Р Е Ш Е Н И Е
21.11.2019 г.
Номер 281 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на двадесет и девети октомври 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска и с участието на
Прокурора: Йордан Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 283 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
А.К.С., към датата на завеждане на исковата молба се е намирал в Затвора в гр. Бобов дол, като твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 40 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че е бил настанен в лоши условия в килията в затвора за периода от 01.01.2019 г. до 17.05.2019 г. По време на изтърпяването на наказанието му е бил настанен с още 15 човека, като е бил лишен от полагащите му се 4 кв.м. площ, като не е могъл да се наспива от виковете на останалите лишени от свобода, бил е с една тоалетна за всички в килията. В банята, която се посещава по график във вторник и петък, душовете са били недостатъчни – за 70 човека – 15 бр. душа. В спалното помещение било пълно с дървеници ,които го хапели. Обострили се здравословните му проблеми. Излагат се мотиви, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му. Моли да се уважи исковата му претенция, изразяваща се в причинени му неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора в гр. Бобов дол, за периода от 01.01.2019 г. до 17.05.2019 г., вкл. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител ст. юр. Г., вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото са разпитани и свидетелите Г.П. и С.Г..
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът А. К. С., към датата на завеждане на иска е бил в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпявал наказание “лишаване от свобода” от 01.11.2018 г. Твърди, че при изтърпяване на наказанието е претърпял неимуществени вреди – страдание, изразено в обостряне на здравословните му проблеми, причинени вследствие незаконосъобразни действия/бездействия от страна на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ – Затвора Бобов дол. По време на изпълнението на наказанието за периода от 01.01.2019 г. до 17.05.2019 г. му е било нарушено правото на достатъчно жилищна площ, недостатъчно душове в банята, наличие на дървеници в спалното помещение, в резултат на проявено виновно бездействие на затворническата администрация, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 40000 лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 2996/30.05.2019 г.; вх. № 3246/12.06.2019 г.; вх. № 3411/21.06.2019 г.; вх. № 4149/06.08.2019 г.; вх. № 4612/19.09.2019 г.; вх. № 5231/28.10.2019 г. и вх. № 5685/11.11.2019 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1 , вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
Правото на минимална жилищна площ за един лишен от свобода е уредено в чл. 43 ал. 4 от ЗИНЗС – 4 кв.м., като спрямо наличните помещения и общата разполагаема жилищна площ се определя и капацитета на конкретното място за лишените от свобода. Видно от доказателствата по делото е, че за оспорения период в Затвора Бобов дол е бил извършван ремонт, предвиждащ цялостна подмяна на водопроводната, канализационната и електрическата инсталация в сградата, санитарните възли, спалните помещения, баните и кухненския блок, както и външно саниране на сградата. Сградата „Битов корпус“ в Затвора Бобов дол, в която се е извършвал ремонтът, е с капацитет около 300 лишени от свобода, които в процесния период се е наложило да бъдат настанени временно в други сгради.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на С., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск.
С изключение на намалената жилищна площ, в която временно е бил настанен л. св. С., поради извършваните ремонтни действия в затвора, не се доказаха други твърдяни от ищеца действия на служители на ответника. Същият не е бил лишен нито от баня, нито от хигиенни пръскания срущу дървеници в килиите. В този смисъл са и свидетелските показания на св. П. и Г.. С оглед разпоредбата на чл. 284 ал. 2, в случаите по чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, при които той е изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“, продължителността, както ивсички други обстоятелства, имащи значение за правния спор. Макар и обективно да е налице нарушаване на минималната жилищна площ в определен кратък период от време, същото не може да бъде квалифицирано като жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. В контекста на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, „безчовечно или унижаващо“ отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание, т.е. за да бъде едно третиране в нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, то трябва да достигне т. нар. „минимална степен на суровост“. В случая по отношение на ищеца такава не е налице. Създадените евентуални неудобства и дискомфорт за същия по степен и интензитет не са такива, които могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаване на достойнството“, съответно да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. С понятието „ нечовешко отнасяне“ се обозначава онова отношение, което умишлено причинява жестоко физическо или душевно страдание, неоправдано в конкретната ситуация. Отнасянето към едно лице или наказанието му могат да бъдат определени като унизителни, ако силно го унижават пред други хора или го карат да действа против волята или съвестта си. Парадоксално би било да се квалифицират действия на затворническата администрация по подобряването на условията в затвора, каквито безспорно са тези по извършвания цялостен ремонт на същия, като действия или бездействия на администрацията, изразяващи се в умишлено поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия, което да представлява нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС!
С оглед на изложеното, искът на А.К.С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Затвора в гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПрП и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по настоящето дело в полза на ответника, в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.С., намиращ се в Затвора гр. Бобов дол към датата на завеждане на иска, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора гр. Бобов дол, за периода от 01.01.2019 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА А.К.С., ЕГН **********, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: