№ 627
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901126 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 517 ал. 4 от Гражданския
процесуален кодекс.
Производството е образувано по искане на „Д. и Люцканов“ Адвокатско дружество,
представляван от адв. Т.Т. от САК. Ищецът твърди да има признати от съд вземания срещу
Р.Р.Х.. За събирането им е образувано изпълнително производство под № 20207370401033
по описа на ЧСИ Л.Т., рег. № 737 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Добрич.
Твърди и длъжникът да е едноличен собственик на капитала на „Б.Г.Р.“ ЕООД. В рамките
на изпълнителното производство е наложен запор върху дружествените дялове, вписан под
№ 20210616133821 за вземания, съставляващи 5737 лв. – главница, 8861,79 лв. лихви към
датата на запора, законна лихва върху главницата от 10.06.2021 г. до окончателното
плащане, 400,91 лв. – присъдени разноски, 1276,67 лв. адвокатски хонорар, 1876,26 лв.
съдебно-изпълнителни разноски в това число т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди се, че вземанията
не са погасени, поради което се иска да бъде постановено прекратяване на „Б.Г.Р.“ ЕООД.
В отговор по исковата молба по съществото на спора ответникът „Б.Г.Р.“ ЕООД се
оспорва ищецът да има вземания спрямо едноличния собственик на капитала – Р.Р.Х..
Наведен е довод, че вземанията, предмет на изпълнение в изпълнителното производство, са
погасени по давност. Оспорва и ищецът да има качеството взискател при твърдение, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК преди датата
на предявяване на исковата молба.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Т., поддържа иска.
В съдебно заседание управителят на дружеството – Р.Х., противопоставя на
1
развитието на исковия процес висящо производство по оспорване съществуването на
предявеното вземане, позовава се и на извънсъдебно извършено прихващане и
същевременно на погасяване на вземанията чрез изпълнение. Навежда довод за
недопустимост на производството, който обосновава в писмени бележки.
Процесуалният закон регламентира нарочни правила за легитимацията на взискател в
рамките на производството по чл. 517 ал. 4 ГПК, призвано да му съдейства за реализация на
подлежащо на събиране притезание. По делото е представено постановление за възлагане,
от което произтича неудовлетворено притезание. Това е необходимо, но и достатъчно за
извод, че изпълнителното производство е висящо. Съдебната практика, на която се позовава
ответникът визира като процесуална пречка прекратено изпълнително производство.
Хипотезата на чл. 422 ГПК визира спор за съществуване на подлежащо на предварително
изпълнение вземане и е неотносима към установеното с влязъл в сила съдебен акт.
В процеса не се твърди изпълнителното производство да е прекратено, а хипотезата
на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е изключена и предвид датата на образуване на изпълнителното
производство и срока между издаденото постановление за овластяване и датата на
предявяване на исковата молба. Не се установява изпълнителното производство да е било
прекратено и към датата на приключване на устните състезания, който момент, по силата на
чл. 235 ал. 3 ГПК, очертава меродавните в случая обстоятелства. Основание за прекратяване
на изпълнителното производство е едва уваженият иск по чл. 439 ГПК. Именно защото този
факт към указания меродавен момент не съществува, процесуалната легитимация на ищеца
е налице. Длъжникът няма законен интерес да бави изпълнението на притезание, признато с
влязъл в сила съдебен акт. Длъжникът се ползва от гаранция, че принудата ще бъде
съобразена с липсващото удовлетворяване към датата на приключване на първото заседание
по делото. Ищецът не твърди да е спряно изпълнителното производство, поради което
срочното развитие и приключване на настоящото е дължимо с оглед обещаната от
законодателя своевременна защита (чл. 13 ГПК). При тези съображения настоящият състав
приема за налични предпоставките да пристъпи към разглеждане на спора по същество. Като
обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото доказателства, преценени
по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
От удостоверение № 25428/22.06.2021 г. се установява, че изпълнително дело № П.Р.
20207370401033 е образувано пред частен съдебен изпълнител Л.Т..
От данните по партидата на ответното дружество в търговския регистър се
установява, че на 16.06.2021 г. е вписан запор върху дяловете на Р.Р.Х. в капитала на
дружеството за сумата 5737 лв. и лихва върху тази сума. Видно от регистъра Р.Р.Х. е и
едноличен собственик на капитала на дружеството.
От постановление за овластяване изх. № 5597/21.06.2021 г. по описа на ЧСИ Л.Т. се
установява неудовлетворено вземане в размер на 737 лв. - главница, законна лихва, считано
от 22.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, 886,51 лв. – законна лихва върху
главницата от 737 лв. за периода от 29.09.2021 г. до 21.06.2021 г., 200 лв. разноски, 5000 лв.
– главница ведно със законната лихва, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане
2
на сумата., 7992,82 лв. законна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода от 05.01.2017
г. до 21.06.2021 г., 200,91 лв. – разноски, 1276,76 лв. платен адвокатски хонорар в
изпълнителното производство и 1519,43 лв. платени от взискателя авансови такси и
разноски по ТТРЗЧСИ.
Не се установява вземанията да е удовлетворено и към датата на приключване на
устните състезания.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Законът овластява кредиторът да насочи изпълнение върху всеки елемент от
имуществото на длъжника. С оглед спецификата на дружествения дял осребряването му
предполага прекратяване на еднолично търговско дружество и удовлетворяване на
кредитора от следващия се за длъжника ликвидационен дял. Ето защо и легитимацията на
ищеца произтича от насочено изпълнение върху дяловете в търговско дружество и
неудовлетворено притезание към приключване на първото съдебно заседание.
С вписване на запора върху дружествените дялове изпълнението се явява насочено
срещу притежаваните от Р.Х. дялове в капитала на дружеството. Без значение в случая е, че
запорът е вписан за част от дяловете, оказана като съразмерна на посочения дълг.
Кредиторовото качество на ищеца произтича от удостовереното в изпълнителните
листове притезания. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища, а и ответникът не оспорва, че вземането е възникнало. Единственото
надлежно въведено в процеса възражение – изтекла погасителна давност за процесното
вземане, не удовлетворява визираното в чл. 517 ал. 4 ГПК основание за отричане
легитимацията на кредитора – удовлетворяване на вземането (срв. решение № 1917 от
14.10.2016 г. по т. д. № 2620/2016 г. на Апелативен съд – София, определение № 6 от
08.01.2010 г. по ч. т. д. № 401/2009 г. на ВКС, II ТО, решение № 370 от 21.06.2021 г. по
т. д. № 314/2021 г. на Апелативен съд – София). Макар и давността да изключва правото
на принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, то не обосновава
удовлетворяване на вземането в указания смисъл.
Съгласно чл. 370 ГПК пропуснатият срок за въвеждане на правопогасяващо
възражение в процеса препятства възможността то да бъде изследвано и обсъдено по
същество. Ето защо въведеното едва в съдебно заседание на 23.03.2022 г. възражение за
погасяване чрез плащане не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Цитираната
в писмените бележки съдебна практика е относима към попълване на делото с
доказателства, а не утвърждава изключение от правилото за своевременно въвеждане на
всички факти, на които ответникът основава възраженията си. Съгласно чл. 6 ал. 2 ГПК
страните отделят предмета на делото и обема на защита, а средство за това е въведено в
процеса конкретно твърдение за обективно съществуващ факт, съответно обстоятелствата,
при които той се е проявил. Заетата позиция, че Р.Х. не дължи сочи на извод, извлечен от
твърдението за изминало време преди да бъде поискана принудителната му реализация.
3
Този израз, на който законният представител на дружеството се позовава, е относим към
оценка на правното положение. Доколкото логично произтича от фактическите твърдения –
изтекъл период от време, отговорът не се нуждае от уточнение. Налице е еднозначна
правнологическа връзка между въведените факти и заетата позиция, поради което липсва
неяснота, обосноваваща последваща възможност за въвеждане на нови факти. Въведеното
самостоятелно от правна гледна точка правопогасяващо възражение – фактът на извършено
плащане сочи на разширяване предмета на делото, което обаче е допустимо само при
предпоставките на чл. 147 ГПК. В случая такива не се твърдят, а законният представител на
ответното дружество обосновава искането си с предписаната от закона алтернативност. Тази
законодателна техника цели да обхване всички възможни хипотези, под които обаче следва
да бъдат подведени конкретни факти и обстоятелства, очертаващи случило се събитие извън
контрола на страната. Към датата на депозиране на отговора Р.Х. е бил управител на
ответното дружество, поради което и обективно е бил в състояние да въведе конкретен факт,
препятствал го да заяви това обстоятелство своевременно. Такъв обаче не е въведен.
Ответникът не твърди, а и от доказателствата не се установява удовлетворяване на
вземането по друг ред- Законът не предписва процесуална възможност ответното дружество
да упражнява възражение за прихващане от страна на едноличния собственик на капитала.
Несъмнено като трето лице помагач ответното дружество може да се позове на извършено
прихващане, но само ако и доколкото този юридически факт е надлежно установен. В
рамките на настоящото производство не е възможно да бъде разрешен спор между ищеца и
третото на този процес лице, било то и едноличен собственик на капитала. Без значение е и
че в случая длъжникът съвместява качеството законен представител на ответното
дружество. В това си процесуално качество Р.Х. е овластен да представлява търговското
дружество и не притежава качеството страна, за да възникне възможност с решението да
бъде утвърдено действителното правно положение между него в качеството му на
физическо лице – длъжник според изпълнителните листове и ищеца в настоящото
производство.
По делото липсват данни, обосноваващи довод за злоупотреба с процесуално право.
Дори да се приеме, че правото на иск е упражнено след като вземанията, за които
изпълнението е насочено върху дружествените дялове на Р.Х., са били погасени по давност,
както бе посочено вече повдига въпрос доколко е оправдано въздействие върху
имуществената сфера на трето на настоящото производство лице. Защитата на този интерес
предпоставя разколебана легитимация, а компетентен да предотврати евентуално
неоправдано засягане на правната му сфера е единствено съдът, пряко ангажиран с иска по
чл. 439 ГПК. При положение, че понастоящем няма идентифицирана по наслежен ред
пречка за развитие на изпълнителното производство, съдът в настоящото дължи да осигури
предписаната от закона възможност за насочване на изпълнението върху ликвидационния
дял на длъжника – едноличен собственик на капитала на ответното дружество. Ето защо
налице са предпоставките за прекратяване на юридическото лице.
Нормата на чл. 266 ал. 1 ТЗ регламентира производството по ликвидация като
4
последица от прекратеното търговско дружество. Настоящият състав приема, че предвид
текста на чл. 266 ал. 1 ТЗ общото ръководство на последващото производство по
ликвидация е възложено на Агенция по вписванията. Съгласно чл. 266 ал. 4 ТЗ съдът е
компетентен да определя ликвидатор само при наличие на спор, провокиран от
структуриран вече орган.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови доказаните в
процеса разноски на ищеца – заплатена държавна такса.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517 ал. 4 ГПК "Б.Г.Р." ЕООД ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“ бул. ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК "Б.Г.Р." ЕООД ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Младост
бул. **** да заплати на „Д. и Л.“ Адвокатско дружество, БУЛСТАТ ****,
регистрирано по ф.д. № 9127/2005 г. по описа на Софийски градски съд с адрес: гр.
София, ул. „**** сумата от 80,00 лв. – разноски в производството пред Софийски
градски съд
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по
вписванията, Търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5