Р Е Ш Е Н И Е
№696/21.9.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 19.08.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ:
Г. Видев
Светомир Бабаков
при участието на
секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стоян Пешев , като
разгледа дело номер 460 по описа за 2020 година докладвано от съдия
Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК,
във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на П. Гергиев В. ***, чрез адв. Г.Д. срещу РЕШЕНИЕ от 11.02.2020г.
на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2220/2019г.
В касационната жалба са развити съображения
за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че нарушението не
било квалифицирано правилно, както и че не ставало ясно от съдържанието на НП
какво нарушение е извършил. Не било посочено мястото на извършване на
нарушението. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които сса
основание за отмяната на атакуваното НП. По
тези съображения, касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО
на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 19-0340-001146/16.07.2019
г. на с-р „ПП“ при ОДМВР Пазарджик.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от процесуалния му представител, адв. Д., който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба- РУ
Септември при ОДМВР Пазарджик не се представлява в съдебн заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото
доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на
страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
На 31,07,19г.,
следобед, жалбоподателят управлявал лек
автомобил - ДАЧИЯ ЛОГАН с per № РА 7854 ВН, като се движел по общински път №
PAZ2201 на територията на Община Септември.
Зад него се движел с автомобила св. П., а зад управлявания от П.
автомобил - св. Найденов с л.а. Фолксваген Голф с ДКН РА 8352 КА. Като наближил
отбивка вляво, откъдето следвало да навлезе в наземен път, жалбоподателят включил ляв пътепоказалец.
Междувременно движещия се най-отзад в колоната автомобили св. Найденов бил предприел изпреварване на движещите се
пред него два автомобила( на П. и
жалбоподателя) и поради това бил
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение, като увеличавал скоростта си на
движение , за да премине двата автомобила пред него. Когато наближил зоната на
кръстовището за навлизане в черния път, жалбоподателят завил на ляво и настъпил
удар между двете МПС, който за автомобила на жалбоподателя бил челен и в дясна
странична част - за св. Найденов.
На място пристигнал св.
Стаматов, който съставил протокол за ПТП и акт против жалбоподателя за
нарушение на чл. 25 ,ал.1 от ЗДвП.
Актът е съставен на
място, в присъствие на нарушителя, надлежно му е предявен и му е връчен препис.
Въз основа на него е
издадено атакуваното НП.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и
установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От
правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите
съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП
нарушение.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Правилно районният съд е отчел обективните
находки по делото- мястото на удара между двете превозни средства, анализирал е
свидетелските показания и е достигнал до верния извод, че жалбоподателят е предприел манева „завой наляво“ към земен
път, без да се съобрази с движещия се зад него лек автомобил, който
междувременно е предприел маневра „изпреварване“. С поведението си,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП и в случая правилно е бил санкциониран за
извършеното от него административно нарушение.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за неправилна квалификация на
нарушението. Разпоредбата на чл. 25 ал.2 от ЗДвП визира пътна ситуация, в която
нарушителя навлиза в съседна пътна
лента, а в анализираната хипотеза се касае за предприета маневра „завой наляво“
за навлизане към земен път. Ето защо, твърденията, че нарушението не е описано
правилно от фактическа страна не се възприемат от настоящия състав.
Законосъобразно е определена
санкционната норма на чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП, като правилно наказанието е във фиксиран размер и не подлежи на индивидуализиране.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ от 11.02.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 2220/2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/