Р Е
Ш Е Н И Е
№1386 23.11.2022
година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесета и втора
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: В.Т.
прокурор: Дарин Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАД номер 1618 по описа за 2022 година.
Производството
по глава ХІІ от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от С.И.Б. и С.И.Е., чрез процесуален представител -
адвокат М.Г., против Решение № 1350/23.06.2022 г. постановено по адм. дело № 923/2022
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата им против решение №
2749/07.08.2020 г., издадено от ОСЗ - гр.Созопол, в частта му, с която им е
отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от
2.750 дка в м. „Аклади“, нива от 2.8 дка в м. „Аклади“ и нива от 6.1 дка в м. „Акра“, всички в землището
на гр. Черноморец.
С
касационната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Иска
се отмяна на оспореното решение на Районен съд – Бургас и връщане на делото на
първоинстанционния съд за нова разглеждане, а при условията на евентуалност
постановяване на решение по същество, с което да се възстанови на
жалбоподателите правото на собственост върху процесните имоти в стари реални
граници. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат Г.,
поддържат жалбата съобразно изложените в нея съображения и молят за уважаването
й. Цитира се съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба - Общинска служба „Земеделие” гр.Созопол,
редовно и своевременно уведомен, не се представлява в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна - Министерство на отбраната,
редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема отношение
по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Бургаският
административен съд, ХVІ-ти касационен
състав, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА,
като съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е
постановено въз основа на следните, приети за установени от първоинстанционния
съд факти:
Жалбоподателите
са наследници на И.С.Е., бивш жител ***, починал на 04.02.2006 год. И.С.Е. е
наследник на С.Е. Л., починал на 06.01.1980 год. С обжалвания в настоящото дело
раздел ІІІ, т.1,т.2 и т.4 от Решение № 2749/07.08.2020 год. ответният
административен орган е постановил отказ за възстановяване в стари реални
граници на три имота – нива от 2.750 дка в м. „Аклади“,
нива от 2.8 дка в м. „Аклади“ и нива от 6.1 дка в м.
„Акра“, всички в землището на гр.Черноморец, поради факта, че същите са
предоставени за нуждите на Министерство на отбраната /предишно Министерство на
народната отбрана - МНО/.
Районен
съд – Бургас е преценил жалбата за неоснователна, като е намерил, че
постановеното решение е валиден административен акт, който не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност, предвид факта, че оспорения акт е издаден в
предвидената за това форма, съдържа всички необходими реквизити, подписан и
мотивиран е, макар и кратко. В решението на БРС са изложени мотивите за
постановения отказ, а именно, че за процесните имоти е липсвала предпоставка за
възстановяването им, доколкото същите са публична държавна собственост. Този
извод първоинстанционния съд е обосновал на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и приложените писмени доказателства - Акта за
публична държавна собственост № 612/20.11.2003 год. и скица към него, протокол
от 10.07.1949 г. и заповед на министъра на отбраната от 30.06.2011 г.
Настоящият
касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед
е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма за
законосъобразни и обосновани.
Видно от
изложението и заключението на вещото лице, имот с площ 6.1 дка /6100 кв.м./
попада в ПИ 81178.3.196, м. „Акра“, собственост на Държавата; имот с площ 2.750
дка /2750 кв.м/ попада в ПИ 81178.5.327, м. „Таласакра“,
собственост на Държавата, а имот с площ 2.8 дка /2800 кв.м./ попада в ПИ
81178.7.136, м. „Червенка”, собственост на Държавата,
като в имота попада изцяло сграда ПИ 81178.7.136.17 и част от сграда ПИ
81178.7.136.11 – и двете частна държавна собственост. В хода на проведеното
съдебно заседание, при разпит, вещото лице е посочило, че всички имоти попадат
във военни поделения, като не може да посочи дали същите са действащи към
момента.
В материалите
по делото се съдържат и цитираните в съдебното решение - Акт за публична
държавна собственост и скица, касаещ поземлен имот № 000016 по КВС /с
идентификатор 81178.3.196 по КК/, предоставен за нуждите на Министерство на
отбраната. В АПДС е отбелязано, че с Решение № 144 от 28.02.2005 год. на
Министерски съвет, ПИ № 000016 по КВС придобива статут на имот ЧДС. С РМС №
537/2010 год. имотът е предоставен на Областния управител на Област Бургас
/л.319 от адм. дело № 1739/2021 год. по описа на БРС/.
По делото
е представена и Заповед на министъра на отбраната на Република България №
ЗС-2054/30.06.2011 год., съгласно която са предоставени на командира на ВВС за
управление редица имоти публична държавна собственост, сред които и ВР 2536.
Наличен
е и протокол от 10.07.1949 г., видно от който комисия на МС е изразила мнение касаещо отчуждена нива от 6100 дка, на С.Е. Лефтеров.
Предмет на изследване от касационната
инстанция е наличието на елементите от фактическия състав на реституционната
норма на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ и липсата на пречките за възстановяване на собствеността, визирани в чл.10, ал.7, чл.10б , ал.1 и чл.24, ал.2 - 4 от ЗСПЗЗ.
За да се възстанови собствеността върху
един имот, съдът следва да приеме за безспорно установено правото на
собственост на наследодателя на жалбоподателя върху имота - земеделска земя към
момента на образуване на ТКЗС или ДЗС, респективно към момента на отнемането му
или одържавяване и т. н., наличието на данни за стари /възстановими/ реални
граници на имота и липсата на извършено, съгласно изискуемите правила и норми
застрояване, респективно осъществяване на строително мероприятие или други
посочени по-горе пречки за реституирането му.
Съгласно чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, пречка за възстановяване на собствеността на притежавалите земеделски
земи, е наличието на застрояване върху тях или провеждане на мероприятия. В
случая, сочената разпоредба има предвид не строеж на единични сгради, а
осъществяване на мероприятие или застрояване на терена като комплекс от
строителни дейности, и се отнася за земеделски земи, находящи се както в
строителните граници на населените места, така и извън тях, като не се изисква
установяване законност на извършеното строителство или на проведеното
мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността. Нормите на чл.24, ал.2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ
препятстват реституиране на собствеността върху земи, предназначени и служещи
за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, сигурността и
отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и
общините и др. Разпоредбата на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ касае правата на третите лица, които законно са построили сгради върху
земеделски земи, включени впоследствие в строителните граници на населеното
място.
Релевантият момент
за извършване на преценката за наличието, респективно липсата на пречки за
възстановяване на собствеността е моментът на влизане на ЗСПЗЗ в сила, а не
момента на постановяване на решението на съответната поземлена комисия. В
случая към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, процесните
три имота – с площ 6.1 дка /6100 кв.м./, с площ 2.750 дка /2750 кв.м/ и с площ
2.8 дка /2800 кв.м./, са били публична държавна собственост, част от военно
поделение, т.е. по отношение на тях мероприятието е било изпълнено и е имало
извършено строителство и спрямо тях е била налице хипотезата, предвидена както
в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, а също и в чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ. Разпоредбата
регламентира само завареното фактическо състояние на имота, поради което
настъпилите след това промени – както на предназначението, така и на
собствеността, са последващи и не се обхващат от
предпоставките на закона, при който реституцията на земята е възможна – арг. от Определение № 363 от 07.05.2009г. по гр.д. №
332/2009г. на ВКС.
Предвид изложеното, следва да се
приеме за законосъобразен и обоснован изводът на Районния съд – Бургас за
оставяне без уважение жалбата на С.И.Б. и С.И.Е. против раздел ІІІ, т.1, т.2 и т.4
от Решение № 2749/07.08.2020 год., издадено от ОСЗ - гр.Созопол, с което е
отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от
2.750 дка в м. „Аклади“, нива от 2.8 дка в м. „Аклади“ и нива от 6.1 дка в м. „Акра“, всички в землището
на гр. Черноморец. От установените по делото
факти и обстоятелства и от заключението на възложената съдебно-техническа експертиза
следва извод, че за тези три имота не може да бъде възстановена собствеността
им на наследниците на И.С.Е. - наследник на С.Е. Л.. По
делото е установено безспорно, че нивите попадат в поземлени имоти със
специално предназначение – военни поделения, като дори в нива с площ 2.8 дка -
ПИ 81178.7.136, м. „Червенка”, попада изцяло сграда
ПИ 81178.7.136.17 и част от сграда ПИ 81178.7.136.11 – и двете частна държавна
собственост. Според разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ е достатъчно
земеделските земи да са предоставени на Министерството на отбрана за цели
непосредствено свързани с отбраната и сигурността на страната и няма изискване
да са проведени мероприятия по смисъла на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и пар.1в, ал.1 и 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, като е ирелевантно по
отношение на производството по възстановяване на собствеността дали и към
настоящия момент продължават да служат, за да задоволяват важни държавни нужди
или не. В случая, както вече се посочи по-горе, по отношение на трите имота е
налице хипотезата, предвидена както в чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, така и в чл.24,
ал.3 от ЗСПЗЗ, поради което правилно е отказано възстановяване на собствеността
в стари реални граници.
С оглед всичко изложено по-горе,
се налага извод, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1350/23.06.2022 г. постановено по адм. дело № 923/2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
1.