О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 175
гр. Шумен, 11. 06. 2019 г.
Шуменският окръжен съд
на горепосочената дата в закрито заседание, в състав:
Председател: София Радославова
Членове: 1. Нели
Батанова
2. Димчо Луков
като разгледа докладваното от
съдия София Радославова
ВЧНД № 212 / 19 година по описа
на ШОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С определение №161 в разпоредително заседание
от 19.03.2019 г. по НОХД 2193/ 2018 г.
по описа на ШРС е прекратено
производството по делото и същото е върнато на Районна прокуратура – Варна.
Против определението на съда е
депозиран частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна. Частния
протест е депозиран на 26.03.2019 г. в законоустановения 7-мо дневен срок. В
същия е посочено, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт са описани подробно деянията по време, място и начин на извършване, като
непосочването в диспозитивната част пред кого са употребени посочените четири
инкриминирани документа не е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на обвиняемото лице. С протеста се прави искане определението
на ШРС да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от протеста е връчен на
подсъдимата В.Б.Н. на 18.05.2019 г.
Против частния протест е депозирано възражение от подс.В.Н. чрез
защитника й адв.Р. А. от САК. Възражението е изпратено по пощата. Видно от
пощенското клеймо същото е изпратено на 27.05.2019 г. /в първия работен ден,
след срока, който е изтекъл в почивен ден на 25.05.2019 г./, поради което е
подадено в законоустановения срок по чл.342, ал.2 от НПК. С възражението се
излагат доводи, за недопустимост на протеста, поради просрочие, както и такива
за допуснати процесуални нарушения, които преповтарят изцяло тези, изложени в
разпоредителното заседание. Прави се искане определението на ШРС да бъде
потвърдено.
Съдът след като се запозна с
материалите по делото, намира протеста на РП – Варна за процесуално допустим,
но по същество за неоснователен, поради следните съображения:
След приключване на разследването
по ДП № 400/2012 г. по описа на ОД-МВР -
Варна е внесен обвинителен акт от РП-Варна срещу подсъдимата В.Б.Н.. Образувано е НОХД №
3017/2017 г. по описа на РС-Варна. След отвод на съдиите от този съд, делото е
изпратено от ВКС за разглеждане в ШРС. Образувано е НОХД № 815/2018 г. по описа
на ШРС. С определение № 288/19.06.2018 г. съдът е прекратил производството и делото е върнато на РП-Варна.
На 17.08.2018 г. е внесен нов
обвинител акт от РП-Варна и е образувано НОХД № 2193/18 г. по описа на
ШРС. С обвинителния акт на РП – Варна
подсъдимата В.Б.Н. е предадена на съд за престъпления по чл.311,ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК; по чл.310, ал.1 във
вр. с чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и
по чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В проведеното разпоредително
заседание по делото, проведено на 19.03.2019 г.
са изслушани страните по въпросите, посочени в чл.248, ал.1 от НПК. В
същото заседание, процесуалният представител на подсъдимата е изложил пред съда
доводи, че дадените от съда указания в определение № 288/19.06.2018 г. не са
изпълнени, като в обстоятелствената част на обвинителния акт по пункт
6,7,8,9,10 на обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК е посочено кой и пред
кого е употребил съставените неистински частни документи, а в диспозитивната
част на това обвинение това не е направено. Излагат се и доводи за наличие и на
други допуснати процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимата,
които са съществени, но отстраними. Според защитата по пункт 4 и 5 от обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с
чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК
в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено дали са
използвани неистинските частни документи, предмет на обвинението и пред кого са
използвани. Според защитата в отделните пунктове 1,2,3,4,5 на обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната
част не е посочена целта за използване на инкриминираните
документи. По обвинението за престъплението по чл.311 от НК, според защитата в
обвинителния акт не е посочено в изпълнение на кои точно длъжностни задължения
подсъдимата е съставила инкриминираните документи, както и защо е прието, че
същите са официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, като в
обстоятелствената част на акта не е посочена субективната страна на деянието с
конкретни обстоятелства, изводими от доказателствата по делото. Според защитата
е допуснато нарушение по обвинението по чл.201 от НК, като липсва конкретизация
на деянието: не са посочени цифрово сметките на РС-Варна, по които не са
внесени, и на ЧСИ Станимира Данова, по които са внесени, сумите. Не е посочено
дали тези пари са връчени на подсъдимата в длъжностното й качеството и на какво
основание са й поверени. Не са конкретизирани извършените от подсъдимата
присвоителни действия.
В протестираното определение ШРС
е приел, че по пунктове 6,7,8,9,10 на
обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК в диспозитивната му част не е посочено пред кого е бил употребен частния
документ. Съдът е установил, че допуснатото нарушение е било констатирано с
определение № 288/19.06.2018 г. по НОХД № 815/2018 г. по описа на ШРС и същото не е било отстранено след
връщане на делото на РП - Варна.
Съдът намира така направения
извод на ШРС за правилен. Съгласно Постановление №3 от 23.ІІІ.1982 г. по н.д.№
12/81 г. на ПВС „За съставомерността на
деянието по чл.309, ал.1 от НК е
необходимо освен съставянето на неистински или преправянето на истински частен
документ още и неговата употреба от
дееца, за да докаже, че съществува и не съществува или че прекратено или
изменено някое право или задължение или някое правно отношение. Деянието ще
бъде довършено, когато документът е употребен, т.е. когато е осъществена и
втората съставка на двуактното престъпление.“ Съгласно Тълкувателно решение
№2/ 2002 г. на ВКС по т.н.д.№ 2/2002 г., ОСНК „Изискванията към заключителната част на обвинителния акт са аналогични
на изискванията към съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение“. В същото решение е посочено, че „за да се конкретизира престъпното деяние, е
достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му,
както и неговите фактически обективни и субективни признаци“. Съдебната
практика е категорична, че в заключителната част на обвинителния акт следва да
се посочат всички фактически обективни и субективни признаци. В конкретния
случай непосочването в заключителната част на акта и по-конкретно – в пунктове 6,7,9,10 на обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с
чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК не е посочено пред кого е употребен
този документ, в пункт 8 от същото обвинение е посочено пред кого е употребен,
но не е посочено с каква цел е употребен документа. Допуснатото представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемото лице. Нарушено е правото му да научи за
какво престъпление е привлечено в това качество.
От страна на защитата в
разпоредително заседание са изложени и други доводи, свързани с допуснати
нарушения и по другите обвинения, за които подсъдимата В.Н. е предадена на съд.
По отношение на тези доводи първоинстанционния съд в атакуваното определение е
приел, че сочените нарушения не са от категорията на съществените и не ги е
обсъждал. Настоящата инстанция намира, че така направения извод на ШРС е
неправилен. Доводите са поставени отново на вниманието на съда и във
възражението срещу депозирания протест на РП-Варна.
Съдът намира, че в пунктове 1,2,3,4,5 на обвинението по чл.310, ал.1, във вр. с чл.309, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1 от НК, както в обстоятелствената, така и в заключителната част на
обвинителния акт не е посочена целта за използване на инкриминираните
документи. По обвинението за престъплението по чл.311 от НК, не е посочено в
изпълнение на кои точно длъжностни задължения подсъдимата е съставила
инкриминираните документи. Съгласно Постановление №3/1982 г. по н.д.№12/81 г.
на ПВС, т.12 „При лъжливото документиране
субект на престъплението по чл.311 от НК може да бъде само длъжностно лице, в
кръга на службата на което влиза задължението да отразява истината при
съставяне на удостоверителен документ.“
Непосочването въз основа на кои задължения същата следва да състави
удостоверителен документ представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. По отношение на удостоверенията – 4 бр., предмет на обвинението по
чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва конкретизиране дали същите представляват официални документи по смисъла на чл.93, т.5
от НК.
Съдът намира, че по обвинението
по чл.201 от НК липсва конкретизация на деянието. В обстоятелствената част на
обвинителния акт не е посочено на какво основание посочените в обвинението пари
са връчени на подсъдимата в длъжностното й качеството и имала ли е подсъдимата
правомощия да се разпорежда с парични средства, които са постъпили по
изпълнителни дела в СИС при РС-Варна. Не е конкретизирано по кои банкови сметки
точно са постъпили посочените в обвинението суми по изпълнителните дела,
посочени в обвинението, както и в кои точно банкови сметки са прехвърлени същите.
Следва да се конкретизира в какво точно се изразяват присвоителните действия,
извършени от подсъдимата.
Допуснатите нарушения на
процесуалните правила са довели до нарушаване на процесуалните права на
обвиняемото лице да научи в какво точно е обвинено. Нарушенията са съществени,
но отстраними, поради което и определението на ШРС, с което е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на РП-Варна следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №161/ 19.03.2019 г. по НОХД
№2193/2018 г. по описа на РС-Шумен.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.