М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 104/13 г. по описа на
Окръжен съд Варна наказателно отделение
Окръжна прокуратура –
Варна е внесла в Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :
М.Я.А.
ЕГН ********** – за престъпления по чл.149 ал.5 т.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, чл.152 ал.4 т.1, вр. ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, чл.152 ал.3 т.5 вр.
ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НК, чл.155 ал.5 т.2 и
т.5 вр. ал.3 вр. ал.2 от
НК, чл.159Г вр. чл.159А ал.2 т.1 т.3 пр.2 и т.6 от НК
и чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.2 т.1 вр.
ал.1 т.2 пр.2 от НК
Срещу подсъдимият А. са възведени обвинения за извършени блудства и
изнасилвания с лице ненавършило 14 г. възраст – Г.И.С., за изнасилване и
вътрешен трафик на лице ненавършило 18г. – Г.С.В., за предоставяне на помещение
за полови сношения, както и за изнасилване на лице ненавършило 18 години – М.Б.В..
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявените
обвинения и с оглед на реда по който се
провежда съдебното следствие предлага наказанието на подсъдимия бъде определено
в размер около средния предвиден закона,
като пледира за завишаването му по реда на чл.24 от НК. Предлага предявените
граждански искове да бъдат уважени от съда в справедлив размер.
Представителят на гражданските ищци и частни обвинители се солидаризира
със становището на държавното обвинение досежно
размера на наказанията които следва да бъдат наложени на подсъдимия, като по
отношение на приложението на чл.24 от НК предоставя избора на съда. Пледира за
уважаване на гражданските искове в пълния им размер.
Защитата на подсъдимия в лицето
на адвокат С.С.
*** заявява признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт
от страна на подзащитния му, не желае събирането на
нови доказателства и моли разглеждането
на делото да се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371 т.2
от НПК, като размера на наказанието бъде определен при условията на чл.55 и да
бъде приложен чл.58А ал.4 от НК. Пледира за налагане на наказания под
минималния размер по закон. Моли при извършване на групиране на наказанията да
не се завишава най-тежкото по реда на чл.24 от НК. Намира предявените
граждански искове за завишени по размер и моли за тахното
уважаване по справедливост.
Подсъдимият А. след запознаване с правата му по чл. 371 от НПК в съдебно заседание заявява, че се признава за виновен, признава изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не желае събирането на нови
доказателства и в последната си дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК
намери за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият М.Я.А. има
постоянен адрес ***. Завършил е основно образование, неженен, многократно осъждан.
На 03.05.2009г. подсъдимия изтърпял поредната си присъда по НОХД №
2515/2009г. на РС – Варна и бил освободен от Варненския затвор. Започнал да се
препитава навъртайки се около Зеленчуковата борса в града.
Свидетелката Г.И.С. е родена
на ***г. от съвместно съжителство на Л.Г. и Илия В.. Родителите са разделени и
за детето грижи полага прабаба и Бойка И. Драгоева. Майката работи във Франция.
Детето е завършило ІV-ти клас в ОУ “Св. Иван Рилски” – Варна. Не посещава
учебни занятия.
Свидетелката Г.С.В. е родена
на ***г. от съвместното съжителство на И.Б. и С.Т.. Родителите не са полагали
грижи като детето е преминало през различни социални институции – последно
ДДЛРГ – с.Бързица общ. Провадия. Систематично бягала от дома и скитала.
Свидетелката М.Б.В. е родена
на ***г. от брака на К.Т. и Божидар Т.. Родителите не полагат адекватни грижи
за детето. Настанена е в приют към сдружение “Гаврош”.
През 2010г. е станала жертва на сексуално насилие в гр. Велики Преслав -
образувано е д.п. за престъпление по чл.151 от НК. С Г.В. са първи братовчедки.
Свидетелката Г.С. през 2011г. често ходела в дома на
леля си Величка, за да се вижда с братовчедките си. При тези посещения тя се
запознала с М.А., по известен сред
познатите си с името „Я.", който също често гостувал в дома на леля й. При
тези срещи св. С. и подсъдимия заедно играели на карти. По време на тези игри, А. се обръщал към св. Г.С., като й казвал
„много си красива" и едновременно с това, докато разговаряли, я опипвал по
гърба и гърдите. По време на едно от общите им гостувания, обвиняемият попитал
свидетелката Г. на колко години е и тя му казала, че е на 11 (единадесет)
години. Това отношение от страна на А. притеснило св. Г.С. и тя спряла да ходи в дома на леля
си. Известно време след като прекратила честите гостувания у леля си същата
година, св. Г.С. отново отишла в дома й, за да вземе намиращото се там DVD. Когато
пристигнала там, леля й казала, че DVD - то в момента е в дома на М.А.
и ако го иска, да отиде в дома му да го вземе. Св. Г.С., отишла в дома на подсъдимия,
който се намирал на ул. "Академик Курчатов"
№ 23А в гр. Варна и го попитала за DVD - то. Той й казал „Ей, там ти
е DVD-то" и посочил леглото. Тя се навела над леглото,
за да вземе DVD. Когато се изправила видяла,
че М.А. се е приближил плътно зад нея и
тя не можела да мръдне. Той хванал св. Г.С. за ръцете, за да не може да се
брани и започнал да я целува. Вдигнал я на ръце и я хвърлил я на леглото, качил
се върху нея, след което й съблякъл дрехите. Св. Г.С. се дърпала. Молила го да
я пусне, но той не отпускал хватката и започнал да я целува. Малолетната
свидетелка С. много се уплашила и се разплакала. Като видял разплаканото дете, подс. М.А. я пуснал. С. си взела DVD -
то и се прибрала в дома си.
След известно време, М.А. срещнал случайно на улицата св. Г.С. и я
попитал дали има работа и ще отиде ли с него в дома му. Тя му отказала. Тогава подсъдимия
я заплашил, че ако не отиде с него и не се съгласи да прави, каквото й каже, ще
започне да притеснява майка и. Свидетелката не отговорила нищо и отминала.
В средата на 2012г. св. Г.С.
отишла в дома на св. И.Б.,***, за да търси приятелката си св. Г.В., която
живеела там. Тъй като Г. отсъствала от дома си, св. И.Б. я поканила вътре в
апартамента, за да я изчака. Двете пили кафе и когато Г.
решила да си ходи, на вратата се позвънило. Когато св. Г.С. отворила
вратата, видяла подс. М.А.. Същият започнал да се
смее. Хванал я за ръката и я вкарал в една от стаите в апартамента, след което
заключил вратата отвън. Докато св. С. стояла заключена в стаята, А. разговарял със св. И.Б. около 10 минути.
След това М.А. се върнал в стаята при
св. Г.В. и този път заключил вратата след себе си. Той хванал св. Г.С. и
започнал да я съблича, след което я повалил на леглото в стаята. Св. Г.С. се
дърпала, молила го да я остави и се разплакала, но подсъдимия й заявил, че за
нея ще бъде по-добре, ако не се дърпа, след което започнал да я целува и
противно на волята на малолетната Г., извършил полов акт с нея. Половият акт
продължил около 30 минути, след което А.
казал на св. Г.С., че може да си ходи. Когато излязла вън от стаята, тя видяла
св. И.Б. и й казала да предаде на св. Г.В. да й се обади и си тръгнала към
къщи.
През месец септември
2012г. М.А. видял св. Г.С. на една
сватба и я попитал дали иска куче, защото той имал едно за продан. Тя му
отговорила, че иска и той и казал да отиде на следващия ден в дома му. На
следващия ден св. Г.С. отишла в дома му и в двора видяла кучето, за което
говорили. Попитала М.А. колко струва.
Той й отговорил, че не иска пари, а да прави секс с нея. Св. С. се съгласила,
защото предполагала, че ако откаже, той отново ще прави секс насила с нея,
както постъпил предишния път. Решила да не се съпротивлява, като само искала
всичко да свърши по-бързо и да се прибере. Двамата влезли в стаята на подс. М.А., след което той съблякъл дрехите й, започнал да
я натиска и целува, след което извършил полов акт с нея. Той поискал от Г. да му „направи свирка",
като я заплашил, че ако не го стори ще каже на майка й всичко. Въпреки
заплахата, свидетелката му отказала. След половия акт св. С. излязла навън и
установила, че кученцето го няма на двора и се прибрала в къщи.
Подсъдимия А.
питал св. С. дали има приятелки на нейната възраст, с които тя да го запознае.
В същия този период през 2012г. св. Г.С. поддържала приятелски отношения със
св. Т.И. на 16 - годишна възраст. Пред нея св. Г.С. споделила, че е правила
секс с М.А.. Тя предложила на св. Т.И.
да я запознае с един мъж. След като св. Т.И. подробно я разпитала с кого точно
трябва да се запознае, св. Г.С. й обяснила, че става въпрос за човека с когото
е правила секс, а именно подс. М.А.. Св. Т.И. се
досетила за кого става въпрос, тъй като била виждала А. да обикаля около училище „Иван
Рилски" в гр. Варна, а и от други хора била чувала за него, че търси млади
момичета, с които да прави секс. Този човек за нея бил известен като „Я."
и в последствие е разпознала М.Я.А..
Поради информацията, която имала за обвиняемия, св. Т.И. отказала на св. С. да
се запознае лично с него. Няколко дни по - късно на мобилния телефон на св. Т.И.
с № 089 6111421 от мобилен телефон № 089 3439990 използван от св. М.А. се
обадил мъж, който се представил като „Я.". От показанията на св. М.А. е
видно, че М.А. често е ползвал мобилния
му телефон, тъй като в пакета на телефона имало включени 1500 безплатни минути
към „Глобул" и св. М.А. нямал нищо против да му
го предоставя. „Я." поискал от св. И. да се видят , без да уточнява защо
като й казал „като се видим ще разбереш". Тя му отказала. Тогава той я
заплашил, че ще намери сестра й, която е на 12 години и тя щяла да му свърши по
- добра работа от нея. При последния й разговор с А., без видима причина, той й казал „ще те еба
в устата". Въпреки отправените й заканите св. Т.И. не се срещнала с подсъдимия.
В началото на месец май 2012г.
свидетелката Г.В., на 16-годишна възраст, избягала от дома за настаняване на
деца, лишени от родителски грижи в с. Бързица и отишла в дома на майка си - св.
И.Б., където тя живеела на семейни начала със св. Ж.Х.. Последният бил приятел
на М.А.. Там празнували рождения ден на
св. Г.В. - на 06.05.2012г. Няколко дни по - късно, майка й и св. Ж.Х. я завели
в дома на подсъдимия, където тя се запознала с него. При тази среща подс. М.А. разбрал, че свидетелката Г.В. е на 16 години.
Св. Г.В. си тръгнала по-рано от дома на А. като оставила майка си и св. Ж.Х.
там. По - късно същата вечер, когато майка й се прибрала от гостуването в дома
на подсъдимия, й казала, че трябва на следващия ден да отиде в дома на М.А., за да вземе багаж от там и да говори с него.
На въпроса на св. Г.В. „какво трябва да говорят", майка й отговорила „ще
видиш". На следващия ден, когато св. Г.В. отишла в дома на подсъдимия, той
я попитал дали иска да изкара "лесни" пари. Св. Г.В. го запитала по
какъв начин, а той й отговорил "Като майка ти". Тя знаела, че майка й
проституира и разбрала, че А. и предлага „да спи с мъже". Св. Г.В. се
съгласила. Подсъдимия и казал, че тя ще извършва сексуалните актове в дома му
срещу 20 лева от клиент, от които пари той ще й дава по 10 лева на клиент, а на
него ще задържа по 10 лева. Уговорили се да отиде същата вечер в дома му, тъй
като той вече бил намерил трима клиенти. Същата вечер св. Г.В. отишла в дома на
подс. М.А.. Той я вкарал в постройката в дъното на
двора, която се състояла от една стая, в която имало легло. А. довел трима мъже. Пускал ги един по един в
стаята при св. Г.В. за по 10 минути, като всеки един от тях се съвъкупявал с нея. Като минели 10 минути, М.А. чукал на вратата като мъжа, който бил
вътре излизал, давал на подсъдимия 20 лева и влизал следващия. Същата вечер,
след като тримата мъже си заминали, свидетелката Г.В. пожелала да се прибере
при майка си, но М.А. не я пуснал. Казал
й, че тая вечер ще спи при него. Когато си легнали, подсъдимия поискал да
осъществи полов акт със свидетелката Г.В., но тя отказала. Тогава той й заявил,
че няма да я пусне вън от къщата си, ако не прави секс с него и тя се
съгласила. Подс.
А. осъществил полов акт с 16 - годишната Г.В.. На сутринта М.А. разрешил на свидетелката В. да се
прибере у тях като й наредил същата вечер пак да отиде в дома му. Вечерта св. Г.В.
отново отишла в дома на М.А. и пак
осъществила полови актове с трима мъже по отделно, доведени от подсъдимия.
Последният взел по 20 лева от всеки един от клиентите. Това продължило до
средата на месец септември като схемата винаги била една и съща. Св. Г.В.
ходела в дома на подсъдимия М.А. и се
съвкупявала с различни мъже, водени от него, средно по двама или трима на
вечер. Първите три седмици той не давал пари на свидетелката Г.В. за
извършените сексуални услуги като задържал цялата сума, платена от клиентите.
След това започнал да й дава по 10 лева, като останалите 10 лева оставали за
него, съгласно първоначалното му обещание. Освен в дома си, през лятото на
2012г. М.А. предоставил св. В. за
„сексуални услуги" и в района на зеленчуковата борса в гр
.Варна. Той завел св. Г.В. при своя познат св. К.К.,
който имал магазин на "Зеленчукова" борса в гр. Варна и му я
предложил за секс срещу 20 лева. Св. К.К. се съгласил
и се съвкупил два пъти със св. Г.В., като първия пък я завел в дома си, а втория
път, няколко дни по - късно, осъществил полов акт с нея в автомобила си като я
завел в местността „Побити камъни" край гр. Варна. След извършване на
сексуалните актове, св. К.К. оставял св. Г.В. пред
дома на подсъдимия като й давал по 20 лева.
М.А. предложил на свидетеля Д.А. да прави секс със св. Г.В. срещу
заплащане, но той отказал. С течение на времето, св. Г.В. започнала да се
чувства зле от многото сексуални актове с различни мъже и вече не искала да
ходи при подсъдимия М.А., но я било
страх да спре, защото „знаела, че е сводник и била чувала, че такива хора са
опасни и могат много да й навредят". Докато изпълнявала изискваното от
нея, той й купил дрехи, които стояли в къщата му, за да има с какво тя да се
преоблича докато била там за предоставяне на сексуални услуги на водените от
него клиенти - къси дънкови панталони и бял потник. В
началото на месец септември 2012г. свидетелката Г.В. спряла да ходи при подсъдимия
и да работи като проститутка. Тя започнала училище в с. Бързица, но в края на
месеца пак избягала и отново се прибрала в гр. Варна. А. разбрал за това и
отново започнал да я търси. Дори отишъл в домът на баща й - св. С.Т., но той не
я пуснал да излезе и изгонил подсъдимия. На следващия ден св. Г.В. отишла на
пазара. Там я видял св. Р.А., който бил син на подсъдимия. Докато разговаряли
при тях дошъл и М.А.. Двамата я хванали
за ръцете, а подсъдимия я ударил в гърба с юмрук. Тя се уплашила и доброволно
тръгнала с М.А., който я завел в дома си. Там той я затворил в същата стая, в
която правила преди това секс с клиентите и не й давал да излиза. Взел й
мобилния телефон, за да не може да се обажда. Носил й храна и сам я водел до
тоалетната в двора, като бил до нея през цялото време. Подсъдимия държал
свидетелката Г.В. три дни в дома си, като не я пускал да излиза. Първият ден и
завел трима мъже, с които тя се съвкупила, на втория ден четирима, а на третия
трима. Св. Г.В. правила със всичките тези мъже секс срещу заплащане, като
парите били плащани от клиентите на подсъдимия. Свидетелката Г.В. чувала как той
и други хора се черпят на двора, но не можела да излезе. На втория ден св. Г.В.
се опитала да излезе от постройката, но подсъдимия я върнал обратно в стаята.
На третият ден без всякакви уговорки, М.А.
пуснал свидетелката Г.В. да си ходи и й върнал мобилния телефон.
През същия този период, лятото
на 2012г., непълнолетната свидетелка М.В. (род. на ***г.), след като приключила
учебната година, се уговорила да се види с братовчедката си - свидетелката Г.В..
Двете се срещнали и св. Г.В. й казала, че трябва да отидат до едно място, за да
вземе ключ за апартамента на майка й. Св. В. я завела в дома на М.А., който свидетелката М.В. била виждала и
преди в дома на леля си, св. И.Б., където бил придружаван от св. Г.С.. По -
късно свидетелката М.В. разбрала, че свидетелката Г.С. е правила секс с М.А.. След няколко дни свидетелките Г.В. и М.В.
отново се срещнали и отишли в центъра на града, където работел доведения брат
на св. Г.В.. Докато чакали брата на В.
да приключи работа, при тях дошли подсъдимия М.А., св. И.Б. и св. Ж.Х..
Петимата тръгнали заедно да се разхождат в централната част на града. Св. Г.В.
и И.Б. вървели напред и си говорели нещо, а свидетеля Ж.Х. вървял по-настрани
от компанията. М.А. се приближил към свидетелката М.В. и й казал вечерта
със Г.В. да отидат в дома му, защото
иначе ще ги направи проститутки и ще взема парите от това. М.В. много се уплашила и по-късно разказала
за този разговор на св. Г.В., която според нея също се уплашила. Под влияние на
заплахите, двете решили вечерта да отидат в дома на А.. Когато пристигнали там подсъдимия накарал
св. Г.В. да излезе от стаята и останал насаме със св. М.В.. Казал й че ако не
прави секс с него, ще я направи проститутка. Св. М.В. много се уплашила, защото
две години по - рано била изнасилена в гр. Преслав – д.п. № 509/2010г. на РУП
гр. Велики Преслав и оттогава я било страх даже да остава сама в тъмното.
Решила да не се съпротивлява. М.А. й
наредил да се съблече и тя се съблякла. Подсъдимия си сложил презерватив и се
съвкупил с нея, като акта продължил около 10 минути. По - време на половия акт
и след него, свидетелката М.В. изпитвала болка, гадело й се и й било неприятно,
тъй като А. бил на годините на баща й.
Докато се обличала св. М.В. се разплакала. След инцидента това двете си
тръгнали. Няколко дни по - късно свидетелката М.В. отишла в дома на леля си св.
И.Б.. Там били само св. Г.В. и М.А.. Той
говорел с някого по телефона и след това казал на свидетелката Г.В., че трябва
да тръгват. Преди да излязат, подсъдимия казал на свидетелката М.В., че отиват
с Г.В. тя да прави секс с някакъв мъж за пари. След около 20 минути
свидетелката Г.В. се прибрала и носела 20 лева. Тогава тя споделила с
братовчедка си, че е правила секс с М.А.
противно на волята й. Свидетелката М.В. се уплашила много да не би М.А. да започне й нея да кара да прави секс с
мъже срещу заплащане и спряла да се вижда с братовчедка си, като по този начин
прекратила контактите си и с подсъдимия.
И трите свидетелки описват
наличие на татуировка на корема на подс. А., на която пишело „гладен", която те видели по
време на сексуалните актове, осъществени от него по отделно с всяка една от тях.
От
заключението на изготвените съдебномедицински експертизи /л. 161-176 от ДП/ от
прегледите на трите свидетелки и обвиняемия се установява, че:
-
по отношение на М.Б.В. на 14г. липсват механични
увреждания в областта на половия орган, главата, тялото и крайниците й,
пръстеновидна девствена ципа с наличие на стари дефлорационни
щърбени.
-
по отношение на Г.И.С. на 12 г. липсват механични
увреждания в областта на половия орган, главата, тялото и крайниците й,
пръстеновидна девствена ципа с наличие на стари дефлорационни
щърбени.
-
По отношение на Г.С.В. на 16г. липсват механични
увреждания в областта на половия орган, главата, тялото и крайниците й, здрава устовиден тип девствена ципа допускаща извършване на полов
акт без разкъсване.
По отношение на М.Я.А. на 51г. се установява правилно устроен
мъжки полов орган и умерено изразена слабинна херния
в ляво. Няма анатомични или медицински пречки той да извършва полов акт.
От
заключението на изготвените комплексни съдебно - психиатрични и психологични
експертизи /л. 177-219 от ДП/ се установява, че:
-
По отношение на Г.С.В. физическото и психическо
състояние й позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В състояние е да
участва пълноценно в наказателното производство. Няма данни за посттравматично
стресово разстройство, тъй като случилото се не е било стрес за нея и тя не го
е възприела като психотравма.
-
По отношение на Г.И.С. физическото и психическо
състояние й позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В състояние е да
участва пълноценно в наказателното производство. Няма данни за посттравматично
стресово разстройство.
-
По отношение на Т.Н.И. физическото и психическо
състояние й позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти имащи
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. В състояние е да
участва пълноценно в наказателното производство. Няма данни за посттравматично
стресово разстройство, тъй като случилото се не е било стрес за нея и тя не го
е възприела като психотравма.
-
По отношение
на М.Б.В. физическото и психическо
състояние й позволява да възприема, запаметява и възпроизвежда факти имащи
значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.
В състояние е
да участва пълноценно в
наказателното производство. Няма данни за посттравматично стресово
разстройство. От извършеното освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие
на лицето е установено, че по тялото на подсъдимия М.А. има направени множество
татуировки по цялото тяло. В предната лява част в областта на корема има
татуиран надпис, като ясно се чете „ГЛАДЕН". Именно този надпис и
местоположението му свидетелките М.В., Г.В. и
Г. С. посочват, че са виждали
докато М.А. е правил секс с тях.
При извършения оглед и
последвалото претърсване и изземване в дома на М.А. *** е била установена
фактическа обстановка, сходна с тази, посочена в показанията на свидетелките М.В.,
Г.В. и Г.С., що се отнася до условията, които са възприели, докато са правили
секс в дома му. При самото претърсване и изземване са били иззети дрехи, описани от свидетелката Г.В.,
които дрехи тя е ползвала, докато е била в дома на подсъдимия - дамски къси
панталони от дънков плат и дамски потник с изписан
върху него текст с латински букви.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателствени средства – самопризнанията на
подсъдимия в съдебно заседание дадени
при условията на чл. 371, т .2 от НПК, които изцяло се подкрепят от показанията на свидетелите Г.С.В., Г.И.С., М.Б.В., Т.Н.И., Л.А.Г., Ж.Х.Х., К.Д.К., Д.В.А., И.И.Б., М. Страшимиром А. и С.В.Т., както и от писмените доказателствени средства – протоколи за оглед
на местопроизшествие и претърсване и изземване, справка за съдимост, социални
доклади, заключенията по СМЕ и
СППЕ, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283
от НПК, както и изветите по делото веществени доказателства – предявени на
страните по реда на чл.284 от НПК
Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
създават у съда убеждение за достоверност.
Съдебния състав изключи от доказателствения
материал по делото служещ му да вземе решение на въпросите по чл.301 от НПК
свидетелските показания на Р.М.А. – син на подсъдимия доколкото при разпита му
в досъдебното производство не са му били изрично разяснени правата по чл.119 от НПК и не е направил изричен отказ от тях.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по
делото съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счита, че подсъдимият М.Я.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на следните престъпления :
1.
Наказуемо по чл. 149 ал.5 т.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК - тъй като в периода от края на 2011г. до пролетта на 2012г. в гр. Варна, в
условия на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
четиринадесет годишна възраст - Г.И.С. родена на ***г., като деянието
представлява опасен рецидив.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, осъждано физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Стремял се е да възбуди и удовлетвори полово желание с лице от женски пол.
Добре е познавал пострадалото лице и неговата леля и е бил наясно, че С. била
на 11 години.
От обективна страна деянието е извършено с действие – подсъдимия е
опипвал и събличал пострадалата без да
се съвкупи с нея.
Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление –
налице са две отделни деяния които
осъществяват състава на престъплението блудство извършени са в непродължителен
период от време при еднородност на вината – пряк умисъл, като последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на последващото.
Всички деяния на подсъдимия са квалифицирани като извършени при
условията на опасен рецидив при условията на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК с
оглед осъжданията му по НОХД № 3141/2005г. на ВРС – за деяние извършено на
25.12.2002г. му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 5 години
и по НОХД № 2515/2009г. на ВРС за деяние извършено на 10.07.2008г. с наложено
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца.
Наказанието по последното осъждане е изтърпяно на 03.05.2010г. в Затвора Варна и не са изтекли
сроковете по чл.30 ал.1 от НК.
2. Престъпление
по чл. 152, ал.4, т.1, вр. ал.З, т.5, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 26, ал.1
от НК - тъй като в периода от неустановена дата през 2012г. до
края на месец септември 2012г. в гр. Варна, в условие на продължавано
престъпление и опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол ненавършило
четиринадесет години - Г.И.С. родена на ***г., като я принудил към това със
сила и заплашване.
Деянието е довършено – подсъдимия в два отделни случая в непродължителен период от
време е проникнал с члена си във влагалището на пострадалото дете.
Употребил е сила – в първия случай е хвърлил детето на
леглото в дома на св. И.Б. и насила е съблякъл дрехите и, а при втория
свидетелката се съгласила, като знаела, че в противен случай над нея виси
угрозата подсъдимия отново да я изнасили.
Деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление – налице са два отделни полови акта
извършени през непродължителен период от време, при условията на опасен рецидив
и спрямо лице ненавършило 14 години.
3. Престъпление по чл. 152, ал.З, т.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2,
пр.П от НК, тъй като през месец май
2012г. в гр. Варна, при условие на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски
пол ненавършило осемнадесет годишна възраст - Г.С.В. родена на ***г., като я
принудил към това със заплашване.
4. Престъпление
по чл. 155, ал.5, т.2 и т.5, вр. ал.З, вр. ал.2 от НК, тъй като в
периода от месец май 2012г. до 04.10.2012г. в гр. Варна при условията на опасен
рецидив предоставял систематично помещение на различни лица за полови сношения,
по отношение на лице ненавършило осемнадесет годишна възраст - Г.С.В. родена на
***г., като деянието е извършено с користна цел.
Налице са всички елементи на престъплението
сводничество по смисъла на ал.3 вр. ал.2 на чл.155 от НК, като формата на деянието е систематическото предоставяне на помещение за
развратни действия на различни лица. Подсъдимия е предоставял помещение в
обитавания от него имот в гр. Варна ул.”Академик Курчатов”
№ 23А многократно на различни лица за извършване на полови актове със св. Г.В..
Налице е и квалифициращия признак “користна цел” в
субективната страна на състава доколкото подсъдимия е получавал отначало всички
пари “заработени” от проституиращата Г.В., а в последствие 50% от спечеленото.
5. Престъпление по чл. 159г, , вр. чл. 159а,
ал.2, т.1, т.З пр.П и т.6, от НК, тъй като в периода от месец май 2012г. до
04.10.2012г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив, набрал и приел
отделно лице ненавършило осемнадесет годишна възраст - Г.С.В. родена на ***г. с
цел да бъде използвана за развратна дейност, независимо от съгласието му, като
деянието е извършено чрез противозаконно лишаване от свобода, обещаване, даване
и получаване на облаги.
Деянието е съставомерно
по цитирания законов текст доколкото подсъдимия е осъществил изпълнителното
деяние “набиране” на лице за престъплението “трафик на хора” - той е извършил
активни действия по търсенето и склоняването на жертвата – св. Г.В. за да бъде
поставена в положение, което създава предпоставка за бъдещата и експлоатация.
Подсъдимият за известен период
от време противозаконно е лишил пострадалата от свобода, но деянието по чл.142А
ал.1 от НК е “погълнато” от трафика на хора и затова за него не следва да се
носи наказателна отговорност. Същият е обещал облага на пострадалата – да
получава част от заработеното давал и е част от парите и е запазвал и за себе си остатъка 6. Престъпление по чл. 152, ал. З, т.5, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2,
пр.П от НК – тъй като на неустановена дата през лятото
на 2012г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от
женски пол, ненавършило осемнадесет годишна възраст - М.Б.В. родена на ***г.,
като я принудил към това със заплашване.
Деянието с пострадал св. М.В. е довършено – подсъдимият е
осъществил полов акт с лице ненавършило 18 години. Същият е съзнавал, че
пострадалата е непълнолетна доколкото тя е първа братовчедка на пострадалата Г.В.,
а той често посещавал св. И.Б. – майка на Г. и леля на М. и в нейния дом се
запознал с последната.
За да сломи съпротивата на жертвата и да я принуди да се
съвкупи с него подсъдимият я заплашил, че ако не легне с него ще я направи
проститутка и ще прибира парите за това.
За дете
преживяло вече психотравма от предходно изнасилване
извършено в гр. Велики Преслав тази заплаха е била достатъчна за да сломи
съпротивата и и тя да отиде в дома на подсъдимия където да извърши полов акт с
него.
.За да наложи наказание на подсъдимия удовлетворяващо
целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на престъпните
посегателства и неговия извършител, както и мотивиралите осъществяването му
подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянията е висока - всички са умишлени тежки
престъпления по смисъла на л.93 т.7 от НК.
Степента на обществена опасност на
дееца е също висока – осъждан е тринадесет
пъти преди деянието. Налице е една
трайна рецидивна престъпност от негова страна.
Въпреки, че е здрав и в трудоспособна възраст, вместо да работи и да се
интегрира в обществото подсъдимия е превърнал извършването на престъпления в
начин на живот.
Съдът определяйки вида и размера
на всяко едно от наказанията които
следва да наложи като смекчаващи такива отчете :
- липсата на трайни вредни последици за
личността на пострадалите лица
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :
- наличие на 11 бр. осъждания за престъпления от общ характер невлияещи
на правната квалификация на извършените деяние
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че размера на
наложените наказания следва да бъде ориентиран
към средния законов, след което да бъде редуциран с 1/3 по реда на чл.58А ал.1
от НК.
По отношение на кумулативно предвидените наказания “Глоба” за
престъпленията “трафик на хора” и “сводничество” съдът отчитайки имущественото
състояние на подсъдимия за което са налични данни от извършения оглед на
местопроизшествие и претърсване и изземване в дома му намери, че следва да ги
наложи в минималния законов размер.
Съдебния състав счете, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито дори едно, но изключително по своята същност, което да
обуслови приложението на чл.58А ал.4 вр. чл.55 от НК.
Причина за извършените престъпления е ниската правна култура на
подсъдимия, трайно установения му начин на престъпен живот и незачитането на
половата неприкосновеност на малолетни и непълнолетни лица.
Затова и съдът наложи следните
наказания :
За престъплението по чл.149 ал.5
т.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК определи наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 години.
За престъплението по чл.152 ал.4 т.1, вр.
ал.3 т.5 вр. ал.1 т.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК- наказание “Лишаване от свобода” за срок от 12 години.
За престъплението по чл.152 ал.3
т.5 вр. ал.2 т.1 вр. ал.1
т.2 пр.2 от НК, наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 години.
За престъплението по чл.155 ал.5 т.2 и т.5 вр.
ал.3 вр. ал.2 от НК наказание “Лишаване от свобода”
за срок от 6 години, както и наказание “Глоба” в размер на 10 000 лева.
За престъплението по чл.159Г вр. чл.159А ал.2
т.1 т.3 пр.2 и т.6 от НК – наказание “Лишаване от свобода” за срок от 9 години,
както и наказание “Глоба” в размер на 20 000 лева.
За престъплението по чл.152 ал.3 т.5 вр. ал.2
т.1 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НК наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 9 години.
Съдът приложи разпоредбата на чл.58А от НК и редуцира наложените наказания с по 1/3 като отчитайки, че те са извършени
при условията на реална съвкупност ги групира и определи подсъдимия да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8
години, като на осн.
чл.23 ал.3 от НК присъедини изцяло наказанието “Глоба” в размер на 20 000 лв.
Като съобрази, че подсъдимият М.А. е рецидивист по смисъла на параграф
3 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС съдът постанови изпълнението на наказанието на осн. чл.61 т.2 от същия нормативен акт да започне при
първоначален строг режим в затвор.
На осн. чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът зачете
задържането на подсъдимия по настоящето наказателно производство считано от 10.10.2012г.
Съдът счете, че наложеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 8 години е достатъчно тежко и
целите на наказанието и най-вече на генералната превенция могат да бъдат
постигнати посредством изолиране на подсъдимия от обществото за горецитирания срок. Съдебния състав отчете и
обстоятелството, че подсъдимият А. вече е използвал привилегията на института
на условно предсрочното, налице е забраната на чл.70 ал.3 от НК и настоящето
наказание следва да бъде изпълнено изцяло в местата за лишаване от свобода.
Затова и съдът не счете за необходимо да увеличи наложеното най-тежко наказание
“Лишаване от свобода” по реда на чл.24 от НК
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ :
Съдебния състав
отчете, че и трите пострадали от престъпленията деца липсва адекватен
родителски контрол и грижа и макар да не констатира противоречиви интереси
между родители и деца счете, че следва да охрани интересите им и им назначи
особен представител.
Бяха приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес два иска от Г.В. от по 50 000 лева за всяко едно от
престъпленията, от Г.С. иск от 25 000 лв. за престъплението по чл.149 от НК и
50 000 лв. за това по чл.152 от НК и от М.В. – за сумата от 50 000 лв., като
всички те са за причинени неимуществени вреди.
Съдебния състав отчитайки липсата на трайни вредни последици за живота
и здравето на пострадалите лица, както и реалните възможности на подсъдимия да
обезщети пострадалите лица намери, че справедливия размер на обезщетението е
както следва :
- за пострадалата
Г.В. уважи всеки от исковете до размера от по 5 000 лв. като ги отхвърли за
сумата до 50 000 лв. като неоснователни.
- за пострадалата
Г.С. уважи иска за обезщетение за деянието по чл.149 от НК до 2 000 лв. като го
отхвърли за сумата до 25 000 лв. като неоснователен, а за престъплението по
чл.152 от НК и присъди сумата от 5 000 лв., като отхвърли гражданския иск до
размера от 50 000 лв. като неоснователен.
- за пострадалата
М.В. уважи иска до сумата от 5 000 лв. като го отхвърли до размера от 50 000
лв.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия, както и процент върху
уважената част от гражданските искове..
По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :