гр. Силистра, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на втори март през
две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния секретар Мирена Стефанова и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя в. гр. д. № 51/2021 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. Г. от САК, против решение № 87 / 11.04.2018 г. по гр. дело № 1817/2017 год. по описа на Районен съд – Силистра, с което на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес:с*** и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД от С.А.Д. с ЕГН: **********. в размер на 70.42 лв. (седемдесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща неплатена цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 26.06.2018 г. до 04.10.2018 г. по Договор от 26.06.2018 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата от 70.42 лв. считано от 04.07.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 235/12.07.2019 г. по ч.гр.д. № 412/2019 г. по описа на Районен съд – Дулово.ОТХВЪРЛИЛ е предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, , представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик против С.А.Д. с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, за сума в размер на 337.08 лв. (триста тридесет и седем лева и осем стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на договора от 26.06.2018 г., сключен между страните поради неплащане от ответника на дължими суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. ОСЪДИЛ Е С.А.Д. с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 48.09 лв./четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща неплатени лизингови вноски за периода от месец март 2018 г. до месец май 2019 г. по Договор за лизинг от 26.06.2018 г. Присъдил е съответни разноски. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, като изцяло е концентрирал възраженията си върху неговата недопустимост, поради което моли съда същото да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по направеното от него искане за постановяване на неприсъствено решение. Счита за грубо процесуално нарушение липсата на определение по чл. 239, ал.3, с което да бъде отхвърлено искането му по чл. 238 ГПК. Същевременно излага доводи за наличието на предпоставки да бъде уважено същото. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.А.Д. с ЕГН: **********, въпреки предоставената им от първоинстанционния съд възможност. Както и пред районния съд, същата е отказала да приеме призовката си за с.з. пред тази инстанция, не се явява и лично.
ОС, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд ищецът ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачи, е предявил обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, като моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответницата С.А.Д. с ЕГН: **********, да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество в общ размер на 407.50 лв., представляваща:
-70.42 лв. - неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 26.06.2018 г. до 04.10.2018 г. по договор от 26.06.2018 г., сключен между страните,
-337.08 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 26.06.2018 г. и за предсрочно прекратен на 27.08.2018г. договор за мобилни услуги от 10.06.2017г.
Моли също ответницата да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 48.89 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от месец март 2018 г. до месец май 2019 г., дължими по Договор за лизинг от 26.06.2018 г., претендира и разноските по настоящото исково производство.
На 10.08.2020 г. по делото е депозирана молба – становище от процесуалния представител на ищеца, настоящ въззивник, с която, на първо място моли съдът да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не се яви в първото по делото з.с., а в останалата част на изложението е заявено становище по съществото на иска. С обжалваното решение съдът не е коментирал изобщо искането за постановяване на неприсъствено решение. По делото не е четено и определение по чл. 239, ал.3 ГПК, съгласно който когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.
При тези обстоятелства е налице съществено процесуално нарушение, състоящо се в неразглеждането на молбата на ищецът да бъде постановено неприсъствено решение. В нито един свой акт – протоколни или извън протоколни определения, разпореждания, както и обжалваното решение, не е коментирано това искане, не е постановено и определение по чл. 239, ал.3 ГПК. По този начин ищецът не е реализирал очакваните от него значителни изгоди от постановяване на неприсъствено решение , като , съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК, решението не подлежи на обжалване от ответната страна, освен това , не се провежда събиране на допълнителни доказателства освен тези представени с исковата молба, за установяване на исковата претенция.
Това процесуално нарушение не може да бъде санирано от въззивната инстанция, предвид спецификата на неприсъственото решение, свързана с неговата необжалваемост и специфичната защита на ответната страна по чл. 240 ГПК, а също и поради факта, че само първоинстанционният съд е компетентен да постановява решение по чл. 239 ГПК. В тази връзка въззивната инстанция намира за уместно позоваването на жалбоподателя на Решение №157 от 29.11.2010г. на ВКС по т.д. № 262/2010г. I т.о., ТК постановено по чл. 290 от ГПК. При идентични процесуални нарушения ВКС е приел, че решението подлежи на обезсилване, като постановено по недопустимо /невъведено/ искане, предвид въведеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от страна на ищеца и отсъствие на произнасяне по това искане с допустимите от закона съдебни актове - решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239, ал. 3 ГПК за отхвърляне на искането, и с последица - продължаване разглеждането на делото по общия ред.
С оглед на гореизложеното жалбата е основателна. Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение. По искане на въззивника съдът следва да задължи районния съд да се произнесе по разноските направени в настоящото производство, тъй като с произнасяне по настоящата жалба не следва да се присъждат разноски с постановяването на решение от въззивната инстанция, тъй като не се слага край на делото, и не е налице правото на страните за разноски по чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съгласно чл. 81 от ГПК.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 87 / 11.04.2018 г. по гр. дело № 1817/2017 год. по описа на Районен съд – Силистра ,
ВРЪЩА делото на Дуловския районен съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по искането на ищеца„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, за постановяване на неприсъствено решение, като го ЗАДЪЛЖАВА да се произнесе и по разноските направени в настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.