№ 19924
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110158240 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от С. С. В. с ЕГН: **********
против Д. чрез П.Р.Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2021г. и 3000 лева
– имуществени вреди, представляващи разходи за адвокат за адвокатско
възнаграждение на адв. Р. А. – САК, съгласно договор за защита и
процесуално представителство пред ВКС от 02.09.2021г., от обвинение в
извършване на престъпление, по което образуваното наказателно
производство срещу ищеца е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът твърди, че на 27.07.2018г. му е било повдигнато обвинение от
СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№ 6121/2013г. по описа на СГП, за
извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1
от НК, като му била взета мярка „подписка“. По обвинението, с внесен от
СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД № 5238/2018г. на СГС, 5
състав. Били проведени от първата инстанция, в периода от 17.01.2019г. до
20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът участвал лично. СГС с присъда от
20.02.2020г. признава ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Присъдата е протестирана от ответника и по протеста на прокурора е
образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви състав на САС. Делото е
преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с решение № 10002/11.01.2021г.
първоинстанционната оправдателна присъда е била потвърдена. Решението на
САС е протестирано от ответника пред ВКС, където е образувано НОХД №
530/2021 по описа на ВКС. Делото е разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и
1
решението на САС е потвърдено с решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС,
като е влязло в сила.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство му
причинило сериозни неимуществени вреди, изразяващ се в стрес и
притеснения. Довело до преживяване на значително напрежение и вътрешен
дискомфорт. Поддържа, че обвинението, повдигнато за извършено „тежко“
престъпление, при „особено големи размери“, по смисъла на закона, засегнало
неговото чувство на чест и достойнство и се
отразило на интензитета и обема на претърпените от него негативни емоции.
Още повече, че наказанието, което законът предвижда за престъплението, за
което му било повдигнато обвинение, е лишаване от свобода повече от 5
години. Отчуждил се от приятелите си, бил потиснат, ограничил контактите
си и излизанията и, затворил се в себе си. След привличането му като
обвиняем ищецът напуснал работа, която имал в Г., за да може да участва в
наказателното производство срещу него.
Ответникът оспорва предявения иск. Поддържа, че не са налице
предпоставките заангажиране отговорността на П. по реда на ЗОДОВ.
Поддържа, че ищецът не представя доказателства реално да е претърпял
неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди като силно завишена и
несъобразена с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в това число
материалите, съдържащи се по НОХД № 5238/2018 г. по описа на СГС, НО, 5-
ти състав, ВНОХД 497/2020 по описа на САС и НОХД № 530/2021г. по описа
на ВКС, се установява, че на 27.07.2018г. на ищеца е било повдигнато
обвинение от СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№ 6121/2013г. по описа
на СГП, за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с
чл.26, ал.1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. По обвинението, с
внесен от СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД № 5238/2018г. на
СГС, 5 състав. Били проведени от първата инстанция, в периода от
17.01.2019г. до 20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът участвал лично.
СГС с присъда от 20.02.2020г. признава ищеца за невиновен по повдигнатото
му обвинение. Присъдата е протестирана от ответника и по протеста на
прокурора е образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви състав на САС.
Делото е преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с решение №
10002/11.01.2021г. първоинстанционната оправдателна присъда е била
потвърдена. Решението на САС е протестирано от ответника пред ВКС,
където е образувано НОХД № 530/2021 по описа на ВКС. Делото е
разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и решението на САС е потвърдено с
2
решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС, като е влязло в сила.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него, по
делото е разпитан свидетелят Р.П.Д.. Свидетелства, че познава ищецът от
много време – още от времето, когато като студенти са живели в .... – през
2002- 2003 година. Сам ищецът му казал, че се води срещу него наказателно
дело, което много го притеснявало.
Свидетелят твърди, че ищецът работел в Г. за около 2-3 години, през
2018 – 2019г. и че се е върнал в Б. заради делото, което се е водило срещу
него. Знае, че ищецът се е явявал по всички заседания по наказателното дело,
бил много притеснен, понеже ставало въпрос за много пари.
По делото е приет като писмено доказателство трудов договор, сключен
на 08.08.2015г., в ..., Г. между фирма ... и С. С. В., по силата на който считано
от 01.09.2015г. В. е назначен на работа „шофьор и продавач“.
Прието е също е в превод на български език потвърждение за адресна
регистрация на ищеца в ... 86551, считано от 06.03.2014г., на гъба на която
(л.41 – гръб) делото е видна и дата на заминаване на В. – 23.05.2017г.
На л.43 от делото е приет като писмено доказателство договор за
защита и процесуално представителство по НОХД 530/2021г. на ВКС
сключен между адв.Р. И. А. и С. В. на стойност от 3000 лева, който договор
съгласно чл.3.1 от него служи като разписка за плащане на договорената в
него сума.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Д., съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, П. или съда вследствие обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Отговорността на Д. има обективен характер и се реализира
чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължи за
всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-
следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на
ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда
на този закон.
В настоящия случай се установява, че на 27.07.2018г. на ищеца е било
повдигнато обвинение от СлО при СГП по ДП№ 28/2014 и пр.пр.№
6121/2013г. по описа на СГП, за извършено престъпление по чл.255,ал.3 вр.с
ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му била взета мярка „подписка“.
По обвинението, с внесен от СГП обвинителен акт, е било образувано НОХД
№ 5238/2018г. на СГС, 5 състав. Били проведени от първата инстанция, в
периода от 17.01.2019г. до 20.02.2020г. 11 заседания, в които ищецът
3
участвал лично. СГС с присъда от 20.02.2020г. признава ищеца за невиновен
по повдигнатото му обвинение. Присъдата е протестирана от ответника и по
протеста на прокурора е образувано ВНОХД № 497/2020 по описа на 1-ви
състав на САС. Делото е преминало в едно заседание на 01.10.2020г. с
решение № 10002/11.01.2021г. първоинстанционната оправдателна присъда е
била потвърдена. Решението на САС е протестирано от ответника пред ВКС,
където е образувано НОХД № 530/2021 по описа на ВКС. Делото е
разгледано пред ВКС на 23.09.2021г. и решението на САС е потвърдено с
решение № 60138/01.11.2021г. на ВКС, като е влязло в сила. Производството
срещу ищеца, което се е развило на три съдебни инстанции, от момента на
нейното привличане като обвиняем до влизане в сила на оправдателното
решение на съда, е продължило общо три години и три месеца.
Оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда съставлява основание
за носене на имуществена отговорност от Д. в лицето на нейните
правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Незаконосъобразността
на действията на държавните органи в рамките на образуваното срещу
ищцата наказателно производство произтича от влязлата в сила оправдателна
присъда поради липса на обективна и субективна съставомерност на
инкриминираното деяние.
От събраните по делото свидетелски показания, се установява, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които съдът приема че са пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на
обезщетяване от ответника, на основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ.
Установява се от показанията на свидетеля Д., че воденото наказателно
производство е причинило на ищеца известен житейски дискомфорт, какъвто
по презумпция всяка намеса в личния живот на човека от този държавно –
властническо род, би предизвикала, без да се установява някаква
изключителност от общото правило в случая. Съдът намира за недоказани
твърденията, че именно воденото наказателно дело срещу ищеца е станало
повод за завръщането му в Б. и е довело до прекратяване на трудовия му
договор в Г.. От представения по делото договор, сключен на 08.08.2017г. е
видно, (по арг. от чл.7, ал.1 от текста на същия), че той е безсрочен, но със 6 -
месечен срок на изпитване. Липсват данни дали същият не е прекратен
именно на това основание, както и изобщо данни за основанието и датата, на
която той действително е бил прекратен. От друга страна, видно от
потвърждение за адресна регистрация на ищеца в гр. ... 86551, представено по
делото, той е пребивавал в Г. считано от 06.03.2014г. до 23.05.2017г. –
съобразно отбелязването на гърба на посочената регистрация (л.41 – гръб от
делото). Констатираното противоречи на свидетелските показания на
свидетеля Д., който твърди, че ищецът е работил в Г., когато са му
повдигнали обвинение и че именно затова той се е прибрал в Б.. Ищецът се е
прибрал в Б. през май 2017г., а обвинението срещу него е било повдигнато
4
през юли 2018г.
По тази причина относно размерът на обезщетението съдът намира
следното: Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от
ЗОДОВ се определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по
справедливост. Размерът на обезщетенията се определя след преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и
задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС.
Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на
мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние
и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените
критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и
жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. IV
г. о. ВКС; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. IV г. о. ВКС;
решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 178/2010 г. III г. о. ВКС; решение
№ 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 242 от
13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о. ВКС.
В конкретния случай, за да определи размера на обезщетението в
съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление за пране на
пари, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от три до
осем години, което го определя като тежко престъпление по смисъла на чл.93,
т.7 НК. Воденото срещу него наказателно производство е продължило общо 3
години и 3 месеца. В този период ищецът не е бил задържан, в съдебното
производство пред СГС са проведени общо 11 заседания, а на другите две
съдебни инстанции - САС и ВКС делото е било разглеждано в едно съдебно
заседание. От посоченото съдът намира, че може да се направи извод, че
наказателно производство не се е отразило във висока степен на себеоценката
на ищеца и отношенията му с околните. При тези данни, съдът намира, че
ищецът има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 500
5
лева. Определеното обезщетение следва да репарира претърпените от ищеца
вреди, в резултат на незаконното обвинение, като се има предвид, че
производството е протекло в разумни срокове пред три съдебни инстанции.
Съдът, по изложените по-горе съображения приема, че ищецът не е
ангажирал доказателства за претърпени вреди, обуславящи претендирания от
него размер на обезщетение над 3 500 лева, поради което предявеният иск за
разликата над сумата от 3 500 лева до 25 000 лева е недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Искът за присъждане на имуществени вреди в размер на 3000 лева –
адвокатски хонорар за защита и представителство на ищеца пред
наказателния съд е основателен, в който смисъл е и задължителната съдебна
практика и следва да се уважи в пълния му предявен размер.
На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху
определеното обезщетение, което следва да е считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – в случая от влизане в сила на решение №
60138/01.11.2021г на ВКС.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване
на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца
разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 10 лева, и
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1,т.3 от ЗАдв,
което изсчислено по реда на чл.7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 950 лева.
Следователно и с оглед изхода на спора, П. на Р Б. следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата внесената държавна такса в размер на 10 лева, и
на адв. Р. И. А. , на основание чл.38,ал.1, т от ЗАдв, адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от интереса по предявените
искове, в размер на 950 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176-ти състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. чрез П.Р.Б., да заплати на С. С. В. с ЕГН: ********** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3 500 (три хиляди и
петстотин) лева – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за престъпление по
чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по което е влязла в
сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от
01.11.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с
6
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 3500 лева до
пълния предявен размер от 25 000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. чрез П.Р.Б., да заплати на С. С. В. с ЕГН: ********** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 3 000 (три хиляди) лева –
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
адвокат по НОХД № 530/2021г на ВКС, от незаконосъобразно обвинение за
престъпление по чл.255,ал.3 вр.с ал.1,т.2,т.6 и т.7 вр. с чл.26, ал.1 от НК, по
което е влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. чрез П.Р.Б., да заплати
на С. С. В. с ЕГН: ********** сумата от 10 лева – внесена държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв Д. чрез П.Р.Б., да
заплати на адв. Р. И. А. – член на САК, № ...., сумата от 950 (деветстотин и
педесет) лева адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на
ищеца по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7