РЕШЕНИЕ
№ 1523
гр.Бургас, 24.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
16 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 1715 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е за защита срещу неоснователни
бездействия на административен орган, по реда на чл.256 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Жалбоподател е КСК-1 ЕООД ЕИК:*** ***, със съдебен адрес ***.
Жалбоподателят участва в производството чрез управителите си Т. Узунова и Ж.Желязков.
Ответник по жалбата е изпълнителния директор на ДФ
Земеделие гр.София. АО участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д.Б..
В жалбата се твърди, че КСК-1 ЕООД е регистриран като
земеделски производител с подадено заявление за подпомагане пред ДФЗ през
кампания 2018 с УИН 02/140618/30707. Твърди се, че до подаването на жалбата, а
именно до 22.07.2019г. ДФЗ не е извършило плащане по мерки „Натура 2000“ и
„Биологично земеделие и биологично животновъдство“ за кампания 2018, което следвало
съгласно чл.75 от Регламент 1306/2013 на ЕО да извърши до 30 юни на следващата
година, т.е. на 2019г. В съдебно заседание на 16.09.2019г. жалбоподателят е
уточнил, че не оспорва липсата на произнасяне от страна на органа по
изплащането на търсеното подпомагане за 2018г. Направил е доводи, че
задължението на плащане на средствата произтича директно от закона и посочения
регламент. Затова претенцията е съдът да констатира незаконосъобразното
неизпълнение на произтичащото от закона задължение за плащане и да задължи ДФЗ
да плати на жалбоподателя полагащата му се помощ за кампания 2018г. Представят
се доказателства.
Жалбата е подадена при условията на чл.256 ал.1 АПК и не
е обвързана със срок, от лице, което има правен интерес от оспорването по
смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
Органът, издал оспорения акт, оспорва жалбата. Признава,
че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и е подал соченото
в жалбата заявление за подпомагане. Не оспорва, че за кампания 2018 не е
извършено плащане на суми за подпомагане. Сочи, че плащането не е извършено,
тъй като все още се провежда процедурата по проверка на условията, на които
жалбоподателят следва да отговаря, за да бъде отпусната помощта и поради това
все още не е налице произнасяне относно отпускането на средствата. Претенцията
е за отхвърляне на жалбата. Иска се присъждане на разноски. Представят се
доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
Представен е препис от заявление за подпомагане с УИН 02/140618/30707 (л.33 и сл.) и приложение за кандидатстване по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“
2106г., подадени от КСК-1 ЕООД. Заявлението е подадено по електронен път, като
е получено от ответната страна, което е удостоверено чрез дадения му УИН.
По делото няма спор, че до приключване на последното съдебно заседание
ответникът не е извършил плащане на суми за подпомагане по заявлението за
2018г., както и не е изпращал на жалбоподателя писмо с отговор по заявлението.
В тази връзка представителят на ответната страна е заявил, че все още се
извършва служебна проверка, като са налични данни за несъответствия, но те все
още се проверяват. Представени са и доказателства във връзка с това – в
приложената преписка липсват данни проверката да е приключила и да е налице
произнасяне по заявлението за подпомагане за 2018г.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.256 ал.1 и 3 от АПК бездействието на административния орган по
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно,
като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните
административни актове. С решението си съдът осъжда административния орган да
извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.
В процесния случай искането е неоснователно, тъй като соченото от
жалбоподателя задължение произтича от нормативен акт, но не пряко. За да
произтече пряко от нормативен би следвало задължението да възникне единствено
при подаването на заявлението за подпомагане, но това в случая не е така.
Разпоредбата на чл.43 ал.1 и сл. от Закона за подпомагане на земеделските
производители предвижда, че Разплащателната агенция извършва директни плащания
по подадените заявления за подпомагане, „когато установи, че … „. Това
означава, че регистрирането, т.е. подаването на заявлението, поставя началото
на административно производство - проверка, извършвана от Разплащателната
агенция. Целта на тази проверка е да установи посочените в чл.43 от ЗПЗП обстоятелства,
след което да определи дали по заявлението следва да се извърши плащане, какъв
е пълния размер и налице ли са предвидени от закона основания за намаляването
му. Властническото изявление се обективира в писмен акт, адресиран до кандидата
за подпомагане, съгласно чл.46 ал.5 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020г. Преди приключване на проверката и произнасянето
по заявлението за подпомагане, задължение за плащане на определени по размер и
основание суми за подпомагане не е възникнало.
В допълнение следва да се да се отбележи и следното. При изложените в
жалбата обстоятелства съдът е преценил, че интереса на жалбоподателя е от
защита срещу липсата на произнасяне по подаденото от него заявление, поради
което е съобщил на страните проект за доклад в този смисъл. В съдебно заседание
обаче, представителят на сезиралата съда страна изрично е заявил, че не търси
съдебна защита срещу липсата на произнасяне, а срещу неизпълнението на
задължението за плащане на сумите за подпомагане. Както бе посочено по-горе,
такова задължение, определено по основание и размер, не е възникнало за
административния орган.
Предвид горните правни изводи и на основание чл.256 ал.3 АПК искането
следва да се отхвърли.
По повод направеното искане за присъждане на разноски съдът взе предвид
тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на Върховния
административен съд, сочещо като приложимо правилото на чл.78 ал.8 от ГПК, съгласно
което в полза на ответника се присъждат разноски в размер, който не може да
надхвърля максималния такъв, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ. В процесния случай, предвид характера и сложността на делото съдът
приема, че следва да се присъдят разноски в размер 100лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО
на КСК-1 ЕООД ЕИК:*** ***,
със съдебен адрес *** против изпълнителния директор на ДФ Земеделие гр.София,
за осъждане на последния административен орган да заплати на дружеството полагащата
му се помощ за кампания 2018г., въз основа на заявление за подпомагане с УИН
02/140618/30707.
ОСЪЖДА
КСК-1 ЕООД да
заплати на ДФ Земеделие 100лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен
съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :