№ 1746
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501855 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А1 България“ ЕАД ,с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ул.
„Кукуш“ № 1, чрез адв.Л.Р., против Разпореждане от 20.06.2022 г.,
инкорпорирано в Заповед № 4525/20.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8615/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV гр. с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на
жалбоподателя срещу „Скай Файв 3“ ЕООД, с ЕИК: *********, за
присъждане на сумата от 540 лева – неустойка; сумата от 54,72 лева –
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.02.2021 г. –
09.06.2022 г., както и за сумата от 2 лева – обезщетение за обработка на
просрочени задължения.
Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното разпореждане с искане до въззивния съд
за неговата отмяна и издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните вземания с присъждане на претендираните разноски в пълен
размер.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на отсрещната страна.
Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
1
взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран от „А1 България“ ЕАД,ЕИК:
*********, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу „Скай Файв 3“ ЕООД, с ЕИК: *********, за вземания по Договор
за използване на мобилни услуги М6610407, част от които вземания са за
сумата от 540 лева, представляваща начислена неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, формирана въз основа на всички дължими такси до
края на периода на договора, 54,72 лева – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 09.06.2022 г. и обезщетение в размер
от 2 лева за обработка на просрочени задължения. Претендирано е
присъждане и на сторените в заповедното производство разноските.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочената сума за
неустойка, съдът е приел, че това вземане произтича от нищожна клауза.
Развити са мотиви, че претендираната неустойка при предсрочно
прекратяване на договора в размер на всички неплатени месечни такси по
договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му,
представлява имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на
услуга, поради което е направил извод, че уговорена по този начин,
неустойката излиза извън присъщите и функции - обезпечителна,
обезщетителна и санкционна, създава условия за неоснователно обогатяване
и нарушава принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. В тази насока е посочена и съдебна практика
от заповедния съд. Прието е още, че сумата от 2 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения не се дължи, тъй като се касаело за
присъщи задължение на мобилния оператор.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в
тридневен срока от подаване на заявлението, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно, правилно
2
заповедният съд е извършил проверка за действителността на клаузите, въз
основа на които се претендират процесните вземания. Настоящият състав
също така споделя и изводите, до които първата инстанция е достигнала.
Видно от изложеното в заявлението , претендираната сума за неустойка се
твърди да се дължи за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги, като сумата е сбор от отделни неустойки, дължими за всяка
самостоятелна услуга, предоставяна съгласно различните приложения към
договора. Размерът на всяка неустойка е равен на сбора от всички стандартни
месечни абонаментни такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока
на ползване на услугите. При така заявен начин на формиране на неустойката,
клаузата, въз основа на която се претендира тя, действително противоречи на
добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид
задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В
случая процесната неустойка, според начина, по който се твърди да е
уговорена, дава право на мобилния оператор да получи цялото си вземане по
договора, като сам той е освободен от задължението си да предоставя
мобилни услуги, поради прекратяване на правоотношението. В тази насока е
трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния съд, която приема за
нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори /наем,
лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при
предсрочно прекратяване на договора по инициатива на клиента е равен на
дължимата от същия престация до края на договора.
Горното не противоречи на цитираното в частната жалба Решение на
СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., тъй като основният въпрос,
разгледан от СЕС касае дължимостта на ДДС върху подобни на процесното
вземания на мобилни оператори и случаи, различни от посочения в
заявлението, при които е била предоставена услуга от мобилния оператор и
единствено по собствена воля абонатът не се е възползвал от нея.
Касателно недължимостта на сумата от 2 лв. – обезщетение за
обработка на просрочени задължения, се споделят изводите на заповедния
съд, тъй като се касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния
оператор и независимо от съображенията на жалбоподателя, че за тази
3
дейност същият прави разходи за човешки и други видове ресурс. Това е така,
тъй като между страните са налице типично облигационно правоотношение
по двустранен договор, свързан с взаимни корелативни задължения във
връзка с предоставяне на насрещни престации, при които всички страни по
аналогични двустранни договори в случаи на неточно изпълнение се свързват
с предвидените за това видове обезщетения за забава и/или неустойки в
съответствие с принципа на добрите нрави.
Предвид горното въззивният съд намира, че правилно е отказано
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми,
поради което атакувания съдебен акт, като правилен, ще се потвърди в
обжалваната част.
Заявителят има право да предяви вземането чрез осъдителен иск, където
да се развие и доказателствен процес относно неговите твърдения, като при
своевременно предявяване да ползва и вече внесената държавна такса. В тази
насока следва да му се дадат и указания от заповедния съд /вж. Определение
№ 49 от 25.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1139/2020 г., I т. о., ТК /.
Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в
разглежданата част, законосъобразен се явява и актът на заповедния съд
относно разноските за частта, за която е било отхвърлено искането, с оглед
правилното приложение на чл. 78 ГПК. Настоящият състав не споделя и
направения в частната жалба извод, че тъй като заповедното производство е
едностранно, то не намират приложение правилата на чл. 78 от ГПК и съдът
не може да намалява по съразмерност с уважената част от искането
направените разноски. Нормата на чл. 78 и сл. от ГПК се намира в част първа
на ГПК – общи правила, поради което и е приложима по отношение на всички
производства, за които няма предвидени специални норми, каквато не е
налице и за заповедното производство по отношение начина на определянето
им.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС,
ОСГТК определението на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.06.2022 г., инкорпорирано в
Заповед № 4525/20.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 8615/2022 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IV гр. с-в, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1
България“ ЕАД, с ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу „Скай Файв 3“ ЕООД, с ЕИК: *********, за сумата от 540
лева – неустойка; сумата от 54,72 лева – мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода от 04.02.2021 г. – 09.06.2022 г., както и за сумата от 2
лева – обезщетение за обработка на просрочени задължения
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5