Р Е Ш Е Н И Е
Номер 738/17.4.2019г. Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесети март Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР:КАЛИНА КАРАДЖОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 214 по описа за 2019 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Т."ЕООД,
вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.Б.Г., против
Наказателно постановление №03-009233 от 21.03.2018г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено административно наказание
„имуществена санкция” 2500 / две хиляди
и петстотин / лева.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане.
С жалбата се изразява
становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения на ЗАНН и КТ.Твърди се, че съставеният АУАН, поставил
началото на АНП, не е бил връчен по надлежния ред, като по този начин било
допуснато грубо нарушение на административнопроизводствените
правила и било нарушено правото на защита и възможността за депозиране на възражения
срещу него. Визира се като нарушена нормата на чл. 42 от ЗАНН, като се твърди,
че в АУАН липсвали изискуемите от закона
задължителните реквизити, като се твърди, че този порок в последствие е
пренесен и в издаденото НП.Приема се, че НП е незаконосъобразно, тъй като се
основава на неверни факти и обстоятелства, като се сочи, че при издаването на
НП не са били взети предвид график за сумирано изчисляване на работното време и
Правилник за вътрешния трудов ред, одобрен на 08.02.2018г., като се твърди, че
с въведено допълнение са урегулирани отношенията с работниците, полагащи труд
при сумирано изчисляване на работното време и по този начин се приема, че е
било изпълнено даденото задължително предписание №43/въпреки, че делото касае
предписание №40/.. Сочи се, че определеният от проверяващият орган срок е
05.02.2018г., а не 08.02.2018г., но се твърди, че пропускането на срока се
дължало на отсъствие на лицето, на което били възложени измененията в ПВТР.
Оспорва се размерът на наложената имуществена санкция, като се иска отмяна на
НП, а в условията на алтернативност се моли за намаляване размера на наложеното
административно наказание до законоустановения
минимум или прилагането на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява и не се
излагат допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата
страна се представлява от Ю.к. О., която оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли за потвърждаване на НП, аргументирайки доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение,
неотстраняването на констатираните пропуски в срок и неотносимост
на твърденията за влошено здравословно състояние на служител.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Във връзка с постъпилата в Д“ИТ“-Варна жалба
от работник, през месец декември 2017г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които
и св.Н.И., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на „Т."ЕООД, обслужващо отоплителна централа в гр.Варна.Установено било, че за
дружеството работят наети по трудов
договор лица. При проверката били установени множество нарушения на трудовото
законодателство, като бил съставен протокол ПР 1744709/23.01.2018 г. с който на
работодателя били дадени 46 задължителни предписания.Протоколът със
задължителните предписания бил връчен по надлежния ред на адреса на дружеството
на 29.01.2018г. лично на управителя. Съобразно т.40 от същите работодателят е
следвало да създаде организация, при въведено сумирано изчисляване на работното
време продължителността на работната смяна да не надвишава 12 часа, съгласно
чл.142 ал.4 от КТ.. Срокът за изпълнение на това предписание бил до
05.02.2018г.
На 06.02.2018г. от страна на въззивното дружество до проверяващите органи било изпратено
писмо по ел.поща, входирано на 07.02.2018г., в което
се сочило, че поради отпуск по болест на отговорното длъжностно лице
предписанията не са изпълнени.
При
последваща проверка извършена на 07.02.2018 г., св.И. установил, че
процесното предписание №40 не е изпълнено, тъй като в обекта бил установен
работникът Й.К.К., изпълняващ длъжността монтьор
отоплителна централа и полагащ труд на смени с продължителност 24 часа.Горното К.
лично отразил в предоставената му за попълване декларация.В обекта бил
представен и график за месец февруари, в който за работниците били заложени
смени именно по 24 часа.В последствие св.И. бил уведомен и за полученото по
електронен път писмо, с което на практика се потвърждавало, че предписанията ,
дадени с горепосочения протокол, не са изпълнени.
Предвид горното св.И. приел, че с
неизпълнение на задължително предписание №40 от горепосочения протокол
дружеството е извършило нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, поради което на
27.02.2018г. съставил срещу дружеството АУАН с № 009233.
Актът бил връчен на представляващия
дружеството и на адреса на дружеството, като било оформено известие за
доставяне от 02.03.2018г.
Възражения срещу съставения АУАН не били
депозирани в законоустановения срок, поради което
приемайки липса на спорни обстоятелства, въз основа на материалите по
преписката на 21.03.2018г.
административно наказващият орган издал обжалваното НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И.,
дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и неизпълнението на
процесното предписание не е оспорено и в нито
един момент от хода на производството, напротив- потвърдено е.
Съдът не кредитира
представеният в с.з. Правилник за ВТР, тъй като няма никакви доказателства, че
същият е бил актуализиран именно на 08.02.2018г., още повече, че е било
изпратено писмо, че предписанията не могат да бъдат изпълнени в срок, а такъв
правилник и след изтичането на срока не е бил представен на служителите на
Д”ИТ”-Варна, представен е едва в с.з. и доколкото няма достоверна дата/
доказателства, че има допълнения именно на 08.02.2018г./ съдът не го кредитира
по отношение на това, кога е бил допълнен.Съдът не кредитира и графикът за
месец януари, представен едва в с.з., тъй като такъв в хода на проверката не е
бил представен, безспорно се установи от гласните доказателства по делото, че
представеният при проверката на 07.02.2018г. график е бил с разписани 24-часови
смени и че реално установеният работник на 07.02.2018г. е бил на смяна 24 часа,
а и този график също няма достоверна дата, още повече, че видно и от
изпратеното по електронен път писмо, констатираните с първоначалния протокол за
проверка нарушения не са били отстранени, в това число не е било изпълнено и
предписанието под№40.Доказателства за противното в с.з. не са ангажирани, не са
ангажирани и доказателства точно кога е бил допълнен ПВТР. В останалата им част
съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към
доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа
обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК
доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.И.,
дадени в с.з., протоколи за извършена проверка, декларация, АУАН и от
останалите писмени доказателства по делото.
Съдът, както с оглед
изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно разпоредбите
на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приетата в
с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.
При цялостната проверка на атакуваното НП,
настоящият съдебен състав не споделя становището, че в хода на АНП е допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН , касаещо
описанието на нарушението от фактическа
и правна страна. В акта нарушението е
описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са датата
и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, които
кореспондират с фактите. Нарушението е индивидуализирано достатъчно точно и
ясно, като е ясен и нарушителят. Спазено е изискването и на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно,
точно и ясно описание на нарушението, да
са посочени обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение, поради което съдът не споделя възраженията в жалбата, че
при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и е било ограничено правото на защита
на нарушителя.Конкретни процесуални нарушения не се сочат, поради което съдът е
лишен от възможност да изложи конкретни мотиви.
Съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя не е съществено процесуално нарушение, т.к. не е ограничено правото на защита на нарушителя и
този факт не е самостоятелно основание за отмяна на НП. Неоснователно е и
възражението, че е ограничено правото на защита на нарушителя, тъй като АУАН не
е бил връчен, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че
АУАН е бил връчен на адреса на дружеството на 02.03.2018 г. и то на самият
управител на дружеството, съгласно отразяването в приложеното по делото
известие за доставяне. По преписката съществува писмо с изх.№ 18014300/27.03.2018г.
на Д“ИТ“-Варна, с което са изпратени за връчване на дружеството общо 4 бр.
АУАН, в това число и процесния, като и 4 –те актове са били приложени към
писмото. Видно от известие за доставяне, фигуриращо по преписката, на
02.03.2018г. на адреса на управление на
дружеството, на неговия управител е връчено именно писмо с изх.№
18014300/27.03.2018г., ведно с 4 бр. АУАН, един от които и процесния. Ето защо
и съдът намира, че не е нарушено правото на защита на въззивното
дружество.
Целта на законодателя е да
даде възможност на лицата, срещу които е повдигнато административно
обвинение, да упражнят качествено и в пълен обем правото си на защита. В
конкретния случай процесният АУАН е връчен на
адресата на дружеството и получен от неговия управител – Георгиев, за което последният
е положил подписа си.
В конкретния случай правилно е
използван изрично посоченият в чл. 416, ал.3 от КТ законов способ и
съдът не споделя становището, че е било ограничено правото на защита, което още
по-адекватно е било реализирано с подаването на жалба срещу НП, връчено по
идентичен начин.
На въззивника е възведено обвинение за
извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ, като по силата на тази разпоредба
лице / юридическо или физическо/, което не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване за трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500лв. до 10 000лв. За да
е съставомерно това деяние следва на първо място да е
налице дадено задължително предписание, от орган, който контролира изпълнението
на трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна и даденото предписание да не е отстранено в указаният от
контролният орган срок, за което по делото спор няма в нито един момент. Ясно е
за какво е ангажирана отговорността на въззивното
дружество и тя е за неизпълнение на предписанието в указания срок.Вярно е, че
срокът е изтекъл на 05.02.2018г.- работен ден и по принцип нарушението би
следвало да е извършено на 06.02.2018г., но посочването на датата на
проверката-07.02.2018г. като дата на нарушението по никакъв начин не ограничава
правото на защита на нарушителя, тъй като след като на 07.02.2018г. все още
работникът е бил на смяна 24ч. съгласно график за месеца, очевидно и на
06.02.2018г. предписанието не е било изпълнено.Видно от материалите по делото
работник, на 07.02.2018г. отново е бил с работна смяна от 24ч.Предвид горното
съдът намира за безспорно установено, че от страна на наказаното ЮЛ процесното
задължително предписание не е изпълнено, напротив- неизпълнението е потвърдено
с изпратеното и получено в Д”ИТ”-Варна писмо. Действително по преписката е бил
приложен ПВТР ,за който се сочи, че е
допълнен на 08.02.2018г., но няма никакви доказателства точно кога този
правилник е допълнен, тъй като същият се представя едва в хода на съдебното
производство и не е бил представен в хода на АНП.Тук следва да се посочи, че
адресатът на предписанието е
работодателят, т.е. въз.дружество, а не определено ФЛ, предписанието следва да
бъде изпълнено именно от работодателя, а не от трето лице, както се поддържа
във възз. жалба и в този смисъл без значение са ангажираните доказателства за
отпуск поради заболяване на длъжностното лице, т.к. не тя е адресат на
предписанието, а въззивното дружество, а и в
конкретния случай е ангажирана обективната отговорност на дружеството и
наличието на субективен елемент е ирелевантно.
В конкретния случай съдът
намира, че този вид нарушения не са
отстраними по реда на КТ, както и не може да се приеме, че от неизпълнение на
предписанието за изплащане на дължимото възнаграждение не са произлезли вредни
последици за работниците. От правна страна
съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от
обективна страна административно нарушение, доколкото в съдебното производство
с необходимата категоричност се установи неправомерната деятелност на
жалбоподателя, отразена както в АУАН, така и в оспорваното наказателно
постановление. Неизпълнението на процесното предписание с категоричност се
установява от приложения по делото доказателства, а и спор, че предписанието не
е изпълнено в срок по делото липсва. Предвид гореизложеното, съдът намира за
доказано от обективна страна нарушението
на посочената норма. С оглед на това, изводът на АНО, че е налице извършено
нарушение на нормата на чл. 415 ал.1 от КТ е правилен и законосъобразен.
Няма как да се приеме, че при издаването на
НП АНО не е взел в предвид график и ПВТР, тъй като очевидно същите липсват в материалите
от АНП и няма как да се приеме, кога точно са изготвени , а и график за месец
февруари- месецът в който изтича срокът за изпълнение на предписанието изобщо
по делото липсва.
Основателно не е била
приложена разпоредбата на чл.415 В от КТ, тъй като няма доказателства, че
нарушението е било отстранено незабавно след установяването му/липсва
достоверна дата на изменението на правилника и такъв правилник с изменението не
е предоставен в хода на АНП, а се представя едва в с.з., без да са ангажирани
доказателства, кога в действителност е изменен/ и тъй като се касае за
нерегламентирано полагане на труд и ограничаване на почивката на работника,
касаещи пряко здравословното му състояние, няма как безспорно да се приеме, че
за работника безспорно не са настъпили вредни последици, още повече, че
очевидно не е инцидентен случай на неспазване на трудовото законодателство.
Правилно АНО е приел, че случаят не е
маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава със степен
на обществена опасност, различна от обичайните за съответния вид нарушения.
Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, като не са
изпълнени и други предписания на контролните органи.
За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на дружеството – работодател
над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В конкретния случай
съдът констатира, че в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. Безспорно в хода на
производството са събрани доказателства,/протокол №ПР1804711/26.02.2018г.,/ за
допуснати други нарушения на трудовото
законодателства, но за всяко конкретно нарушение следва да се наложи и
адекватното административно наказание. АНО
не е изложил мотиви защо приема, че следва да бъде наложен конкретния
размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и твърдения,
жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП за идентични
нарушения. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и други нарушения
на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид горното съдът намира,
че следва да се приеме конкретното нарушение като първо за въззивника, за което
се налага санкция и счита, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
415, ал.1 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, която съвсем не
е незначителна, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото
нарушение, като санкция в по-висок размер, предвид икономическата обстановка в
страната ни по-скоро би имала негативно влияние, отколкото поправително,
възпитателно и възпиращо такова и би ограничила възможността работодателят да
изпълнява задълженията си към работниците си.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №03-009233 от 21.03.2018г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 415,
ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на „Т."ЕООД, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя К.Б.Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция” 2500 / две хиляди
и петстотин / лева. , като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция”
от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на
1500/ хиляда и петстотин / лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: