Решение по дело №24085/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2568
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Ангелина Колева Боева
Дело: 20221110124085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2568
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110124085 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ФИРМА срещу ФИРМА, с
която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата
в общ размер на 434,01 лева – главница, от която сумата 431,11 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от 01.08.2019 г.
до 30.04.2020 г., и сумата 2,90 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане
на ищеца за сумата в общ размер на 73,58 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 01.10.2019 г. до 23.11.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 18.12.2015 г. между страните бил сключен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 41510/407356. Ответникът
ФИРМАбил потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 ДР
ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на
енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от ФИРМА на потребители в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на ФИРМА и одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от 08.10.2007 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Глава
Четвърта „Заплащане на топлинната енергия“ на Общите условия клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца,
1
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
а именно: магазин № 2, находящ се в гр. София, район „Слатина“, ул. „Н.К.“ № 25-27-29,
абонатен № 407356, през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил
цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна
собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с ФИРМА. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 68842 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ФИРМА за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът не
оспорва предявените искове, като представя сключено с ищеца споразумение за разсрочено
плащане на задълженията.
Третото лице – помагач ФИРМА не изразява становище по предявените искове.
В съдебно заседание ищецът ФИРМА, редовно призован, се представлява от юрк.
Кънева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните
състезания моли съда да постанови решение, като да съобрази извършеното плащане от
страна на ответника на процесните вземания в пълен размер. Претендира само дължимото за
заповедното и за исковото производство юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът ФИРМА, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от П.Ш., в която заявява, че всички процесни задължения
били погасени съгласно сключеното с ищеца споразумение. Моли съда да не присъжда
претендираните от ФИРМА разноски, тъй като още при сключване на споразумението на
това основание била заплатена сумата в размер на 100 лева. Присъждането на допълнителни
суми би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.
Третото лице – помагач ФИРМА, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
2
Страните не спорят по фактите по делото. Нещо повече, в хода на процеса ответникът
е заплатил изцяло претендираните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК. Ищецът потвърждава, че към датата на откритото съдебно заседание са погасени
всички претенции за главница и лихва за забава. Направените от страните признания на
фактите по делото съдът намира на основание чл. 175 ГПК за установени по безспорен
начин от събрания доказателствен материал. Съгласно т. 11.в. от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС съществуването на вземането в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, поради което на основание чл. 235, ал.
3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително извършено в хода на процеса доброволно
плащане от страна на длъжника. Съдът не съобразява единствено принудително събраните
суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл. 418, ал. 1 ГПК съгласно приетото в т. 9 от същото тълкувателно решение.
С оглед изложеното и при съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика
предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 и сл. ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
отхвърлени изцяло поради извършено в хода на процеса плащане.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане единствено на
дължимото за заповедното и за исковото производство юрисконсултско възнаграждение,
което съдът изчисли в минимален размер от 50 лева за заповедното и 100 лева за исковото
производство съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото сключването на споразумение и
плащането на претендираните вземания е извършено от ответника след подаване на
исковата молба в съда, същият е дал повод за завеждане на делото. Ищецът има право на
присъждане на направените разноски и не може да бъде приложена хипотезата на чл. 78, ал.
2 ГПК. Съгласно трайно установената съдебна практика в духа на закона е да се присъждат
разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен, защото след
предявяването му ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца (вж. т. 1 от
Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК, ВС) . Освен
това следва да бъде посочено, че включените в споразумението и заплатени от ответника
разноски в размер на 100 лева касаят единствено внесената по сметка на съда държавна
такса (25 лева за заповедното производство и 75 лева за исковото производство). Дължимото
юрисконсултско възнаграждение не е било включено в споразумението и е останало
непогасено от ответника, поради което същото следва да бъде присъдено в посочените по-
горе минимални размери.
Воден от горното, съдът:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Красно село“, ул. „Я” № 23Б, срещу ФИРМА, ЕИК **********, представлявано от
П.М.Ш., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. АДРЕС, кумулативно
обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 434,01 лева –
главница, от която сумата 431,11 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за стопански нужди през периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., и сумата 2,90
лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2020
г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума;
и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер
на 73,58 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019 г.
до 23.11.2021 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ФИРМА, ЕИК **********,
представлявано от П.М.Ш., със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. АДРЕС, да
заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
А.С.А. и И.И.Е., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
„Я” № 23Б, сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща дължимото за заповедното и
за исковото производство юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФИРМА, ЕИК **********, представлявано
от управителя Д.Ц.В., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул.
„Н.К.” № 21, секция А-Б, офис № 3, като трето лице – помагач на страната на ищеца
ФИРМА по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 68842 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4