Мотиви към присъда по НЧХД № 2700 по описа за
2018г. на ШРС
Делото е образувано по тъжба на А.С.Д. срещу .И.И.Й. с обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т. 2 вр.чл. 147 ал.1 НК. В тъжбата се сочи, че тъжителя живее заедно с приятелката
си на ул.“Богомил“ №4 в гр.Търговище, като в същия жилищен блок живее и подс.Й., който обитава един апартамент заедно с баба си, която отглеждала множество
кучета, като в тази връзка била сезирана Община Търговище , като впоследствие
бабата на подсъдимия, била ангажирана с административнонаказателна отговорност,
която пък от своя страна подала жалба в Районна прокуратура гр.Търговище срещу
тъжителя, но образуваната преписка , приключила с отказ за започване на досъдебно производство.. В тъжбата се излага,
че на 09.03.2018г., подс.И. във фейсбук профила си, публикувал множество
клеветнически твърдения по адрес на тъжителя. Ход на делото е даден при
условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК/подс.Й. се яви един единствен път в съдебно
заседание на 06.11.2018г., когато се установи, че същия не е получил препис от
тъжбата и разпореждането на съда в срока по чл.252 ал.4 от НПКИ, като след това
трайно се дезинтересира от развитието на съдебното производство/, като му е назначен
служебен защитник в лицето на адв.С. от ШАК.
В наказателното производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск за неимуществени вреди, предявен от Д. срещу подс.Й.
за сумата от 3 000 лева.
Процесуалният представител на тъжителя -адв.В. от
АК гр.Русе поддържа повдигнатото
обвинение и пледира за произнасяне на осъдителна присъда, а процесуалния
представител на подс.Й. пледира съответно за постановяване на оправдателна
присъда.
От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: Страните по
делото живеят в малък жилищен блок, находящ се на ул.“***“ №4 в гр.Търговище,
като отношенията им били видимо
изострени, във връзка с подаден жалби до различни институции, като повод за
тях, били отглеждането на множество
кучета от страна на подсъдимия и неговата баба. На 09.03.2018г. във фейсбук профила си ***, подсъдимия публикувал
дълъг текст, съдържащ и следните изрази по
отношение на тъжителя Д. „искам да сигнализирам публично… А.Д. не спира да
тормози и заплашва с служебното си положение, а и в малките часове на нощта и с
служебното си оръжие, г-н А.Д. редовно тормозят, крещят и заплашват възрастните
дами, ритат ги, стрелят с въздушно и бойно оръжие… ето го мутрата-полицай на
Търговище“
Всичко това
станало достояние на тъжителя още в деня на публикацията, като този факт се
установява от свидетелските показания на С. С./син на тъжителя/, П. П. и Ж. Ж.,
като първите двама изтъкнаха, че след публикуването на този текст, при
разминаването си с подсъдимия във входа
на посочения по горе жилищен блок, последния заявил на сина на тъжителя“видя ли
как наредих баща ти във фейсбук“ Споменатите свидетели заявиха също така, че
били силно озадачени от публикацията на Й. във фейсбук, тъй като в съдържанието
и нямало нищо общо с поведението и действията на частния тъжител Д.. Тези двама
свидетели, както и свид.Ж. Ж. разкриха и какво е било емоционалното състояние
на тъжителя/работещ в системата на МВР/ след направената публикация, който
определено се почувствал оклеветен и силно
огорчен от позорните обстоятелства, които са били разгласени срещу неговата
личност. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че **** е публикувал посочения по горе текст в
социалната мрежа Фейсбук, а свид.С. и Ж. категорично заявиха в съдебно
заседание, че подс.Й. ползва точно този профил / ***/ в споменатата социална мрежа.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимият Й. с описаното по горе е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от частен характер,
наказуемо по чл.148 ал.1 т. 2, вр. чл.147
ал.1 от НК , тъй като, чрез глобалната информационна система Интернет, в
частност, чрез публикация в социалната мрежа Фейсбук е разгласил позорни обстоятелства за А.Д., а
именно искам да сигнализирам публично… А.Д. не спира да тормози и заплашва с
служебното си положение, а и в малките часове на нощта и с служебното си
оръжие, г-н А.Д. редовно тормозят, крещят и заплашват възрастните дами, ритат
ги, стрелят с въздушно и бойно оръжие… ето го мутрата-полицай на Търговище. За
съда не съществува никакво съмнение, относно авторството на описаното деяние,
тъй като изложеното в публикацията напълно отговаря на профила на И.Й., а и самият
той изрично е заявил пред свид.С. и П., че е публикувал подобна публикация.
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността;
* от обективна страна подсъдимият е разгласил множество позорни обстоятелства за
частният тъжител А.Д., а именно , че злоупотребява със служебното си
положение, рита и заплашва възрастни жени, стреля с въздушно и бойно оръжие и е
мутрата-полицай на Търговще.
Съдът счита, че разпространяването на абсолютно невярна информация за едно лице/ по какъвто и да било начин
не се доказа, че тъжителя е извършил и малка част от това, което е публикувал
подсъдимия, като напротив, събраха се доказателства, че тъжителя е уважаван и
като съсед и като професионалист/
и то пред неограничена аудитория е точно разгласяване на позорни за него обстоятелства.
Клеветата е резултатно престъпление – тя е
довършена, когато поне едно трето лице е узнало за твърдените неистини – в
настоящия случай това е станало пред неограничен брой лица;
- квалификацията във
връзка с чл.148 ал.1 т.2 от НК е налице, тъй като клеветата е
разпространена чрез интернет и по този начин е
станала достояние не
само на частния тъжител, но и
до неограничен брой читатели на социалната мрежа
Фейсбук .
- пострадал от деянието е
конкретно физическо лице – частният тъжител който е възприел разгласените за
него позорни обстоятелства и е имал формирано съзнание и чувство за лична чест
и достойнство.
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подс.Й. е
целял и е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици – той е
съзнавал, че разгласява позорни обстоятелства за своя съсед, който освен това
работи в институция, като МВР, знаел е, че това не е истина, но въпреки това е
направил съответната публикация в глобална социална мрежа, за да бъде възприета
от неограничен брой лица и във всички случаи подсъдимия е съзнавал престъпния
характер на извършеното от него;
Като причина
за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната оценка,
която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност, от страна на
подсъдимия.
При определяне на наказанието, съдът съобрази, че за извършеното престъпление се предвижда
наказание „глоба” в размер от три хиляди до десет хиляди лева и „обществено
порицание”, като счита за адекватно, че
следва да му наложи наказание „глоба“ в минимално предвидения законов размер от
3000/три хиляди/ лева, както и наказание
„обществено порицание“, което да се изпълни, чрез поставяне на обявление на
таблото за съобщения на община Търговище/в конкретната хипотеза е неприложима
разпоредбата на чл.78а от НК, тъй като подс.Й. е с обременено съдебно минало/.Съдът намира това за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, а освен това съдът
счита, че така ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частният тъжител
неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения,
произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да
не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалият,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подс. Ѝ., в
резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в
причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът
на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди всеки от
пострадалите за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на
деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се
съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото
на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението
е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а
именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата
при които е извършеното, причинените морални страдания и пр./Пост. №4/68г. на
Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с
претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск срещу Й. да бъде уважен до размер от 1300 лв./хиляда
и триста лева/, като взема предвид претърпените морални страдания в резултат на
деянието на последният, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълният предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от тъжителя деловодни разноски, както и разноски
за адвокатско възнаграждение, а така
също осъди Й. да заплати държавна такса върху уваженият размер на гражданският
иск.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: