М О Т И В И
към Решение № ......... от 22.5.2019 година
по АНД № 300/2019 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Бързото производство (БП) № 167/2019година
по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Надя
Митева
– Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на В.Д.С., ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес : ***************************************
със средно образование ,неженен, неосъждан,
безработен, за това че на 16.04.2019г. в гр.
Любимец, обл. Хасково управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Опел Корса“ с рег. № Х2659ВМ в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а именно Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0351-000078 от дата 03.03.2019г., издадена от мл.
автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, влязло в законна сила на
16.04.2019г. – престъпление по чл. 343в ал.3 във вр. ал. 1 от НК.
В съдебното
заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща
представител и не взема становище.
Обвиняемият В.Д.С.,редовно призован не се явява,за него се явява адвокат М.Д.
– упълномощен защитник от БП. По същество защитникът на овиняемия пледира от
Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи
се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената
актуална Справка за
съдимост, обвиняемият В.Д.С. не е осъждан/реабилитиран
по право на основание чл.88а от НК към 16.01.2017г./ и не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК.
От
Характеристичната справка, изготвена от служител на ПУ – Любимец и приложена в
кориците на БП, става ясно, че В.Д.С. е криминално проявен и респективно има криминалистическа и съдебна регистрация и
контактува с криминално проявени лица.
В кориците на БП е
приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от
която е видно, че обвиняемият В.Д.С. е несемеен ,не притежава
недвижими имоти, не притежава МПС-ва – и не получава трудов или друг доход.
На
16.04.2019г. свидетелите Д.Р.Б.и Т.Г.Ф.изпълнявали служебните си задължения на
автопатрул за времето от 08.30 часа до 20.30 часа. Около 11.20 часа движейки се
със служебния автомобил в град Любимец по улица „Одрин“ в посока към ул.
„Желязко Терпешев“, забелязали да се
движи лек автомобил марка „ Опел Корса“ с рег. № СВ 7671 МТ по бул. „ Одрин“,
управляван от обвиняемият В.Д.С.. За
последният полицейските служители знаели, че е с отнето СУМПС, поради което го
последвали с цел спиране и проверка. Подали звуков и светлинен сигнал, но
водачът – обв. В.Д.С. продължил движението
си по ул. „Желязко Терпешев“, след което завил наляво по бул. „Марица“, отново
продължил и завил отново наляво по ул. „ Враня“, като спрял автомобила си пред
частен дом № 2, където същият живеел и влязъл в дома си. Свидетелите Б. и Ф.го
повикали незабавно да излезе от дома си, за да му бъде извършена проверка.
При
извършената проверка се установило, че обвиняемият В.Д.С. управлявал лекия автомобил марка „Опел Корса“ с рег. № СВ 7671 МТ в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС с №19-0351-000078/ 03.03. 2019г. издадена от мл. автоконтрольор
към ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, влязла в сила на 16.04.2019г.
На
лицето му бил съставен АУАН със серия Д, № 0667280 по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и
АУАН със серия Д № 0667281 по чл. 103 от ЗДвП, които
последния подписал без възражения.
Със Заповед за задържане на лице от
16.04.2019година,обвиняемият бил задържан за срок от 24часа.
Предвид гореизложеното
в хода на образуваното по случая Бързо производство лицето В.Д.С. бил привлечен в качеството на обвиняем, като му било
предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343в, ал.3 вр с ал.1 от НК.
В разпита си в качеството на обвиняем, В.Д.С. се признава за виновен , дава обяснения по случая,като сочи,че се наложило
да отиде до аптеката за лекарства против алерги,т.к. към онзи момент нямало м
дома му пълнолетно лице-водач,което да помоли да го откара, като изразява
съжаление за извършеното от него.
От
приложената по делото справка на нарушител е
видно, че обв. В.Д.С. притежава свидетелство за управление на МПС, но има наложено наказание по ЗДвП и ЗППАМ№19-0351-000078/03.03.2019г. на ОД на МВр
Хасково, с което е отнето временно свидетелството за управление на МПс на
водача,до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18месеца,което е
надлежно връчено на обвиняемият на 01.04.2019г.,като екземпляр от същото е
приложено и по бързото производство,като видно от същото е влязло в сила на
16.04.2019г.,т.е. обвиняемият е извършил
деянието в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане
на съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, и същото се явява фактическо основание за инкриминиране на
настоящото деяние.
Не
е спорно обстоятелството, че издадената Заповед за прилагане на ПАМ
с № 19-0351-000078/03.03.2019г. е
била приведена в изпълнение със влизането й в
сила на
16.04.2019г,
тъй като СУ на МПС е било иззето още на 03.03.2019г. при
съставянето на АУАНд667380/03.03.2019г.
Безспорно
установено от доказателствата и не се оспорва от обвиняемия обстоятелството, че
на посочената в Постановлението по чл.375 НПК дата и място -16.04.2019г
на територията на гр.Любимец той е управлявал МПС – лек автомобил
марка „ Опел Корса“ с рег. № СВ 7671 МТ по бул. „ Одрин“,, като се движил в
посока към ул.„Желязко Терпешев“, след което завил наляво по бул. „Марица“,
отново продължил и завил отново наляво по ул. „ Враня“, като спрял автомобила
си пред частен дом № 2, където същият живеел.
Във
връзка с това деяние, свързано с управление на МПС при наличие на издадена
Заповед за прилагане на ПАМ 19-0351-000078/03.03.2019г.
на ОД на МВр Хасково,както се посочи по-горе е
образувано досъдебно БП № 167/2019г
по описа на РУ Свиленград срещу обв. В.Д.С..
за престъпление по чл. 343в,ал.3 НК – управление на МПС в срока на
изтърпяване на ПАМ –временно отнемане на СУМПС, на основание цитираната Заповед
за ПАМ. След приключване на разследването, прокурорът е изготвил и внесъл в
съда настоящото предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда
на чл.78а НК с налагане на административно наказание, обективирано в
Постановление от 24.04.2019год.
на осн. чл.375 НПК.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява както от събраните на бързото производство
доказателства –показанията на свидетелите – Д.Р.Б.и Т.Г.Ф., обясненията на обвиняемия, така и от
писмените доказателствени средства –Заповед за задържане
за срок от 24часа; Заповед за прилагане на ПАМ 19-0351-000078/03.03.2019г. на ОД на МВр Хасково (в
оригинал ); АУАН със серия Д, № 0667280 по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП и АУАН със
серия Д № 0667281 по чл. 103 от ЗДвП; Справка от РУ Свиленград от 19.04.2019г. и
Справка за нарушител водач – извлечение от АИС на МВР, Справка за съдимост на обв.
и актуална от 14.05.2019г;
характеристична справка; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и др., приобщени по реда на чл. 378ал.2 вр.чл.283 НПК.
Така
очертаната съвкупност от доказателствени средства,
събрани по делото е напълно
безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето
съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго
допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална
страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното
съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът
изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски
показания, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и
изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна
корелация с писмените доказателства.
Обвиняемия , в досъдебното
производство се признава за виновен и дава обяснения по случая ,които обяснения
не опровергават останалият събран по делото доказателствен материал,а напротив
допълват същият,т.к. самият обвиняем не оспорва,че на процесната дата е
управлявал МПС,т.к. трябвало да закупи лекарство от аптеката,въпреки че е бил
напълно наясно,че има наложен ПАМ и не би следвало да управлява МПС .
В доказателствата по
делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се
налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната
преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо
да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички
свидетели, поради липсата на
противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика,
еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги
подкрепят.
Що се отнася до писмените
доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не
се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на
документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях,
представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на
НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити,
съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на
личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените
и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си
обвиняемия В.Д.С. е
осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3
вр с ал.1 от НК.
Обвиняемият В.Д.С. ЕГН
**********, роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес : ***************************************
със средно образование ,неженен, неосъждан,
безработен.
При така
възприетата фактическа обстановка , настоящият състав счита, че обв.В.Д.С. е осъществил
от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението
по чл.
343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато
обвинение, а именно че на 16.04.2019г. в гр. Любимец, обл.
Хасково управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел Корса“
с рег. № Х2659ВМ в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство, а именно Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0351-000078 от дата 03.03.2019г., издадена от мл.
автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Свиленград, влязло в законна сила на
16.04.2019г.
На първо място
от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
"управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр.
Любимец по бул. „ Одрин“,, като се движил в посока към ул.„Желязко
Терпешев“, след което завил наляво по бул. „Марица“, отново продължил и завил
отново наляво по ул. „ Враня“, като спрял автомобила си пред частен дом № 2,
където същият живеел,безспорна представлява
"управление" на МПС по смисъла на закона.
На следващо
място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „ Опел Корса“ с
рег. № СВ 7671 МТ който обвиняемият е управлявал е "моторно превозно
средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство. В конкретния случай и този признак от обективната
страна е налице, доколкото видно от приложената Заповед
за прилагане на принудителна администра-тивна /ЗППАМ/№19-0351-000078/03.03.2019г. на ОД
на МВр Хасково ,СУМПС
на обвиняемия е било временно отнето на основание чл.
171, т.1, б. "Б" от ЗДвП.
Въпросната Заповед за ПАМ е била връчена на обвиняемия на 01.04.2019г.,
поради което и същият е бил запознат с ограниченията, които тя му налага.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презюмира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл.
60 АПК, поради което и от датата на узнаването й наложената ПАМ е
проявила в обективната действителност своите правни последици и обвиняемият е
следвало да съобразява поведението си с нея.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият В.Д.С. е съзнавал общественопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че не бива
да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС /уведомен е на 01.04.2019
г. за заповедта, с която му е наложена/, както и че с действията си привежда в
движение автомобила и го предвижва в пространството, като от волева
страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то и то именно в срока на
забраната, наложена му с процесната Заповед за ПАМ.
В настоящия случай са налице
материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия В.Д.С. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като за извършеното от В.Д.С.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр с ал.1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” до 3 години и наказание „Глоба” от 200
лв. до 1 000 лв.; обвиняемият В.Д.С. не е осъждан за престъпление от
общ характер/реабилитиран е по право на основание чл.88а от НК/, като на обвиняемия
не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК. Също
така обвиняемият не е
осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинените
на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в
ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки В.Д.С. следва
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр с ал.1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на В.Д.С., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства, изключително младата му възраст, чистото му съдебно
минало, доброто му процесуално поведение на фазата на ДП, изразеното съжаление,
искрено разкаяние,. Като отегчаващо вината обстоятелство се констатира
наличието на нарушения на ЗДвП.
Съдът
прие,че обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение
с други „подобни” случаи.
Като
подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на
обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на
законодателството на Република България.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия – не работи на постоянна работа и не
притежава парични средства в банки, с имотното му положение - не притежава
недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност над 1 000
лв., ценни книги и дялове в дружества и със семейното му такова – неженен.
С
оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемия В.Д.С. за виновен,
освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно
наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 3
вр с ал.1 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него В.Д.С. ще бъде предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще
даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това
да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения
на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното
престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и
чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага
глобата по ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. По отношение
вида и размера на наказанието разпоредбата на чл. 343в, ал.3 от НК препраща към
алинея първа на същия текст, която предвижда наказание лишаване от свобода до
три години и глоба от двеста до хиляда лева, следователно в разпоредбата не е
предвидена възможност на извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК да бъде налагано
наказание лишаване от право да управлява МПС. В случая е неприложимо и
правилото на чл. 343г от НК, където са посочени
лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание лишаване от право
да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил престъплението
по чл. 343в, ал.3 от НК. Волята на
законодателя да не се налага наказание лишаване от право да управлява МПС на
извършителите на престъпления по чл. 343в, ал.3 от НК, каквото е процесното
деяние, не може да се тълкува в обратния смисъл, поради което и допълнителни
разсъждения в тази насока са ненужни/така и ВНАХД № 19 по описа за 2018 година
на Окръжен съд – Хасково/ .
Относно
разноските:
По делото в
хода на производството не са направени разноски, като при признаването на В.Д.С. за виновен по предявеното обвинение, Съдът
на основание чл. 189, ал. 3
от НПК осъди обвиняемия да заплати
единствено дължимата държавна такса в
размер 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист за наложената глоба, вносима по Бюджета на съдебната
власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................