Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен
състав в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №15848 по
описа за 2019
година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба от 31.10.2019
год. на длъжника „Н.К.“ ЕООД, чрез адв. С.С./надлежно упълномощен/, срещу отказ от 17.10.2019 год. на
частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, по изпълнително дело №20088600400053, да
бъде прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че с молба от
17.10.2019 год. поискал прекратяване на производството по изпълнителното дело,
доколкото след успешно проведена публична продан на 16.12.2016 год. не били
поискани от взискателя и не били извършвани по
възлагане /чл. 18 ЗЧСИ/ от частния съдебен изпълнител нови изпълнителни действия.
Постановлението за възлагане било издадено на 21.04.2017 год. Изтеклият период
от 16.12.2017 год. до деня на по подаването на горепосочената молба бил
по-дълъг от две години и бил основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Постановлението на съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело имало декларативно, но не конститутивно действие, породи което и не било условие за
прекратяване на изпълнението. Следвало да се имат предвид разясненията, дадени
с Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 год., ОСГТК. Освен това в случая не съставлявало изпълнително
действие въводът във владение в недвижимия имот след
възлагане по чл. 498, ал. 2 ГПК. Липсата на нарочна санкция за прекратяване на
изпълнителното дело имала неблагоприятни за длъжника последици, изразяващи се в
наложени запори и невъзможност да удостовери по съответния ред липсата на
водени срещу него изпълнителни дела. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Взискателят „Г.Б.“ ЕООД /правоприемник на „С.М.“
АД/ не изразява становище по жалбата.
Взискателите „Банка ДСК“ ЕАД, Държавата и Столична
община не изразяват становища по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.
Софийският градски
съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен
изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело
№20088600400053 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с
рег.№860 на
КЧСИ, е било образувано по молба от 23.10.2008 год. на „Г.Б.“
ЕООД /правоприемник на „С.М.“
АД/, въз основа на изпълнителен лист от 28.12.2007 год.,
издаден по ВАД №6/2007год. по описа на АС при БТПП, срещу длъжника „Н.К.“ ЕООД
за следните суми: 4 712.58 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от 17.01.2007 год. до окончателното изплащане, 502 лв. – разноски по
арбитражното дело и 30 лв. – разноски за издаване на изпълнителен лист. С
молбата е възложено на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ да
извърши цялостна справка за имущественото състояние на длъжника, да наложи
запор до размера на дължимите суми и да определи и начина на изпълнение.
На 14.03.2009 год. на длъжника била връчена покана за
доброволно изпълнение, а на 30.10.2009 год. – призовка за принудително
изпълнение, с която същият е бил уведомен, че ще бъде извършен опис на процесния недвижим имот – цех за производство на хляб,
хлебни и сладкарски изделия, находящ се в гр.София,
кв.“Ботунец“, представляващ районен универсален
магазин, с площ от 345 кв.м.
Изпълнението е било насочено и срещу движими вещи –
собственост на длъжника.
В периода от 25.01.2010 год. до 12.10.2016 год. горепосоченият
имот е бил предмет на множество публични продани, които
са били обявявани за нестанали, като последната е била насрочена за периода от 15.11.2016
год. до 15.12.2016 год.
Видно е от съставения на 16.12.2016 год. протокол от
частния съдебен изпълнител, че Я.Д.Д.бил обявен за купувач на процесния имот за цена от 38 200 лв. /заплатена на 21.12.2016
год./, като с постановление от 21.04.2017 год. същият му бил възложен. За
изготвеното постановление били изпратени
съобщения до страните, като на длъжника същото било връчена на 15.05.2017 год.
На 22.05.2017 год. „Н.К.“ ЕООД подало жалба срещу постановлението за възлагане,
която е била оставена без уважение с решение от 09.11.2018 год., постановено по
ч.гр.дело №11414/2018 год. по описа на СГС, ГО /за което е посочено, че не
подлежи на обжалване/.
На 17.10.2019 год. длъжникът подал молба до частния
съдебен изпълнител, съдържащо искане за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е било оставено без
уважение от частния съдебен изпълнител на 17.10.2019 год. /виж разпореждане на
л. 1 465/. Съобщението за така постановения отказ било надлежно връчено на
длъжника на 29.10.2019 год.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт по чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК и в
срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител
от служебните му задължения по отношение на взискателя.
Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма свободата
да го преустанови.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение
на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този
случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС
по тълк.дело № 2/2013 год., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането –
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Взискателят
трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
нови изпълнителни способи.
В приложение на задължителните разяснения, дадени с
горепосоченото Тълкувателно решение, СГС счита, че в разглеждания случай не се
установява поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, извършени, но не са
стабилизирани. За да стабилизира полученото от взискателя
плащане и за да стимулира третите лица да участват в наддаването, законът
стабилизира самата публична продан. В чл. 435, ал. 3 ГПК е установена
възможност за обжалване на възлагателното
постановление, а съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК купувачът придобива всички права,
които длъжникът е имал върху имота, от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане. Следователно влязлото в сила постановление за
възлагане завършва фактическия състав на проданта /виж например Решение № 193
от 02.11.2018 год. на ВКС по гр.д. № 4751/2017 год., ІV г. о., ГК/, т.е. в
периода от 16.12.2016 год. до 09.11.2018 год. не е текъл срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК /както счита длъжникът/, поради което и не е налице бездействие на взискателя, което да доведе до прекратяване на
изпълнителното дело.
В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че обжалваният
отказ на частния съдебния изпълнител се явява законосъобразен, поради което и
жалбата на длъжника „Н.К.“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Н.К.“ ЕООД срещу отказ от 17.10.2019 год. на частен
съдебен изпълнител В.М., с рег.№860 на КЧСИ, по изпълнително дело №20088600400053, да бъде прекратено изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/