РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Брезник, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221710100008 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е по иск с правна квалификация чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК
***********, с адрес гр. С**********, представлявано от А. А. – Изпълнителен директор,
чрез юрисконсулт И.Г. срещу ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.************** и
настоящ адрес: гр.*****************. Процесуалният представител на дружеството-ищец
твърди, че ответника е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответника е
клиент на ТЕ находящ се в гр.**********************, и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно
чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известии Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, конто се изготвят от
"Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С
тези общи условия се регламентират тьрговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ
и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
1
Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо
него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация
София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ -
„Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и
срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В този смисъл, задължението на ответникът за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния
сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45
дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от
2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.
Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От
10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) дружеството ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване
на интернет достьп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достьп се осъществява чрез официалната уеб-страница на
„Топлофикация София" ЕАД на адрес: htpp:/toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.
Ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и
към настоящия момент не е погасил задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Б. Б." ООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на чл.71 от Наредба
№2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За
топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, които ищцовото дружество
прилагат като доказателство, в покрепа на твърденията им, че сумите за топлинна енергия са
начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника . с ЕГН
**********, че дължи на ищцовото дружество „Топлофикация София" ЕАД сума за
консумирана топлинна енергия в общ размер от 4855,46 лева, от които 4269,04 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от
07.07.2021г. до изплащане на вземането, 511,07 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 25.06.2021г., както и суми за дялово разпределение 63,24 лева - главница за
периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, и 12,11 лв. - лихва за периода от 31.07.2018г. до
25.06.2021г., както и направените разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба с приложенията е връчена на 03.02.2022г.
2
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от .. В него се оспорва
основателността на иска както по основание, така и по размер. Сочи се, че повече от 20
години няма достъп до апартамента в ж.к.*********, не ползва услугите на
„Топлофикация“. Освен това минали няколко месеца от смъртта на съпругата му и той сам
отглежда двете си деца, поради което му е непосилно да плаща сметките за апартамента в
гр.София, където живее бившата му жена и голямата му дъщеря, които не желаят да плащат
за услугата по отопление на имота.
В съдебното заседание ищцовото дружество редовно призовано не се явява, чрез писмена
молба от пълномощника си поддържа исковата молба, иска присъждане на направени
разноски по делото, представя списък на разноските.
Ответникът Р., редовно призован се явява, не оспорва исковата претенция от ищцовото
дружество. Той е собственик на апартамента, за който са начислени сумите, дължими за
потребена топлинна енергия, възразил по вземането, защото от 20 години не живее в
апартамента. Там живеят бившата му съпруга и голямата му дъщеря. Моли да му бъде
дадена възможност да постигне спогодба с дружеството-ищец. Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 07.07.2021г. до Софийски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Г. Б. Г. за дължими суми
за топлоенергия за обект, находящ се в гр.София, п.к.1324, обл.София, общ.************ за
периода от месец май 2018г. до месец април 2020г. Въз основа на това заявление било
образувано ч.гр.д. №20211110139898/2021г. по описа на СРС, а впоследствие след
изпращането му по компетентност на БрРС е образувано ч.гр.д.20211710100304/2021г. по
описа на БрРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №80/20.10.2021г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 10.02.2014г., договор от
28.05.2012г. при общи условия за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение на
бл.**************, както и извлечение от фактури на ищцовото дружество за дължими
суми от абонат с № ******, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр.
**********, е открита партида на името на Р., с абонатен номер *********.
По делото е представен и заповед РД-41 2119/10.11.1987г. на председател на СНС -
Изпълнителен комитет за обезщетяване на правоимащи с процесния апартамент, от който се
установява, че ответника е придобил от Столична община следния недвижим имот,
представляващ апартамент №**********, състоящ се от 3 стаи кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 88,09 кв. м.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Р. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
3
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ и
ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
На първо място, съдът намира за безспорен факта, че ответникът е собственик на имота,
от което следва, че същия притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния
имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при
неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия
специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички
потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на
територията на гр. София. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между
страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият
е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, които изискват писмено приемане на Общите
условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството Общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата. Начинът на разгласяване на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата
на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения
начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия
на „Топлофикация - София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
4
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между страните съществува
облигационно правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника. Същия не оспорва
сумите така, както са предявени с исковата молба, прави признание на иска в о.с.з., поради
което съдът не е допуснал извършването на исканите експертизи.
С оглед изложеното и предвид признанието на иска, съдът приема за доказано, че
задължението за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот възлиза на
сумата от 4 855,46 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не
плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането
на този срок вземането става и изискуемо. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на
съобщение за стойността на ТЕ не освобождава потребителя от задължението да заплати в
срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, поради което същата е в забава, за което по гореизложените
съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период,
изчислена от вещото лице, е 511,07 лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
Предвид което съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание и размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважените искове. Съдът, като съобрази, че делото е с малък материален интерес
и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150,00
лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство. Към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в
общ размер на 194,22 лева, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
в размер на 344,22 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р., с ЕГН **********, с постоянен
адрес : гр.************** и настоящ адрес: гр.*****************, че дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД , с ЕИК ***********, с адрес гр. С**********,
представлявано от А. А. – Изпълнителен директор, чрез юристконсулт И.Г., сумата от
4855,46 лева (четири хиляди осемстотин петдесет и пет лева и четиридесет и шест
стотинки), от които 4269,04 лева (четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и четири
5
стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2018г. до м.04.2020г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, 511,07 лева ( петстотин и единадесет лева и
седем стотинки) - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 25.06.2021г., както и суми за
дялово разпределение 63,24 лева - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 07.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и
12,11 лева (дванадесет лева и единадесет стотинки) - лихва за периода от 31.07.2018г. до
25.06.2021г. за топлофициран имот с абонатен №*******, находящ се в гр.С*********.
ОСЪЖДА Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.************** и настоящ
адрес: гр.*****************, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД , с
ЕИК ***********, с адрес гр. *********, сумата от 344.22 лева (триста четиридесет и
четири лева и двадесет и две стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
6