№ 362
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100509657 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9657/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ГР. СТ. СТ. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20075456 от 23.03.20201г постановено по гр.д.
№10286/2020 г на СРС , 53 състав ; изменено в частта за разноските с определение
№20126517 от 28.05.2021 г по същото дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на
въззивника да се осъди „К.С.Б.“ ЕООД гр.София ЕИК **** да й заплати на основание
чл.200 ал.1 КТ разликата над 2500 лева до размера от 7000 лева обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания / от трудова злополука на 03.03.2017 г
представляваща спъване и падане по стълбище на път за работа , при което С. е получила
контузия на раменния пояс и мишницата , ведно със законната лихва от 03.03.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в посочената
отхвърлителна част . Счита , че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е
занижено и не съответства на претърпените болки и страдания . Лявата ръка на С. е била
обездвижена 2-3 седмици и се е наложило да проведе физиотерапевтични процедури .
Същата имала затруднения в ежедневното си обслужване .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По
делото въобще не е доказано , че ищцата е провеждала физиотерапевтични процедури .,
1
нито да са претърпени значителни болки и страдания . Представената практика е на районни
съдилища и касае ПТП , докато в случая имаме падане по стълби. Работодателят не е имал
грубо отношение към С. и е оказал съдействие . Според СМЕ обичайното възстановяване в
подобни случаи е за 15-20 дни , а затрудненията на ищцата не са били съществени
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
05.04.2021 г и е обжалвано в срок на 09.04.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Пред настоящият съд се спори само за размера на обезщетението за неимуществени
вреди , като страните не оспорват наличието на трудова злополука установена по
административен ред , съответно качествата си на работодател и работник . Ищцата не е
обжалвала решението на СРС за разликата над 7000 лева до предявения размер от 12 000
лева , а ответникът не е обжалвал решението на СРС , в частта , с която е осъден да заплати
на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от процесната трудова злополука от 2500
лева . По тази причина настоящият съд ще обсъди само доказателствата и доводите , които
касаят размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди определяно по
справедливост /чл.52 ЗЗД/ .
Според СРС справедливото обезщетение за неимуществени вреди е 2500 лева , защото
ищцата има само контузия на раменната става . Според СМЕ възстановителният период за
подобна травма е 15-20 дни , а болките и страданията са траели до 28 дни . С. имала
затруднения в ежедневието и обичайните дейности /да се облече , да си напазарува , да се
изкъпе и пр./.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Законосъобразно
първоинстанционният съд е кредитирал като компетентно и обективно заключението на
СМЕ на вещото лице д-р Р.Д. , според което обичайният възстановителен период при
подобен вид травми е 15-20 дни . Болки и неудобства да изпитвани до 28 дни , като най-
силни са били в първите дни . Това се потвърждава и от амбулаторен лист от 21.03.2017 г ,
според който движенията са болезнени в крайна фаза т.е. 19 дни след травмата ищцата се е
2
възстановила почти напълно и има само отшумяващи болки . Последващите амбулаторни
листове са също само по анамнеза /оплаквания на ищцата/ и констатират неминуемото
изчезване на болките и синините . Болничните листа на ищцата са само за един месец .
По делото не са представени писмени доказателства за обездвижване на ставата , прием
на успокоителни и проведена физиотерапия /рехабилитация/ . Не следва да се
кредитират като явно пристрастни показанията на св.П.А. , която близо година след
инцидента твърди , че ищцата не е възстановена . Дори да имаше счупване на раменна кост
би следвало да се очаква /противно на абсурдните твърдения на свидетеля / след една
година ищцата да е възстановена , а в случая се твърди единствено контузия на рамото .Че
инцидентът не е толкова тежък става ясно от показанията на св.А.Р. .
Не са правдоподобни и не са доказани по делото тежки затруднения от травмата в
ежедневието на ищцата . Същата не е била на легло - била е обездвижена /евентуално/ само
едната й ръка в областта на рамото , което не е обективна пречка същата да си напазарува
основни неща или да се изкъпе , макар и с болки и неудобства . Като цяло оплакванията на
ищцата за претърпени болки и страдания са явно преувеличени за целите на процеса . Не
следва да се присъждат допълнителни суми освен вече присъдената от СРС сума от
2500 лева . Първоначалният претендиран размер от 12 000 лева само за травма на рамо /без
никакво счупване или тежко увреждане на важен орган / е изключително завишен и не
намира подкрепа в чл.52 ЗЗД и в практиката на съдилищата . Единственият „резултат“ от
подобни изкуствено раздути претенции /продължаващи и пред настоящия съд / е че ищцата
бива осъдена да заплати значителни разноски в полза на ответника .
Дори преставената от ищцата практика на районни съдилища не подкрепя твърденията й , а
по-скоро ги опровергава . Вижда се , че уврежданията касаят ПТП , които са били реално
или потенциално опасни са живота на лицата , както и че по-високите обезщетения са
присъдени от съответния районен съд , защото е имало множество по-тежки увреждания
напр.множество охлузвания и кръвонасядания , мозъчно сътресение и пр. Процесният
случай не е такъв и на ищцата е присъдено от СРС достатъчно по размер обезщетение .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника за разноски на въззиваемата страна в размер
на 650 лева /с ДДС/ адвокатско възнаграждение . До този размер е намалено адвокатското
възнаграждение поради прекомерност .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20075456 от 23.03.20201г постановено по гр.д.№10286/2020 г
на СРС , 53 състав ; изменено в частта за разноските с определение №20126517 от 28.05.2021
3
г по същото дело ; в частта , с която е отхвърлен иска на ГР. СТ. СТ. ЕГН ********** от
гр.София да се осъди „К.С.Б.“ ЕООД гр.София ЕИК **** да й заплати на основание чл.200
ал.1 КТ разликата над 2500 лева до размера от 7000 лева обезщетение за неимуществени
вреди /болки и страдания / от трудова злополука на 03.03.2017 г представляваща спъване и
падане по стълбище на път за работа , при което С. е получила контузия на раменния пояс и
мишницата , ведно със законната лихва от 03.03.2017 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА ГР. СТ. СТ. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.С.Б.“ ЕООД гр.София
ЕИК **** сумата от 650 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4