Определение по дело №530/2020 на Районен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1713

 

гр. Сливен, 24.06.2020 година

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х, гр.с., в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 530 по описа на съда за 2020 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Н.Д.П., ЕГН: ********** ***, е депозирал искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира, че ответникът „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД следва да му заплати сумата от 280 лв., съставляваща изплатена без основание сума, с която ответното дружество се било обогатило за негова сметка.

Ищецът твърди, че ответното дружество се било снабдило с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4747/2007 г. на РС-Сливен срещу покойния му баща и наследодател и въз основа на него било образувано изп.д. № 20/2008 г. на ЧСИ Павел Георгиев. По това изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение и били преведени по сметката на ЧСИ Георгиев общо 7 суми по 40 лева или общо сумата от 280 лв. С Решение № 1474/13.12.2018 г.  на СлРС по гр.д. № 3794/2018 г. била уважена предявената от него искова молба с правно основание чл. 124 ГПК и било признато за уставено, че не дължи на ответното дружество тази сума, тъй като претенцията му била погасена по давност. Решението било влязло в законна сила. Въпреки, че бил депозирал молба с посочена банкова сметка ***, която ответното дружество все още не му било върнало. 

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 280 лв., съставляваща изплатена без основание сума, с която ответното дружество се било обогатило за негова сметка ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-11.02.2020 г. до окончателното плащане. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор  е депозиран от страна на ответника. Заявява, че предявения иск е допустим, но не е основателен. Оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ответникът „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4747/2007 г. на РС-Сливен срещу  наследодателя на ищеца и другите наследници и въз основа на него било образувано изп.д. № 20/2008 г. на ЧСИ Павел Георгиев. По това изпълнително дело бил наложен запор върху трудовото  възнаграждение на ищеца и били преведени по сметката на ЧСИ Георгиев общо 7 суми по 40 лева или общо сумата от 280 лв. С Решение № 1474/13.12.2018 г.  на СлРС по гр.д. № 3794/2018 г. била уважена предявената от ищеца искова молба с правно основание чл. 124 ГПК и било признато за установено, че не дължи на ответното дружество тази сума, тъй като претенцията му била погасена по давност.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно. В конкретния случай ищецът няма интерес да води производство по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като разполага с облекчен ред за защита, а именно – като въз основа на издаденото  от ЧСИ удостоверение,  от което да е видно какви суми са събрани по изпълнителното производство, се снабди с обратен изпълнителен лист от СлРС по гр.д.№3794/2018 г. В последното производство, видно от приложеното към исковата молба съдебно решение, е установено със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не съществуват в полза на взискателя. Защитата на ищеца в тази хипотеза не са ограничава само до прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК, но включва и правото по аргумент от разпоредбите на чл.422, ал.3 и чл.245, ал.3 ГПК да се снабди от исковия съд по отрицателния иск с обратен изпълнителен лист, когато по време на висящността на спора и поради това, че изпълнението не е било спряно, принудително са били събрани суми, които след влизане на решението в сила  стават недължимо получени от взискателя. В този смисъл е Определение №633/28.07.2014г. по ч.т.д.№1835/2014г. на ВКС, І т.о., в което е прието, че когато изпълнението е надхвърлило рамките на установената с уважаване на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК защита, поради наличието на неоснователно получени от взискателя суми, безспорно подлежащи на връщане, след като правото му е отречено със сила на пресъдено нещо, следва да се издаде обратен изпълнителен лист за същите суми в полза на ищеца. Съгласно трайно установената съдебна практика по въпроса, обратен изпълнителен лист се издава не само за сумите, преведени на взискателя, но и за всички такси и разноски по изпълнението, включително тези постъпили по сметка на съдебния изпълнител, следователно посоченият ред за защита е не само по-облекчен, но и с по-широк обхват, тъй като позволява на ищеца да се снабди с изпълнителен лист срещу взискателя и за получените от съдебния изпълнител такси по изпълнението, а искът по чл.55, ал.1 ЗЗД ще му позволи да претендира от взискателя само онова, което последният е получил по изпълнението, доколкото събраните от ЧСИ такси не са получени от взискателя и не подлежат на връщане от него по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД.

По изложените съображения и на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът да заплати сторените от ответното дружество разноски в размер на 300 лв., адвокатско възнаграждение. Съдът, счита, че направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар от страна на ищеца е основателно и следва да се присъди минималния размер от 300 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

 

За това съдът на основание чл. 129, ал. 4 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  определението от 22.06.2020 година,  с което е даден хода на делото по същество и устните състезания.

ВРЪЩА исковата молба подадена от Н.Д.П., ЕГН: ********** ***,  с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира, че ответникът „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД следва да му заплати сумата от 280 лв., съставляваща изплатена без основание сума, с която ответното дружество се било обогатило за негова сметка.

ОСЪЖДА Н.Д.П., ЕГН: ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД , със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, БУЛСТАТ ********* сумата от 300 лв., съставляваща сторени по делото разноски.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 530/2020г. по описа на РС Сливен. 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: