№ 6290
гр. София, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110132062 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „С В” АД срещу П. С. В..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна са налице договорни отношения,
които се уреждат от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „С В” АД и по силата, на които ответникът има качеството потребител на ВиК
услуги за обект, находящ се в гр. София, ж.к. „..............., с клиентски № **********. Моли да
бъде признато за установено, че ответната страна дължи следните суми, за които имало
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 1569,77 лв. – цена на
предоставени ВиК услуги за периода от 11.05.2020г. до 07.05.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.01.2022г. до окончателното изплащане
на вземането и 61,11 лв. - мораторна лихва за периода от 21.06.2020г. до 07.05.2021г
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Отрича между страните да е налице облигационно
правоотношение, като оспорва да е собственик на процесния имот. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Исковете за признаване за установено, че ответната страна дължи описаните по-горе суми,
за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД.
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените
от него твърдения, а именно: наличието на облигационно правоотношение по валиден
договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги, размера на вземанията за
1
процесния период, както и предоставянето на процесните услуги.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са: а) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая, с изготвения по делото доклад по чл. 146 ГПК (по който страните не са заявили
възражения), изрично е указано на ищеца, че доказването на съществуването на
облигационно отношение между страните е в негова доказателствена тежест.
Независимо от това, по делото не са представени, каквито и да било доказателства, че е
налице облигационно отношение между страните, а последното обстоятелство не следва да
се презумира. Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства ответната страна да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, а при липсата на признание от
ответника на този факт, същият се счита спорен между страните и подлежи на доказване на
общо основание. Индиция за това, че ответникът притежава вещни права върху имота
съставлява единствено приетото писмо на Столична община (л. 54), от което е видно, че Е Д
В.а и П. С. В. са били данъчнозадължени лица, но последното е крайно недостатъчно, за да
се приеме, че ищецът е провел пълно и главно доказване. Данъчната декларация не е
предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост
върху недвижим имот (Решение № 972 от 06.01.2010г. на ВКС по гр.д. № 4266/2008г. на IV
ГО), а декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред данъчните власти има
само административно-правно значение, но няма гражданскоправни последици и не
поражда последици относно възникването или прекратяването на правото на собственост
върху същия (Решение от 06.01.2021г. на СГС по в.гр.д. № 6609/2020г. на II-a с-в, Решение
от 08.04.2021г. на СГС по в.гр.д. № 1511/2020г. на IV-Б с-в, Решение от 25.02.2021г. на СГС
по гр.д. № 6856/2020г., II-б с-в и др.). В допълнение на това, в конкретния случай
процесната данъчна декларация не е подписана от ответника, а само от трето за спора лице
(Е Д В.а), поради което същата не може да се цени и като документ, обективиращ
2
извънсъдебно признание на ответника.
По изложените съображения предявените искове подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на
делото право на разноски има ответникът, като съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в
заповедното производство. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение
за заповедното производство в размер на 300 лв., които следва да бъдат намалени с оглед
възражението на ищеца за прекомерност до 50 лв. (предвид ниската фактическа и правна
сложност на заповедното дело). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, в полза на адв.
М. И П. следва се присъди сумата от 463,08 лв., представляваща възнаграждение за
оказаната на ответника безплатна адвокатска помощ в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С В“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „...... срещу П. С. В., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к.
„........ искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, в отношенията между страните, че ответната страна дължи на ищеца следните
суми: 1569,77 ЛЕВА – главница, представляваща цена на предоставени ВиК услуги в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „..............., с клиентски № ********** за периода от
11.05.2020г. до 07.05.2021г. и 61,11 ЛЕВА – мораторна лихва за периода от 21.06.2020г. до
07.05.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
51439/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„...... ДА ЗАПЛАТИ на П. С. В., с ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „........ сумата от
50 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „С В“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „......
ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. И П. от САК сумата от 463,08 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
3
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4