МОТИВИ
към Решение № 280 от 05.07.2018 г. на Районен съд – Хасково,
постановено по АНД № 889 по описа за 2018 година.
С Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание от 14.06.2018 г. на прокурор
при Районна прокуратура – Хасково е внесено в съда предложение, обвиняемият Ц.Т.П.
*** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс - за това, че на
19.04.2018 г. в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство, а именно лек
автомобил „***“, модел „***“ с рама № KMHPN81VP2U024934, което не е
регистрирано по надлежния ред.
В съдебно заседание пред РС – Хасково,
РП – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител, който да заяви
становище по внесеното предложение за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Защитникът на подсъдимия Ц.Т.П. *** –
адв. Б.С. *** заявява, че ще се ползва изцяло и само
от събраните на досъдебното производство доказателства и в хода на съдебните
прения пледира за постановяване на решение, с което нейният подзащитен
да бъде признат за невинен и да му бъде наложено административно наказание, но
не по предложения от прокурора ред – чл. 78а НК, а по специалния закон – Закона
за движението по пътищата и на основание
чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал.4 от НПК, след
като приеме, че деянието съставлява не престъпление, а административно
нарушение, наказуемо по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП и излага конкретни съображения в подкрепа на наведените доводи относно
обществената му опасното. Моли съда да признае подсъдимия за невинен и да му
наложи административно наказание глоба в размер на 200 лева по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.
Подсъдимият Ц.Т.П. ***, редовно
призован, не се явява, за да заяви становище по обвинението, по доказателствата
и по същество, като делото е разгледано в хипотезата на чл. 378, ал. 1, предл. 2 НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Т.П. е роден на *** ***, същият
е *** гражданин, *** по произход, *** образование, ***, неосъждан, с адрес за
призоваване: град ***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 543, издадена от Районен съд – Хасково на 24.04.2018
г. подсъдимият Ц.Т.П. *** не е осъждан и
няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Срещу него няма данни за криминални
регистрации в масивите на МВР, според представените в хода на досъдебното
производство характеристични данни, но са вписани данни за две съдебни дела в
друга държава, не е допускал нарушения на обществения ред или злоупотреби с
алкохол или наркотични вещества. Според попълнената декларация от подсъдимия за
семейно и материално положение и имуществено състояние, същият не реализира
доходи от трудова или друга дейност, не притежава недвижими имоти, няма
регистрирани на негово име моторни превозни средства.
Въпреки горните данни за имуществено състояние, установено
в хода на досъдебното производство и съдебното следствие е, че подсъдимият едноличен
собственик на капитала и управител на „***.“***, същата с предмет на дейност -
внос и търговия на употребявани автомобили. За целта ползвал под наем имот -
парцел в град ***, бул. „***“, където предлагал за продажба употребявани автомобили.
На 12.09.2017 г. подсъдимият Ц.П.
закупил от Р.Австрия употребяван лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рама № KMHPN81 VP2U024934, който се
намирал в парцела – автоборсата с цел предлагането му
за продажба.
На 19.04.2018 г., в около 15:00 часа в автоборсата на подс. Ц.П. влязъл свид. Р. Г. Г. от град ***, който бил дошъл в гр.Хасково,
за да си купи лек автомобил. Харесал описания по – горе лек автомобил, марка „***“,
модел „***“ с рама № KMHPN81VP2U024934, предлаган за продажба от подс. Ц.П., който бил без регистрационни табели, респ. без
регистрация в Република България. Подсъдимият Ц.П. му казал, че автомобилът бил
внос от Австрия и има всички необходими документи, за да бъде регистриран в Република
България. Разбрали се и за продажната цена - 2000 лв. Свидетелят Р. Г. Г. обаче
казал на подсъдимия Ц.П., че иска „види как се движи колата“, а също и да бъде
измита. Подсъдимият приел и му отговорил, че ще я измият на близка автомивка,
като му казал да се качи в автомобила, за да го „пробват как се държи на пътя“.
Качили се в автомобила, като водач бил подс. Ц.П., а
вдясно на седалката до него- свид. Р. Г. и тръгнали по
локалното платно в посока град Кърджали /срещу движението/. Подминали
автомивката на локалното платно и се насочили към кръговото движение на изхода
на град Хасково. В този момент в кръговото движение в посока от град Кърджали
към град Хасково, с полицейски автомобил се движели полицейските служители при
ОД на МВР-гр.Хасково - свид. П. П. и свид. В. Д., които видели непосредствено преди кръговото
движение лекият автомобил, марка „***“, модел „***“, движещ се срещу тях /срещу движението/,
без регистрационни табели. Навлезли в локалното платно на бул. „Освобождение“ и
спрели идващия насреща автомобил „***“, който също тогава спрял. Установили
водача на автомобила в лицето на подс. Ц.Т.П. с ЕГН:**********
***, който заявил, че не носи в себе си нито свидетелство за управление на МПС,
нито свидетелство за регистрация на автомобила, бил *** на автоборса,
находяща се на около 150 м.
от мястото на спирането му от полицейските служители и документите му, както и
тези на автомобила били в нея. Установили и самоличността на пътника в
автомобила – свид. Р. Г. Г., който бил посочен като
евентуален клиент за автомобила. За автомобила, подс.
Ц.П. посочил, че бил внесен с цел продажба и не бил регистриран в Р.България.
Бил извикан екип на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР- гр.Хасково, като за установеното административно нарушение по чл.140
от ЗДвП - за това, че управлява МПС което не е регистрирано по надлежния ред,
както и за такова по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, срещу подс.
Ц.Т.П. ***, на място и в негово присъствие, бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение с бланков номер серия Д-0374226 от свид. Д. Д. Б., който бил подписан от лицето, сочено като
нарушител без възражения. Впоследствие, административнонаказателното
производство било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН с резолюция на административнонаказващия орган от 23.04.2018 г. относно
нарушението по чл. 140 ЗДвП.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, от обясненията на
подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели, които е необходимо да бъдат възприето като съответни на
обективната истина.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че при така констатираната фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на престъпното деяние, представителят на държавното обвинение е
направил законосъобразен извод, че подсъдимият е осъществил деяние, субсумирано
под състава на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на
престъпление, предвиден в цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението, с предложение да бъде признат за виновен по него и
съответно – освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, респ.
деянието да е довършено от обективна страна, е необходимо деецът управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото се установи, че Ц.Т.П. ***,
на посочените в акта на прокуратурата дата и място, управлявал моторно превозно
средство, а именно лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рама №
KMHPN81VP2U024934, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно разпоредбата
на чл.140, ал.1, изр. 1-во от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, а съгласно ал. 2 на цитираната норма, условията и редът за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Наредба № 1 -
45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането
от движение на моторните превозни средства и на ремаркета, теглени от тях
предвижда условията, при които се извършва и прекратява регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях. Съгласно § 6 т. 18а
от ДР на ЗДвП „регистрацията“ се определя като административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. А по отношение
лицата - търговци по смисъла на Търговския закон, извършващи внос и продажба на
превозни средства, предвид спецификата на дейността им /препродажба на
автомобили/ чл. 30, ал.1 от НАРЕДБА № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства предвижда, че на тези лица /търговците/ се предоставят
временни табели с регистрационен номер със срок от една година, като временните
табели с регистрационен номер се предоставят за ползване при управление на
моторно превозно средство на територията на страната за тестване, придвижване
до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски
обект до друг и до официално обявено изложение.
С оглед така възприетата от съда и категорично установена
фактическа обстановка, еднопосочна с изложената в постановлението на РП –
Хасково и по изложените съображения, недвусмислено се налага извод, че
твърденията на прокуратурата, обосноваващи виновно поведение на дееца и
съставомерност на същото по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК се доказват по несъмнен начин. От обективна страна изпълнителното деяние
на подсъдимия е осъществено чрез действие – управление на моторно превозно
средство при наличие на отрицателната предпоставка - то да не е регистрирано по
реда, описан по – горе, който след да се приеме за надлежния, доколкото е
законово установен. В случая обществената опасност на деянието и на дееца,
преценени в аспекта на регистрирани и предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата, видно от приложената справка за нарушител/водач от
региона, както и от факта, че процесното деяние,
макар и да се е изразявало в управление на автомобила на кратко разстояние, не
е единствено, което е извършено от подсъдимия на процесната
дата за това кратко време
от началото на осъществяването на управлението, е налице и не би могло да се
приеме, че е явно незначителна в сравнение с други случаи. Още повече предвид
занятието на подсъдимия, предполагащо полагането на по – засилена грижа при
изпълнение на изискванията на закона при предлагане за продажба и продажба на
внесени и употребявани в чужбина моторни превозни средства, които не са
регистрирани по съответния ред и тяхното тестване и преместване от един
търговски обект до друг – без значение автомивка или автоборса,
респ. сервиз, бензиностанция и пр. Преценка на обществената опасност е сторил и
административнонаказващият орган, прекратявайки образуваното
административно - наказателно производство за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, наказуемо по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на
основание чл. 33 от ЗАНН, приемайки, че деянието съставлява престъпление. С този
извод настоящият съдебен състав се солидаризира, поради което не е налице
възможност за упражняване на правомощията по чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от НПК, както на материалноправно,
така и на процесуалноправно основание, поради липсата на ред за възобновяване на
прекратеното административнонаказателно производство.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, същият е
съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му
последици и е целял тяхното настъпване.
За извършеното от подсъдимия Ц.Т.П. ***
престъпление е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или
глоба от петстотин до хиляда лева. С престъплението не са нанесени имуществени
вреди. Подсъдимият, към датата на извършване на процесното
деяние не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VII от НК. Съдът счита, че са
налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се
установи наличието на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на
административното наказание, което следва да бъде наложено на дееца, съдът
намира, че определянето на „глоба” в размер, съобразно законовия минимум, а
именно 1000 лева, ще бъде в съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият
е с чисто съдебно минало и с относително добри характеристични данни. Има
положително процесуално поведение на досъдебна фаза, а това му в съдебна фаза
не препятства по никакъв начин движението и приключването на делото. Административното
наказание „глоба“, освен това, трябва да бъде съобразено с имущественото
състояние на дееца, за което обаче не са събрани каквито и да е доказателства,
освен попълнената декларация от подсъдимия за семейно и материално положение и
имуществено състояние и този факт сам по себе си, а наред и с останалите, налага
да бъде възприето най – благоприятното разрешение за него при
индивидуализацията. Така наложеното административно наказание се явява в синхрон
с изискванията на закона от гледна точка на доказателствения материал по делото
и житейската справедливост, както и с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, във връзка с горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност. С него в най – пълна степен биха
се постигнали целите на личната и генерална превенция заложени в закона, а с
факта, че същото макар и да е по вид „глоба” по своя характер е административно
наказание, а не санкция по НК, при това без предвидено задължително налагане на
кумулативно наказание, както в нормата по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, и с
налагането му подсъдимият, от гледна точка на въпроса за неговата съдимост, е
поставен в по – благоприятно положение, независимо от размера на това
наказание, предвид липсата и на основание за приложение на нормата на чл. 78а,
ал. 5 НК.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, с оглед факта, че бе признат за виновен в
извършване на деянието, което е материалноправната
предпоставка от значение за преценката, в тежест на Ц.Т.П. *** са възложени и
направените по делото разноски и същият бе осъден да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 84.00 лева,
представляващи направени по досъдебното производство разноски, а по сметка на
Районен съд – Хасково - сумата в размер на по 5.00 лева, при всяко служебно
издаване на изпълнителен лист за наложеното административно наказание „Глоба“
или присъдените разноски.
Мотивиран
така Хасковският районен съд постанови решението си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: К.С.