Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260020
гр. ВРАЦА, 21.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публично заседание на 20 януари две хиляди и двадесет и първа година,в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Росица Иванова
при участие на секретар Лилия
Горчева
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр.дело N`503 по описа за 2020 год.,за да се произнесе взе
предвид:
М.Н.Г. *** е подала въззивна
жалба , чрез КРС до ВОС, с която иска да бъде преразгледано решението на
първоинстанционния съд по гр.д.№1254/2019 г, тъй като делото било
разгледано в нейно отсъствие, а
тя била уведомила съда, че е извън страната.
В жалбата се посочва само ,че има
възражения относно дължимата на ответника сума, тъй като били правени плащания
от нейна страна.
Моли делото да бъде преразгледано от
ВОС. Не прави нови доказателствени
искания.
В срока за отговор на възззивната жалба,
юрисконсулт А. Й. поддържа ,че същата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. Посочва се, че дружеството и жалбоподателката са имали извънсъдебно
споразумение , подписано от нея ,за разсрочено плащане на дълга. Тя била платила
част от него и вноските
били взети предвид заключението на в .л. по делото.
Моли се жалбата да се отхвърли с
всички законни последици. Не се правят нови доказателствени искания.
Пред въззивния съд не са
събирани доказателства, а единствено жалбоподателката
е изпратила молба по ел. поща на съда, че желае лично да присъства на съдебното
заседание и посочила удобни за нея дати.
Въз. състав приема ,че въззивната
жалба е процесуално допустима, тъй като
е подадена в законния срок от страна с
право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество ,същата е
н
е о с н о в а т е л н а.
„Водоснабдяване
и Канализация”ООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от А. Ц. П. - Управител,
чрез А.И.А. – юрисконсулт,са предявили
установителен иск против М.Н.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес ***, с правно
основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника ,че Г. дължи на „Водоснабдяване и Канализация”ООД гр.
Враца сумата 3264.91 лева ,
представляваща главница и лихви за неплатени ВиК услуги, съгласно
споразумителен протокол; сумата от 281,15
лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.10.2018г. до 07.08.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 23.08.2019 г. до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски за
образуване на делото в размер на 70,92 лева ,платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева .
В ИМ се твърди ,че на 01.07.2016г. между страните
по делото е сключен споразумителен протокол, чрез който ответникът е признал
свое задължение в размер на 3143,89 лева
към „ВиК“ООД гр.Враца за предоставени ВиК услуги по партида на негово име, за
имот, находящ се в гр.***, ***, за периода от 01.09.2012г.-01.06.2016г като
М.Г. се е задължила да изплаща
задължението по посочена в протокола схема, като е направила няколко вноски,
след което е спряла плащанията.
Поради неизпълнението от ответника споразумението за разсрочено плащане
на задължението, на 23.08.2019 г. ищецът подал срещу него заявление по чл. 410
от ГПК за посочените в исковата молба
суми като било образувано ч. гр. дело № 1027/2019 г. на РС-Козлодуй, по
което с разпореждане по същото съдът уважил заявлението и издал заповед за
изпълнение от 28.08.2019 г.
В срока по
чл. 414 ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за изпълнение, като възразила, че е правила преводи и счита, че
задължението му по издадената заповед не е точно.
във връзка
с възражението КРС е указал на "В и
К" ООД по реда на чл.415, ал.1, т.1
от ГПК да предяви положителния установителен иск по чл.422 от ГПК за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
При
заведения установителен иск пред КРС ищецът моли съда, да признае за установено
съществуването на вземането на „ВиК“ООД гр.Враца срещу М.Н.Г. в размер на 3264.91 лева , представляваща главница и лихва за неплатени ВиК услуги, съгласно
споразумителен протокол както и сумата от 281,15
лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2018г. до
07.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда - 23.08.2019 г. до изплащане на вземането. Претендирани са разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответницата Г. , в
срока по чл.131 от ГПК не е подала писмен отговор, не се е явила в съдебно
заседание, не е изпратила представител и не е взел становище по предявените
искове, въпреки предоставената й възможност.
Пред КРС е изслушана и специализирана счетоводна експертиза, която е дала
заключение за дължимите от ответницата суми към ищеца , като са отчетени и
плащанията ,които е направила по това
задължение.
С оглед
събраните писмени доказателства по делото
съд. състав приема от фактическа страна :
От представения и приет по делото споразумителен
протокол от 01.07.2016г., сключен между страните се установява, че ответницата М.Н.Г.,
като „потребител“ на ВиК услуги за имот, находящ се в гр.***, е признала
задължението си към ищцовото дружество „ВиК“ООД гр.Враца за предоставени ВиК
услуги, за периода 01.09.2012г.-01.06.2016г.
в общ размер на 3143,89 лева /включващо
главница и лихви/. Г. се е задължила, съгласно споразумителния протокол да
погасява задълженията си по него на равни месечни вноски по 120 лева, в
продължение на 26 месеца, считано от 01.08.2016г. до 01.10.2018г., както и
редовно да заплаща текущите си задължения по партидата за потреблението на ВиК
услуги. Потребителят е поел задължение да заплати и допълнително натрупаните
лихви през периода на действие на протокола. Уговорено е между страните, че при
неплащане на две месечни вноски по споразумителния протокол, задължението става
изискуемо за цялата сума.
Сключеното споразумение, както се изложи, има
характер на извънсъдебна спогодба,
същата не противоречи на закона и не е оборена доказателствената й сила, поради
което обвързва страните и представлява самостоятелно правно основание за
предяваване на исковата претенция.
От приетото заключение на експерта по делото М. Г. пред КРС се
установява, че при ищеца имало отчетено
плащане от ответницата по 17 броя фактури за изпълнение на задължението й по
споразумителния протокол в общ размер на 343,62
лева, от които 262,27 лева главница и 81,35 лева лихва. Тъй като Г. не е спазила споразумението с ищеца,
дължимите от нея главница и лихви за периода
01.09.2012 г до 01.06.2016 г,след приспадане платената сума, към момента
на предявяване на иска остават 3264,91
лева/главница и лихви/, тъй като по всяка отделна незаплатена фактура, за размера на сумата включена в главното задължение, тече лихва до
покриването на цялото задължение по нея.
При гореизложената факт. обстановка се налагат
следните правни изводи:
1.Безспорен
е факта ,че споразумителния протокол
между страните от 01.07.2016 г за
разсрочено плащане задължение за В и К услуги ,не е спазено от Г. като
потребител. Същата частично е
заплатила сумата от 343,62 лв, а след проверката от вещото лице Г., тази сума е покрила част от главницата и част
от лихвата. Но към момента на предявяване установителния иск по всяка отделна
незаплатена фактура за размера на
сумата включена в главното
задължение/от 87 бр. издадени фактури са платени само 17 бр./,тече лихва до
покриване на цялото задължение.Затова
главницата и лихвата като общо
задължение към подаване на заявлението /23.08.19г/ е станало 3264,91 лв,а мораторната лихва е за
същия претендиран период 02.10.2018 г до 07.08.2019 г изчислена на база общото задължение и е в
размер на 281,15 лв.
2.Предявения иск е основателен и доказан изцяло при което законосъобразно първоинстанционният
съд го е уважил.Затова въззивният съд
следва да потвърди изцяло решението на КРС като правилно и законосъобразно
като на осн. чл.272 от ГПК се
присъединява изцяло и препраща към
изложените от първоинстанционния съдия мотиви.
Неоснователни са исканията
на жалбоподателката- ответница пред КРС ,за даване възможност лично да се яви в
съдебно заседание пред ВОС. С изпратените електронни писма до ВОС от 15 и
20.01.2021г ,същата не прилага писмени доказателства за необходимостта от
личното й явяване по делото, което по ГПК в случая не е задължително.Освен това съд. състав констатира ,че пред КРС два пъти й е давана възможност лично
да се яви по нейно искане.
При гореизложеното ВОС
следва да потвърди решението на КРС с всички законни последици. При този
изход жалбоподателката дължи на ответника
сумата от 100 лв юрисконсултско възнаграждение. Затова Врач. ОКРЪЖЕН съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение№124/08.07.2020 г по гр.д.№ 1254/19 г по описа на КРСъд.
ОСЪЖДА М.Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и Канализация”ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявано от А. Ц. П. - Управител, разноски пред въззивната инстанция в размер
на 100
/сто/ лв- юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл.
280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове:1/ 2/