№ 143
гр. Асеновград, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200344 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба подадена на 18.04.2023г. от Н. В. В. от гр. Смолян,
бул. „България“№32,вх.Б, ап.14 и адв. В. В. от АК Смолян против Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4930050 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП на Н. В. В., с ЕГН********** от гр. Смолян,
бул. „България“№32,вх.Б, ет.5, ап.14 е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лв.
Жалбоподателя се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата и в
съдебно заседание, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени
нарушения свързани с неговото издаване.
Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. В. В. от АК
Смолян. В съдебно заседание същия подържа изцяло подадената жалба, като
анализирайки в подробности проведеното административнонаказателно производство
и обстоятелствата във връзка с издадения ЕФ счита, че вмененото нарушение е
останало недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени и поради допуснати
множество процесуални нарушения. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се
намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в
закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Свидетелят Х. Х. К. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на
длъжност мл. автоконтрольор. На 29.05.2021г. св. К. бил на работа дневна смяна и
около 09.00 часа се намирал на бул. „България ” в гр. Асеновград срещу №71. На
мястото имало пешеходна пътека и въведено с пътен знак ограничение на скоростта до
30 км.ч. До посоченото мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ
2022 АМ, който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част
срещу идващите от към центъра на гр. Асеновград автомобили. В предната част на
купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен
режим контролирало движещите се в посока от изток към запад МПС-та. При
настройката на АТСС, св. К. не се съобразил с въведеното с пътния знак ограничение.
Тай като пътния участък се е намирал в района на границите на населеното място, той
започнал работа по контрол на скоростния режим при общото ограничение важащо в
населено място, в случая до 50 км.ч. В 09.21 часа намиращо се в работен режим
техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 24409 на
движещо се МПС- автомобил с ДК№ СМ 9868ВА, който преминал със скорост от 84
км/ч, при приета за разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с
работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник /копие към
адм. нак. преписка/ и попълнения от него протокол за използване на АТСС с дата от
29.05.2021г. /препис на лист 29 от съд.дело/. Заснетите на този ден с устройството
клипове били свалени, запазени и изпратени за по-нататъшна обработка и анализ. При
това се установило, че заснетия в 09.21 часа видеоклип № 24409, съдържа запис на
движещо се МПС-лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с ДК№ СМ 9868ВА,
собственост на св. Н. В. В. от гр. Смолян. Установеното в хода на проверката и
превишението на скоростта от 81 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, станало
причина спрямо собственика на МПС-то, да бъде издаден ЕФ К № 4930050, в който
нарушението било квалифицирано по чл.21,ал.1 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен
на нарушителя на 04.04.2023г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото
връчване, в предвидения от закона срок по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, от страна на Н. В. В.
не била подадена съответна декларация относно управлението на автомобила от друго
лице. На 07.04.2023г. от нарушителя постъпило възражение адресирано до ОД на МВР
Пловдив, с което същия оспорил факта на управление на автомобила, като заявил, че
2
посоченото в ЕФ превозно средство е управлявано от друго лице, без идентифицира
същото. Във връзка изминалото време от съставяне на ЕФ и момента на неговото
връчване, нарушителя поискал да му бъде даден запис от снимката с мотив, че същата
му била необходима за депозиране на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. / лист 8 от
съд.дело/ . Направеното с възражението искане било уважено, като с писмо от
16.05.2023г. на Началника на РУ Асеновград ни нарушителя бил изпратен съответния
снимков материал. /лист 21 от съд.дело/. Междувременно постъпила и жалбата на
нарушителя против връчения ЕФ.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на
събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Х. Х. К.,
писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив,
удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на
мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация
на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, запис на СД
носител, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“,
протокол за използване на АТСС с дата от 29.05.2021г. /препис на лист 29 от
съд.дело/, писма и останалите писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на Н.
В. В. е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението
за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на
разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и
текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Н. В. е заснет при
движение със скорост от 81 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е
отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч.
Направените възражения за относно недоказване на мястото където се е
намирало АТСС, респективно мястото където е била заснето нарушението и
направените в тази изводи относно във връзка с порочност на електронния фиш и
налични допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, съдът
намира за неоснователни. Мястото е било достатъчно добре индивидуализирано, като в
тази насока показанията на разпитания по делото в качество на свидетел полицейски
служител не създават каквото и да е съмнение.
Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и
възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от
3
одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно
предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от
видеоклипа, създаден автоматично от използваното техническо средство и съответно
направените от него снимки. Снимките от клипа, както и самия клип, които са
приложени по делото, представляват веществено доказателствено средство от
категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на
съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 4 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед
реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, неоснователно
нарушителят оспорва липсата на категорични данни относно мястото на извършване
на нарушението. Съставомерните признаци на релевираното нарушение изискват
движение в населено място със скорост над разрешената. В случая от представените
копия от изображения от клипа и от съдържанието на протокола за използване на
АТСС от 29.05.2021г. /лист 29 от съд.дело/ се установява по несъмнен начин, че
мястото на деянието е в гр. Асеновград, на бул. „България“ срещу №71, което именно
е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на
нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава
по никакъв начин правото на защита на наказаното лице. Тук е мястото да се посочи,
че съдът не кредитира приложения явно по погрешка, към адм.наказателната преписка
протокол за използване на АТСС от 29.05.2022г. тъй като същия освен, че касае гл.път
І-8 то явно, е че няма никакво отношение спрямо обжалвания електронен фиш, който е
за нарушение установено на 29.05.2021г. и то в населено място.
В действителност от приложените към адм. наказателната преписка черно бели
копия от снимки и видеоклип се установява, че те съдържат изображения на автомобил
с ДК№ СМ 9868ВА, които са снети от клип с № 24409. Доколкото именно този клип е
отбелязан в протокола за използване на АТСС от 29.05.2021г. съставен от св.К. във
връзка с неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от
доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер,
които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил
заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността и марката
на този автомобил се установяват и от приложената към адв. наказателната преписка
справка от ПП и КАТ при ОД на МВР Пловдив.
Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона, налагаща приложение на разпоредби
от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите на защитата. Съгласно текста на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
4
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи”. Всички тези необходими и достатъчни реквизити, са категорично и точно
описани в обжалвания електронен фиш - серия К № 4930050 на ОДМВР Пловдив, като
конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата,
час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои
разпоредби са нарушени - превишение на максимално допустимата скорост с 81 км/ч
при ограничение от 50 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.1, във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният
фиш, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Внимателния анализ на обжалвания ЕФ и събраните по делото доказателства
дават основани на съда да заключи, че и останалите възражения посочени в жалбата се
явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Неоснователни се явяват и
доводите на страната касаещи подаденото на 07.04.2023г. възражение /лист 8 от
съд.дело/. В случая следва да се отчете, че след като на нарушителя В. е бил надлежно
връчен съответния ЕФ, то съгласно указаното в него и във връзка с разпоредба на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, за лицето е била налице възможност, или да заплати глобата, или
до представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото СУМПС. Нарушителя
обаче не се съобразил с дадените му указания, нито с разписаното от закона, а е счел,
че може да подаде възражение по чл. 189, ал.6 от ЗДвП. Систематичното тълкувана
обаче на тази разпоредба, а и наличната съдебна практика установяват, че
възможността за подаване на възражение по този ред е предвидена единствено за
лицата, спрямо които се издава ЕФ, след вече е налице анулиран ЕФ по предходната
алинея и то въз основа на подадени декларация. Доколкото нарушителя не попада в
хипотезата на изр.2 на ал.5 на чл.189 от ЗДВ, то той няма как за него да важи правилото
на разпоредбата на ал.6. В тази насока възражението за нарушено право на защита се
явява неоснователно. Наведените доводи, че собственото му МПС е било ползвано от
друго лице, не представляват основание за отпадане на адм.наказателната отговорност
на собственика, още повече след като се установи, че той не се е възползвал от
предвидената от закона възможност да посочи по съответния ред това друго лице.
По отношение не използваното АТСС, следва да се посочи, че същото очевидно
не представлява и не съответства на т.н. „стационарни устройства“, а е мобилно такова
TFR1-М /№ 566/ което е било закрепено в служебен автомобил рег. № РВ 2022 АМ. В
тази насока съдът не счита, че са били допуснати някакви процесуални нарушения.
5
Легалната дефиниция на “Автоматизирани технически средства и системи” е дадена в
т.65 от § 6 от ДР на ЗДвП, от която става ясно, че това са „уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.”
Съгласно текста на чл.165, ал.3 от ЗДвП „Условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи”. Във връзка с това е била
издадена и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи с
която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като
тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно
чл.2 от цитираната Наредба стационарните и мобилните АТСС заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Съгласно
чл.3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
От представения по делото Протокол за използване на АТСС от 29.05.2021г. /
лист 29 от съд.дело/ се установява, че се касае за мобилно техническо средство,
монтирано в посочения служебен автомобил с рег. № РВ 2022 АМ. Във връзка с
изискването на чл.10, ал.3 Наредба №8121з-532 следва да се отбележи и това, че не е
налице нарушение, тъй като то се отнася само за мобилни АТСС, които са
разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в посочения в
протокола по същата Наредба служебен автомобил. Направените възражения относно
липсата на някои обстоятелства във връзка с използваното мобилно АТСС се явяват
неоснователни и следва да се оставят без уважение. Това, че устройството е било
използвано на тази дата, както и факта, че именно св. К. и е бил оправомощен за това,
както и обстоятелствата за времето и контролирания участък се потвърждават и от
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства. От представения по
делото Протокол за проверка на мобилна система № 5-33-20 от 06.08.2020г. /от
адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното техническо средство е
преминало съответната проверка, като неговата годност е до 06.08.2021г.
От представеното по делото Удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. се установява, че то касае използваното АТСС
6
TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ което е със срок на валидност до 24.02.2020г.
Действително датата на установеното нарушение е 29.05.2021г. но в случая следва да
се вземе предвид и текста на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Същия текст
гласи, че „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от
одобрен тип“. Тъй като АТСС TFR1-М № 4835 / с инв. № 566/ е преминало
съответната проверка към датата на нарушението, а и в последствие е преминало
такава проверка, то неговата годност е удължена до 06.08.2021г. то следва извода, че
заснемането на нарушението е било извършено с разрешено и валидно техническо
средство.
По отношение на местонахождението на АТСС, в момента на неговото
използване, съдът прие, че все пак следва да се приеме, че това е мястото което е
посочено в протокола за използване на АТСС от 29.05.2021г. / лист 29 от съд.дело/. В
действителност от съдържанието на цитираната и приложената към адм. наказателната
преписка черно бяла снимка се установява, че изображението което тя възпроизвежда е
от дата 29.05.2021г. в 09.21 часа, като също така са посочени и координати EL
00
24,85000, NL 42,01667. От представените от страна на жалбоподателя писмени
доказателство в хода на съдебното следствие /листи 38 до 40 от съд. дело се установява,
че те съдържат справки и разпечатки от “Google Maps” за географска точка намираща
се отново в района на гр. Асеновград, в близост Горноводенско шосе. Всичко това
обаче не опровергава отразеното в обжалвания фиш обстоятелство, че АТСС е бил
използвано именно на 21.05.2021г. като това е станало в гр. Асеновград, бул.
„България“ №71. Твърдените несъответствия в координатите посочени в
изображението и на географската точка, където е местонахождението на бул.
„България“ №71, действително внасят известно първоначално колебание относно
точното определяне на място на използване на АТСС. Пълния анализ на събраните по
делото доказателства обаче и извода, който следва в тази насока относно мястото на
нарушението, в пълна степен дава основание обаче да се кредитира изцяло отразеното
именно в протокола за използване на АТСС от 21.05.2021г. В подкрепя на този извод
е и вещественото доказателство на лист 30 от съд.дело. Няма как да се приеме, че на
21.05.2021г. в 09.21часа, св.К., се е намирал в имот чиято географска точка се намира в
близост Горноводенско шосе. През посочения имот освен, че няма такъв път, като този
отразен на снимковия материал, то не е налице и възможност да преминат такъв брой
движещите се автомобили, като тази заснети и отразени в протокола за използване на
АТСС. При липса на такъв път в посочената от защитата географска точка, няма как
автомобилът управляван от жалбоподателя, също да е минал в тази част на
денонощието. В този смисъл съдът прие, че доказателствената сила на отразените
обстоятелства в протокола АТСС от 21.05.2021г. не бе оборена. Направените
възражения и в тази насока също се явяват неоснователни и следва да се оставят без
7
уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че Н. В. В. е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение. При определяне на
наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че нарушението е в населено място и
превишението се явява със 31 км.ч. над допустимата скорост, то на нарушителя е била
наложена глоба, чийто размер е бил изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно
от обжалвания електронен фиш, то наказанието е определено на основание
чл.182,ал.1,т.4 от ЗДвП. Същия предвижда, че „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва глоба 400 лв., за превишаване от 31
до 40 km/h. За съдът не е налице да коригира така определената от АНО глоба в размер
на 400 лева, като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото, искането на защитата на нарушителя за присъждане
на разноски се явява неоснователно и не следва да се уважава.
При този изход на делото основателно се явява и искането на искането на
процесуалния представителя на АНО за присъждане на основание чл.63д, ал.3 вр. ал.1
от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид
липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното
приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая,
като се отчете неговата фактическа и правна сложност, предвид това, че делото
приключи в две заседания, то съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било оправдано. Така, съобразно фактическата и
правната сложност на делото и проведените съдебни заседания, съдът счита, че на
АНО се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на
80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД
на МВР Пловдив, като Н. В. В. бъде осъден да я заплати.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4930050 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП на Н. В. В., с
ЕГН********** от гр. Смолян, бул. „България“№32,вх.Б, ет.5, ап.14 е наложено
8
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Н. В. В., с ЕГН********** от гр. Смолян, бул. „България“№32,вх.Б, ет.5,
ап.14 да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7,
сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
9