Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.04.2020
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 25.02. 2020
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: СТОЙКА И.А
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1029 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 720/06.11.2019
г., постановено по гр.д. №1630/2019г. по
описа на Районен съд – К., в частта с която ЗД ”Б.И.” АД е осъдено да
заплати на М.М.М., ЕГН **********; Е. М. М.,
ЕГН **********; К.М.М., ЕГН ********** и Я. М.
М., ЕГН **********, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените на наследодателката им Д.Й.М. на 07.08.2018 г. неимуществени вреди, вследствие
ПТП, настъпило в гр. К., причинено от водачът М.К.К.,
ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - л.а. „О.А.“, с рег. № СТ ***АМ, по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „Б.И.”АД, за
сумата над 1000 лв. до 3000 лв. – частичен иск от общо сумата от 15 000
лв. ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 14.08.2018 г. до окончателното й изплащане и да заплати на
адв. П.К., САК, сумата от 528,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в настоящото производство.
Въззивникът прави искане да
се отмени обжалваното решение, с което е уважен предявеният иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени на общата
наследодателка на ищците – Д.Й.М. неимуществени вреди
за сумата над 1000 лв. до 3000 лв. – частичен иск от общо сумата от 15 000
лв., в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 1000 лв., както и
частта за разноски и вместо него да се постанови решение по същество на спора,
с което да се отхвърли предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 1000
лв. до 3000 лв. – частичен иск от общо сумата от 15 000 лв. и за законната
лихва. Алтернативно, ако съда счете основателна исковата претенция, то да
отчете наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата и да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира
присъждане на разноски. Няма искания за събиране на доказателства.
В законния срок е постъпил
отговор на въззивната жалба. Оспорват се направените в жалбата оплаквания.
Оспорват се твърденията за съпричиняване,
с искане да се потвърди решението.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ и
цена на иска: 3 000 лева, частичен от 15 000 лева.
Първоначално искът е предявен от адв. П.К., САК, като пълномощник на Д.Й.М.
***“ АД.
С Определение № 1494/04.07.2019 г. съдът е конституирал на мястото на
починалата Д.Й.М. нейните законни наследници М.М.М.,
ЕГН **********; Е. М. М., ЕГН **********; К.М.М., ЕГН
********** и Я. М. М., ЕГН **********.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.И.“
АД да заплати на наследниците на Д.Й.М. обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес
вследствие на получените телесни увреждания, при процесното ПТП, в размер на
сумата от 3 000 лв., частичен иск от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди. Претендират законна лихва
върху сумата, считано от 14.08.2018 г.- датата на която изтича срока по чл.
429, ал. 3 от КЗ, вр с. чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
изцяло исковата претенция по основание и размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и обстоятелства. Счита иска за неоснователен, необоснован и
недоказан и прекомерно завишен.
Безспорно е установено, че на 07.08.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К., в кв.
***е станало ПТП с участието на л.а. „О.А.", с рег. № СТ ***АМ с водач М.К.К., при което е пострадало лицето Д.Й.М..
От представеният по делото АУАН серия Д № 412489 от РУП – гр. К. от
07.08.2018г се установява, че водачът М.К.К. е нарушила чл.40 от ЗДвП като по този начин е
причинила процесното ПТП, при което е пострадала пешеходката Д. М..
По делото не е спорно , че за увреждащия л.а. „О.А.“, с рег. № СТ ***АМ,
управляван от виновния водач М.К.К. има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/02/117002665913/05.10.2017 г.,
със срок на валидност една година, считано от 08.10.2017 г. до 07.10.2018 г.
със ЗД „Б.И.” АД.
Видно от приложената по делото кореспонденция между страните и от
изявленията им в исковата молба и отговора,
не е спроно, че пострадалата е отправила
претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то вреди към
застрахователя, която е получена от последния. Тъй като към претенцията е било
приложено само съдебномедицинско удостоверение и констативен протокол за ПТП,
застрахователят изискал допълнително документи. Няма спор, че застрахователят
не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от разпитаните по делото
четирима свидетели.
От свидетелските показания разпитаните в хода на делото свидетели се
установи, че пострадалата Д. М. и съпругът и се движели по тротоара и изведнъж Д.
била ударена и съборена на земята от движещия се на заден ход автомобил,
управляван от водачката М.К.. Свидетелката очевидец Л.В.заявява, че ударът е
станал на тротоара, колата била на тротоара, излизала от мястото си, карала
назад, не гледала, не видяла жената, жената била отзад и там е ударена. Св. И.
обяснява, че колата давала назад и блъснала Д., която паднала на самия бордюр.
Разпитания по делото св. Г.Г.- служител на КАТ,
посетил мястото непосредстевeно след ПТП и съставил АУАН на виновната водачка,
заяви, че водачката Коева, непосредствено след ПТП обяснила, че ПТП е станало
до ***, при движение на заден ход, посока запад-изток, не видяла пострадалите и
ги блъснала. Уточнила е, че били на тротоара, мъж и жена движили се в посока
север-юг. Самата маневра била- качва се на тротоара и там ги блъска. Въззивният
съд кредитира показанията на св.В., И. и Г., тъй като същите са непротиворечиви
и последователни. От същите се установява, че пострадалата се е движила по
тротоара в момента на удара, където при маневра на заден ход са блъснати от
застрахованата водачка.
Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно причината, поради
което не кредитира заключението авто – техническата
експертиза в частта относно мястото на удара и механизма на ПТП, поради което
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Причинените на наследодателката на ищците телесни
увреждания вследствие ПТП – то се установяват от събраните писмени
доказателства – Медицинско направление от ФСМП гр.К. с името на Д.Й.М.,
издадено на 07.08.2018г от Д-р М., където й е била оказана първа помощ, като
при извършения преглед е установено палпаторна болка в лява гръдна половина и лявото рамо,
измерено е високо кръвно налягане 260/120, натъртване в областта на ляво рамо и
лява гръдна половина, поставена ѝ е диагноза Контузио
торацис ет брахиум синистър ;
от СМУ на живо лице № 86-ІІ/09.08.2018 г., където е отразено, че Д. М. е получила: Контузия на гръдния кош в
областта на лява гръдна половина и контузия на лява раменна става като е
установено, че лявата раменна област по предната и горна повърхност са леко оточни и болезнени при опипване и е налице ограничение
движението на лявата ръка в областта на рамото.
От показанията на свидетели Л.Л. В. и Б.Х. И. се
установя, че преди ПТП Д. е работила в хранителен магазин като чистачка, но
след ПТП е напуснала работа, защото не можела да си изпълнява задълженията, тъй
като я боляла много лявата ръка, оплаквала се и от болки в главата, вдигала
често кръвно, преди катастрофата е нямала тези оплаквания, била здрава и
работоспособна, до момента на смъртта и – 21.04.2019г. – тоест около осем
месеца след ПТП, Д. не е била напълно възстановена, все говорела, че я боляла
лявата ръка, сърцето и главата, все повтаряла какъв стрес е преживяла и как за
нищо не става след ПТП, започнала да вдига кръвно. Свидетелските показания.
Видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза,
пострадалата е получила: Контузия на
гръдния кош в областта на лява гръдна половина и контузия на лява раменна
става. Вещото лице е констатирало, че обичайно възстановителния период е от 2-3
седмици при такива травми, но поради смъртта на пострадалата не и е извършен
личен преглед и съдът кредитира показанията за периода на възстановяване на
свидетелите, които сочат един по-дълъг такъв, а именно 2-3 месеца. Вещото лице е посочило, че констатираните
увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето
неопасно за живота и че са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 07.08.2018 г., по силата на което ответникът по делото е поел
задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил
трети лица, се установява от представената по делото застрахователна полица № BG/02/117002665913/05.10.2017
г., със срок на валидност една година, считано от 08.10.2017 г. до 07.10.2018
г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Б.И.” АД.
Съдът намира,че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал.
3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди на 28.09.2018г., по която застрахователят е отказал да изплати поисканото
обезщетение до настоящия момент няма писмен отговор. Поради това съдът намира,
че предявения иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
От гласните и писмени доказателства по делото безспорно се установява, че
на 07.08.2018 г. около 21:00 ч., в гр. К., в кв. „Изток“ до блок № 24, при
управление на моторно превозно средство - л.а. „О.А.“, с рег. № СТ ***АМ,
водачът М.К.К. не е положил дължимата грижа и е
допуснал нарушение на правилата на чл. 40, ал. 1
от ЗДвП, съгласно които водачът има задължение преди да започне
движение назад да се убеди, че няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движението, като при движение на заден ход е блъснала
пешеходката - Д.Й.М.. Поради това съдът намира, че дянието
е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на чл. 40 ал.1 ЗДвП. Не са ангажирани доказателства, които да оборят установената в
нормата на чл. 45, ал.2 ЗЗД презумпция за вина.
От представените писмени доказателства и заключението на съдебно –
медицинската експертиза е установена и причинната връзка между настъпилото ПТП
и получените телесни увреждания - контузия на гръдния кош в областта на лява
гръдна половина и контузия на лява раменна става. Тези увреждания са причинили
на пострадалата болки и страдания за период от 2-3 месеца, като окончателно
пострадалата не е била напълно възстановена до датата на нейната смърт - 21.04.2019 г., тоест осем месеца след
ПТП.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че от страна на делинквента М.К.К. са осъществени
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Поради това за неговия
застраховател ЗД „Б.И.” АД е възникнала отговорността да заплати претендираното
обезщетение за настъпилите в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди на Д.Й.М..
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно
размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от травматични увреждания. В настоящия случай от
заключенията на съдебно – медицинската експертиза и свидетелски показания се
установяват травматични увреждания, които е понесла ищцата и които е търпяла до
нейната смърт. Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от Д.Й.М. болки и
страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца е в размер на 3
000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от Д.Й.М..
По
делото е безспорно установено, че водачът на лекия автомобил не е положил
дължимата грижа и е допуснал нарушение на правилата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, съгласно които водачът има
задължение преди да започне движение назад да се убеди, че няма да създаде
опасност или затруднение за останалите участници в движението.
Съдът
намира за неоснователно и недоказано заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.Й.М., тъй като нарушила
правилата на чл. 113, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Въз основа на установения механизъм
на ПТП не е установено, пострадалата да е извършила нарушение на правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, каквито доводи излага ответника. Поради това липсват данни за това, че с
поведението си ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Ето
защо въззивният съд намира, че твърденията за съпричиняване останаха
недоказани, поради което счита, че това не може да бъде основание за намаляване
размера на обезщетението за вреди, поради което предявеният иск в размер на
3 000 лв. е основателен и доказан.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до
5000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 440 лв. х 20 % ДДС = 528 лв. Поради това ЗД „Б.И.” АД следва да
заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 528 лв. с ДДС.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 720/06.11.2019 г., постановено по гр.д. №1630/2019г. по описа на
Районен съд – К. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД”Б.И.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., ул. ***да заплати на адв. П.К., САК, сумата от 528
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.