№ 92446
гр. С., 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110148329 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление с вх. № 184209/02.09.2022г. на ФИРМА,
ЕИК ********* срещу И. И. А., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева),
представляваща главница по Договор за паричен заем № 592615 от 15.11.2021г., ведно със
законната лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
186,78 лева (сто осемдесет и шест лева и 78 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 15.11.2021 г. до 15.07.2022 г., сумата в размер на 71,33 лева, представляваща
законна лихва за забава, за периода от 01.02.2022г. до 01.08.2022г., за сумата в размер на
901,22 лева (деветстотин и един лева и 22 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за периода от 15.11.2021 г. до 15.07.2022 г. и за сумата в размер на
250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.04.2022 г.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 03.10.2022 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата в размер на 1 000,00 лева (хиляда лева),
представляваща главница по Договор за паричен заем № 592615 от 15.11.2021г., ведно със
законната лихва за период от 02.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
186,78 лева (сто осемдесет и шест лева и 78 стотинки), представляваща договорна лихва за
периода от 15.11.2021 г. до 15.07.2022 г., сумата в размер на 71,33 лева, представляваща
законна лихва за забава, за периода от 01.02.2022г. до 01.08.2022г и за сумата в размер на
160,93 лева за разноски, присъдени с оглед уважената част от заявлението.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
901,22 лева (деветстотин и един лева и 22 стотинки), представляваща договорна
компенсаторна неустойка за периода от 15.11.2021 г. до 15.07.2022 г. и за сумата в размер на
250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.04.2022 г., съдът намира следното:
1
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за паричен заем от 15.11.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от
ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за договорна неустойка, чийто
размер възлиза на повече от половината от размера на предоставения кредит и начислена
еднократно неустойка за забава, след като е присъдена мораторна лихва, обосновава
вероятна основателност за наличието на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и
искането за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да
бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 184209/02.09.2022г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на ФИРМА, ЕИК ********* срещу И. И. А., ЕГН
**********, за сумата от 901,22 лева (деветстотин и един лева и 22 стотинки),
представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода от 15.11.2021 г. до
15.07.2022 г. и за сумата в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева), представляваща
неустойка за забава, начислена еднократно на 01.04.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3