Решение по дело №759/2018 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 218                                                      25.01.2019 година                                           град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд,                                              ІІІ-ти граждански състав

На петнадесети януари                                        две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова   

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 759 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, *****, офис - *******, представлявано поотделно от *****, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *****, против В.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2837/28.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4618/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 2 790. 60 лева, от които 2 472. 21 лева, представляваща главница от 21 броя погасителни вноски за периода от 07.08.2016 г. до 07.04.2018 г., дължими съгласно сключен на 12.10.2015 г. между длъжника и „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК *****  договор за потребителски паричен кредит, както и възнаградителна лихва в размер на 223. 43 лева за периода от 07.09.2016 г. до 16.02.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на 94. 96 лева за периода от 07.08.2016  г. до 26.06.2017 г. включително, като вземанията на „У.К.Ф.“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****, с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., съгласно приложение № 1 към него от 16.02.2017 г., както и законна лихва върху главницата от 27.06.2017 г. до изплащането й. Моли се и за присъждането на направените по делото разноски.

            Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните облигационно правоотношение по горния договор за паричен заем, съгласно който „У.К.Ф.“ ЕАД е предоставило на длъжника заем в размер на 3 000 лв., като последният се е задължил да го върне ведно такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лв. и застрахователна премия от 221. 13 лв. или общо сумата от 3 371. 13 лв. Отделно от това е уговорено и плащането на годишна лихва от 19. 50 % или общо възнаградителна лихва за срок на договора в размер на 916. 77 лв. Така общата дължима сума съобразно уговорките между страните възлиза на 4 287. 90 лв., като е платима на 30 броя месечни анютетни вноски от по 142. 93 лв., като първата е платима 07.11.2015 г., а последната на 07.04.2018 г. Предвид неплащането на задълженията в срок вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като съобразно, уговорките между страните са останали дължими търсените в настоящото производство суми. С договора за цесия заемодателят е прехвърлил вземанията си на кредитора в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

            При условията на евентуалност се заявява осъдителна претенция за търсените суми.

            Ответникът, редовно уведомен на адреса му по месторабота, не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща представител в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. 

            В процесния случай са налице тези предпоставки.

            Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Вероятната основателност на исковете се установява от представените по делото писмени доказателства, а именно искане за рефинансиране на съществуващ дълг от 12.10.2015 г., отправено от ответника до „У.К.Ф.“ ЕАД, сключения въз основа на него договор за потребителски паричен кредит, погасителния план към него, всички подписани от ответника, както и от общите условия за отпускане на потребителски кредити, също доведени до неговото знание. Съгласно договора на ответника е предоставен паричен заем в размер на 3 000 лв., като се е задължил да го върне ведно такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лв. и застрахователна премия от 221. 13 лв. или общо сумата от 3 371. 13 лв. Отделно от това е уговорено и плащането на годишна лихва от 19. 50 % или общо възнаградителна лихва за срок на договора в размер на 916. 77 лв. Така общата дължима сума съобразно уговорките между страните възлиза на 4 287. 90 лв., като е платима на 30 броя месечни анютетни вноски от по 142. 93 лв., като първата е платима 07.11.2015 г., а последната на 07.04.2018 г. Предвид неплащането на задълженията в срок вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, като съобразно, уговорките между страните са останали дължими търсените в настоящото производство суми. С договора за цесия заемодателят е прехвърлил вземанията си на кредитора в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно уведомен съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Същият е търсен по постоянния си адрес, като пратките изпращани на него са върнати с отбелязване, че пратката е непотърсена. Така или иначе ответникът е уведомен за цесията с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Липсват доказателства за плащането на търсените суми.

При тези данни съдът намира, че исковете се явяват вероятно основателни, с оглед на което и съдът постановява настоящото неприсъствено решение.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 105. 81 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

            При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 243. 07 лв. за направените по делото разноски, от които 143. 07 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.

            При това общата дължима сума за разноските възлиза на 348. 88 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

           

            Приема за установено, че В.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, офис - *******, представлявано поотделно от *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2837/28.06.2017 г. по ч.гр.д. № 4618/2017 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от общо 2 790. 60 лева, от които 2 472. 21 лева, представляваща главница от 21 броя погасителни вноски за периода от 07.08.2016 г. до 07.04.2018 г., дължими съгласно сключен на 12.10.2015 г. между длъжника и „У.К.Ф.“ ЕАД с ЕИК *****  договор за потребителски паричен кредит, както и възнаградителна лихва в размер на 223. 43 лева за периода от 07.09.2016 г. до 16.02.2017 г., както и обезщетение за забава в размер на 94. 96 лева за периода от 07.08.2016  г. до 26.06.2017 г. включително, като вземанията на „У.К.Ф.“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *****, с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., съгласно приложение № 1 към него от 16.02.2017 г., както и законна лихва върху главницата от 27.06.2017 г. до изплащането й.

            Осъжда В.Д.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, офис - *******, представлявано поотделно от *****, сумата от 348. 88 лв. /триста четиридесет и осем лева и 88 ст./ за направените по делото разноски, от които 105. 81 лв. за производството по ч.гр.д. № 4618/2017 г. и 243. 07 лв. за гр.д. № 759/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда на чл. 240 от ГПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.