№ 393
гр. П., 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
643/08.06.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220103086 Пазарджишкият
районен съд е осъдил Община П., ЕИК *********, да заплати на ищцата Е. С.
Г., ЕГН **********, от гр. П., ул. „М.“ № 5, сумата 8000 лв. заедно със
законната лихва, считано от 24.07.2020 г. до изплащането на главницата -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, затруднено
придвижване, главоболие, световъртеж, психически стрес и подобни
неприятни преживявания в резултат на навяхване на левия глезен и получени
травми по цялата лява половина на тялото с кръвонасядания и отоци в
резултат на падане поради спъване в повдигната плочка на тротоара на ул.
„Г.Б.“ 27 в гр. П. на 20.07.2020 г., в резултат на неизпълнение на общината
ответник на нейно задължение да поддържа настилката на тротоара, като
отхвърля иска за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 10000
лв., частично от 25000 лв.
Осъдил е Община П. да заплати на Е. С. Г. сумата 200 лв.,
представляваща разноски по делото.
Осъдил е Община П. да заплати на Д. С. Т., адвокат от Софийската
адвокатска колегия, възнаграждение в размер 670 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
1
Осъдил е Община П. да заплати по сметката на съда държавна такса в
размер 270 лв.
Осъдил е Е. С. Г. да заплати на Община П. сумата 72 лв.,
представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Е. С. Г. чрез адв.Т. от САК, с която първоинстанционният
акт се обжалва в отхвърлителната част за разликата от 8000 лв. до
претендираните 10000 лв. като частично предявен иск от 25000 лв.
Жалбоподателката твърди, че така определеният размер на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди е в занижен размер и не е
справедлив по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Фактите по делото били правилно
възприети и интерпретирани от съда, но преценката за тежестта на
претърпените болки и страдания била неправилна. От доказателствата по
делото било установено причиняването на множество телесни увреждания,
болките от които са отзвучали за около 7-8 месеца, но при прегледа по време
на извършената медицинска експертиза в рамките на първоинстанционното
производство ищцата заявила, че продължава да има главоболие, че носи
стягащ колан на кръста, за да не чувства болезненост при движение, което
било останало от травмата при падането. От показанията на свидетелите било
установено, че болките не са отзвучали и към настоящия момент. Било
установено, че вследствие на падането ищцата е била хоспитализирана
няколко пъти, подложена била на редица интервенции и операции, била на
легло продължително време и не можела да се обслужва самостоятелно, била
търпяла интензивни болки около и повече от година след инцидента,
преминала рехабилитация, но и към настоящия момент навехнатата става не
била калцирала, което налагало допълнително наблюдение и лечение.
Предстояла и повторна операция, лечение и рехабилитация. При определяне
на справедлив размер на обезщетение следвало да бъдат взети предвид и
остатъчните психични последици и възрастта на пострадалата, което не било
съобразено от районния съд. Искането е решенето да бъде отменено в
отхвърлителната част, вместо което да бъде постановено ново, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Решението е обжалвано и от Община П. в осъдителната му част с искане
да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинено
непозволено увреждане да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане
на разноските. Алтернативно се поддържа, че е налице съпричиняване и се
претендира намаляване на обезщетението. Ответникът-жалбоподател твърди,
че изводът на районния съд за механизма на увреждането почивал на
2
предположения. Медицинската експертиза била дала заключение, че за
лечението на разкъсно-контузните рани били необходими 10-13 дни, за
отзвучаване на кръвонасяданията – една-две седмици, а за пълното
възстановяване от травмите – 4-6 месеца. При ищцата този период продължил
7-8 месеца, тъй като тя не спазила предписанията на лекарите за покой на
крака и през цялото време ходела на работа. Усукване, разместване и
неправилно зарастване на крака не било установено, противно на твърденията
в жалбата на ищцата, а наличието на продължаващо главоболие не било
доказано от събраните доказателства. Това твърдение почивало само на
изявленията на самата ищца, но обективни данни за съществуването му
нямало. Не били доказани и трайни последици за здравето на ищцата или
нововъзникнали придружаващи заболявания, свързани с травмите от
падането.
Неправилно съдът не бил отчел съпричиняване, тъй като от
свидетелските показания било установено, че вървейки по тротоара, ищцата
говорела със своите придружители, а не внимавала къде стъпва. Претендират
се разноски.
И двете страни са депозирали писмени отговори на своите жалби в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК с искане жалбата на противната страна да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени
в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Община П. ищцата Е. С. Г. е твърдяла, че на
24.07.2020 г. вървяла заедно със съпруга си и със своя приятелка по тротоара
по бул. "Г.Б." в града. Пред магазина за плодове на № 27 тя се спънала в
повдигната и изкъртена тротоарна плочка и паднала на лявата си страна, като
получила травми по главата, лицето, тялото и крайниците - изкълчване на
левия глезен, контузия на главата с отоции и кръвонасядания по лявата челна
област с размери 7х5 см.; разкъсно-контузна рана на челото с размери 1.5х1
см.; оток и кръвонасядане по цялото протежение на носната пирамида;
масивен оток и кръвонасядане по цялото протежение на лявата буза с размери
9х6 см.; оток и кръвонасядане по вътрешната част на брадичката с размери
3х3 см.;контузия в лявата странична област с кръвонасядания към ребрата с
размери 16х9 см.;контузия на лявото рамо с оток и кръвонасядане с размери
24х14 св.; контузия на дясното бедро с масивно кръвонасядане с размери
22х10 см.; контузия на ляво коляно с охлузване с размери 3х3 см. и
кръвонасядане с размери 7х5 см.; контузия на лява подбедрица с масивен оток
3
и кръвонасядане от коляното до ходилото; разкъсно-контузна рана на левия
глезен с масивен оток и кръвонасядане с размери 1.5х0.8 см. В заключението
било посочено, че изкълчването на лявата глезенна става е причинило трайно
затруднание на движението на левия долен крайник по смисъла на чл.129 от
НК. Разкъсно-контузната рана на главата и глезена са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК, а останалите кръвонасядания и травматични увреждания са причинили на
пострадалата болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Ищцата е твърдяла, че възстановяването й от травмите е продължило
дълго и все още не е завършило към момента на предявяването на иска (м.
август 2021 г.). Твърдяла е, че няколко месеца след инцидента е провеждала
медикаментозно лечение и физиотерапия, била е на легло при постелен
режим, което не й позволявало да обслужва хигиенно-санитарните си нужди
сама, а за нея са се грижели близките й. Във връзка с преживения инцидент
получила и придружаващи страдания - остри болки по ръцете, главата, лявото
коляно и т.н., дезориентация, главоболие, световъртеж и гадене, била е
поставена на постоянно наблюдение и контролни прегледи. Твърдяла е, че
още по-голяма травма била настъпила в душевността й - станала нервна и
раздразнителна, силно потисната, страдала от безсъние и изпитвала панически
страх, че случилото се може да се повтори, страхувала се да ходи пеша по
улиците; бил й предписан с направление преглед при психиатър. Ищцата
счита, че причина инцидента и настъпилите увреждания е неизпълнението на
задълженията на Община П. да поддържа в изправно състояние участъците от
пътя, които са нейна собственост, както изисква чл. 31 от Закона за пътищата
и чл. 167 от ЗДвП.
Искането е да бъде осъдена Община П. да й заплати сумата 5000 лв.
частично от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на спъване в изкъртена и повдигната плочка на тротоар
в гр. П., падане и получени травми. В хода на делото размерът на иска е
увеличен на 10 000 лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община П. с
доводи на неоснователност на жалбата. От ИМ не ставало ясно дали
обезщетението се претендира от Общината като възложител на работа или
като собственик на вещта. Счита иска за неоснователен, евентуално - за
прекомерен по размер. Освен това според ответната страна бил неясен
механизмът на увреждането - изкъртена плочка означавало липсваща такава,
но в липсваща плочка човек не можел да се спъне. Оспорени са размерът на
вредите, вкл. интензитетът на болките за дълъг период, продължителността на
възстановителния период, наличието на всички описани в исковата молба
остри болки, световъртеж, главоболие и др. Оспорено е твърдението за
4
постелен режим, тъй като било видно от амбулаторния лист от 29.07.2020 г.,
че ищцата е можела да се движи. Твърди се, че няма доказателства за
проведена рехабилитация, за белези по тялото на ищцата, за следващи
медицински прегледи, вкл. при психиатър. Направено е възражение и за
съпричиняване от страна на ищцата, която не била внимавала къде стъпва.
В хода на делото и в писмената защита ответникът е заявил, че не било
доказано ищцата да е била приемана в болнично заведение, тъй като от
писмото от МБАЛ „П.“ АД се виждало, че тя не е била хоспитализирана там,
а била единствено преглеждана амбулаторно два пъти в Мед. център за
доболнична помощ „Вива“ – съответно 5 и 11 дни след инцидента. Липсвали
доказателства и в подкрепа на твърдението, че е налице усукване,
разместване и е започнало неправилно зарастване; нямало доказателства за
медицински манипулации и интервенции във връзка с инцидента, а нямало
такива констатации и в съдебно-медицинското удостоверение. Нямало данни
за провеждана физиотерапия и рехабилитация, не било доказано ищцата да е
била подлагана на продължително медикаментозно лечение, не били доказани
и твърдените в исковата молба придружаващи заболявания. Установената
травма на стъпалото, посочена като диагноза в медицинските документи, не
била свързана с твърдяната в исковата молба остра болка в горните крайници,
главата, лявото рамо, лявата подбедрица и коляното. Не било доказано, че
травмата е била свързана с дезориентация, главоболие, виене на свят и гадене,
а в същото време безспорно било установено, че ищцата е ходила на работа
след инцидента, както и на прегледи, следователно е можела да обслужва и
елементарните си санитарно-битови нужди Опровергано било и твърдението,
че болките били нетърпими. Не бил доказан механизмът на увреждането.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
24.07.2020 г. около 12,00 ч. на обяд ищцата Е. Г. се движела по тротоара на
ул. „Г.Б.“ заедно със съпруга си Й.Ц. и своя приятелка - свидетелката Д.В..
Ищцата била с ниски, равни обувки и докато вървели, тримата разговаряли.
Ищцата се спънала в изкъртена и повдигната плочка на тротоара и паднала на
лявата си страна, в резултат на което получила следните травми според
заключението на вещото лице, прието пред районния съд: изкълчване на
лявата глезенна става, разкъсно-контузни рани на главата и глезена, контузия
на главата, кръвонасядания и травматични отоци по главата, лицето, тялото и
крайниците. Видно от съдебно-медицинското удостоверение, двете по-големи
кръвонасядания извън мястото на изкълчения глезен, са на рамото - с размери
24х14 см, и на бедрото - с размери 22х10 см; описани са и две по-малки
кръвонасядания. На самия глезен също е имало кръвонасядане и масивен
оток, както и малка разкъсно-контузна рана. Това е фактическата обстановка,
приета от районния съд, която въззивната инстанция също възприема изцяло.
5
Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че след
падането съпругът на ищцата с помощта на свидетелката В. вдигнал Ц. от
земята и двамата й помогнали да се придвижи до семейния автомобил, с
който нейният съпруг я откарал до МБАЛ „П.“. Там тя била прегледана в
отделението по ортопедия и травматология и освободена за домашно лечение
с предписания. Впоследствие били направени още два контролни прегледа
при специалисти ортопеди-травматолози, при които са издадени амбулаторни
листове и са описани основната травма - изкълчване на глезенната става,
изкълчване и навяхване на ставния апарат на пръст(-и) на стъпалото, описано
е, че ходилото е оточно и походката е затруднена, посочени са предписанията
- обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, а в първия амбулаторен
лист, издаден на 29.07.2020 г., се съдържа и предписание за придвижване с
помощно средство - бастун.
По данни както на свидетелите, така и на вещото лице възстановяването
на ищцата от травмата на глезена е продължило около 7-8 месеца. Според
вещото лице то обичайно е около 4-6 месеца, но в случая е било в известна
степен забавено заради неспазване на предписанията за покой на крака.
Свидетелите В. и Ц. след падането ищцата е продължила да ходи на работа и
е обездвижвала крака вечер, след като се прибере от работа. Като се прибрали
след прегледа, домакинската работа и пазаруването били поети от съпруга Ц..
Болките, по данни на вещото лице, би трябвало да са значително намалели
около месец след инцидента, а след около 3-4 месеца - да са отзвучали
напълно. Според свидетеля Ц. ищцата имала силни болки първите три месеца,
а после я боляло по-малко. После ходела на прегледи и раздвижване, но
свидетелят не съобщава подробности във връзка с възстановителния процес.
Освен болките от изкълчването и останалите травми по тялото ищцата е
имала и главоболие в резултат на контузията на главата. Според вещото лице
главоболието също би следвало да е отзвучало до 2-3 месеца. При прегледа
експертът не е открил обективни данни за остатъчни последици от инцидента,
но по данни на ищцата тя продължава да има главоболие, болезненост в
кръста, заради което носи колан, ограничаващ движенията, имала повишено
артериално налягане и „неспецифични оплаквания, които не са болка, а
особено чувство при промяна на атмосферното налягане“ от глезена. Не са
представени обаче доказателства, че високото кръвно е последица от
падането и преживяната травма.
По делото не са събрани никакви доказателства за разместване и
неправилно зарастване на тъкани на глезена или на друго място след травмата
- подобно обстоятелства не са посочени в представените от ищцата
документи и не са констатирани от вещото лице в представеното по делото
експертно заключение. Данни за провеждана рехабилитация се съдържат
6
единствено в показанията на съпруга и се отнасят до провеждано такова
раздвижване по съвети от лекар, познат на ищцата покрай професията й на
фармацевт. Липсват документирани медицински предписания за
рехабилитация или други процедура за раздвижване. Липсват и документи за
извършени подобни процедури, макар и по инициатива на самата ищца, без да
има медицинско предписание за това.
Видно от данните по делото, в това число от показанията на съпруга, ищцата
през първите месеци не е можела пълноценно да изпълнява домакинска
работа и да се придвижва, но е можела да се самообслужва и не само не е
била на легло, а е ходела на работа.
Не са представени доказателства ищцата да е насочвана към преглед
при психиатър или да е посетила такъв по собствена инициатива.
Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са
направени доказателствени искания.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледани по същество и двете въззивни жалби са неоснователни по
следните съображения:
Според трайно установената практика ВКС понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт,
обезщетение, а всякога е свързано с преценката на определени, конкретно
съществуващи обстоятелства, както и с общественото разбиране за същото,
на даден етап на развитие на самото общество. Следователно, за да
удовлетвори така въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост,
обезщетението за възмездяване на претърпените от деликт морални вреди
трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен,
както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената в тази насока съдебна практика /в този смисъл -
Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г., II т. о., ТК/. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети
предвид възрастта на ищцата, заеманата от нея длъжност, характерът на
причиненото увреждане и социално-икономическите условия в страната към
датата на увреждането. Когато дадена вреда не може да бъде сведена до пряка
последица от неправомерното действие или бездействие, това води до
изключването й от кръга на подлежащите на обезщетяване вреди.
7
В исковата си молба ищцата е оценила преживените от нея болки и
страдания на 25000 лв., като е предявила настоящия иск като частичен в
размер на 10000 лв., от което може да се направи извод, че ищцата
претендира да е преживяла извънредно силни, интензивни и продължителни
болки и страдания, надвишаващи многократно обичайните за подобна
физическа травма и за да бъде уважен искът, е необходимо да бъде подкрепен
с убедителни доказателства, допустими от закона, вкл. и гласни такива.
Доказателства за извънредния характер на претърпените болки и страдания
обаче не се сочат от Г.. Нещо повече, установено е от показанията на
свидетелите, посочени от нея, че след инцидента тя е продължила да ходи на
работа и дори е пренебрегнала предписания от лекарите режим на покой за
контузения крак, в резултат на което вместо за 4-6 месеца, пълното
излекуване на травмите е продължило 7-8 месеца. Именно поради това
въззивният съд приема, че е налице съпричиняване в размер на 20%.
Установи се от заключението на вещото лице, че към момента – около 2
години след инцидента – като се имат предвид вида на нараняванията и
възрастта на пострадалата, всички последици следва да са отзвучали.
Експертът е посочил, че тя се оплаква от главоболие, високо кръвно и
особено чувство в глезена /не болка/ при промяна на атмосферното налягане.
Както беше посочено по-горе, липсват доказателства за причинна връзка
между причинените при падането травми и оплакванията от високо кръвно
налягане. Що се отнася до определяне на силата и интензитета на болката,
преживяна от момента на падането до сега, общоизвестно е, че прагът на
търпимост на болка е строго индивидуален за всеки индивид. Известен
общозначим критерий, който се прилага от медиците за определянето на
болката като силна и нетърпима, е болката, изпитвана от онкологично болен в
терминален стадий, т.е. това е най-силната възможна болка, която човек може
да търпи. Търпимостта към болката обаче е строго индивидуална и зависи от
типа нервна система, поради което има хора, които реагират много остро и на
най-малкото дразнение и съобщават за много силни и нетърпими болки.
Очевидно при преценката на интензитета на болката следва да се даде
приоритет на личното възприятие на ищеца, което обаче следва да бъде
анализирано и обсъдено в светлината на събраните по делото обективни
данни. В конкретния случай независимо от твърдението за търпени силни и
продължителни болки, не се представиха доказателства от ищцата за
приемане на медикаменти за туширане на болката или посещения при лекар
във връзка с това. Нещо повече, както беше отбелязано по-горе, през цялото
време ищцата е ходела на работа, което поведение е обективно несъвместимо
с наличието на силна, нетърпима болка. Този факт сам по себе си опровергава
и твърдението, че не е можела да се обслужва, а доказателства за препоръчан
8
и изпълнен постелен режим на лечение напълно отсъстват. При тези данни
следва да се приеме, че претърпените болки и страдания, включително и
преживеният стрес, не се отличават с по-висок интензитет от обичайния за
такива случаи. Целият комплекс от психо-травматични усещания, претърпени
от ищцата през периода от инцидента до настоящия момент, дава основание
на съда да приеме, че справедливото обезщетение по критерия на чл.52 от
ЗЗД е в размер на 8000 лв.
Напълно несъстоятелни са възраженията на ответника-жалбоподател, че
не бил изяснен механизмът на нараняването. От събраните по делото
доказателства еднозначно и безпротиворечиво е установено, че ищцата е
паднала при спъване в повдигната от корените на дърво плочка на тротоара,
по който е вървяла, а причинените й наранявания са в пряка причинна връзка
с падането.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Тъй като и двете жалби
са неоснователни, не следва да бъдат присъждани разноски за тази инстанция
на нито една от страните. На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на обжалваното решение по въпросите, по които не е взел
отношение в настоящото решение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 643/08.06.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220103086 по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9