Р
Е Ш Е Н И Е
№
20.05.2021г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на двадесети април две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№42
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба ищецът „АСВ“ ЕООД
твърди, че на 13.03.2019г., между „АФ“ООД като заемодател и П.Г.Г., като заемател,
е бил сключен Договор за паричен заем „Axi credit“ №361. Посочва, че
датата на сключване на този договор била именно 13.09.2019г., а не както поради
техническа грешка било посочено в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 15.03.2019г. Въпреки грешката в датата, останалите реквизити на
договора за паричен заем напълно съвпадали, поради което иска съдът да приеме,
че става дума за един и същи договор. Съгласно този Договор, заемодателят е
отпуснал на заемополучателя паричен заем в размер на 1500 лева. Ответникът се
задължила да ползва и върне парите съгласно условията на сключения договор,
като заплати сума в размер на 1930,50 лева, ведно с договорна лихва, на 15
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 128,70 лева. По договора за
паричен заем П.Г.Г. извършила плащания в размер на 50 лева, като към настоящия
момент дължимата главница била в размер на 1500 лева. Ответникът дължала и
договорна лихва в размер на 413,29 лева за периода от 26.04.2018г.-датата на
първата вноска, до 19.06.2020г.- датата на настъпване на падежа на договора.
При сключване на договора, ответника се задължила в 3-дневен срок да представи
обезпечение, като в противен случай дължала неустойка. След изтичане на този
срок и поради непредставяне на обезпечение на задължението, на ответника била
начислена неустойка в размер на 109,06 лева. Наред с това, за събиране на
вземането от страна на кредитора, се начислявали разходи за събиране,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения,
телефонни разговори и посещения на адрес. В този смисъл П.Г.Г. дължала разходи
и такса за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 65 лева. Същата
дължала и обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от
20.06.2020г. до 28.10.2020г. в размер на 40,89 лева. На 02.04.2020г. било
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 11.11.2016г. между „АФ“ООД и „АКПЗ“ЕООД, като в полза на последното
дружество било прехвърлено и вземането което първото дружество имало към ответника.
На 30.10.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Във връзка с него било образувано
ч.гр.д.№1332/2020г. по което на 03.11.2020г. съдът издал Заповед №260187 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на длъжника било
разпоредено да плати в полза на ищеца сумата от 1500 лева главница, неизплатено задължение по Договор за паричен заем „Axi credit“ с №361 от
15.03.2019г., сключен между „АФ“ООД и длъжника, договорна лихва за периода от
26.04.2019г. до 19.06.2020г. в размер на 413,29 лева, неустойка за неизпълнение
на задължение в размер на 109,06 лева, разходи за извънсъдебно събиране 65
лева, законна лихва за забава за периода от 20.06.2020г. до 27.10.2020г. в
размер на 40,89 лева, законна лихва, считано от 02.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски, от които 42,56 лева платена
държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения
срок ответникът депозирала възражение по чл.414 от ГПК против издадената
заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с
което да признае за установено, че П.Г.Г. дължи на ищцовото дружество сумите
посочени в Заповед №260187/03.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство
разноски.
Ответникът П.Г.Г. депозира отговор на
исковата молба, в който поддържа, че предявения иск бил недопустим. Посочва ,че
ищецът основавал своята искова претенция на Договор за паричен заем Axi credit №361 от 13.03.2019г.,
докато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
както и в самата заповед, издадена от съда се посочвало, че въпросния договор е
от 15.03.2019г. Налице било пълно разминаване между основанието на вземането по
издадената заповед за изпълнение и това, на което същата се претендира в
настоящото производство. При образуване на специалното исково производство по
установителния иск било недопустимо кредиторът-ищец да променя
материалноправната характеристика на вземането- датата на договора за кредит,
като основен и индивидуализиращ елемент на контракта. На следващо място, ищецът
нямал процесуална легитимация да предяви настоящия установителен иск, тъй като
и с договора за цесия му било прехвърлено вземане произтичащо от договор,
сключен с ответника на 15.03.2019г. От друга страна, уведомлението за договора
за цесия, изпратено до ответника било подписано от юрисконсулт, без да са
налице данни, че той може да изпраща подобен вид уведомления до длъжници.
Същото било без изходящ номер и без дата. С оглед на това, счита ,че П.Г. не е
била надлежно уведомена за сключения договор за цесия и новия й кредитор. На
второ място, счита, че предявения иск е неоснователен и недоказан. За да се
приеме, че договора за заем е сключен, то било необходимо вещта да бъде
предадена на заемополучателя. В настоящия случай не се представяли
доказателства, че заемателя е предал договорената сума на ответника. В самия
договор имало неравноправни клаузи, които били нищожни по смисъла на ЗЗП.
Нямало доказателства, че кредитора, преди сключване на договора за заем, е
запознал своя клиент с предлаганите условия по кредита, в т.ч. и с тарифата на
кредитора. В този смисъл, начислените като такса разходи от 65 лева не можело
да се търсят от ответника.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения с
исковата молба от ищеца Договор за паричен заем AXI CREDIT №361/13.03.2019Г., „АФ“ООД
е предоставил на ответника П.Г.Г. паричен заем в размер на 1500 лева. Тази сума
трябвало да бъде върната от заемополучателя на 15 месечни вноски, всяка от
които в размер на 128,70 лева, като датите на плащане са изрично фиксирани в
Договора. Първата от тези вноски била дължима на 26.04.2019г., а последната на
19.06.2020г. Страните договорили фиксиран годишен процент по заема 40%, като
общо дължимата сума за връщане била в размер на 1930,50 лева. Съгласно чл.9 от Договора, заемодателят
трябвало в срок от 10 работни дни, считано от датата на подписване на договора,
да преведе заемната сума по конкретно посочена банкова сметка ***. От своя
страна, заемополучателят се задължила в срок от 10 дни от сключване на Договора
да предостави на заемодателя обезпечения – един поръчител или банкова гаранция.
При неизпълнение на това задължение, длъжникът дължал на кредитора неустойка в
размер на 116,85 лева, която се заплащала разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като към нейния размер се добавяла сумата от 7,79 лева.
Съгласно чл.9 от Договора, в случай, че заемателят изпаднел в забава за плащане
на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е
заплатил пълния размер на месечна погасителна вноска в рамките на два
последователни месеца, заемодателя има право да обяви цялото му задължение за
предсрочно изискуемо. Кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки
ден забава. Неразделна част от Договора е Тарифа на „АФ“ООД, в която са
посочени разходите, начислявани за събиране на вземането, както и таксата за
издаване на удостоверение за липса на задължения. Посочено е, че общия размер
на начислените разходи не може да надвишава сумата от 90 лева.
Видно от приетия като доказателство
по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016г., е, че „АФ“ООД се е договорило с ищеца „АКПЗ“ООД да му прехвърли
свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, сключени
от продавача с физически лица, като вземанията бъдат индивидуализирани в
Приложение №1 към този Договор.
От представеното с
исковата молба извлечение от Приложение №1 от 02.04.2020г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. се установява, че
„АФ“ООД е прехвърлило в полза на ищеца своето вземане по отношение на П.Г.Г. по
Договор №361 от 15.03.2019г. Общият размер на задължението към датата на
продажбата на вземането е 2087,35 лева, от които 1500 лева главница, 413,29
лева остатък от договорна лихва и 174,06 лева такси, неустойки, разходи за
забава.
Съгласно Потвърждение
за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, „АФ“ООД потвърждава
извършената цесия на всички вземания, цедирани в полза на „АКПЗ“ЕООД, съгласно
Приложение №1 от 02.04.2020г., неразделна част от Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г.
От приетото като
доказателство по делото Индивидуално потвърждение за цесия към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г. се установява, че
„Аксес Феайнанс“ООД изрично заявява, че потвърждава извършената цесия на всички
свои вземания, съгласно Приложение №1 от 02.04.2020г., неразделна част от
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016г.,
както и индивидуално на вземането, произтичащо от Договор за паричен заем Axi credit №361 от 13.03.2019г.,
сключен с П.Г.Г., в качеството й на заемател. Общата дължима сума към момента
на продажбата е 2087,35 лева, от която непогасена главница 1500 лева, остатък
договорна лихва 413,29 лева, остатък такси, неустойки, разходи за забава в
размер на 174,06 лева.
С приложено към
исковата молба Уведомление до ответника, същата се уведомява, че новия й
кредитор по процесния договор за паричен заем от 13.03.2019г. е „АКПЗ“ЕООД,
съгласно сключен с заемодателя Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016г. и Приложение №1 от 02.04.2020г. към него.
Представено е й нотариално заверено Пълномощно, издадено от управителя на
„Аксес файненс“ООД, с което той упълномощава „АКПЗ“ЕООД да уведоми от негово
име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани
съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
11.11.2016г. и включени в което и да е Приложение №1, което е неразделна част
от горепосочения Рамков договор.
На 30.10.2020г. в
РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било
ч.гр.д.№1332/2020г., по което на 03.11.2020г. съдът издал Заповед №260187 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на
ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 1500 лева главница– задължение по Договор за паричен
заем Axi credit
№№361/15.03.2019г., договорна лихва по договор за заем за периода от 26.04.2019г.
до 19.06.2020г. в размер на 413,29 лева, неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 109,06 лева, разходи за извънсъдебно събиране 65 лева,
законна лихва за забава за периода от 20.06.2020г. до 27.10.2020г. в размер на
40,89 лева, законна лихва, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, ведно с деловодни разноски в размер на 92,56 лева. В
законоустановения срок длъжникът депозирал в съда възражение срещу заповедта за
изпълнение като заявил, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това
за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
против ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно това заключение,
претендираните с исковата молба вземания за главница, договорна лихва,
неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за забава
са в общ размер на 2184,24 лева. От тях главницата е в размер на 1500 лева,
договорната лихва е 413,29 лева, неустойката е 109,06 лева, разходите за
извънсъдебно събиране са 65 лева и лихвата за забава е 40,89 лева. За периода
от отпускане на кредита било извършено само едно плащане в размер на 50 лева на
21.05.2019г., с което е платена договорна лихва от 17,20 лева, неустойка от
7,79 лева, разходи за извънсъдебно събиране 25 лева.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно установено по
делото е, че на 13.03.2019г. между „АФ“ООД и ответника П.Г.Г. е бил сключен
Договор за паричен заем Axi
credit
№361, въз основа на който на последната е предоставен заем в размер на 1500
лева, като тя е трябвало да го върне на 15 месечни вноски, последната от които
дължима на 19.06.2020г. Установи се по делото, че договорената сума е била
предоставена на П.Г., като е преведена по посочената от нея в Договора банкова
сметка. ***оятелството, че след получаване на заема ответника е върнала част от
него в размер на 50 лева на 21.05.2019г., което освен от ищеца, се потвърждава
и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. На
следващо място, няма спор между страните, че „АФ“ООД е продало на ищеца
„АКПЗ“ЕООД свои вземания към длъжници по договори за заем, сред които и този,
сключен с ответника, като от представеното по делото Индивидуално потвърждение
за цесия към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения, издадено от
управителя на „АФ“ООД се установява, че с Приложение №1 от 02.04.2020г. в полза
на ищеца е било прехвърлено именно вземането към Г., произтичащо от Договор за
паричен заем Axi credit
№361, сключен на 13.03.2019г. Безспорно установено е, че до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
РС-Димитровград на 30.10.2020г., ищецът не е уведомявал ответника за
извършеното прехвърляне на вземанията от страна на „АФ“ООД към него.
Спорно по делото е дължи ли ответника по
процесния Договор, посочените суми в издадената от РС-Димитровград заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1332/2020г., както и уведомена ли е била
надлежно П.Г.Г. за извършената цесия и встъпил ли е в правата на кредитор по
отношение на нея ищеца.
На първо място, съдът намира
възражението на пълномощника на ответника, че предявения иск е недопустим
предвид
разминаването в датите на процесния договор, посочени в исковата молба и
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за
неоснователно. Действително в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК ищецът е посочил, че претендираното вземане произтича от
неизпълнение на задължения по Договор за паричен заем Axi credit №361 от 15.03.2019г.,
като тази дата на сключване на договора за заем е била посочена и от съда в
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1332/2020г. Същевременно, със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и с
исковата молба, са били представени преписи от Договор за паричен заем Axi credit №361, от които е
видно, че той е бил сключен на 13.03.2019г. Така представения договор за заем
има идентични наименование и номер, като този посочен в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и самата заповед за изпълнение на парично задължение.
Той е сключен между същите страни- „АФ“ООД /заемодател/ е П.Г.
/заемополучател/, като посочените в него клаузи и задължения напълно съвпадат с
тези, описани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Както съдът е посочил в доклада си по делото, очевидно е налице допусната
техническа грешка при изписването на датата на сключване на договора за заем от
страна на заявителя в неговото заявление, като вместо действителната такава
13.03.2019г. е посочена дата 15.03.2019г. Ответникът П.Г. не оспорва наличието
на така представения договор от 13.03.2019г., нито подписа си положен в него.
От друга страна, въпреки дадената й възможност, не представи никакви
доказателства, че освен този договор от 13.03.2019г., тя е сключила такъв за
същата сума и условия, както и със същото наименование и номер на 15.03.2019г.
Действително с първоначално представеното от ищеца извлечение от Приложение №1
/02.04.2020г. е видно, че прехвърленото в негова полза вземане по отношение на
ответника произтича от Договор №361 от 15.03.2019г., но в последствие по делото
е депозирано и Индивидуално потвърждение за цесия към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г., издадено от управителя на „АФ“ООД,
от което се установява, че с Приложение №1 от 02.04.2020г. в полза на ищеца е
било прехвърлено именно вземането към Г., произтичащо от Договор за паричен
заем Axi credit
№361, сключен на 13.03.2019г., като размера на прехвърлените в полза на ищеца
вземания са напълно идентични в двата документа. Предвид изложеното, съдът
счита, че при изготвянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
от ищеца, както и при издаването на самата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от съда, е била допусната техническа грешка, като е посочено, че договора
за паричен заем, от който произтича задължението на ответника е бил сключен на
15.03.2019г., а не както е в действителност на 13.03.2019г. Доколкото всички
останали елементи на процесния договор са напълно идентични с тези описани в
заявлението по чл.410 от ГПК, заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и
исковата молба, съдът счита ,че за страните по делото не би следвало да има
съмнение, че както в заповедното така и в настоящото производство ищеца
претендира вземания, произтичащи именно от Договор за паричен заем Axi credit №361, сключен на
13.03.2019г.
На следващо място,
неоснователно се явява и възражението на ответника, че не е била уведомена
надлежно за извършената цесия на вземането, което „АКПЗ“ЕООД е имало към нея.
Действително преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда ответника не е бил уведомен за извършената
цесия на неговото вземане, но това е станало в последствие с връчване на същата
на препис от процесния договор за прехвърляне на вземане, пълномощно с
нотариална заверка на подписа, с което „АФ“ООД упълномощава „АКПЗ“ЕООД, в
качеството му на цесионер да уведоми лицата, чиито задължения са били предмет
на прехвърляне по договора за цесия, индивидуално потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл.99 ал.3 от ЗЗД по отношение на П.Г.Г., издадено от „АФ“ООД,
извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 02.04.2020г., както и
изрично уведомление за цесия, с което ответника е уведомена за това, че
вземането, което „АФ“ООД е имало по отношение на нея е прехвърлено в полза на
„АКПЗ“ЕООД, на което следва да заплати задължението си. Връчването на исковата молба на длъжника,
към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането
от цедента на цесионера, се явява надлежно уведомяване на длъжника за цесията
по чл.99 ал.4 от ЗЗД. В практиката на ВКС е прието, че исковата молба сама по
себе си не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и до тогава невръчено на
длъжника, се приема, че съобщаване на цесията все пак е осъществено. В
настоящия случай е безспорно установено, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба, изхожда от цесионера, като същото е отправено до длъжника
от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва
уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД от негово име. Действително самото уведомление
за цесия произхожда и е подписано от юрисконсулт И. Колев Т., но съгласно
Пълномощно от 05.12.2019г., издадено от управителя на „АКПЗ“ЕООД, той е бил
упълномощен да извърши такова уведомяване на длъжниците.
По делото не се
представиха доказателства, че П.Г. е изпълнила задължението си на „АФ“ООД към
датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Поради
това, след този момент длъжникът вече не би могъл да прави възражение, че
цесията не му е била съобщена надлежно и да твърди, че е изпълнил задължението
си на стария кредитор. Обстоятелството, че ответника не е изпълнил задължението
си до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към момента
на подаване на исковата молба в съда, обуславя правния интерес на
кредитора-ищец в настоящото производство за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл.422 от ГПК.
Предвид изложеното,
съдът счита, че ответника е била надлежно и изрично уведомена от страна на
ищеца за извършеното прехвърляне на вземането, което „АФ“ООД е имало по
отношение на него във връзка с Договор за паричен заем Axi credit №361, сключен на
13.03.2019г. Съдът намира, че сумата от 1500 лева, предмет на този договор е
била надлежно преведена в полза на заемополучателя по изрично посочената от
него банкова сметка, ***о, че на 21.05.2019г. П.Г. е платила част от своите
задължения в размер на 50 лева, което не би следвало да прави, ако заемната
сума не й беше предоставена от заемодателя. По делото не бяха предоставени
доказателства, нито от страна на ответника беше оспорено, че ответника е
изпълнила останалата част от задълженията си по договора за заем до приключване
на устните състезания, поради което съдът намира предявения против нея иск за
установяване, че дължи на ищеца сумата от 1500 лева, представляваща главница по
процесния договор, за основателен и доказан.
На следващо място, съдът намира,
възражението на ответника, че клаузата в Договора, определяща размера на
договорната лихва е неравноправна, тъй като превишава размера на законната
лихва, за неоснователно. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Според член единствен
от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната
лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта. От изложеното следва, че уговореният в
процесния договор за кредит ГПР от 49,03 % е в рамките на максимално допустимия
размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочената клауза е валидна и
обвързва страните по договора.
Съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимата от ответника
договорна лихва е 413,29 лева, като тя се дължи за периода от 26.04.2019г. до
19.06.2020г., така както е посочено от ищеца в исковата молба. По делото не бяха
представени доказателства, че ответника е заплатила въпросната договорна лихва
до приключване на устните състезания, поради което иска и в тази му част се
явява основателен и доказан.
На следващо място в
процесния Договор за паричен заем, страните са уговорили, че в срок от 10 дни
заемателя се задължава да предостави на заемодателя обезпечения- банкова
гаранция или поръчител. В противен случай, ответникът дължала неустойка в размер
на 116,85 лева, която също трябвало да бъде заплатена на 15 месечни вноски всяка
от които в размер на 7,79 лева. По делото няма доказателства, че П.Г. е
представила на кредитора исканото обезпечение в срок, поради което на същата е
била начислена за плащане и горепосочената неустойка от 116,85 лева, като
предвид извършено на 21.05.2019г. плащане от ответника на част от задълженията
му, тя е била намалена на 109,06 лева.
Съгласно Тарифа на „АФ“ООД,
относима към договори за заем, при забава в плащането на погасителните вноски с
повече от 30 дни, се начисляват разходи за събиране в размер на 1 лев на ден. При
забава в плащането на вноска от 31 до 60 ден на забава се дължат разходи за
събиране на вземането по 2 лева на ден. Разходите за събиране на вземането се
изразявали в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на потребителя, като
общия им размер не можел да надвишава 90 лева. Предвид това, ищецът заявява, че
П.Г. му дължи и тази сума, като общия размер на задължението й за разходи за
събиране на задължението е 65 лева.
С отговора на исковата
молба ответникът оспорва исковата претенция да бъде признато, че дължи на ищеца
неустойка в размер на 109,06 лева, тъй като това обезщетение противоречало на
добрите нрави, а по своя характер то се явявало и неравноправно.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора
клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение противоречи на добрите
нрави.
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на естеството и
размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В
случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в десетдневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от
116,85 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Съдът
намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението
му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Така уговорена неустойката би довела до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, поради увеличаване на
подлежаща на връщане сума допълнително с
още 116,85лева освен предоставената главница и уговорената договорна лихва.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо
не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по договора.
Предвид изложеното, претенциите за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следва да
се отхвърли изцяло, поради противоречието й с добрите нрави.
На
следващо място, съдът намира ,че ответникът не дължи на заемодателя и посочените
в исковата молба разходи за събиране на вземането в размер на 65 лева. В
настоящото производство ищецът въобще не доказа извършването на разходи,
представляващи такси и разноски за напомнителни писма, ел. съобщения, телефонни
разговори и посещения на адреси, поради което съдът счита ,че такива не се
дължат от ответника и са неправилно включени в задължението му по Договора за
заем.
За допуснатата от ответника забава в
плащането на погасителните вноски по договора за заем същия дължи на кредитора
обезщетение. Това обезщетение, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, за периода от 20.06.2020г. – датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем, до 28.10.2020г.- датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, е 40,89 лева. Доколкото
тази сума съответства на посочената в исковата молба, съдът намира предявения
иск и в тази му част за основателен и доказан.
Предвид изложеното, следва да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на „АКПЗ“ЕООД сумата от 1500 лева главница, неизплатено задължение по Договор за паричен заем „Axi credit“ с №361 от 13.03.2019г.,
сключен между „АФ“ООД и П.Г., договорна лихва за периода от 26.04.2019г. до
19.06.2020г. в размер на 413,29 лева, ведно със законна лихва за забава за
периода от 20.06.2020г. до 27.10.2020г. в размер на 40,89 лева и законна лихва,
считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед №260187/03.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград, като иска в
частта му за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 109,06 лева и разходи за извънсъдебно
събиране 65 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на предявения иск,
с който ищеца иска да бъде признато за установено, че ответника му дължи неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 109,06 лева и разходи за извънсъдебно
събиране 65 лева, издадената по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград
Заповед №260187/03.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, следва да бъде обезсилена в тази й част.
При този изход на
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска, а именно 521,03 лева.
На последно място,
ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените деловодни
разноски по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград, съразмерно с
уважената част от иска, а именно 84,99 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Г., с ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на "АСВ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,
***, представлявано от ***- управители, сумата от 1500 /хиляда и петстотин/
лева главница, неизплатено
задължение по Договор за паричен заем „Axi credit“ с №361 от 13.03.2019г.,
сключен между „АФ“ООД и П.Г., договорна лихва за периода от 26.04.2019г. до
19.06.2020г. в размер на 413,29 лева /четиристотин и тринадесет лева и двадесет
и девет стотинки/, ведно със законна лихва за забава за периода от 20.06.2020г.
до 27.10.2020г. в размер на 40,89 лева /четиридесет лева и осемдесет и девет
стотинки/ и законна лихва, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед №260187/03.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1332/2020г. по
описа на РС-Димитровград, като иска в ЧАСТТА
му за признаване на установено, че по горепосочения договор П.Г.Г., с
ЕГН **********, дължи на „АСВ“ЕООД, с ЕИК ***, неустойка за неизпълнение на задължение
в размер на 109,06 лева и разходи за извънсъдебно събиране 65 лева, ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед №260187/03.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград В ЧАСТТА, с която е разпоредено на П.Г.Г., с ЕГН **********, да
заплати на „АСВ“ЕООД, с ЕИК ***, неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 109,06 лева /сто и девет лева и шест стотинки/ и разходи за извънсъдебно
събиране 65 /шестдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА
П.Г.Г.,
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "АСВ” ЕООД, с ЕИК ***, сумата от 521,03
лева /петстотин двадесет и един лева и три стотинки/, деловодни разноски по
настоящото дело, както и 84,99 лева /осемдесет и четири лева и деветдесет и
девет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1332/2020г. по описа на РС-Димитровград.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: