Р Е Ш Е Н И Е
№ 124
гр.Велико Търново, 26.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти
състав, в публично заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия:
Ивелина Янева
при секретаря Д. Стамова, като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
345
по описа на Административен съд Велико Търново за 2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано
е по предявен иск от Я.П.И. с адрес *** срещу Изпълнителната агенция по горите
и Регионална дирекция по горите Велико Търново /съгласно молба вх.№ 2964 /
13.06.2016г./ за присъждане на
сумата от 850лв. – вреди от незаконосъобразен акт на
ответника /наказателно постановление. В исковата молба се
твърди, че от Директора на Регионална дирекция по горите
Велико Търново е издадено наказателно постановление, с което му е наложена
глоба, като при обжалването на наказателното постановление И. претърпява
имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 850лв.
за процесуално представителство пред въззивна и касационна инстанции. Моли
се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът
Изпълнителната
агенция по горите, чрез процесуален
представител,
оспорва изцяло предявения иск, счита същия за неоснователен,
алтернативно претендираното адвокатско възнаграждение за прекомерно. Моли
за отхвърлянето на иска.
Ответникът
Регионална
дирекция по горите Велико Търново, чрез
процесуален представител,
оспорва изцяло предявения иск, счита същия за неоснователен, като
моли за отхвърлянето му.
Представителят
на ВТОП дава заключение за
основателност на иска и моли същия да бъде уважен.
Исковата молба е депозирана пред Районен съд Велико Търново с правно
основание чл.49 от ЗЗД. С определение делото е испратено по подъдност на
Административен съд Велико Търново.
След като разгледа твърденията на страните
и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
С Наказателно
постановление № 44 / 10.06.2015 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция по горите Велико Търново на Я.П.И. е наложено административно наказание
„глоба” на основание чл.257, ал.1, т.1
от ЗГ в размер на 300.00 лв. С Решение № 717 / 27.11.2015г., по НАХД № 1933 /2015г. на ВТРС ХV-ти състав, оставено в сила с Решение по КАХД
№ 10425 / 2015г. на Административен съд Велико
Търново,
наказателното постановление е отменено. В
хода и на двете съдебни производства Я.И. е представляван от адвокат Д.Д., като
са представени договори за правна помощ и съдействие за всяка инстанция. В
представения пред въззивната инстанция договор за правна защита и съдействие от
кочан е посочено договорено възнаграждение от 300лв., заплатено в брой веднага
на 20.08.2015г. В представения пред касационния състав договор за правна защита
и съдействие е посочена договорено възнаграждение от 550лв., заплатено в брой
на датата на сключване на договора 18.01.2016г.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от влизане в сила на
решението, с които е отменено наказателното постановление.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС делата
по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и
бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за
присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на
административните съдилища. На вторият въпрос „Подлежат
ли на обезщетяване направените в тези производства разноски ?“ отговор не е даден.
Искът е предявен първоначално срещу Регионална дирекция по горите Велико
Търново, като след разпореждане на съда е уточнено, че претенцията е срещу
двама ответници – първоначалният и Изпълнителна агенцияпо горите.
По отношение на първоначалния
ответник съдът намира иска за недопустим. Съгласно чл. 205 от АПК иск за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
конкретния случай юридическото лице се явява Изпълнителната агенция по горите, като Регионалната
дирекция по горите Велико Търново няма самостоятелна правосубектност. В АПК
липсват изрични разпоредби относно исковото производство, поради което и на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. За
производството по чл. 203-207 от АПК законодателят изрично е постановил срещу
кого следва да се насочи искът – юридическото лице, представлявано от органа,
от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни
процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, за които Съдът е
длъжен да следи служебно и предвид констатираната нередовност на иска, съдът
намира, че производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността на
ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи
наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а
именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и причинно-следствена
връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на
вредоносния резултат.
Между страните липсва спор, а и
от доказателствата по делото се установява, че на Я.И. е издадено наказателно
постановление от Директора на
Регионална дирекция по горите Велико Търново, което е отменено с
окончателен съдебен акт. Безспорно претендираните имуществени вреди от отмяната
на това наказателно постановление са заплатено адвокатско възнаграждение и са
пряка последица от издадените НП.
В правната теория е спорен характера на наказателното постановление,
издавано по реда на ЗАНН – дали това е административен акт, тъй като се издава
от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с него се налага
наказание на лица.
Практиката приема, че наказателното постановление не
представлява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като в този смисъл
са редица произнасяния на Върховния административен съд по казуси аналогични на
настоящия – искови производства срещу държавни органи по повод отмяна на
издадени от техни органи наказателни постановления. Излаганите от Върховния административен
съд мотиви са в следния смисъл – „Налагането на административно наказание
посредством издаването на наказателно постановление не е типична
административна дейност обаче. Административно-наказващият орган не може да се
сезира сам - той трябва да бъде сезиран от актосъставителя. Следователно той
действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране. Решението, което
взема също не е израз на типична административна дейност - води се
"спорно" производство (събират се доказателства), а произнасянето по
такова спорно производство също наподобява дейността на съда. С произнасянето
наказващият орган решава "правен спор", в случая
административно-наказателно-правен (има ли извършено нарушение, кой го е
извършил, за вината и т. н.). Ето защо, доктрината приема, че наказателното
постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на
типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият
орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за
виновно в извършването на правонарушение, в случая административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен
характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява -
административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна
юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно
постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на
наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване
на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища - районния съд (чл.
59 - чл. 63); 2. Решението на районния
съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление,
подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН).” – Решение № 1137 /
23.01.2012г. на ВАС.
Извода,
че наказателното постановление по своя характер не представлява административен
акт, се съдържа и в мотивите на Решение № 1 от 1 март 2012 г.
по конституционно дело № 10 от 2011 г. на Конституционния съд на Република
България – „Наказателните постановления по чл. 189, ал. 13 ЗДвП не са
административни актове, а предвид естеството си представляват правораздавателни
актове, макар че се издават от административен орган и в тях се определят
административни наказания. Административното наказване има за предмет налагане
на административно наказание, както и на съпровождащи го други вторични санкции
във връзка с разрешаване на правен спор при следване на определено състезателно
производство. Самото наказателно постановление, което се издава от
административно-наказващия орган, предвид естеството и реквизитите си има
характер на правораздавателен акт.”
Доколкото съгласно общия принцип, че всички разходи
или вреди, които страната неоснователно и по вина на административно-наказващия
орган е направила, респективно претърпяла във връзка с процес по оспорване
законосъобразността на издадено от него наказателно постановление, следва да й
бъдат възстановени, то следва да се отговори на въпроса "по какъв
ред" да стане това. В законодателната уредба е налице празнота по въпроса
за разноските в административно-наказателния процес.
Налице
е Тълкувателно решение № 2 / 03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждане на
разноски за воденето на НАДХ не е предвидено в закон и е недопустимо.
Тълкувателното решение е задължително за всички съдилища в страната, поради
което и при направено от страната искане за присъждане на разноски то подлежи
на отхвърляне.
Както
вече бе посочено, практиката на Върховния административен съд приема за
неприложим реда на ЗОДОВ за обезщетяването на имуществени вреди, произтичащи от
отменени наказателни постановления, тъй като те не представляват
административен акт и не е налице първата предпоставка за приложимост на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Настоящият
състав намира, че към момента липсва действаща правна норма, въз основа на
която да се присъдят в полза на ищеца претърпените от него имуществени вреди от
незаконосъобразното наказателно постановление – не е приложим нито ЗОДОВ, нито
ЗЗД.
Липсата на правна норма обаче, не е основание за
отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие.
Съгласно чл.127, ал.2 от АПК съдилищата не могат да откажат правосъдие под
предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Съгласно
чл.5 от ГПК съдът разрешава делата според точния смисъл на законите. При липса
на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. Съдът намира, че в конкретния случай е нарушено основно начало на
правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по
съставяне на АУАН и издаване на НП в противоречие на закона орган при Изпълнителната
агенция по горите са навредили на наказаното лице Я. И..
Съдът намира за доказани претендираните от ищеца
имуществени вреди от отменено с окончателен съдебен акт наказателно
постановление – разноски за адвокатско възнаграждение в размер общо на 850 лв.,
тъй като са от материалите по НАХД № 1933 / 2015г. на ВТРС е видно наличието на
представени договори за правна защита и съдействие с посочване както на
договореното възнаграждение, така и на заплащането му в брой на датата на
договорите.
С Тълкувателно решение № 1 / 15.03.2017г. на ВАС е
прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В този смисъл е и
възражението на процесуалния представител на ответника за несъответствие на
претендираните вреди с определения в Наредба № 1 / 2004г. минимален размер на адвокатското
възнаграждение и липсата на фактическа и правна
сложност на спора. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г.
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по дела
от административно наказателен характер се определя по реда на чл.7, ал.2 върху
размера на санкцията, но не по-малко от 300лв. Размера на санкцията в
конкретния случай е 300лв., поради което и признатия от закона минимален размер
на адвокатско възнаграждение е 300лв. за всяка инстанция.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са
налице предпоставките на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 / 2004г., исковата
претенция е основателна за сумата от 600 и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 350лв.,
съобразно представен списък с разноските и при наличие на доказателства за
действителното им извършване.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 345 / 2016г. по описа на Административен съд
Велико Търново по предявен иск от Я.П.И. с
адрес *** срещу Регионална дирекция по горите Велико Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите гр.София да заплати на Я.П.И.
с адрес *** от 600лв. / шестстотин
лева /, представляваща претърпени от лицето имуществени вреди от
незаконосъобразно наказателно постановление.
ОТХВЪРЛЯ искова претенция на Я.П.И.
с адрес *** срещу Изпълнителната агенция по горите за сумата от 250лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите гр.София да заплати на Я.П.И. с
адрес *** сумата от 350лв. ( триста и петдесет лева ), представляваща
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: