Р Е Ш Е
Н И Е
№81
гр. Несебър, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 763 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС и чл.
422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
От ищеца „Г.П.” ЕООД срещу В.Г.Г.
са предявени искове за установяване дължимостта на сумата от 2671,20 евро,
представляваща неплатена такса за управление и поддръжка, дължима съгласно
т.2.1 от Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс
от затворен тип „З.О.Р.” от 14.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с
рег. № 3709 от 14.07.2011г. по описа на нотариус Л. Ч., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 22.04.2019г., както и за
установяване дължимостта на сумата от 801,36 евро – неустойка в размер на 30 %
върху дължимата главница по т. 8.1 от договора. Впоследствие исковите претенции
са оттеглени частично – за сумата от 667,80 евро, представляваща главница за
2016г. и сумата от 200,34 евро, представляваща неустойка за 2016г., поради
което производството в тези части е прекратено и делото е останало висящо за
установяване дължимостта на сумата от
2003,40 евро – главница за 2017г., 2018г. и 2019г. и сумата от 601,02 евро – неустойка за 2017г., 2018г. и 2019г. Сочи
се, че за тези суми е издадена заповед № 207 от 24.04.2019г. по ч.гр.д. №
418/2019г. по описа на Районен съд Несебър. Твърди се, че договорът между
страните е сключен на основание чл. 2 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че ищецът е
приел да извършва управление на общите части на жилищния комплекс от затворен
тип, а ответникът е приел да заплаща годишна такса от 12 евро за един квадратен
метър (667,80 евро за апартамента от 55,65 кв. м.). Сочи се, че таксата за
следващата година следвало да се заплаща съгласно т. 2.1 от договора авансово,
не по-късно от 31.06 на текущата година. Обръща се внимание, че по арг. от чл.
72 ЗЗД таксата следвало да се заплаща до 30.06. Развиват се съображения в
насока, че договорът е с продължено действие до 01.07.2021г. на основание т.7.1
и т. 7.2 от него. Навежда се, че ищецът е изпълнил задълженията си по него.
Твърди се, че ответникът не е заплатил такса за 2017г., 2018г. и 2019г. Навежда
се, че е изпаднал в забава, поради което дължи и неустойка за всяка от годините
– по 200,34 евро. Обръща се внимание, че не следва да се кредитират показанията
на водените от ответника свидетели, тъй като са заинтересовани от изхода на
делото. Твърди се, че не е доказано надлежно връчване на уведомлението за
прекратяване на лице с представителни и управленски функции. С тези доводи от
съда се иска да уважи исковете. Претендират се разноски. Отправя се възражение
за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар.
В
срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника В.Г.Г. е
депозиран отговор, с който исковете се оспорват. Твърди се, че е недопустимо
кумулирането на лихва за забава и неустойка за забава. Сочи се, че договорът е
нищожен – сключен от ненадлежна страна, в противоречие със закона и при
определени задължения с несъществуващ падеж. Алтернативно се навежда, че дори
договорът да е бил действителен, същият е изтекъл и действието му е прекратено.
Излага се, че договорът е и развален поради невъзможност за изпълнение, като се
отправя изявление за развалянето му поради неизпълнението от другата страна.
Сочи се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като се прави
възражение по чл. 90 ЗЗД в тази връзка. Претенцията за неустойка се оспорва
поради неизправност на ищеца. Наред с това се твърди, че клаузата за неустойка
е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Отправя се възражение за
прекомерност на неустойката. Обръща се внимание, че ищецът няма качеството на
управител на етажната собственост след 2017г. Развиват се съображения в насока,
че ищецът не е имал качеството „инвеститор” в комплекса. Твърди се, че
жилищната сграда няма характеристиките на комплекс от „затворен тип”. Излагат
се доводи в подкрепа на тази теза. Навежда се, че сумите по договора с
определени в нарушение на закона – чл. 48 – чл. 51 ЗУЕС. Сочи се, че срокът на
действие на договора е изтекъл, тъй като по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на ищеца
е връчено уведомление за прекратяването му, прието на 09.05.2016г. Развиват се
подробни съображения в насока, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по
договора. Развиват се съображения за наличието на стопанска непоносимост по
смисъла на чл. 307 ТЗ. Сочи се, че показанията на свидетелите следва да се
кредитират, тъй като се припокриват помежду си. Развиват се съображения за
доказано прекратяване на договора. С тези доводи от съда се иска да отхвърли
исковете. Претендират се разноски. Отправя се възражение за прекомерност на
претенцията за разноски на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:
С разрешение за строеж № 42 от 21.12.2007г., издадено от главния архитект
на община Несебър, било разрешено на Т.К.и Г.Ч.да построят „Жилищна сграда –
секция „А”, секция „Б” и секция „В” върху ПИ с идентификатор № ********по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********, находящ се в
местност „Ю.”. Със заповед № 56 от 28.03.2008г. като възложител и съсобственик
относно това разрешение било вписано дружеството „М.**” ООД. С удостоверение №
197/28.09.2011г. за въвеждане в експлоатация, издадено от главния архитект на
община Несебър, бил въведен в експлоатация обект – „Жилищна сграда – секция
„А”, секция „Б” и секция „В” с идентификатори ******, ******и ******, находяща
се в имот с идентификатор ******, местност „Ю.” гр. ********. В удостоверението
като възложители били вписани Г.Ч., Т.К., „М.**” ООД и „Г.П.” ЕООД (с
нотариален акт № 177, том III, рег. № 3260, дело № 556 от 01.07.2011г. на нотариус Линка Ч. – на л. 35 –
л. 37 от том I от делото „М.**” ООД прехвърлило на „Г.П.” ЕООД 7/10 идеални части от ПИ с идентификатор
******). Цялата документация по строежа е изискана и приложена по делото.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 34, том IV, рег. № 3706, нотариално дело №
612/2011г. от 14.07.2011г. на нотариус Линка Ч. (на л. 31 – л. 32 от том I от делото) „М.**” ООД продало на
ответника В.Г. самостоятелен обект с идентификатор ******.2.14, със застроена
площ от 47,43 кв. м., ведно с 8,22 кв. м., идеални части, находящ се в гр. ********,
местност „Ю.”, вх. Б, ет. 3, обект скБ – в комплекс „З.О.Р.”. На същата дата
между Г. и „Г.П.” ЕООД бил сключен договор за управление и поддръжка на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.” с нотариална заверка рег. №
3709 на нотариус Ч. (на л. 22 – л. 30 от том I от делото). С договора Г. (като собственик на
самостоятелен обект с идентификатор ******.2.14) възложил на „Г.П.” ЕООД срещу
възнаграждение да извършва управление на общите части на жилищен комплекс от
затворен тип „З.О.Р.”. В т. 1.2 от договора били включени задълженията на
дружеството. С т. 2.1. от договора ответникът се задължил да заплаща на „Г.П.”
ЕООД годишна такса за покриване на разходите за управлението в размер на 12
евро за един кв. м. С т. 2.2 от договора било предвидено, че годишната такса се
дължи за периода 01.01 – 31.12. на съответната година. По т. 3.1 от договора Г.
се задължил да заплаща таксите авансово – не по-късно от 31 юни на съответната
година (по отношение на таксата за следващата година). По смисъла на т. 7.1 от
договора същият бил сключен за срок от пет години, след изтичане на които
страните подписват предложен от управителя нов договор за управление и
поддръжка. В т. 7.2 от договора било предвидено, че ако управителят не предложи
нов договор в двумесечен срок преди изтичане на срока по т. 7.1 или ако в същия
срок никоя от страните не отправи до другата писмено предизвестие за
прекратяването на договора, същият се счита за автоматично продължен за нов
срок от 5 години. С т. 8.1 от договора било предвидено заплащане на неустойка
от собственика при изпадане в забава – в размер на 1 % за всеки просрочен ден,
но не повече от 30 % върху дължимата сума. Подобни договори били сключени и с
множество други собственици в комплекса (на л. 44 – л. 208 от том I от делото и на л. 512 – л. 521 от том I от делото, ведно с нотариални актове на л. 550 – л. 620
от том II от делото).
В изпълнение на задълженията си по договорите дружеството ищец в периода 2011г.
– 2019г. сключвало трудови договори с различни лица с работно място „Т.А.Р.” за
длъжностите портиер, камериерка, поддръжка на сгради, рецепционист, юрисконсулт
(на л. 214 – л. 237). Св. Г.Я.била назначена за юрисконсулт с трудов договор от
05.10.2018г., свидетелят В. бил назначен за „портиер” с трудов договор от
26.04.2017г. и за работник по поддръжка с договори от 2018г. и 2019г. С трудов
договор № 7 от 04.08.2011г. за „портиер” бил назначен И.П.Т. – с работно място
„Т.А.Р.”. От управителя на „Г.П.” ЕООД били утвърдени и правила за живеене в
комплекс „З.О.Р.” (на л. 507 – л. 511 от том I от делото).
От „Г.П.” ЕООД бил сключен договор за абонаментно обслужване и ремонт на
асансьори № 215 от 01.08.2011г. с „Балкан Лифт” ЕООД (на л. 495 – л. 496 от том
I), а впоследствие с „Лифт ЛТД” ООД
(на л. 497 – л. 500 от том I).
От представени фактури и платежни документи (на л. 238 – л. 489 от том I, л. 627 – л. 630 от том II) се установява, че „Г.П.” ЕООД в периода 2012г. – 2018г. закупувало материали
за басейн, градински принадлежности, почистващи препарати, шезлонги, заплатило
за извършени СМР за система за контрол на достъпа, заплащало вода на дружество
по ЗЗД „Ековода” (по договор от 01.08.2011г. на л. 323 – л. 324 от том I), заплащало сметки към „ЕВН
България Електроснабдяване”, сключило договор за достъп до интернет (на л. 325
от том I), закупило ролетна врата, закупило
електрически храсторез, сегментен анкер и др.
На 01.12.2017г. „Г.П.” ЕООД сключило с „АБ Солюшън Секюрити” ООД договор №
9056 за охрана чрез видеонаблюдение за комплекс „Т.А.Р.” (на л. 621 – л. 623 от
делото), по който извършвало плащания (платежни нареждания на л. 624 – л. 626
от делото).
От ответника В.Г. било изготвено предизвестие на руски език (на л. 534 от
том I) преведено на български език за
настоящото производство (с превод на л. 631 от делото). Същото било адресирано
до „Г.П.” ЕООД – адреса на седалището на дружеството в гр. ********, местност „Ю.”,
комплекс „Т.А.Р.”, вх. Б, партер, ап. 4, представлявано от И.К.. Предизвестието
било получено на адреса от И.Т. на дата 09.05.2016г., който се подписал за
получаването му. В предизвестието било вписано, че във връзка с изтичането на
срока на действие на договор № 263, том 2, рег. № 5608 от 14.07.2011г.,
удостоверен на 14.07.2011г. от Линка Ч., нотариус с район на действие Районен
съд Несебър, рег. № 600 на Нотариалната камара, за управление и поддръжка на
общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.” и в съответствие с
неговите условия т. 7.1 и 7.2., Г. известява за прекратяване на договорните
отношения с „Г.П.” ЕООД.
По делото като свидетели са разпитани С.В., Г.Я., Е.Ч. и Г.С.. Въпреки
възраженията на процесуалния представител на ищеца съдът кредитира показанията
на всички тези свидетели. Нормата на чл. 172 от ГПК изисква показанията на
лица, заинтересовани в полза или във вреда на една от страните да се преценят
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната
тяхна заинтересованост. В тази връзка съдът намира, че данни за възможна
заинтересованост могат да се изведат за всеки от свидетелите. В. (през летните
сезони) и Я. са в трудовоправни отношения с ищеца. От своя страна свидетелите Ч.
и С. не отричат, че са попаднали в конфликтни ситуации с дружеството. Въпреки
това при анализ на показанията на четиримата свидетели, съдът констатира, че
същите се припокриват и не страдат от сериозни противоречия помежду си. Дори
наличието на такива противоречия е отстранено в рамките на производството чрез
провеждане на очна ставка между свидетелите Ч. и Я.. От друга страна показанията
на свидетелите се затвърждават от събрания по делото писмен доказателствен
материал, представен в по-голямата си част от ищеца. Ето защо съдът по реда на
чл. 172 от ГПК достигна до извод, че възможната заинтересованост на свидетелите
не е повлияла на показанията им и от тях се установяват релевантни за спора
факти и обстоятелства.
С оглед периодите, за които се излагат относими за спора обстоятелства,
съдът кредитира показанията на свидетелите, отнасящи за периода 2016г. – 2019г.
В тази връзка от показанията се установява следното:
Комплекс „Т.А.Р.” се състои от три сгради с жилищни апартаменти, около
които са разположени зелени площи, басейн, градини и беседки. Сградите са
разположени в поземлен имот, целият ограден с ограда. Достъпът до комплекса е
ограничен, като само собственици на апартаменти притежават ключове от входа за
комплекса, разположен в оградата. От април 2016г. св. Ч. (служител на
управляваното от И.К.дружество „П.И.К.К.”) поел по молба на К.
административното управление на комплекс „Т.А.Р.”. През този период в комплекса
били назначени двама души за охрана – И.Т. и Д.А.(това обстоятелство се
потвърждава и от представените трудови договори на тези лица с исковата молба).
За летния сезон в комплекса били наети жена, която да почиства и човек, който
да се занимава с поддръжката на комплекса (Х.И.и А.А.– видно от трудови
договори на л. 220 – л. 223 от том I от делото). В сграда Б от разположените в комплекса три сгради се намирали
помещения, заети от ищеца във връзка с управлението на комплекса. Офисът на
дружеството бил позициониран в ап. № 4 на сграда Б, като там се намирала т.
нар. „рецепция”. Зад нея имало офис на управителя, който бил зает от св. Ч..
Имало и стая за охраната, като тези помещения формирали администрацията в
комплекса, стопанисвана от „Г.П.” ЕООД. В този период рецепцията се обслужвала
от охранителите Митев и Т., които по необходимост предоставяли на собствениците
ключове за апартаментите им. При необходимост, през летния сезон се наемал и
трети човек за охрана, като смените на охранителите били разпределени по такъв
начин, че винаги да има някой от тях в комплекса. Св. Ч. се явявал на работното
си място след 10:00 часа, като осъществявал трудовите си функции ежедневно. Практиката
на И.К.(управител на дружеството ищец) била да се намира на територията на Република
България в периода от около месец юни до месец септември. Понякога идвала и
по-рано, като посещавала България и през зимните месеци, но по рядко и за
кратки периоди от време (от около 2 седмици). През лятото на 2016г. св. Г.Я.изпълнявала
длъжността „юрисконсулт” към „П.И.К.К.” и офисът й се помещавал в комплекс „К.Р.”.
В същия офис се намирала (когато е в Република България) и И.К.. К. посещавала
и комплекс „Т.А.Р.”, но по рядко, като нямала установено постоянно място на
работа в този комплекс. В офиса в „К.Р.” се намирал и адв. О. (пълномощник на „Г.П.”
ЕООД във връзка с ч.гр.д. № 418/2019г., по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, по възражение срещу която е образувано настоящото
производство). Към месец май на адреса на седалището на „Г.П.” ЕООД (включващ
рецепция, офис и стая за охрана) се помещавали охранителите на трудови договори
към дружеството - Митев и Т. (на рецепция) и св. Ч. (служител на „П.И.К.К.”,
изпълняващ длъжността управител на комплекса – в офиса). Именно на Т. било
връчено и уведомлението за прекратяване на договора, изготвено от ответника –
на 09.05.2016г. сутринта. Впоследствие Т. предал същото на Ч., който от своя
страна го занесъл в офиса, находящ се в „К.Р.” и го предал на адв. О..
През април 2017г. на работа в комплекса бил назначен и св. В., който
отговарял за поддръжката. Той работил на тази длъжност за летните сезони (от
април до края на септември) на 2017г., 2018г. и 2019г. Документите за
постъпване на работа той получавал в комплекса – от св. Я.. Той отговарял за
поддръжката на басейна, косене и поливане на зелените площи. Извършвал дейности
по боядисване, шпакловка или други дребни ремонтни дейности. В общите части
имало пейки с шалтета, маси със столове, около осем шезлонга и два чадъра –
около басейна. Препарати за поддръжката на зелените площи и басейна св. В.
понякога купувал сам, понякога получавал от свидетелите Ч. и Я.. Зелените площи
не се поддържали през зимата, а басейнът се изпразвал. Заедно с него дейност в
комплекса осъществявала камериерка, която почиствала общите части – стълбищата
в трите сгради. През 2017г. в комплекса работели и охранители, като било монтирано
и целодневно видеонаблюдение. През 2018г. и 2019г. охранителите били освободени
и вече не изпълнявали трудови функции в комплекса, като в помещението за
охраната се намирали монитори, на които в реално време се предавали записите от
камерите. Тези монитори били наблюдавани след 2018г. (когато има възможност) от
св. В.. През 2019г. две дружества едновременно осъществявали поддръжка на
асансьорите, като едната от тях се отказала от тази дейност, тъй като във
връзка с повреден асансьор не й бил осигурен достъп. През 2017г. в комплекса
работело и лице, което отговаряло за настаняването. При необходимост от
указания за работата в комплекса св. В. понякога се обръщал към управителката К.,
като провеждал разговорите с нея на руски език.
От месец октомври 2018г. от „Г.П.” ЕООД на длъжност „юрисконсулт” била
назначена св. Я.. От този момент тя започнала да обитава офиса, находящ се в
комплекса „Т.А.Р.” – непосредствено до рецепцията. След като започнала да
изпълнява тази длъжност тя възприела, че в комплекса са назначени служител по
поддръжката на общите части и камериерка, която се грижела за чистотата на
общите части – алеите, стълбищните площадки. Ежегодно се подменял необходимият
инвентар в комплекса – пейки, маси за отдих, постелки, чадъри и шезлонги около
басейна. Водата в комплекса се доставяла от частна компания, която имала
сключен договор с „Г.П.” ЕООД. На основание този договор дружеството заплащало
консумираната вода за целия комплекс. От своя страна собствениците заплащали
сумите към дружеството, като и ответникът заплащал вода, но в последната година
преустановил плащанията. Св. Я. също общувала с И.К.на руски език. През 2018г.
на рецепцията се задържал предимно св. В., който при необходимост предавал
ключове на собствениците.
Част от собствениците в комплекса провели общо събрание. Св. С. била
натоварена през определени периоди по пълномощие да изпълнява задълженията на
председателя на етажната собственост. Етажната собственост решавала определени
проблеми в комплекса – напр. по ремонт на апартамент в секция „В” на Татяна
Стрекалова. От ЕС бил сключен договор за поддръжка на асансьорите. Св. С. била
наясно, че са изпратени 16 нотариални покани от собственици – за прекратяване
на договорите за управление и поддръжка с дружеството ищец.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2
от ЗУЕС:
В
тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с ответника – Договор
за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.”
от 14.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3709 от 14.07.2011г.
по описа на нотариус Л. Ч., по който ищецът е престирал – изпълнил задълженията
си, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми.
Ищецът следва да докаже размера на претенцията си и изискуемостта й.
По
делото няма спор, че на 14.07.2011г. между страните бил сключен договор за
управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.”
с нотариална заверка рег. № 3709 на нотариус Ч.. Договорът бил сключен за срок
от 5 години (т. 7.1. от него), като в него била предвидена хипотеза за
автоматичното му продължаване за още 5 години – ако в двумесечен срок преди
изтичането му никоя от страните не отправи писмено предизвестие за
прекратяването му (т. 7.2 от него). В самия договор не е предвиден специфичен
ред, по който следва да бъде връчено посоченото предизвестие.
В договора
като седалище и адрес на управление на „Г.П.” ЕООД е вписан адрес ***, м. „Ю.”,
комплекс „Т.А.Р.”, вх. Б, ет. партер, ап. 4. Това е вписаният в търговския
регистър адрес на седалището на дружеството, който не е променян. Безспорно от
ответника е изготвено предизвестие на руски език, адресирано до „Г.П.” ЕООД, до
седалището на това дружество. В предизвестието се съдържа изричната воля на Г.
с изтичане на срока на действие на договора от 14.07.2011г., същият да се счита
за прекратен. Посоченото предизвестие е получено на 09.05.2016г. от И.Т. – на
трудов договор към този момент с „Г.П.” ЕООД. Спорен по делото е въпросът дали
това представлява редовно връчване на предизвестието за прекратяване на
договора.
Както
вече се посочи страните не са уговорили помежду специфичен ред за редовност на
връчване на предизвестието по т. 7.2 от договора. Единственият известен адрес
на юридическото лице „Г.П.” ЕООД ***, м. „Ю.”, комплекс „Т.А.Р.”, вх. Б, ет.
партер, ап. 4. Именно посоченият адрес е бил вписан в договора и в търговския
регистър. Т.е. за редовност на връчването на първо място същото следва да бъде
осъществено на този адрес, тъй като няма данни на ответника да са предоставени
други адреси, на които да може да се свърже с управителя на юридическото лице. В
ЗЗД, ТЗ и ЗУЕС не се съдържат специални правила за връчване на предизвестия за
прекратяване на вече сключени договори. Правила за връчване на търговци се
съдържат в чл. 50 от ГПК. Според чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес. В чл. 50, ал. 3 от ГПК е предвидено, че
връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител и работник, който е съгласен да ги приеме. В
случая съдът намира, че посочените правила са спазени. Последният вписан в
регистъра адрес към 2016г. е бил този в комплекс „Т.А.Р.”. Същият адрес е бил
вписан и в сключения между страните договор. Именно до този адрес е било
адресирано и изготвеното от Г. предизвестие. От фактическа страна по делото
безпротиворечиво се установи (от показанията на всички свидетели, включително
водените от ищеца), че на адреса се помещават рецепция, офис за управителя на
комплекса и стая за охраната. Установи се по безспорен начин (отново от
показанията на всички свидетели, вкл. и водените от ищеца), че към месец май
2016г. в офиса се намирал св. Ч. (служител на друго търговско дружество), а
охранителите (в това число и Т.) се помещавали в стаята за охрана и обслужвали
рецепцията. На адреса на седалището на „Г.П.” ЕООД нямало други служители или
пълномощници на дружеството. Самата управителката (когато се намирала в
Република България) се помещавала в друг офис, като тя най-често идвала през
летния сезон – след месец юни. Няма спор, че за Г. срокът за предизвестие по т.
7.2 от договора изтичал на 14.05.2016г. (с оглед крайния срок на договора –
14.07.2016г. и предвиденият двумесечен срок за предизвестие за прекратяването
му). Ето защо именно към 09.05.2016г. той е имал правен интерес да връчи
предизвестието по т. 7.2 от договора. Както се установи към този момент
единствените служители на ищеца, които се намирали на адреса на седалището на
дружеството са били охранителите в комплекса, сред които и И.Т.. На място към
този момент не се е намирало нито едно лице, натоварено да получава книжа, или
упълномощено да управлява и представлява търговското дружество „Г.П.” ЕООД. Ето
защо за ответника единствената възможност за връчване на предизвестието е била
чрез предаването му на служител на дружеството, намиращ се на адреса на
седалището му, който е съгласен да го приеме. По делото се установи (вкл. и от
писмените доказателства, представени от ищеца), че към 09.05.2016г. И.Т. е бил
назначен по трудов договор като служител към „Г.П.” ЕООД (на длъжност „портиер”
с място на работа „Т.А.Р.” – трудов договор на л. 214 от том I). Същевременно той се е съгласил да приеме
предизвестието, предназначено за „Г.П.” ЕООД и адресирано до адреса на
седалището на дружеството. Това съгласие той е обективирал в положен от него
подпис, като е вписал и датата, на която приема предизвестието. Налага се
извод, че в канцеларията на юридическото лице „Г.П.” ЕООД, намираща се на адреса
на седалището на дружеството, е извършено връчване на предизвестието, оформено
от ответника, получено от служител на дружеството, назначен на трудов договор,
който е изразил съгласието си да го приеме. Следователно са спазени всички
изискванията на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ГПК и съдът приема, че връчването на
09.05.2016г. е породило правното си действие.
Не
могат да се приемат за основателни възраженията на ищеца, че след като
предизвестието не е връчено на упълномощен представител на дружеството, то не е
стигнало до управителя и връчването е нередовно. От фактическа страна по делото
безпротиворечиво се установи, че към месец май 2016г. на адреса на седалището
на дружеството не се е помещавал нито пълномощник на юридическото лице, нито
управителят му, нито лице, натоварено да получава книжа. Ето защо ако се приеме
тезата на ищеца, това би означавало, че редовно връчване на предизвестие за
прекратяване на договора е невъзможно (което определено няма как да е целта на
т. 7.2 от договора). Налице е вписан в търговския регистър адрес на седалище на
търговското дружество. След като на този адрес са се намирали единствено
служители на търговското дружество, назначени на трудови договори, то
връчването на тези служители е напълно редовно (по смисъла и на чл. 50, ал. 3
от ГПК). Въпрос на вътрешна организация на търговеца е да осигури присъствието
на адреса на упълномощен представител на дружеството, който да приема книжата.
След като към месец май 2016г. на адреса на седалището на дружеството не е
осигурено присъствието на такова лице, то ищецът не може да извлича
благоприятни за себе си последици от това обстоятелство. Ако се приеме, че към
месец май не би могло да се осъществи връчване на служител на дружеството, това
би означавало, че за Г. към онзи момент не е съществувала никаква валидна
възможност за връчване на предизвестието. Това от своя страна означава, че
поради едностранното поведение на една от страните по договора, другата против
волята си следва да се обвърже с действието на договора за един нов продължителен
период от време – от около 5 години. Следователно такава теза не може да бъде
приета за основателна. Нещо повече – по делото се доказа, че впоследствие
посоченото предизвестие е предадено на св. Ч. (управител на комплекса, макар и
на трудова длъжност към друг търговец), който го е предал на надлежен
представител на ищеца и то в офиса, който се обитава и от И.К.. Т.е.
предизвестието е достигнало и до адресата си. Последното се отбелязва само за
пълнота, тъй като за редовност на връчването по чл. 50, ал. 3 от ГПК не е било
необходимо да се доказва фактическото предаване на предизвестието на
представител на търговеца.
В
практиката на върховната инстанция широко е застъпено разбирането, че извънсъдебните изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат
връчени лично срещу подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно чл. 50 от ГПК – Определение № 445 от
15.08.2019г. по т.д. № 3216/2018г. по описа на I
търг. отделение, както и цитираните в него - Решение №283 от 06.04.2010г. по гр.д. №507/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение
№229 от 03.04.2014г. по т.д. №956/2012г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №35 от
07.05.2012г. по гр.д. №1877/2010г. на ВКС, ІV г.о. В случая връчването на изявлението на Г. е осъществено
редовно, при спазване на всички правила, предвидени в чл. 50, ал. 3 от ГПК,
поради което съдът приема, че на 09.05.2016г. той е известил (в съответствие с
чл. 7.2 от договора) дружеството ищец, че с изтичането на срока му договорът
следва да се счита за прекратен.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че
договорът от 14.07.2011г. е прекратен с изтичането на срока му – на
14.07.2016г. От този момент нататък договорът е преустановил действието си.
Поради тази причина няма основание да се претендират вноски по договора за
2017г., 2018г. и 2019г. С оглед направеното изявление от страна на ответника
през май 2016г., той не е бил длъжен да заплаща авансово такасата за 2017г. до
края на юни 2016г. Това е така, тъй като към месец юни 2016г. вече е било ясно,
че договорът ще се прекрати с изтичането на срока му, поради което на Г. услуги
за 2017г. не следва да се предоставят, респ. той не дължи заплащането на
такива.
С оглед липсата на облигационна връзка между страните,
която да е действала за процесните период – 2017г., 2018г. и 2019г.,
предявеният иск по чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС следва да бъде отхвърлен само
на това основание. Липсата на облигационна връзка е и пречка да се разгледат
всички останали възражения на ответника, които са предпоставени от наличието на
такава.
По
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
Ищецът
следва да докаже, че между страните е уговорена валидна неустоечна клауза в
Договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от
затворен тип „З.О.Р.” от 14.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег.
№ 3709 от 14.07.2011г. по описа на нотариус Л. Ч. и осъществяване на
предвидените в нея предпоставки, пораждащи вземането му за неустойка, както и
неговия размер.
Доколкото
в случая се претендира неустойка върху неплатени вноски за 2017г., 2018г. и
2019г., а по делото се установи, че за тези периоди Договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.” от
14.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3709 от 14.07.2011г. по
описа на нотариус Л. Ч. не е действал, то не се доказа наличието на валидна
неустоечна клауза, действала за съответните периоди. Това е достатъчно
основание за отхвърляне и на този иск.
При
този изход на спора няма основание за съда да се произнася по претенцията с
правно основание чл. 90 от ЗЗД, въведена от ответника.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените в настоящото
и в заповедното производство разноски. Във връзка с представения от него списък
за разноските следва да се отбележи, че не следва да му се присъждат сумата от
20 лв. – внесен депозит за призоваване на свидетел, както и пълният размер от
100 лв. от внесения депозит за преводач. На преводача е заплатено
възнаграждение от 50 лв., поради което именно тази сума следва да се присъди в
полза на ответника. Останалите 50 лв. от този депозит и сумата от 20 лв. –
депозит за свидетел, не следва да му се присъждат, тъй като представляват
внесени от него предварителни депозити, които не са реализирани в хода на
производството. Т.е. ответникът има право сумите да му бъдат възстановени от
бюджета на съда, но не и ищецът да бъде осъждан да му ги заплаща. Сумите под т.
6 и т. 7 от списъка на разноските представляват разноски, свързани с
образуваното изпълнително производство. Няма основание същите да се присъждат
при решаване на иска по чл. 422 от ГПК, тъй като за възстановяване на
разноските от изпълнителното производство е предвиден друг правен ред. Не
следва да се присъжда и сумата от 15 лв. – държавна такса по частна жалба от
заповедното производство. Вярно е, че съдът дължи произнасяне по разноските от
заповедното производство, но само ако са били поискани още в рамките на
заповедното производство. С подаване на частната жалба не е отправено искане за
присъждане на разноски, поради което такива не могат да бъдат поискани
(съответно присъдени) за пръв път с решението по иска по чл. 422 от ГПК. Не
следва да се присъждат и разноски за заплатено в хода на заповедното
производство адвокатско възнаграждение. Видно от материалите по ч.гр.д. № 418/2019г. по описа на Районен съд
Несебър всички процесуални действия в рамките на заповедното производство
ответникът е извършвал сам и сам е подписал подадените от него възражение,
молба за спиране и частна жалба. Няма доказателства към този момент той да е
бил упълномощил адвокат за извършване на процесуално представителство. Ето защо
при недоказано процесуално представителство в рамките на заповедното
производство, не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение за това
производство. Що се отнася до претендираното адвокатско възнаграждение
за исковото производство, за заплащането му от ответника са представени
доказателства (на л. 656 от том II от делото). Съдът намира за неоснователно възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на претенциите е около 670 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1). Т.е. заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение надвишава
с малко повече от 2 пъти този минимален размер. Следва обаче да се обърне
внимание, че делото се характеризира със съществена фактическа сложност – приет
е огромен обем от писмени доказателства (материалите по делото са близо 700
страници). Наред с това са разпитани множество свидетели и са представени други
писмени доказателства, които не са приети до момента. Т.е. доказателственият
материал е изключително обем, което обосновава съществена фактическа сложност
на делото. Налице е и правна сложност на спора, която е намерила отражение
както в множеството правни възражения на ответника, така и в правните доводи на
ищеца и необходимостта от тълкуване на клаузите на сключения между страните
договор. Ето защо може да се направи извод, че фактическата и правна сложност
на делото не е минимална и не обосновава уговарянето на минимален хонорар по
смисъла на цитираната Наредба. Заплатеният от ответника хонорар съответства на
сложността на делото, поради което не следва да бъде намаляван. В заключение –
на ответника следва да се присъди сумата от 1550 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
за настоящото дело и 50 лв. – платен депозит за преводач на свидетел.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.П.” ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, комплекс „Т.А.Р.”, вх. Б, ет. партер, ап. 4, срещу В.Г.Г., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, БУЛСТАТ: ******, с постоянен адрес в Република България,
гр. ********, м. „Ю.” ПИ ******, вх. Б, ет. 3 ап. А14Б, искове както следва:
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 2 от ЗУЕС,
за установяване дължимостта на сумата от 2003,40 евро, представляваща
неплатена такса за управление и поддръжка от по 667,80 евро на година - за
2017г., 2018г. и 2019г., дължима съгласно т. 2.1 от Договор за управление и
поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „З.О.Р.” от
14.07.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 3709 от 14.07.2011г. по
описа на нотариус Л. Ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 22.04.2019г., до окончателното изплащане на вземането;
- с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумата от 601,02 евро, представляваща неустойка за
забава в плащането в размер на 30 % върху дължимата главница по т. 8.1 от
договора, формирана като сбор от неустойките за 2017г., 2018г. и 2019г. – по
200,34 евро.
ОСЪЖДА „Г.П.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, комплекс „Т.А.Р.”,
вх. Б, ет. партер, ап. 4, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Г., роден на ***г., гражданин на Руската Федерация, БУЛСТАТ: ******, с постоянен адрес в Република България,
гр. ********, м. „Ю.” ПИ ******, вх. Б, ет. 3 ап. А14Б, сумата от 1550 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 1500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящото дело и 50 лв. – платен депозит за
преводач на свидетел.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: