Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….. …………..
2019 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, второ отделение, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.11.2019 г.при секретар Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1144/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 от АПК във връзка с
приложението на ЗОВСВ и ППЗОВСРБ.
Инициирано е по жалба от П.С.Г., ЕГН ********** ***, против Заповед №ЛС-01-2/08.04.2019г. и
Заповед №ЛС-01-5/08.04.2019г. издадени от Началника на военно формирование
№32300-Варна, като с първата заповед в изпълнение на решение на Административен
съд Варна, потвърдено с решение на ВАС е прекратен договор за военна служба №47
от 21.05.2010г. Лицето е освободено от
военна служба и зачислено в запаса, считано от 22.05.2015г. С втората заповед е отчислено от списъчния състав, считано от
22.05.2015г.
В жалбата са изтъкнати доводи за
материална незаконосъобразност на оспорените заповеди. Твърди се, че след
отмяната на незаконосъобразно уволнение с Решение №607/21.07.2018г. на Административен съд
Варна, потвърдено с Решение
№2070/13.02.2019г. на ВАС, Пето отделение, е подал заявление до Министъра на
отбраната за възстановяване на заеманата длъжност. Не получил отговор от
командира на военно формирование №32300, гр. Варна, нито от Министъра, за
изплащане на обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца.
Твърди се, че командирът на военно
формирование №32300 гр.Варна го възстановил на
заеманата до уволнението длъжност жалбоподателя, но не е посочил срок на
възстановеното му служебно правоотношение -
съгласно цитираната от него норма на ППЗОВСРБ военнослужещият се
възстановява в двумесечен срок на предишната или на друга длъжност, която
съответства на неговите професионални умения и квалификация. В тази връзка
се твърди, че е налице
злоупотреба с право, предвид позоваването от страна на ответника на
разпоредбата на чл.170, ал.1,т.3 от ЗОВСВ.
По отношение на Заповед
№ЛС-01-2/08.04.2019г. твърди немотивираност. Относно отказаното
възстановяване, поискано по силата на
чл.172, ал.2 от закона се твърди, че този отказ накърнява правата и законните
му интереси. Твърди се още, че в
случая се касае за конкуренция
между правни норми – тази на чл.172 за възстановяване и тази на чл. 170 от ЗОВСРБ
за прекратяване със задна дата на договора за военна служба. Счита се,
че извършеното с двете процесни заповеди се явява престъпление по реда на
глава трета от НК на РБ, тъй като според жалбоподателя с тези си
действия командирът на военно формирование №32300 гр.Варна е осуетил изпълнение
на съдебно решение, по-точно на неговите възможни последици.
Въз основа на изложеното е формиран петитум с
искане обжалваните заповеди да бъдат отменени и делото като преписка да се
изпрати на компетентния орган със задължителни указания по прилагането на
закона.
В открито съдебно заседание след докладване на жалбата
прави допълнение, според което във
времево отношение едновременното съществуване на процесната заповед за
прекратяване на договора за военна
служба на жалбоподателя №ЛС-01-2/08.04.2019г. и Заповед №РД-01-161/15.06.2017г.
за възстановяване на длъжността след отмяна на първото му наложено
дисциплинарно уволнение е невъзможно.
Твърди, че не е бил допуснат до работа – не е влизал в поделението от
2013 г., а след отмяната и на втората заповед за дисциплинарно уволнение през
2019 г., с процесната заповед договорът
му за военна служба е прекратен, поради изтичане на срока. Според
оспорващия „връщането“ на прекратяването
на служебното му правоотношение с четири години назад обезсмисля и обезсилва постановените две съдебни решения. Въз основа на горното твърди
злоупотреба с право от страна на ответника.
Въз основа на изложеното е формиран
петитум с искане обжалваните заповеди да бъдат отменени и делото като преписка
да се изпрати на компетентния орган със задължителни указания по прилагането на
закона.
Ответникът чрез процесуалния си представител в
представени по делото писмени бележки счита жалбата за неоснователна, а
издадените две заповеди – предмет на съдебен контрол за правилни и
законосъобразни, като и моли съдът да
остави в сила издадените две заповеди. В представени по делото писмени
бележки обосновава тезата си за
законосъобразно прекратяване на
правоотношението на П.Г. с
разпоредбата на чл. 162, ал.1, т.1а от ЗОВСРБ, според която договорът за военна
служба се прекратява с изтичане на уговорения срок, а процедура
по чл. 66 от ППЗОВСРБ не е била иницииран в определения за това срок.
Въз основа на изложеното мои съда да отхвърли
жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните с
данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Жалбата е депозирана пред
Административен съд Варна на 22.04.2019 г.
по пощата, заповедта е връчена на нейния адреса на 11.04.2019 г. жалбата е
депозирана пред Административен съд Варна на 22.04.2019 г. по пощата в рамките на законоустановения срок,
поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Съгласно договор
за военна служба №47 от 21.05.2010г., сключен между командира на
поделение (военно формирование) 32300 и П.С.Г.,
същият е заемал длъжността „командир на станция, той и шофьор“ в същото военно
формирование. Договорът е със срок на
действие 5 години, съгласно уговореното между страните, валидирано от
положените от тях подписи.
Със Заповед №
ЛС-01-12/18.10.2013г на командир в.ф. 32300-Варна , на осн.чл.244 т.7 от ЗОВСРБ
на П.С.Г., е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн.чл.165 т.3 от
ЗОВСРБ е прекратен сключеният с него
договор за военна служба. Със Заповед № № ЛС-01-13/30.10.2013г, Г. е отчислен от списъчния състав
С
Решение № 1869/23.09.2015г. по адм.д. № 640/2015г. на Адм.съд-Варна потвърдено с Решение № 6437/23.05.2017г. по
адм.д. № 12736/2015г. на ВАС, V о. двете
заповеди са отменени като незаконосъобразни. Постановено е връщане на преписката за ново произнасяне на
дисциплинарнонаказващия орган.
С решение № 607/21.03.2018 г., постановено по адм. д.
№ 2368/2017 г. от ХVІІІ с-в на Адм. съд
Варна, решаващият състав на съда е обявил за нищожни издадените в последващо дисциплинарно
производство Заповед № ЛС-01-8/15.06.2017г. на Командир на в.ф. 32300-Варна, с която на П.С.Г.,
ЕГН **********,*** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № ЛС-01-9 от същата дата и орган, с която е
отчислен от списъчния състав. Съдебният
акт е оставен в сила с решение № 2070/13.02.2019 г., постановено от състав на V-то отделение на
ВАС.
Със заявление до командира на в.ф. 32300-Варна на
основание чл. 172, ал.2 от ЗОВСРБ оспорващият е поискал възстановяване на
заеманата от него длъжност или
назначаване на друга длъжност. Заявлението е получено на 20.02.2019 г. видно от
приложеното на л. 13 от делото известие
за доставка.
Със Заповед
№ЛС-01-5/08.04.2019г. издадена от Началника на военно формирование №32300-Варна,
договор за военна служба № 47/21.05.2010
г., сключен с гл. старшина П. С.Г. е
прекратен на основание чл. 170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 162,т.1а
от същия закон и с последваща Заповед
№ЛС-01-5/08.04.2019г., на основание чл.
73, ал.8 от ППЗОВСРБ същият е отчислен от списъчния състав. И в двете заповеди е отбелязано „считано от
22.05.2015 г. В първата заповед изрично е посочено като основание „в изпълнение
на решение№ 607/21.03.2018 г., потвърдено с решение № 2070/13.02.2019 г. на Върховен
административен съд.“
По правото:
1.Заповедта
за прекратява на договора за военна служба се основана на чл.162,
т.1 от Закона, съгласно която
договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от
военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие с изтичане на
уговорения срок. Съдът приема този срок за изтекъл на 21.05.2015 г. Заповедта
за отчисляване от списъчния състав е пряка последица на
първата и също е обвързана от ефекта на цитираната норма.
2. Решение № 607/21.03.2018 г., постановено по адм. д. №
2368/2017 г. от ХVІІІ с-в на Адм. съд
Варна, с което издадените от командира на в.ф. 32300-Варна предходните Заповед № ЛС-01-8 и Заповед № ЛС-01-9 и двете от 15.06.2017 г. са обявени за нищожни
е влязло в законна сила на 13.02.2019 г. Това
обаче не променя извода за
изтекъл срок на договора за военна
служба, както и правните последици от
този факт, а именно прекратяване на договора за военна служба, съгласно чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ. Съгласно
цитираната разпоредба Договорът за военна служба се прекратява от датата на
връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по: чл
162, т. 1а – от датата на изтичане на уговорения срок. Видно е, че с това изключение законодателят е придал
ретроактивно действие на цитираната норма.
3. Установи се, че нито една от страните по договора за военна служба не
е отправяла предложение до другата страна за удължаване на срока на договора,
съгласно правилата и сроковете, визирани
в
чл. 66 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ.
Според цитираната норма не по-късно от 3
месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да
отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две
години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно
звание, като: 1. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от 12.07.2011 г.)
министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да
сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя
предложение до военнослужещия; 2. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2011 г., в сила от
12.07.2011 г.) военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника) на
военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи,
до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице да
сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях,
съответно да удължава срока на договора.
Ако нито една от двете страни не отправи
предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява
с изтичането на уговорения срок.(чл. 66,
ал.4 от ППЗОВСРБ). Цитираните норми имат императивен характер.
Срокът, в който оспорващия е
можел да отправи предложение по чл. 66, ал.1 от ППЗОВСРБ е 21.02.2015 г.
При извършената цялостна
съдебна проверка съдът намира, че оспорените
заповеди са
постановена при спазване на административнопроизводствените правила и
материалния закон.
Правилно и точно са приложени коментираните по-горе разпоредбите на чл. 162, т. 1а от ЗОВСРБ, чл. 170, ал.1,т.3 от същия закон, и разпоредбата на
чл. 66, ал.4 от Правилника за неговото приложение, предвид безспорно установения факт на изтеклия срок на договора за военна служба № 47/21.05.2010 г., отчетен като такъв и в мотивите на
Решение № 2070/13.02.2019 г. на V-то отделение на ВАС.
Относно заявлението по чл. 172, ал..2 от ЗОВСРБ, подадено от оспорващия с пощенска пратка,
предвид безспорно установения факт на изтеклия срок на договор за военна служба
№ 47/21.05.2010 г., и като последица от това – прекратени правоотношения между
страните, съдът счита, че същото има характер на такова по
чл. 146, ал.1 от същия закон.
С оглед
изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно следва да се уважи в размер,
съобразен с чл. 78,ал.8 от ГПК.
Мотивиран горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Г.,
ЕГН ********** ***, против Заповед
№ЛС-01-2/08.04.2019г. издадена от командира на военно формирование 32300-Варна,
с която на основание чл. 170, ал.1, т.3,
във връзка с чл. 162, т.1а от ЗОВСРБ
е прекратен договор за военна
служба № 47/21.05.2010 г. считано от 22.05. 2010 г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Г.,
ЕГН ********** ***, против Заповед
№ЛС-01-5/08.04.2019г. издадена от командира на военно формирование 32300-Варна,
с която на основание чл. 73, ал.8 от ППЗОВСРБ е отчислен от списъчния състав,
считано от 22.05.2010 г
ОСЪЖДА П.С.Г., ЕГН ********** ***, да заплати военно формирование № 32300-Варна на сумата
от 100(сто)лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
обжалване на Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА