№ 412
гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Илина Гачева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20224100500295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от И. А. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника -
адв. М. А. при АК- Ямбол, въззивна жалба, е Решение № 219/17.02.2022г. по
гр.д. № 2254/2021г. по описа на РС - Велико Търново, с което
първоинстанционният съд е охтвърлил като неоснователни и недоказани,
предявените от въззивника срещу "Д.Х" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. Велико Търново, ул. ул.В.Л..., представлявано от
управителя - Р. М. П., обективно кумулативно съединени искови претенции:
за сумата от 2700 лв. /две хиляди и седемстотин лева/, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор за наем от 09.08.2018г., за периода
01.08.2018г. -31.07.2019г., както и за общата сума от 1499,73 лв. /хиляда
четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/,
представляваща дължими консумативни разходи за електроенергия /за
периода юни-август 2019г./ и за питейна вода / за периода 12.03.2019 -
12.08.2019г./.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се
отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно
решение, като вместо него се постанови съдебно решение, което да уважи
така предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции, в пълния им предявен размер, ведно с лихвата за забава върху
всяко едно от двете вземания от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното им изплащане.
1
Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, поради несъответствието им със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Поддържа се, че неправилно
първоинстанционният съд е допуснал нарушения при изготвяне на доклада по
делото. Излагат се съображения за наличието на нарушения при събирането и
оценката на гласните доказателства /свидетелски показания/. Съображения са
изложени и относно основателността на предявената осъдителна искова
претенция за консумативните разноски /електроенергия и питейна вода/, като
отново са наведени доводи за неправилно осъществен доказателствен анализ
на събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и
гласни доказателства, което от своя страна обусловило и неправилните
правни изводи на първоинстанционния съд. Отправя искане за присъждане
на сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.
В подадения отговор на въззивната жалба се излагат подробни съображения
за неоснователност на доводите, наведени във въззивната жалба за допуснати
нарушения от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото,
както и тези, свързани с неправилно осъществен доказателствен анализ на
събраните в хода на първоинстанционното производство - писмени и гласни
доказателства. Заема се становище за правилност и законосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, поради което същото следва да
бъде потвърдено в цялост. Претендира се присъждане на сторените от
въззиваемата страна в хода на настоящото производство, разноски.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно
заседание, въззивната страна, не се явява и не се представлява. В подадена
чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, писмена молба
се заема становище по същество на правния спор, като се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата страна, чрез своя
процесуален представител, който се явява в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като по
съществото на спора преповтаря съображенията си, подробно изложени в
отговора на въззивната жалба.
По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното
открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени
и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е
валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на
съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен
състав и е подписан. Първоистанционното решение се явява и допустимо, тъй
като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни,
както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
Подадена е искова молба от И. А. И. с ЕГН **********. Ищецът твърди, че
сключил с ответното дружество "Д.Х" ООД, ЕИК ..., представлявано от
2
управителя - Р. М. П., писмен договор за наем от 09.08.2018г., по силата на
който същият се задължавал да предостави фактическата власт върху
крайпътно заведение, находящо се в ПИ с идентификатор..., местност "Б",
гр.К, общ. Велико Търново, за срок от три години, като дружеството се
задължавало да заплаща наеМ цена в месечен размер на 400 лв. /четиристотин
лева/ до изтичане на срока на договора. Твърди още, че за прилежащия към
заведението ТИР - паркинг, между него и дружеството - ответник,
съществувала устна договорка, по силата на която същия бил предоставен за
ползване ведно със крайпътното заведение, като общата наеМ цена, която
дружеството - наемател следвало да заплаща месечно на ищеца била в размер
на общо 1200 лв. /хиляда и двеста лева/. Ищецът твърди, че осигурил на
дружеството - ответник правото да ползва по предназначение както
крайпътното заведение, така и прилежащия ТИР - паркинг, като последните
били реално ползвани в периода 01.08.2018г. - 31.07.2019г. Ищецът
поддържа, че законният представител на дружеството - ответник - Р. М. П.,
му предоставил отново достъп до ползвания от дружеството, недвижим имот,
през месец септември 2019г., когато му върнал ключовете от същия, като
междувременно ищецът установил, че дружеството - наемател не е заплатило
дължими суми за електроенергия /за периода м.юни - м.август 2019г./ и за
водоснабдяване /за периода 12.03.2019г.- 12.08.2019г./, дължими за процесния
имот, като твърди да е заплатил същите.
С подадената искова молба, ищецът отправя искане дружеството - ответник
да бъде осъдено да му заплати сумата от 2700.00 лв., представлявяща
дължима, но незаплатена част от наеМта цена, както и сумата от 1499.73 лв.,
съставляваща заплатени от него суми за електроенергия /за периода м.юни -
м.август 2019г./ и за водоснабдяване /за периода 12.03.2019г.12.08.2019г./,
дължими за процесния имот.
В постъпилия отговор на исковата молба, ответното дружество, оспорва
наличието на наемно правоотношение с ищеца, като твърди, че действително
съществува такова правоотношение, но страни по него са ищеца и управителя
на дружеството - ответник - Р. М. П., в лично качество. Оспорва твърдението,
че обект на това правоотношение се явява не само крайпътното заведение, но
и прилежащия ТИР - паркинг, както и размера на наеМта цена, а именно в
месечен размер от общо 1200 лв. и за двата обекта /крайпътното заведение и
ТИР - паркингът/. Оспорва и изложеното в исковата молба твърдение на
ищеца, че последният е предал на дръжеството - ответник фактическата власт
върху крайпътното заведение. Поддържа, че е по силата на съществуващото
формално /писмено/ наемно съглашение между ищеца и Р. М. П., в лично
качество, фактическата власт е била предадена именно на последния, който от
свое име и за своя сметка е ползвал крайпътното заведение по неговото
предназначение, в т.ч. сторил претендираните консумативни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на
страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата,
настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
Между ищеца и дружеството - ответник е било налице валидно възникнало
3
наемно правоотношение, което се установява от представения като писмено
доказателство договор за наем от 09.08.2018г. По силата на същото писмено
съглашение, ищеца е следвало да предостави правото на ползване на
дружеството - ответник, представлявано от управителя си Р. М. П., върху
имуществен обект - крайпътно заведение, находящо се в местност "Б", гр.К,
срещу месечно дължима наеМ цена от 400 лв.
Ищецът предал ключовете от имота на лицето Р. М. П. - законен
представител на дружеството - ответник, което започнало да го ползва от
01.08.2018г. Дружеството -ответник необезпокоявано ползвало по
предназначение процесния имот за периода 01.08.2018г. - 31.07.2019г.
Горните факти и обстоятелства, се установяват от показанията на
разпитаните по делото свидетели - св. М И.а /съпруга на ищеца/ и св. М И.а.
Макар да се приеме, че св. М И.а, би могла да се счита заинтересована от
изхода на производството, настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира
показанията на същата, в частта им, с която се посочва, че ключовете от
имота са били предадени на Р. М. П. - законен представител на дружеството -
ответник, както и по отношение на факта кога е станало тяхното предаване. В
тези свои части, показанията на св. М И.а се допълват от тези на св. М И.а. От
показанията на тази свидетелка /св. М И.а/, се установява към кой момент
дружеството - ответник само се отказало от правото си да ползва по
предназначение имота, а именно с предоставяне обратно на ключовете от
същия от законния представител на дружеството -Р. М. П., на св. М И.а.
За части от периода, през който имотът бил ползван по предназначение от
дружеството - ответник, последното не заплатило дължими разходи за
консумативи - електроенергия и водоснабдяване, които разходи били платени
от наемодателя, като последното обстоятелство се установява по безспорен
начин от представените платежни документи /разписки за извършени
плащания и касови бонове/.
От така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени - иск с правно основание
чл. 232, ал.2, предл. 1 ЗЗД, за сумата от 2700.00 лв., представляваща
дължима, но незаплатена част от наеМта цена, както и иск с правно основание
чл. 61, ал.1 ЗЗД, за сумата от 1499.73 лв., съставляваща заплатени от ищеца -
наемодател, дължими от наемателя суми за електроенергия /за периода м.юни
- м.август 2019г./ и за водоснабдяване /за периода 12.03.2019г.12.08.2019г./,
за процесния имот.
1. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.
232, ал.2, предл. 1 ЗЗД.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, за настоящата
съдебна инстанция се формира правния извод, че между страните е
съществувало наемно правоотношение, възникнало на основание сключен
помежду им договор за наем от 09.08.2018г. В последния е ясно посочено
между кои страни се сключва /между ищеца и дружеството - ответник,
представлявано от управителя си Р. М. П./, за кой имуществен обект -
4
крайпътно заведение, находящо се в местност "Б", гр.К, срещу каква месечно
дължима наеМ цена се предоставя ползването на същия /400 лв./. Договорът е
подписан и от двете страни, което обстоятелство не е спорно между тях.
По отношение на твърденията на ищеца, изложени в подадената искова
молба, че между него и дружеството - ответник е била налице устна
договорка, по силата на която е възникнало наемно правоотношение и за
прилежащия ТИР - паркинг, при обща наеМ цена, която е следвало
дружеството -ответник в качеството си на наемател да заплаща и за двата
имуществени обекта, в размер на 1200 лв., настоящата съдебна инстанция
намира, че същите се явяват недоказани. В тази връзка следва да се отбележи,
че действително събраните в хода на първоинстанционното производство,
свидетелски показания, не могат да послужат за установяването на наемно
правоотношение с горния предмет, поради императивното правило,
установено в разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.3, предл. 2 ГПК. Не са налице и
други доказателства, от които да може да се изведе правно обоснования извод
за съществуването на наемно правоотношение с твърдяното съдържание
между страните по настоящото производство.
Събраните в хода на първоинстанционното производство, гласни
доказателства обаче притежават доказателствена стойност досежно фактите
от предмета делото, свързани с изпълнението на приетото за безспорно
доказано наемно правоотношение между ищеца и дружеството - ответник,
възникнало по силата на сключения помежду им договор за наем от
09.08.2018г.
Ищецът, в качеството си на наемодател е изпълнил задължението си по
сключения писмен договор да предостави на дружеството-ответник правото
необезпокоявано да използва по предназначение обекта на съглашението-
крайпътното заведение находящо се в местност "Б", гр.К. Това е станало с
фактическото предаване на ключовете от същото на Р. М. П.. Неоснователни
се явяват възраженията, че фактическата власт е била предоставена на същия,
но не в качеството му на управител на дружеството, а на физическо лице,
каквито са и изложените твърдения, че същият именно в лично качество е
осъществявал ползването на процесния имуществен обект /крайпътното
заведение/. Настоящата съдебна инстанция, счита че обстоятелството кой
реално е използвал по предназначение вещта - обект на наемното
правоотношение и в какво качество, е без правно значение, стига да са налице
достатъчно безспорни доказателства, че на страната по него, а именно
дружеството - ответник, е осигурен достъп до обекта, т.к. същото е
разполагало с правната възможност в течение на срока на договора, да
използва по предназначение обекта. В тази връзка твърдяното съществуване
на наемно правоотношение между страни различни от страните по настоящия
правен спор, е ирелевантно за предмета на производството.
С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция се формира
единствено възможния и обоснован правен извод за дължимост на
престацията за заплащане на наеМта цена, за конкретния твърдян от ищеца
период, а именно 01.08.2018г. - 31.07.2019г., в размера уговорен между
страните със сключения договор за наем от 09.08.2018г. Тъй като сумарно
5
изчислен същият надхвърля размера на предявената искова претенция, то
последната следва да бъде изцяло уважена като основателна в предявения с
исковата молба, размер.
2. По основателността на исковата претенция с правно основание чл.
61, ал.1 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.232, ал.2, предл.2 ЗЗД, наемателят е този, в
тежест на комуто се възлагат необходимите разноски, сторени във връзка с
ползването по предназначение на вещта, в т.ч. и обичайните разходи свързани
с потреблението на електроенергия, водоснабдяване и пр., когато
предоставяната за ползване вещ, представлява недвижим имот, снабден със
същите.
В настоящата хипотеза, предвид наличието на валидно наемно
правоотношение между страните, за дружеството-ответник е съществувало
правното задължение да заплаща възникващите разходи за електроенергия и
водоснабдяване за процесния имуществен обект /крайпътно заведение/, за
приода през който е притежавало реалната правна възможност да го използва
според предназначението му. С оглед обстоятелството, че ищецът е
представил надлежни доказателства - касови бонове и разписки от извършени
плащания на суми за електро и водоснабдителни услуги в различни размери
за посочените в исковата молба, периоди, както и с оглед това, че в рамките
на правоотношението между страните, това задължение е стояло в тежест
именно на дружеството - ответник, то е са налице всички елементи от
фактическия състав на воденето на чужда работа без натоварване от страна на
ищеца, поради което същият следва да бъде обезщетен от лицето, в чийто
правен интерес я осъществил, а именно в интерес на дружеството - ответник.
С оглед на гореизложеното, за настоящата съдебна инстанция се формира
единствено възможния и обоснован правен извод за дължимост на
престацията за сумата от 1499.73 лв., съставляваща заплатени от ищеца -
наемодател, дължими от дружеството-ответник /наемател/ суми за
електроенергия /за периода м.юни - м.август 2019г./ и за водоснабдяване /за
периода 12.03.2019г.12.08.2019г./, за процесния имот.
По отношение на възраженията, изложени във въззивната жалба, за
допуснати от нарушения на съдопроизводствените правила от страна на
първоинстанционния съд, във връзка с изготвянето на доклада по делото,
настоящата съдебна инстанция намира, че същите са изцяло неоснователни.
Основателни обаче се явяват възраженията, свързани с осъществения от
първоинстанционния съд доказателствен анализ, обуславящ погрешни правни
изводи по съществото на спора, като на това основание подадената въззивна
жалба следва да се уважи като основателна, а първоинстанционното съдебно
решение следва да бъде отменено като неправилно, съобразно с
гореизложените изводи за основателност на предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции.
С оглед изхода от настоящото производство и отправеното с въззивната
жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
6
тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от
въззивника, разноски в общ размер на 1667.99 лв./хиляда шестстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, от които разноски в
размер на 967.99 лв. /деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и девет
стотинки/, включващи заплатено адвокатско възнагражение, внесена
държавна такса по подадената искова молба, както и разноски в размер на 700
лв. /седемстотин лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Предвид горното и на основание чл. 271, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно Решение № 219/17.02.2022г. по гр.д. №
2254/2021г. по описа на РС - Велико Търново, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "Д.Х" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. ул.В.Л..., представлявано от управителя - Р. М. П., на
основание чл. 232, ал.2, предл. 1 ЗЗД, да заплати на И. А. И. с ЕГН
**********, сумата от 2700.00 лв. /две хиляди и седемстотин лева/,
представлявяща дължима, но незаплатена част от наеМта цена за периода
01.08.2018г. - 31.07.2019г., по сключен между страните Договор за наем от
09.08.2018г., на недвижим имот - Крайпътно заведение, находящо се в
местност "Б", гр.К.
ОСЪЖДА "Д.Х" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. ул.В.Л..., представлявано от управителя - Р. М. П., на
основание чл. 61, ал.1 ЗЗД, да заплати на И. А. И. с ЕГН **********, сумата
от 1499.73 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и девет лева и седемдесет и
три стотинки/, съставляваща заплатени суми за електроенергия /за периода
м.юни - м.август 2019г./ и за водоснабдяване /за периода
12.03.2019г.12.08.2019г./, за недвижим имот - Крайпътно заведение,
находящо се в местност "Б", гр.К.
ОСЪЖДА "Д.Х" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. ул.В.Л..., представлявано от управителя - Р. М. П., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на И. А. И. с ЕГН **********, сумата в
общ размер на 1667.99 лв./хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и
деветдесет и девет стотинки/, от които разноски в размер на 967.99 лв.
/деветстотин шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение, внесена държавна такса по
подадената искова молба, както и разноски в размер на 700 лв. /седемстотин
лева/ - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8