№ 90
гр. Асеновград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20245310200328 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №16-2400067/27.05.2024г., издадено от инж. *- Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на „Арабаджъ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ №
168, на основание чл.79, ал.4, във вр. чл.75а, ал.5 вр. ал.2 от Закона за трудовата
мобилност и трудовата миграция /ЗТМТМ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.
И. К. А. в качеството си на управител на дружеството жалбоподател
„Арабаджъ” ООД, не се явява лично в съдебно заседание. С подадената писмената
жалба, по същество моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Като алтернативно се прави искане за намаляване на размера на наложената
имуществена санкция или преквалификация на нарушението, като маловажно.
Сходно становище изразява и адв. Л. Л., упълномощен като повереник на
дружеството жалбоподател. От депозираното писмено становище се установява, че
според повереника, обжалваното НП следва да се отмени поради недоказаност и
поради допуснати процесуални множество нарушения в хода на
административнонаказателното производство, най-вече свързани със сроковете за
съставяне на АУАН и НП. Претендира и присъждане на разноски.
Представителя на въззиваемата страна оспорва изцяло подадената жалба, като
1
е на становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло. Претендира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Извършената в периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. проверка спрямо
дружеството жалбоподател „Арабаджъ” ООД, била инициирана във връзка с постъпил
в ДИТ Пловдив сигнал от ОД на МВР Кърджали. Проверката по сигнала била
възложена на св. В. П. Б. служител в ДИТ Пловдив. Във връзка с проверката, още на
11.12.2023г. свидетелката поискала справка от Началник Сектор „Миграция“ при ОД на
МВР Пловдив, да й бъде предоставена информация за статута и основанията от Закона
за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, поради които били издадени разрешения
за пребиваване на лицата: *. Със същото писмо била поискана и справка за това дали
на въпросните лица са били издавани разрешения за работа в страна. От постъпилото
писмо на 13.12.2023г. от ОД на МВР Пловдив, св. Б. установила, че на основание чл.
24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, спрямо всички осем лица имало издадени валидни разрешения
за продължително пребиваване на територията на страната, като всеки един от тях бил
пенсионно осигурен. Сигнала наред с постъпилата информация от Сектор „Миграция“,
мотивирали св. Б. да пристъпи към по-пълна проверка на дружеството. В тази насока,
на 13.12.2023г. на дружеството била изпратена призовка по електронен път, с която им
било указано да се явят на 19.12.2023г. и да представят трудовите досиета на десет
човека, посочени в поименен списък, както и документи относно тяхното пребиваване
в България, графици за работа, присъствени форми, ведомости за заплати, както и
други документи уреждащи вътрешните трудови отношения в дружеството. Така
изпратени списък, включвал имената на осемте човека за които била поискана справка
от полицията, като били добавени и лицата * и *. Получаването на призовката било
потвърдено на 19.12.2023г., като във връзка с нея, управителя на дружеството се явил
на 05.01.2024г. в ДИТ Пловдив и представил голяма част от поисканите му документи.
Предвид пълнотата на извършваната проверка, на същата дата била връчена нова
призовка на управителя на „Арабаджъ” ООД, с която му била указано да представи
допълнителни документи касаещи същите поименно посочените десет лица.
Допълнително поисканите документи били представени на 10.01.2024г., както и по
електронен път на 22.03.2024г.
При анализа постъпилите материали,включващи и трудовото досие на *, св. Б.
установила, че лицето е гражданин на трета държава-Република Турция, като същия
има ЕНЧ********** и притежава разрешение за „продължително пребиваване“ №
********* от 11.12.2023г. Освен това се установило, че същото лице е назначено в
дружеството с трудов договор № 026/31.08.2021г. за изпълнение на длъжността
„шофьор, товарен автомобил /международни превози/“. От представените платежни
2
ведомости на дружеството за месец декември 2023г., се установило, че в същата
фигурира начислено и изплатено трудово възнаграждение за работника, и отчетна
форма за явяването и неявяването на работа на служителите в дружеството за месец
декември 2023г., в която е отразено пълен отработен месец за *. Била установена и
заповед за командироване на * до Република Турция за срок от 3 дни от 17.12.2023 г.,
със задача : „международен превоз на стоки“, с товарен автомобил с peг. № РВ 7535
НТ, както и разходен касов ордер, с който на * са изплатени командировъчни пари за
посочената командировка.
Предвид събраните в хода на проверката доказателства, св. Б. заключила, че
„Арабаджъ” ООД в качеството си на местен работодател по смисъла на §1, т.11 от ДР
на ЗТМТМ е осигурил достъп на пазара на труда на *, но тъй като е със статут на
продължително пребиваващ чужденец в Република България на основание
чл.24,ал.1,т.10 от ЗЧРБ по силата на разрешение за пребиваване № *********, валидно
до 29.11.2024г. и като такъв няма право на пазара на труда в страната. За така
констатираното нарушение, от страна на св. Б. бил съставен АУАН № 16-2400067 от
01.04.2024г. , като наред с другите обстоятелства, в него било посочено, че
нарушението е извършено на 17.12.2023г. в гр. Асеновград, ул.“Вихрен“ №26 /където
тогава било седалището и адреса на управление на дружеството когато * е бил
командирован съгласно заповед за командироване. Същото било квалифицирано като
такова по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, като препис от съставения акт бил връчен срещу
подпис на присъстващия управител. В срока по 44, ал.1 от ЗАНН, срещу акта не били
депозирани писмени възражения, като въз основа на АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката В. П. Б..
Разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на
повереника, съдът намира жалбата за допустима и за неоснователна.
Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.
Безспорно се установява от доказателствата, че на 31.08.2021г. дружеството
„Арабаджъ“ ООД в качеството му на работодател е назначило на работа чрез
сключването на трудов договор на длъжност „шофьор“ *, който е бил със статут на
продължително пребиваващ чужденец, пенсионно осигурен и без право но достъп до
пазара на труда. Безспорно е и това, че със заповед за командироване на *, същия е бил
командирован до Република Турция за срок от 3 дни от 17.12.2023г., с товарен
автомобил с peг. № РВ 7535НТ, както и разходен касов ордер, с който на * са
изплатени командировъчни пари за посочената командировка. С тези действия от
страна на дружеството работодател „Арабаджъ” ООД е бил осъществен състава на
нарушението по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. Датата на извършване на нарушението е
3
17.12.2023г. на която на *, като работник е била възложена, чрез издадената заповед за
командировка, конкретна задача, като изпълнявайки същата, той е бил допуснат и до
пазара на труда. С това дружеството е реализирало състава на горното нарушение.Това
се установява категорично от показанията на св. В. Б. и от събраните писмени
доказателства- трудов договор, платежни ведомости, отчетни форми за явяване на
работа, писмо от Сектор „Миграция“. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя,
чието основно възражение касае неспазването на 3 -месечния срок по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН за съставяне на АУАН, който срок тече от откриване на нарушителя.
Съдът не споделя виждането на повереника на дружеството жалбоподател, че
дори и да има извършено нарушение, то евентуално е същото е реализирано на датата
на сключване на договора със * - 31.08.2021г. от който момент са изтекли всякакви
процесуални срокове са съставяне на валиден АУАН. В случая обаче следва да се
вземат не само датата на договора, но е редица други обстоятелства, които правят
възражението несъстоятелно. В действителност обстоятелствата по сключения договор
дават основание да се заключи, че лицето е било допуснато до пазара на труда в
Република България, като същия реално не е имал това право. Неговата командировка
в Турция, обаче представлява ново обстоятелство, с което за определения в заповедта
срок, се променят условията по сключения трудов договор, като същото отново следва
да се третира като нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ. По отношение на *
приложените доказателства са категорични, че тази промяна на условията по договора
е станала едва след издаване на заповедта за неговото командироване в Република
Турция от 17.12.2023г. като в тази насока са и приложените разходен касов ордер, за
изплащане на командировъчни пари. Това нарушение, което е свързано и със
сключения с него договор от 31.08.2021г. е било открито едва при подробната проверка
извършена за периода от 13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. Същото е нямало как да бъде
установено преди 10.01.2024г. тъй като актосъставителя не е разполагал с
необходимата информация, нито относно съдържанието на сключения с * трудов
договор, нито със заповедта за неговото командироване от 17.12.2023г. в Република
Турция, нито с документите относно платените му командировъчни пари.
Направеното възражение от страна на повереника, че към 11.12.2023г.контролния
орган е разполагал с необходимата му информация относно нарушението касаещо * се
явява недоказано. В действителност на разположение на актосъставителя е бил
постъпилия сигнал от ОД на МВР Кърджали и възможност да извърши справка в
масивите на ТД на НАП. Както се установи обаче по делото, тази справка обаче е само
частична, като от същата не може да се установи дали в действителност е налице
реално сключен трудов договор с работника и какви са условията по него. От
справката не може да се установят различните параметри на трудовото
правоотношение и дали на работника са били изплащани трудови възнаграждения.
Това именно е наложило, да се извърши и по пълна проверка, която е приключила на
4
25.03.2024г. В този смисъл, съдът намира при съставяне на АУАН са били спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, кат опри неговото издаване са били спазени и
сроковете по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е това, че за да стартира срока по чл. 34,
ал.1 от ЗАНН е необходимо да бъдат установени самото нарушение и нарушителя.
Затова именно се извършва и проверката, при която се установяват фактите относими
към състава на нарушението и която в конкретния случай е протекла през периода от
13.12.2023 г. до 25.03.2024 г. В хода на проверката неколкократно от работодателя са
изисквани документи, касаещи статута на проверяваните лица, включително и *, като
същите са били представени на 10.01.2024 г., което се установява от показанията на
актосъставителя и от приложената призовка от 05.01.2024г., в която е отразено, че до
тази дата такива не са представени, поради което и са изискани отново. При това
положение, първият обективно възможен момент, в който контролният орган е можел
да установи конкретното нарушение и респективно неговия автор е 10.01.2024 г.
Затова и съставяния на 01.04.2024 г. не се явява извън 3-месечния срок по чл. 34, ал.1
от ЗАНН.
По делото безспорно се установява, че е бил осъществен състава на
нарушението по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, който текст забранява достъпа до пазара на
труда на работници - граждани на трети държави, които имат разрешение за
продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 -
8, 10, 14, 16, 19 и 20 от ЗЧРБ. От своя страна чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗЧРБ на каквото
основание е издадено разрешението на продължително пребиваване на * сочи, че
същият е получил право на пенсия съгласно законодателството на Република Турция и
разполага с достатъчно средства за издръжка в страната, поради което и нямат право
на достъп до пазара на труда. Санкцията по установеното нарушение е била правилно
определена съгласно чл. 75а, ал.5, вр. ал.2 от ЗТМТМ, който предвижда да се наложи
имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв. на работодател - юридическо
лице, което е приело на работа чужденец при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ,
който няма право на достъп до пазара на труда.
По отношение на наложената имуществена санкция от 2000 лева, съдът
намира, че при нейното определяне АНО се е съобразил изцяло с текста на чл. 27 ал.2
от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението, като е отчетено, че по
време не проверката са установени няколко други нарушения на трудовото
законодателство от страна на санкционираното дружество. Същата е оразмерена в
размер към минимума предвиден в закона и за съда не е налице възможност да я
намали.
При този изход на делото се явява основателно искането на представителя на
ДИТ гр. Пловдив за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
5
следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ. Според последната разпоредба, по административни дела, предвиденото
възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
конкретния размер по всеки спор се определя от съда. Същите следва да се определят
в размер от 100лв., т.е. към минимума но над него, с оглед факта, че делото е със
средна сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на
изразходвания времеви ресурс от пълномощника на АНО. Съдът отчете, че не би било
обосновано да се определи по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
определеното, като се отчете, че делото приключи в рамките на едно съдебно
заседание. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция
„Главна Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице -
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и
социалната политика на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Пловдив.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №16-2400067/27.05.2024г., издадено от инж. *-Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на „Арабаджъ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ №
168, на основание чл. 79, ал.4, във вр. чл.75а, ал.5 вр. ал.2 от Закона за трудовата
мобилност и трудовата миграция /ЗТМТМ/ е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 2000 лева, за нарушение по чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „Арабаджъ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 168 да заплати на Изпълнителна Агенция
„Главна Инспекция по труда”- гр. София сумата от 100.00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6