№ 150
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20215001000565 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ст. М. Ж. в качеството й на синдик
на „П. **“ ЕООД /н./, ЕИК *******, срещу решение № 260130 от 30.03.2021
година, постановено по т. дело № 270/2020 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив в частта, имаща характер на определение, с което е прекратено
производството по делото по иска на „П. **“ ЕООД /н./, ЕИК *******, чрез
синдика С.Ж., против СВ. Й. М. от г. П. ЕГН **********, със съдебен адрес г.
П. бул. „********* – адв. Г. К., за заплащане на сумата от 208550 лева, с
която ответникът се е обогатил за сметка на „П. **“ ЕООД /н./, ЕИК *******,
поради недопустимост на предявения иск.
С цитираното решение Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като
неоснователен иска на „П. **“ ЕООД /н./, ЕИК *******, представлявано от
синдика С.Ж., против СВ. Й. М., ЕГН **********, за заплащане на сумата 208
550 лв., представляваща вреда на дружеството, в качеството му на управител,
нанесена с извършени тегления от банковата сметка на същото, както следва:
сума в размер на 19 800 лв. на 08.02.2013 г.; 15 000 лв. – на 12.02.2013 г.; 300
лв. – на 22.02.2013 г.; 50 000 лв. – на 27.02.2013 г.; 38 000 лв. – на 01.03.2013
1
г.; 26500 лв. – на 18.03.2013 г.; 17000 лв. – на 26.03.2013 г.; 38750 лв. – на
22.05.2013 г.; 2200 лв. – на 20.12.2013 г.; 500 лв. – на 05.08.2014 г.; 300 лв. –
на 22.08.2014 г.; 100 лв. – на 03.10.2014 г. и 100 лв. на 27.11.2014 г., както и
иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода
21.08.2017 – 12.03.2020 г., в размер на 54165.06 лева, ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното
плащане.
Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск на „П.
**“ ЕООД /н./, ЕИК *******, представлявано от синдика С.Ж., против СВ. Й.
М. , ЕГН **********, за заплащане на сумата 208 550 лв., получена на
отпаднало основание – прекратен договор за управление, както и за
заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 21.08.2017 –
12.03.2020 г., в размер на 54165.06 лева, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 24.04.2020 г. до окончателното плащане.
С въззивна жалба вх. № 273014 от 19.04.2021 година С.Ж. като синдик
на „П. **“ ЕООД /н./ е посочила, че обжалва първоинстанционното решение и
иска отмяната му и постановяване на ново по същество, с което да се уважи
предявения иск. Допълнителната молба вх. № 27778 от 22.06.2021 година е
подадена след оставяне на въззивната жалба без движение с разпореждане №
265189 от 07.06.2021 година с изрични указания жалбоподателят да посочи,
дали обжалва решението изцяло, включително в частта, имаща характер на
определение за прекратяване на производството по делото по иска по чл. 59
от ЗЗД. С допълнителната молба от 22.06.2021 година е посочено, че
решение № 260130/30.03.2021 година по т. дело № 270/2020 година на ОС –
Пловдив се обжалва изцяло, във всичките му части.
При това положение следва да се приеме, че във въззивна жалба срещу
решението се съдържа частна жалба срещу прекратителната му част, имаща
характер на определение. Първоинстанционният съд е администрирал
частната жалба, като е дал възможност на ответника С.М. да изрази
становище по нея. Такова становище не е постъпило.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото доказателства
и съдържанието на частната жалба, намира следното:
2
Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение,
имащо характер на определение, преграждащо развитието на производството
по делото. Макар частната жалба да не е подадена в едноседмичния срок по
чл. 275 ал. 1 от ГПК, а в двуседмичния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК за
подаване на въззивна жалба, на основание чл. 62 ал. 3 от ГПК следва да се
приеме, че тя е в срок. С първоинстанционното решение не е конкретизиран
срок за подаване на частната жалба, различен от посочения двуседмичен срок
за въззивно обжалване. При това положение, макар че частната жалба е
подадена извън законово определения едноседмичен срок по чл. 275 ал. 1 от
ГПК, но в определения от съда по-дълъг двуседмичен срок, тя не се смята за
просрочена.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Следва да се
посочи, че частният жалбоподател не е изложил никакви конкретни доводи и
не е посочил конкретни основания за незаконосъобразност на определението,
с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 59 от ЗЗД.
При липса на конкретни оплаквания и при изричната разпоредба на чл.
59 ал. 2 от ЗЗД, според която искът по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е допустим, само
когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити, изводът за
недопустимост на иска, направен от първоинстанционния съд, е правилен.
От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че предмет на
предявения иск е сумата от 208 550 лева, която е изтеглена от банковата
сметка на ответното дружество от ищеца в качеството му на управител на
същото през периода от 04.02.2013 година до 21.08.2017 година и липсват
отчетни документи за тази суми, като същата не е върната в патримониума на
дружеството.
При тези обстоятелства, свързани с изтегляне на сумата от ответника в
качеството му на управител на дружеството-ищец, е безспорно, че не е налице
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Не са изложени обстоятелства, въз основа на
които да се приеме допустимост на иска по чл. 59 от ЗЗД. Обстоятелствената
част на исковата молба и предявените искове – главен по чл. 145 от ТЗ и
евентуален по чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД, по които има
постановено решение по същество, изключват допустимостта на
3
субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди
решението в частта, имаща характер на определение, за прекратяване на
производството по иска по чл. 59 от ЗЗД поради неговата недопустимост.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260130 от 30.03.2021 година, постановено
по т. дело № 270/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта,
имаща характер на определение, с което е прекратено производството по
делото по иска по чл. 59 от ЗЗД, предявен от „П. **“ ЕООД /н./, ЕИК
*******, чрез синдика С.Ж., против СВ. Й. М. от г. П. ЕГН **********, със
съдебен адрес г. П. бул. ************ – адв. Г. К., за заплащане на сумата от
208550 лева, с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на „П.
**“ ЕООД /н./, ЕИК *******, поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4