който е бил на 14-годишна възраст, че същата е „омъжена“ и че бракът е бил „консумиран“. Н. е разказала, че е била подложена на насилие от страна на родителите на момчето, тъй като е била продадена за голяма сума пари и е принуждавана да краде за тях. При отказ или неспазване на инструкциите, майката на съжителя я е биела през ръцете със закачалка. Същото е твърдяло, че е бягало от дома на насилниците, но е било откривано и връщано след което отново е била малтретирана от тях. Споделила е също, че е била задължавана от тях да симулира психическо разстройство пред специалистите в ДЮЦПЗ, за да се снабди с психиатрична оценка, удостоверяваща нейната невменяемост. Споделила е също, че е чула разговор на насилниците й, че обсъждали нейната продажба в Гърция. Малолетната е била уведомила за всичко това своята майка, която от своя страна не е направила нищо, за да я защити. Майката е била оказала манипулативно въздействие върху детето, като й е казала да не търси помощ, тъй като органите на властта ще вземат др. й братя и сестри от майката. С оглед на всичко това служителят подал сигнал, тъй като е преценил че детето Н. е дете в риск по смисъла на разпоредбата на Параграф 1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като е жертва на злоупотреба, насилие и нехуманно наказание в и извън семейството му. Посочва се, че за случая е била уведомена и полицията пи ОД на МВР – гр.Русе, за което е било образувано и досъдебно производство№1243/2017 г. по описа на МВР. При проучване на ДСП  гр.Плевен не е било намерено подходящо приемно семейство , където да бъде настанено малолетното дете Н., поради което с цел защита на живота и здравето на детето е била издадена заповед на директора на ДСП – Русе за настаняването му в Кризисен център в гр.Плевен.  Твърди се, че детето пред социален работник е споделило, че се чувства защитено в Центъра, като не е заявило желание да осъществява срещи с родителя и роднините си, тъй като е изгубила доверие в тях и се чувства предадена. На детето се оказва психологична подкрепа в Центъра, с оглед преодоляването на травмите му нанесени от ранно детство и попадането му в рискова среда. Извършено е ново социално проучване от ДСП -Плевен, при което е установено следното: при проведена среща на дата 09.06.2017г. в ОЗД- Русе, е било взето решение след събиране на информация, по искане на Русенска районна прокуратура по досъдебното производство, детето Н. да бъде транспортирана на дата 14.06.2017г. до Кризисен център за деца – гр.Плевен. С цел защита на детето на дата 14.06.2017г. е било прекратено настаняването му в КЦ към Сдружение „Център Динамика“ – гр.Русе и на детето е било предоставена социална услуга от резидентен тип, съгл.. Чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет – настаняване в Кризисен център за деца – гр.Плевен с адм. заповед №ЗД/Д-Р-112/14.06.2017г. От предприетата мярка, до завеждане на делото, спрямо малолетната са били проведени няколко срещи с нея, от които е било установено че детето се чувства защитено след настаняването му в КЦ – Плевен. Същата е дала данни че спрямо нея е указано системно психическо и физическо насилие от страна на родителите на момчето, за което е била „омъжена“ след навършване на осемгодишна възраст. Споделила е също, че е продадена от баба й по майчина линия, против волята й, за сумата от десет хиляди лева, мерцедес, една огърлица и два златни пендара. След „омъжването“ й същата е била принуждавана да краде, като всеки път когато се е противяла, й е казвано от „свекърите“ „дала съм много пари за теб, така че ще правя каквото искам с теб, а ти ще изпълняваш…“. Детето е показало белези по ръцете си пред социалните работници, където е било удряно със закачалка за дрехи от своята „свекърва“, когато се е противяла да краде. Споделило е също, че за всичко е уведомявала своята майка, която била омъжена за по-голям брат на „Р“, но същата й е казвала, че не може да й помогне, тъй като ще й вземат децата социалните, ако разберат. Детето е споделило също, че не желае да осъществява среща с нейните близки и роднини. Моли се съда да се произнесе с решение, с което да постанови мярка за закрила спрямо детето Н.Р.С. – настаняване в социална услуга резидентен тип КЦ „О.В.“ – гр.Плевен за срок от шест месеца или до промяна на обстоятелствата, свързани с него, ако е в негов интерес, считано от датата на настаняването му по административен ред – 14.06.2017г. Направени са доказателствени искания и са представени доказателства по опис. В с.з., молителят ДСП- гр.Плевен – р.пр., се представлява от юрк.М.В.. Същата изразява становище за основателност на иска.

Заинтересованата страна Р.С.С. - майка на детето, р.пр.,   явява се лично и изразява становище за основателност на молбата. Същата заявява, че до момента не е идвала да вижда дъщеря си, но се била интересувала за нея от социалните служби в гр.Русе, като й били казали, че е добре и напълняла. Същата смята, че мярката взета спрямо дъщеря й е адекватна, но иска след изтичане на срока за настаняване детето да се върне при нея, като щяла да й осигури същото каквото имали братята й. Посочва, че сега в с.з. вижда дъщеря си за първи път и е говорила с нея.

Страната К.ц. „О.в.“***., се представлява от директора Д.Д.. Същата изразява становище, за основателност на искането. Посочва, че детето е настанено в КЦ и се чувства добре, като е било записано в VІ-ти клас.

Страната ДСП – гр.Русе – р.пр., не изпраща представител.

Адв. Н.Я. от ПлАК - процесуален представител на детето Н., изразява становище за основателност на молбата, като посочва, че е в интерес на детето същото да бъде настанено в Кризисния център „О.В.“ – гр.Плевен.

С оглед на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от представеното копие на удостоверение за раждане на детето Н.Р.С., с ЕГН**********, родена на дата *** г. се установява, че детето е с родители Р.С.С., с ЕГН********** – майка и баща – неизвестен.

По делото се установява също, че въз основа на Заповед №ЗД/Д-Р-112/14.06.2017г. на дир.на ДСП-гр.Плевен, детето Н. е било настанено в Кризисен център – гр.Плевен, за срок до произнасянето на съда с решение.

Видно от представената Справка от РП- Русе, се установява, че  е образувана ПрПр№ 2716/2017г. образувано на 08.06.2017г., против неизвестен извършител, за  престъпление по чл. 191, ал.3 от НК.

В с.з. е депозиран доклад от КЦЖДПН – Център „О.В.“ – гр.Плевен, относно малолетното дете Н.С., в който се посочва, че  в тримесечният период, в който се намира  в Центъра, детето се е адаптирало, подобрило е хигиенните си навици,  създало е приятелски кръг. Емоционалното й състояние се е стабилизирало, но продължава работа в тази насока. Посочва, че към момента,  детето Н. се чувства добре и спокойна в Центъра.

По делото е разпитана като свидетел М. – АО.Т.. Същата посочва, че работи като психолог в КЦ и провежда терапия с малолетната Н.. Посочва, че детето макар и записано в VІ-ти клас и преди да е посещавало училище в гр.Русе, реално е неграмотно и неориентирано във време и място. Не познава сезоните, дните от седмицата и т.н. Посочва, че в началото на настаняванетоь детето е имало кошмари, но в момента е спокойна. Изявило е желание да бъде настанено в приемно семейство. Не желаело да се връща в семейната среда на майката. Не е била търсена от близки и роднини по време на настаняването й в КЦ. Детето е било карано да симулира психическо заболяване, за да може да бъде освидетелствана от ТЕЛК, но такъв документ не е бил издаван. Давани са й били лекарства да пие, но детето споделило, че не ги е взимало. Свидетелката забелязва промяна в детето от срещата й пред съдебната зала с майката.

В с.з. на 18.09.2017г. , е изслушано малолетното дете Н., в присъствието на соц..раб. П.М.. Детето споделя, че е била „омъжена” за „Р”, който е на 14 години и е живяла в неговият дом. Споделя, че когато не е слушала свекървата, тя й се е карала и удряла; посочва, че са я карали да домакинства. Не споделя факта, че е принуждавана да краде. Посочва, че се чувства добре в Центъра и че ходи на училище, но желае да се върне да живее при майка си в гр. Русе и че  няма да се върне при Р.

Съдът, като  прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази становищата  на страните, намира за установено следното:

Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира, че  детето Н. е дете в риск, по смисъла на § 1, т.11, б.“б“ и б.“в“ от ДР на ЗЗДет, тъй като безспорно се установи, че е жертва на злоупотреба, насилие и нехуманно наказание в и извън семейството му. Безспорно по делото се установява също, че престоя на детето в КЦ му влияе ползотворно, същото е постигнало емоционална стабилност, намерило е приятели и спокойствие. В случая,  съдът намира, че следвайки най- добрия интерес на детето, по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет, “а именно, при преценка на неговите желания и чувства, физически, психически и емоционална потребности, неговата възраст, пол, минало, опасността и вредата, която е причинена на детето или която има вероятност за му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, и др.- обстоятелства, имащи отношение към детето, следва молбата да бъде уважена. Следва детето Н. да бъде настанено в КЦ „Отворени врата”, гр. Плевен, за срок от 6 месеца, считана от датата на настаняването му по административен ред- 14.06.2017г. Съобразно даденото в §1, ал.1 т.25 от ППЗСП, “кризисен център”, е комплекс от социални услуги за лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към указване на индивидуална подкрепа, задоволяване  на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите, или социално- психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса. В случая, настаняването, с оглед на  събраните по делото доказателства, следва да бъде за максимално предвиденият срок от 6 месеца.

Водим от горното, съдът

                                                    Р Е Ш И:                                        

ВЗИМА, на основание, чл.28, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от ЗЗДет, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето Н.Р.С., с ЕГН********** - НАСТАНЯВАНЕ в социална услуга резидентен тип К.ц. „О.в.“***, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на настаняването му по административен ред – 14.06.2017г.

Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7 дневен срок от връчването му на страните,  и на процесуалния представител на детето- адв. Н.Я..

След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се изпрати на ДСП-ОЗД гр. Плевен.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: