РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6823 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Ш.Х.И., ЕГН ********** и М.Т.Р.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на своя законен представител - Ш.Х.И.,
и двете с адрес: ***, твърдят, че в резултат на ПТП, настъпило на 23.04.2016 г. около
16,50 ч. на главен
път път I-2 /Русе-Варна/, кръстовището с път II-23 /Русе-Кубрат/, общ. Русе, са
им причинени телесни увреждания, от които са претърпели неимуществени вреди.
Сочат, че виновният за ПТП е застрахован по отношение на гражданската си
отговорност при ответника ЗК „О.“ АД,
вписан в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез "Застрахователна
компания О. - клон България" КЧТ, ЕИК *******,
поради което и насочват прекия си иск срещу застрахователя. В исковата си молба
ищците подробно са описали търпените от тях болки,страдания, възстановителен
период. Молят съда да уважи предявените искове срещу ответника, като на ищцата Ш.И.
бъде присъдена сумата от 70 000 лв., а на ищцата М.Р. сумата от 60 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди (претърпени от
тях болки и страдания), заедно със законоустановената лихва за забава върху
посочените главници, считано от датата на деликта - 23.04.2016 г. до датата на
окончателното изплащане на сумата. Претендират направените съдебно-деловодни разноски
в настоящото производство.
Ответната страна ЗК „О.“ АД, вписан
в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез
"Застрахователна компания О. - клон България" КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, оспорва исковете както по основание, така и
по размер. Оспорва застрахования при него водач да е имал противоправно
поведение. Оспорва телесните увреждания твърдени от ищците. Оспорва вредите.
Намира претендираните от ищците обезщетения за прекомерни по размер. Оспорва
претендираната лихва, като счита, че в случая липсва основание ответникът да
дължи лихва от деня на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от страна на
ищците като твърди, че същите са пътували без поставен обезопасителен колан и
намира, че съпричиняването е в размер на над 50%. Претендира разноските по
делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищците, като моли същото да бъде намалено.
Контролиращата страна ДСП - гр. Шумен е депозирала социален доклад по
делото, с който счита, че родителите на М.Т.Р.
полагат добри грижи за нея, задоволявайки
адекватно нуждите на детето.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия по делото Констативен протокол
за ПТП от 23.04.2016 г. на ОД-МВР-гр.Русе, се установява, че на 23.04.2016 г.
около 16,50 ч. на главен път път I- 2 /Русе-Варна/, кръстовището с път II-23
/Русе-Кубрат/, общ. Русе, между участник 1 - лек автомобил марка Фолксваген
Голф, ДК № *******, управляван от К.Е.А., и участник 2 - лек автомобил марка
Опел Астра, ДК № *******, управляван от Т.Т.Р., е настъпило ПТП. При огледа на
местопроизшествието са направени снимки, съставляващи неразделна част от
протокола. Обстоятелството за
настъпилото ПТП, описано по-горе, не се спори между страните.
От представеното Постановление от 20.06.2016 г. на РП- гр. Русе по пр.пр. №1781/2016
г., ДСП № 2386/2016 г., образувано във връзка с настъпилото ПТП, се установява,
че на основание чл. 243, ал.1, т.1 НПК вр. чл. 24, ал.1,т.9 НПК е прекратено
наказателното производство , водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 НК.
Като доказателства по делото са представени епикризи, документи за
извършени прегледи , изследвания, болничен и амбулаторен лист на пострадалите
от ПТП лица -ищците по делото. Във връзка с получените от ищците увреждания са
и представените по делото като доказателства история на заболяване № 9797 на Ш.И.
и история на заболяване № 9796 на М.Р..
Ищците са предявили извънсъдебни
претенции пред застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от ПТП на 22.12.2016 г. – съответно
за заплащане на сумите от 90 000 лв. на Ш.И. и от 80 000 лв. на М.Р..
Не е спорно между страните, че ответникът е заплатил на ищцата Ш.И.
застрахователно обезщетение в размер на 13 000 лв. за претърпени от нея болки и
страдания от процесното ПТП, а на ищцата М.Р. сумата от 3000 лв. за претърпените
от нея болки и страдания от това ПТП. Извънсъдебните плащания направени от
ответника към ищците се установяват и от представените като доказателства по
делото 2бр. кредитни преводи - от 30.01.2017 г. и от 01.02.2017 г.
Назначената и изслушана по делото
съдебна-медицинска експертиза /СМЕ/ дава следното заключение: Ищцата Ш.И. е
получила следните травматични увреждания: Фрактура на стерналния край на
дясната ключица, счупване на страничните израстъци на първи поясен прешлен
двустранно, контузия в поясната област и в лява гръдна област, малък костен
фрагмент от ляв ацетабуларен покрив; Ищцата М.Р. е получила контузия на главата,
мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в челната област на главата, фрактура
на короната на 4/1 зъб. Според експерта по СМЕ периодът на възстановяване от
нанесените телесни увреждания при Ш.И. е до 6 месеца, през което време е
търпяла болки и страдания - интензивни в първите 2 месеца и умерени до края на
периода. Описаните през м. декември 2016 г. оплаквания от болки в кръста
двустранно, с разпространение на болката към десния крак до подбедрицата;
изтръпване в пръстите на дясната ръка, повече в малкия и безименния; болки в
дясната шийна област и главата и ЕМГ данни за преднокоренчева увреда С5-С6 и
С7-С8 вдясно, както и Л5 двустранно и Eсl вдясно, нямат пряка и категорична
връзка с претърпяното ПТП. В о.с.з. вещото лице допълва заключението си, в
смисъл че е нормално Ш.И. да има процеси на ошипявания, дегенеративни процеси и
в шийния и в поясния отдел, които да носят болки, които в комбинация с
цялостната травма на гръбнака да утежняват и усилват съпътстващите я от преди
оплаквания и болки, но тези болки не може да се отдадат само и единствено на
неврологичната симптоматика на травмата като водеща. Експертът е категоричен в
о.с.з., че травмата от ПТП не е водеща, а тя се явява отключваща и допълнителна
причина за развиване на тези усложнения при ищцата. Вещото лице не е
категорично дали изгладената поясна лордоза е причинена от процесното ПТП. Периодът
на възстановяване от нанесените телесни увреждания при М.Р. е продължил до м.
декември 2016 г., когато са регистрирани оплаквания от главоболие, понякога
виене на свят, лесна умора, смущения в паметта, загуба на равновесие,
неколкократни позиви за повръщане, трудно справяне с учебния материал. В
средата на челото експертизата отчита надлъжен белег с дъговидна форма - 5,5
см., достигащ до основата на носа, загрозяващ лицето. Описани са и
координационни нарушения – ищцата не може да запази равновесие със затворени
очи, трудно достига носа с двете ръце, по-изразена с лявата. Според
заключението по СМЕ в представената медицинска документация не са описани подробно
размерът и дълбочината на разкъсно-контузната рана в челната лицева област.
Поради неизвършен личен преглед експертизата не се е произнесла относно
медико-биологичната характеристика на остатъчния след зарастването на тази рана
белег при ищцата. В о.с.з. вещото лице е изяснило, че шевовете не са много
естетични и със сигурност е останал белег от раната, получена от ПТП. Вещото
лице не е категорично дали оплакванията (виене на свят, загуба на равновесие,
смущение в паметта, трудно справяне с учебния материал) на М.Р. са отшумели с времето и са изчезнали към настоящия
момент. Експертът по СМЕ е заключил, че между настъпилото ПТП от 23.04.2016 г.
и телесните увреждания на Ш.И. и М.Р. съществува причинно-следствена връзка.
Назначената и изслушана по делото съдебна-автотехническа
експертиза /САТЕ/ дава следното заключение: Мястото на удара между л.а. Опел и
л.а. Фолксваген по широчина на платното за движение е на около 4 - 5,5 м. вляво
от десния край на платното за движение по посока на движението на л.а. Опел и
по дължина на платното за движение, е в района на процесното кръстовище. Ударът
е настъпил изцяло в пътната лента, полагаща се за посоката на движение на л.а.
Опел. Според заключението на САТЕ скоростта на движение на л.а. Фолксваген
преди настъпването на ПТП и в момента на удара с л.а. Опел, е била около 20
км/ч., а скоростта на движение на л.а. Опел преди настъпването на ПТП и в
момента на удара с л.а. Фолксваген, е била около 60 км/ч. Според експерта процесното
ПТП е настъпило на път I- 2 гр.Русе-гр. Варна в кръстовището с път водещ към
гр. Кубрат. Път I- 2 се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната
линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по три пътни ленти. Съгласно експертизата ПТП е настъпило в светлата
част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано
с пътни знаци, като път I- 2 е с предимство. Процесният л.а. „Опел” се е движил
по път I - 2 в средната пътна лента с посока от гр.Русе към гр. Варна със скорост
на движение 60 км/ч, докато л.а. Фолксваген се е движил по път I- 2 с посока
гр.Варна към гр. Русе, като на кръстовището е спрял в лявата пътна лента,
предназначена за завой наляво. Л.а. Опел, приближил към кръстовището, в същото
време водачът на л.а. Фолксваген, предприема маневра завой наляво, като е
навлязъл в пътната лента, по която се е движил л.а. Опел. Реализирало се е ПТП.
Л.а. Опел с предната си част челно, е ударил л.а. Фолксваген в предната му част
в дясно и косо. След удара л.а. Опел е продължил движението си напред и в
дясно, като се е установил на мястото, където е бил намерен при огледа на ПТП
от компетентните органи. След удара предната част на л.а. Фолксваген се е
завъртяла наляво и автомобила се е установил на мястото, където е бил намерен. Според
вещото лице, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на
л.а. Фолксваген с органите за управление на автомобила, който е предприел
маневра завой наляво в момент, в който към него от срещуположната му посока е
приближавал л.а. Опел, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Назначената по делото комплексна съдебна-медицинска
и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ установява, че процесният л.а. „Опел” е
бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници
включително и на задната седалка. Според заключението по КСМАТЕ с оглед
механизма на ПТП и вида и характера на получените травматични увреждания може
да се заключи, че Ш.И. е била с поставен обезопасителен колан, а М.Р. е била
без коректно поставен обезопасителен колан. Експертизата пояснява заключението
си в о.с.з., в смисъл, че в конкретния случай л.а. Опел, в който е пътувала
ищцата, е бил ударен от л.а. Фолксваген, като при този удар се е реализирало
голямо отрицателно ускорение, което е предизвикало голяма инерционна сила върху
пътниците в автомобила. Вещото лице Т. пояснява в о.с.з, че след като
ищцата е била в л.а. Опел, то тогава инерционните сили са били само в посока
движение на автомобила напред, а в дясно няма удар. Същата сила е предизвикала
движение на телата на пътниците напред по посока на движението на автомобила. В
конкретния случай пътникът, седящ на предна дясна седалка (Ш.И.), е бил с
поставен предпазен колан в момента на настъпването на ПТП, като е получила
фрактура на дясна ключица (т.нар. „коланна травма“). Според заключението по
КСМАТЕ, ако М. Р. е била с поставен
обезопасителен колан не би настъпила травмата в областта на главата,
респективно мозъчното сътресение и разкъсно-контузната рана в челната област. Експертът
пояснява в о.с.з., че коланът е ефективен при челен удар на автомобил в
препятствие, което е пред автомобила, т.е. той би бил по-ефективен за пътниците
в л.а. „Опел“ спрямо пътниците в л.а. „Фолксваген“, както и че за л.а. „Опел“
при конкретния удар коланите са били ефективни.
Във връзка с твърдените неимуществени вреди съдът
допусна и събра гласни доказателства. Свидетелят Т.Р., син на първата ищца и
брат на втората ищца, сочи, че след настъпилото ПТП майка му била със силни
болки, изпаднала в ужас, след като видяла раната на главата на дъщеря си М..
Сестра му била замаяна, повдигало й се, гадело й се. Положението на майка му и
сестра му било тежко в болницата, където били приети – имали силни болки, М. я
боляла главата, имала гадене, била замаяна, бил й счупен зъб, който след това
бил лекуван 3 месеца. Било зашито челото на сестра му заради получената дълбока
рана, а майка му била с пукната ключица и имала счупване на прешлен, с болки в
гърба и в ръката, която не можела да движи известно време. Свидетелят
установява, че се грижел за майка си и сестра си, които били на легло в болница
една седмица. Установява се, че баща му бил в чужбина и се върнал в България
заради инцидента. След изписване от болницата болките на майка му продължили –
в ръката, в гърба и в гърдите, не успяла 6 месеца да се върне на работата си.
Като се върнала на работа не можела да си върши задълженията, имала болки в
кръста. Майка му продължавала да изпитва болки в кръста, гърба и врата,
изтръпвала й ръката, не можела да си изпълнява домакинските задължения. Заради
получената рана сестра му се притеснявала да излиза сред хора и да ходи на
училище, за да не й се подиграват. Отсъствала от училище, не искала да се върне
там. Получавала болки в главата, когато учела по-продължително, намалила успеха
си в училище. Раната на главата й останала дълбока след махане на шевовете,
бавно зараснала. Белегът влияел на самочувствието й, М. търсела начини да го
прикрие. Според свидетеля белегът продължавал да е забележим.
Не е спорно между страните, че увреждащият автомобил е
имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата на ПТП, т.е. в случая налице
е валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил марка
Фолксваген Голф, ДК № *******, включително към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая ищците
са предявили извънсъдебно претенцията си към застрахователя, който е отговорил
на същата, като е изплатил обезщетение
на ищците - 13 000 лв. на Ш.И., а на ищцата М.Р. сумата от 3000 лв. Предявените
искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение на виновния водач, 3./
претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на причинилия произшествието
водач.
Въз основа на констативния протокол за ПТП и
заключенията на изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, съдът приема, че на 23.04.2016 г.
около 16,50 ч. на главен път път I- 2 /Русе-Варна/, кръстовището с път II-23
/Русе-Кубрат/, общ. Русе, между участник 1 - лек автомобил марка Фолксваген
Голф, ДК № *******, управляван от К.Е.А., и участник 2 - лек автомобил марка
Опел Астра, ДК № *******, управляван от Т.Т.Р., е настъпило ПТП. В л.а. Опел
Астра са се намирали ищците Ш.И. и М.Р.,
пътници.
На основание събраните по делото доказателства съдът
приема, че водачът на л.а. марка Фолксваген Голф, ДК № *******, е имал виновно
и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. По
делото се установи, че процесното ПТП е възникнало заради субективните действия
на водача на л.а. Фолксваген с органите за управление на автомобила, който е
предприел маневра завой наляво в момент, в който към него от срещуположната му
посока е приближавал л.а. Опел, като е навлязъл в опасната му зона за спиране.
Презумпцията за вина, установена с правилото на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не беше
оборена от ответника, чиято е доказателствената тежест за това.
От съдебно-медицинската експертиза се
установи, че между настъпилото ПТП от 23.04.2016 г. и телесните увреждания,
получени от Ш.И. и от М.Р., съществува причинно-следствена връзка. В резултат
на ПТП за ищците са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от
получените травми от ПТП, от тяхното лечение и възстановителен период,
установяващи се от събраните по делото свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД). Спори се за размера на причинените на ищците вреди, както и
дали пострадалите не са допринесли за настъпването им.
Според практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебни експертизи и
свидетелски показания) за преживените от ищците болки и страдания при получаване
на травмите, последвалото лечение, продължителността на възстановителния
период, болките, които те продължават да изпитват и към момента, във вр. с
критериите, установени в ППВС № 4/68 г., конюнктурата в страната към момента на
ПТП, съдът намира, че справедлив размер обезщетение за ищцата Ш.И. е такова в размер на 35 000 лв., а за ищцата М.Р.
– 50 000 лв.
Ищцата Ш.И., на 43 г. към момента на ПТП, е
претърпяла фрактура на стерналния край на дясната ключица, счупване на
страничните израстъци на първи поясен прешлен двустранно, контузия в поясната
област и в лява гръдна област, малък костен фрагмент от ляв ацетабуларен покрив.
Периодът на възстановяване от нанесените телесни увреждания при Ш.И. е бил до 6
месеца, през което време същата е търпяла болки и страдания - интензивни в
първите 2 месеца и умерени до края на периода. Въпреки че травмата, получена от
ПТП не е водеща, тя се явява допълнителна причина за развиване на допълнителни
усложнения при ищцата - болки в кръста; изтръпване в пръстите на дясната ръка;
болки в дясната шийна област и главата, установяващи се както от експертизите,
така и от свидетелските показания. В случая следва да се отчете и
неблагоприятното емоционално състояние на ищцата И. във връзка с получените при
ПТП увреждания от нейната дъщеря – ищцата Р..
Ищцата М.Р., на 13 г. към момента на
ПТП, е получила контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана
в челната област на главата, фрактура на короната на 4/1 зъб. Периодът на
възстановяване от нанесените телесни увреждания при нея е продължил до м.
декември 2016 г., когато са регистрирани оплаквания от главоболие, виене на
свят, лесна умора, смущения в паметта, загуба на равновесие, неколкократни
позиви за повръщане, трудно справяне с учебния материал. В средата на челото СМЕ
е отчела надлъжен белег с дъговидна форма - 5,5 см., достигащ до основата на
носа, загрозяващ лицето. Ищцата е получила и координационни нарушения – невъзможност
да запази равновесие със затворени очи, трудно достигане на носа с двете ръце. Въпреки
че експертизата не е извършила личен
преглед на ищцата Р., експертът по СМЕ е
категоричен, че шевовете на получената рана не са много естетични и със
сигурност е останал белег от нея – обстоятелство, което най-вероятно ще оказва
негативно влияние по отношение на ищцата до живот.
По спора за съпричиняване съдът счита,
че такова по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице, когато е безспорно
установено, че с поведението си пострадалите са допринесли за настъпване на
увреждането. От значение е наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалите и настъпилия вредоносен резултат (ППВС № 17/1963 г.).
Съпричиняването от пострадал е възможно да се изрази както в допринасяне за
настъпване на самото ПТП, така и в допринасяне за настъпване на вредите. Във
втората хипотеза, пострадалият не е допринесъл за настъпването на събитието, но
с поведението си е допринесъл за собственото си увреждане, респ. за увеличаване
размера на вредата. Събраните по делото доказателства установиха категорично,
че в случая процесният л.а. Опел е разполагал с предпазни колани за всички
места за пътници, вкл. и на задната седалка, като ищцата Ш.И. е пътувала с
поставен обезопасителен колан, а ищцата М.Р. е била без поставен обезопасителен
колан. Следователно по отношение на Ш.И. възражението за съпричиняване направено
от ответника се явява неоснователно. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, каквото в случая липсва. Според заключението по
КСМАТЕ, ако М. Р. е била с поставен
обезопасителен колан не би настъпила травмата в областта на главата, респ.
мозъчното сътресение и разкъсно-контузната рана в челната област. В настоящия
случай се установява, че коланът се явява ефективен при настъпилия за л.а. Опел
челен удар или същият е щял да предотврати и/или значително да ограничи
причинените на ищцата Р. телесни увреждания. Следователно нарушаването на
задължението й да пътува с предпазен колан по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите за нея телесни увреждания. Налице е
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Р.. Съгласно т.
7, ППВС № 17/63 г. "Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване".
Самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в
причиняването на общата вреда, то следва да отчита реалния принос на увреденото
лице в настъпването на вредоносния резултат. В случая, ако ищцата Р. е била с
поставен предпазен колан, той би предотвратил вредите, но такива са щели да
настъпят макар и различни по характер, обем и тежест. Ето защо съдът приема, че
при така установените факти за вредоносния резултат пострадалата Р. има принос
от 50%. Или намалено с процента на съпричиняване, на ищцата Р. се следва
обезщетение в размер на 25 000 лв.
Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на увреждания автомобил.
Ищците са получили застрахователно обезщетение от
застрахователя в следните размери – 10 000 лв. за Ш.И. и 3000 лв. за М.Р.,
които следва да се вземат предвид в случая. Или искът на Ш.И. се явява
основателен за сумата от 25 000 лв., искът на М.Р. – за сумата от
22 000 лв., като за разликата до първоначално предявените размери от 70
000 лв., респ. от 60 000 лв., следва да се отхвърлят като неоснователни.
В полза на ищците следва да се присъди и законната
лихва върху главниците. Няма спор, че отговорността на застрахователя е
обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по общите
правила за деликта и съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане.
Съгласно изричната уредба дадена в чл. 429 КЗ относно съдържанието на
договорните задължения по договора за "Гражданска отговорност" следва
да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от
застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от
момента, посочен в ал. 3 на чл. 429 КЗ. С други думи, отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане (ПТП) съществува,
но същата (по силата на самия кодекс) се поема от застрахователя от един
по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Т. е. не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това. Нормата на чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва от датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В случая не са налице доказателства
ищците да са представили на застрахователя всички необходими доказателства за
определяне на обезщетението. Ищците са отправили до застрахователя извънсъдебни
претенции на 22.12.2016 г. Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 22.03.2017
г. Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на 22.03.2017
г., от когато дължи и лихва. Акцесорните претенции на ищците за заплащане на
законоустановената лихва за забава върху главниците, считано от датата на
деликта - 23.04.2016 г. до 21.03.2017 г., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По
разноските.
Ищците претендират
разноски за следните суми: 300 лева – държавна такса по иска на М.Р.; 1 000
лева – държавна такса по иска на Ш.И.; 280 лева - депозит за САТЕ, заплатена от
Ш.И.; 500 лева - депозит за СМЕ, заплатена от Ш.И.. Или ищцата Р. е направила
разноски от 300 лв., а ищцата И. – общо за 1780 лв. На ищцата Р. се следват разноски
съобразно изхода от спора в размер от 110 лв. На ищцата И. се следват разноски
съобразно изхода от спора в размер от 635,71 лв.
Ищците са
били частично освободени от заплащането на държавна такса до пълния дължим
размер по предявените искове на основание чл.83, ал.2 ГПК. На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът дължи съобразно уважената част от иска на М.Р. 580лв. - за държавна такса, платими по
сметката на съда, а по иска на Ш.И. не се дължи от ответника за държавна такса
в полза на съда, доколкото ищцата е заплатила дължимата за държавна такса
съобразно размера на уважения иск за главница.
Процесуалният
представител на ищците претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗАдв. Ответникът е възразил, че в случая не са налице предпоставките за
приложение на правилото на чл. 38, ал.1 ЗАдв. Искането на процесуалния
представител на ищците да бъде присъдено възнаграждение при условията на чл.38
ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно. Според Определение № 528/20.06.2012
г. по ч. т. д. № 195/2012 г., II т.о. на ВКС и Определение № 148/13.06.2013 г.
по т. д. № 1139/2011 г., II т.о. на ВКС липсата на изрично уговорен размер на
адвокатското възнаграждение, когато оказаната адвокатска помощ е безплатна, не
е основание за отхвърляне на искането за присъждане на възнаграждение.
Представените по делото договори за правна помощ са сключени между ищците и
адв. Т.Г. при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Доколкото
в договорите за правна помощ (л. 233 и л.234 от делото) не е посочен изричен
размер на адвокатското възнаграждение, същият следва да бъде определен в
съответствие с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение определен съгласно Наредбата се явява
гарантиран винаги в съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд
(чл. 36, ал. 1 от ЗАдв). В хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв предпоставка за
заплащането на този минимален размер е единствено постановяването на позитивно
решение за страната представлявана от адвокат (в този смисъл е Определение №
885/09.12.2014 г. по ч.т.д. № 2934/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о.). На адв. Г. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1940лв., изчислено съобразно чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
също претендира заплащане на разноски. Представил е списък по чл.80 от ГПК – за
300 лв. депозит за експертиза и 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Или
общо разноските са в размер 750 лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника
се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете – 478,85 лв.
Водим
от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, вписан в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез "Застрахователна компания О.
- клон България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Ш.Х.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 25 000 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 22.03.2017
г. до окончателното изплащане на главницата, представляваща обезщетение за
причинени от ПТП на 23.04.2016 г. на главен път път I- 2 /Русе-Варна/,
кръстовището с път II-23 /Русе-Кубрат/ неимуществени вреди в резултат на
получени при ПТП травматични увреждания, причинени виновно от застрахован при "Застрахователна
компания О. - клон България" КЧТ по застраховка „гражданска отговорност”
на автомобилистите със застрахователна полица № BG/28/116000178169,
с период на покритие от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
635,71 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за главница
за разликата до предявения размер от 70 000 лв., както и за заплащане на
лихва за забава върху главницата, считано от 23.04.2016 г. до 21.03.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, вписан в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез "Застрахователна компания О.
- клон България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.Т.Р., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя законен
представител - Ш.Х.И., с адрес: ***, на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 22
000 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 22.03.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на
23.04.2016 г. на главен път път I- 2 /Русе-Варна/, кръстовището с път II-23
/Русе-Кубрат/ неимуществени вреди в резултат на получени при ПТП травматични
увреждания, причинени виновно от застрахован при "Застрахователна компания
О. - клон България" КЧТ по застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите със застрахователна полица № BG/28/116000178169, с период на
покритие от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г., както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 110 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за главница за разликата до
предявения размер от 60 000 лв., както и за заплащане на лихва за забава върху
главницата, считано от 23.04.2016 г. до 21.03.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, вписан в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез "Застрахователна компания О.
- клон България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 580лв.
ОСЪЖДА ЗК „О.“ АД, вписан в ТФР на Р.Кипър под № 71103, чрез "Застрахователна компания О.
- клон България" КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на адвокат Т.Г., САК, на основание чл.38 ал.2 от ЗА адвокатски
хонорар в размер на 1940лв.
ОСЪЖДА Ш.Х.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, и М.Т.Р., ЕГН **********,
действаща със съгласието на своя законен представител - Ш.Х.И., с адрес: ***,
да заплатят на ЗК „О.“ АД, вписан в ТФР
на Р.Кипър под № 71103, чрез
"Застрахователна компания О. - клон България" КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски по
делото в размер на 478,85лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: