Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на
втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при
участието на секретаря Елена Петрова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 203/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 4323/07.02.2020 г. на П.К.М., ЕГН **********,***, с която е
предявен частичен иск за осъждането на ЗД „ БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер”, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов, да заплати сумата 26000.00
лв., представляваща част от дължимото обезщетение, цялото в размер на 40000.00
лв., за претърпяни неимуществени вреди -
болки, страдания и телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на
19.05.2019г., около 18:00 ч., на Републикански път III-2901, в посока с.
Калиманци – гр. Варна, след разклонение за с. Доброглед, настъпило по вина на Г.И.Я.,
ЕГН **********, при управление на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****, в който е била
пътник, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 11.01.2020
г. (изтичане на 3-месечния срок за произнасяне) до окончателното изплащане,
както и разноските по делото, на осн чл.
432, ал. 1 КЗ.
Ищцата твърди, че описаното
по-горе ПТП е настъпило поради движението с несъобразена с пътните условия,
скорост на водача на автомобила, поради което е изгубил контрол над превозното
средство излиза вдясно от пътното платно и се блъска в дърво, след което
продължава движението вляво и пропада в канавка. Отговорността на виновното
лице е ангажирана като е съставен АУАН № 381077/19.05.2019 г. на сектор „ПП“
при ОД на МВР – Варна. Отговорността на ответника се
обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от Янакиева автомобил, обективирана в
полица № 02/118002743654 като произшествието попада в границите на периода на
валидност.
Ищцата твърди, че в
резултат на произшествието е получила фрактура на втори поясен прешлен,
контузия на главата, контузия на гръдния кош, контузия на дясна длан,
разкъсно-контузна рана на лицето. Излага, че установената фрактура на поясен
прешлен наложило поставянето хесингов корсет, назначена била и медикаментозна
терапия. Сочи, че в резутат на ПТП изпитала силна уплаха и стрес, цялостно
емоционално и физиологично сътресение и смущение. Изпитвала силни болки,
появило се главоболие и замаяност, ограничени били движенията й, страдала от
временно безсъние, била тревожна, напрегната, раздразнителна, изпитвала
притеснение да се вози в МПС.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, депозира
писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрохователно правоотношение за процесния
автомобил. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, счита че за
водача на МПС е било налице случайно деяние и не е била налице възможност да предотврати
настъпване на произшествието. Релевира възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен
колан като пътник в лекия автомобил. Оспорва твърдяните телесни повреди да се в
резутат на настъпилото ПТП, както и оздравителния процес да е бил с твърдяната
продължителност. Счита предявения иск за завишен по размер. По същество отправя
искане за отхвърляне на предявения иск или претендираното обезщетение да бъде
намалено по размер.
В
съдебно заседание, ищцата, чрез процесуален представител, поддържа предявения
иск, а ответникът не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа
страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети обстоятелствата: - наличие на
валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Пежо 206“, ДК № ****,
обективирано в полица № 02/118002743654 като произшествието попада в границите
на периода на валидност; - че ПТП е
настъпило на 19.05.2019 г., около 18:00 ч., на
Републикански път III-2901, в посока с. Калиманци – гр. Варна, след разклонение
за с. Доброглед.
За настъпилото ПТП е съставен КП за
ПТП с пострадали лица № 913, който е представен по делото. В протокол е
отразено, че при произшествието са пострадали лицата Ганка Димитрова и ищцата –
П.М..
Представена по делото е медицинска
документация, установяваща извършени прегледи на ищцата след произшествието (л. 10-19).
По делото са представени писмени доказателства (л. 20-26), от които се установява, че ищцата
е отправила писмена застрахователна претенция спрямо ответника (без данни за
датата на получаването й от ответника), по която е била заведена щета №
**********. Установява се и, че с писмо от 2028.10.2019 г., от страна на
застрахователя е било изискано представянето на медицински документи,
удостоверяващи получените увреждания. С молба, отново без данни за дата на
получаване от ответника, исканите документи са представени. С писмо от
20.11.2019 г., ответника е уведомил ищцата, че по образуваната щета е
определено застрахователно обезщетение в размер на 3000.00 лв., за претърпяните
имуществени и неимуществени вреди и същата е поканена да предостави банкова
сметка. ***, отново без данни за получаване от ответника, банкова сметка ***.
По делото е
представено и Наказателно постановление № 18-0819-003425/26.06.2019 г., от
което се установява, че на водача Г.И.Я., ЕГН ********** е наложено
административно наказание за това, че на 19.05.2019 г., около 18:00 ч., на път
№ 2901, с. Калиманци в посока гр. Варна, управлява л.а. с ДК № В0523ВР като
поради движение с несъобразена скорост, се блъска в крайпътно дърво, отдясно по
посока на движението и настъпва ПТП, при което са причинени контузия на глава,
гръден кош, дясна длан и контузно-разкъсна рана на лице на П.М., като пътник в
МПС. За извършеното нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на водача е наложена глоба.
Постановлението е влязло в сила на 23.07.2019 г.
За установяване на
твърдяните болки и страдания, по делото е допуснато събирането на гласни
доказателства, чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – Д. К. Т., сестра
на ищцата, чиито показанията се ценят при отчитане на родствената й връзка с
ищцата и в частите, в които са резултат на непосредствени, лични възприятия и
не противоречат на останалите приети за установени факти по делото.
По делото е назначена
СМЕ, чието заключение, неоспорено от страните, се кредитира от съда като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че в резултат на
настъпилото на 19.05.2019 г. ПТП, ищцата е получила сгъвно счупване на втори
поясен прешлен, разкъсно-контузна рана на лицето, контузия на гръдния кош,
контузация на дясна длан, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на главата, гръдния кош, десен горен крайник,
внезапно, форсирано сгъване на тялото напред. Експертът е посочил, че
счупването обуславя трайно затруднение в движението на снагата за период не
по-малък от 5-6 месеца. Останалите травматични увреждания, сами по себе си и в
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота
съпроводено с главоболие, болки при дишане, болки при движение на десен горен
крайник. При счупването на поясния прешлен пък се появява „вертебрален синдром“
– болезнена, напрегната мускулатура, ограничено сгъване/разгъване, ограничена
ротация на гръбначния стълб. Вещото лице е установило, че към момента на
експертизата при ищцата са налице оплаквания при физически усилия,
продължително стоене права и седнала като основната функция на гръбначния стълб
е възстановена. Експертът е констатирал, че са налице известни затрудения в
движението на десен горен крайник, гръден кош, главоболие, ограничение в
движенията на снагата, което налага щадящ режим и използване на противоболкови
средства. Експертът сочи, че при правилно поставен и действащ предпазен колан,
не може да се реализира механизма на сгъване на тялото напред, при което да се
получи счупването на втори поясен прешлен, а останалите травми могат да се
получат и при правилно поставен предпазен колан. Ищцата страда от заболявания,
които не оказват влияние на оздравителния процес.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП и във връзка с релевираното възражение за съпричиняване,
е назначена съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от
страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е
приобщено към доказателствения материал. От заключението се установява следния
механизъм на ПТП: На 19.05.2019 г., около 18:00 ч., в Община Суворово, на път №
2901 е възникнало ПТП с л.а. „Пежо 206“, ДК № В0523 ВР, управляван от Габриела
Янакиева, който се движи в посока от с. Калиманци към гр. Варна като на около
100 м. след разклон за с. Доброглед, се отклонява вдясно и осъществява удар с
разположено в дясна част от платното крайпътно дърво. След удара автомобила се
връща отново към пътното платно и се установява в лява канавка. Експертът
заключава, че основната причина за произшествието е поведението на водача на
автомобила, който го управлява със скорост по-висока от личните му способности
за владеене на автомобила и превишената стабилност на автомобила спрямо пътното
платно, при което се е достигнало до плавно излизане на автомобила вдясно от
платното и удар с предна дясна част в крайпътно дърво. Експертът сочи още, че
водачът е имал възможност да предотврати ПТП като се движи със скорост
отговаряща на пътния участък в конкретния момент и съблюдаване на пътниците в
автомобила да са с предпазни колани. В с.з. вещото лице уточнява, че
категорично на предна и задна седалка, тялото на пътника не би могло да се
удари фронтално при поставен предпазен колан. В случая не са налице
характерните счупвания на раменни стави, които обичайно се случват при поставен
колан и конкретен страничен удар на автомобила.
При тази фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства. Предявеният иск черпи правното си основание
от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на
увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на
вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно
събитие вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително
обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено в
приетата фактическа установеност фактът, че л.а. л.а. „Пежо 206“, ДК № ****, е
бил застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност”, обективирана в полица № 02/118002743654 като произшествието
попада в границите на периода на валидност, както и че ПТП е настъпило на 19.05.2019 г., около 18:00 ч., на Републикански път
III-2901, в посока с. Калиманци – гр. Варна, след разклонение за с. Доброглед не са предмет на спор между страните по делото,
поради което застрахователят е материалноправно легитимирана страна по прекия
иск.
Доколкото не е налице
влязла в сила присъда, обвързваща гражданския съд в хипотезата на чл. 300 ГПК,
настоящият състав на съда дължи произнасяне по механизма на ПТП и определяне на
лицето, виновно причинило вредоносния резултат, тези въпроси са и спорни между
страните.
Въз основа на
събраните в хода на производството специални знания, съдът приема за установен
следния механизъм на ПТП: На 19.05.2019 г., около 18:00 ч., в Община Суворово,
на път № 2901 е възникнало ПТП с л.а. „Пежо 206“, ДК № ****, управляван от
Габриела Янакиева, който се движи в посока от с. Калиманци към гр. Варна като
на около 100 м. след разклон за с. Доброглед, се отклонява вдясно и осъществява
удар с разположено в дясна част от платното крайпътно дърво. След удара
автомобила се връща отново към пътното платно и се установява в лява канавка.
Съдът намира, че с
поведението си водачът на „Пежо 206“, ДК № **** е станал причина за настъпване
на ПТП и е нарушил свои основни задължения като участник в движението по
пътищата, разписани в разпоредбите на ЗДвП, а именно да не създава опасности за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1,
т. 1), да контролира непрекъснато ППС, което управлява и при избиране скоростта
на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, така
щото да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и в случай
на необходимост да намали скоростта и да спрат, когато възникне опасност за
движението (чл. 20, ал. 1 и 2).
В случая, водачът, пренебрегвайки тези свои
задължения, не е упражнявал контрол върху управлявания автомобил, движил се е с
несъобразена с пътните условия скорост, при което е излязъл от платното за
движение и се е ударил в крайпътно дърво.
От събраните
доказателства се установява и, че това поведение е в причинна връзка с
причинените травматични увреждания на ищцата, която е пътувала на предна дясна
седалка в движещият се л.а. „Пежо 206“, ДК № ****.
Макар и от страна на
ответника да е било оспорено наличието на фактическия състав на деликтната
отговорност на застрахования водач, в границите на преклузивните процесуални
срокове конкретни твърдения за наличие на изключващи вината обстоятелства или
различен механизъм, при който да са получени травмите на ищцата, не са
наведени. Наведените твърдения, че произшествието е било случайно деяние и
непредотвратимо за виновния водач, не се подкрепиха от събраните доказателства.
Въз основа на
изложените мотиви в предходния абзац, съставът на ВОС намира, че отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на
виновния за произшествието, водач следва да бъде ангажирана. Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС, при определяне на
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието ”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на
обществото в Държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода
на производството гласни доказателства и специални знания се установява, че в
резултат на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: сгъвно
счупване на втори поясен прешлен, разкъсно-контузна рана на лицето, контузия на
гръдния кош, контузация на дясна длан. Непосредствено след произшествието
ищцата била транспортирана до болнично заведение, където била прегледана и била
изписана. Ищцата била на легло, изпитвала силни болки, не можела да мърда. Понесените
от ищцата травматични увреждания очевидно са били подценени, предвид установеното
впоследствие счупване на втори поясен прешлен, при което на ищцата бил поставен
метален корсет, с оглед пристягане в областта на счупването. С поставения
корсет изпитвала значителни неудобства, освен болките, тъй като от легнало
положение не можела да сяда, хранела се права, не можела да задоволява нормално
физиологичните си нужди. Ищцата не можела да спи, била стресирана, не можела да
носи тежко и да върши физическа работа, което препятствало и възможността й да
полага труд. Носенето на металния корсет продължило значителен период от време
- до есента на 2019 г. От коментираните доказателства се установява и, че някои
от оплакванията на ищцата продължават да са актуални и към настоящият момент.
При анализа на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
изразяващо се в телесни травми; причинените болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това; съобразявайки
възрастта на пострадалата; продължителността и степента на претърпените болки и
страдания около 9 месеца преди предявяване на иска, причинените неудобства,
свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде
полаган труд, изпитвания страх и стрес и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие (в този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в
множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012
г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. №
60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни актове, съдът намира за
справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 34000.00
лв.
При тези изводи на
съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване, изразяващо
се непоставяне от страна на ищцата на инерционен колан.
Дългогодишната
съдебна практика е ориентирана към
становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия,
с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични
доказателства за причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат обезщетението не подлежи на редуциране и се дължи в пълния
размер, определен съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013
г., т. д. №
596/2012 г., II ТО, Р № 206/12.03.2010 г., т. д. № 35/2009 г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д. № 286/2011 г., I ТО). Съдът намира, че тази практика макар и
формирана при действието на отменения КЗ, намира приложение и при сега
действащия Кодекс, доколкото касае принципни постановки.
В тази връзка съдът намира за основателно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
изразяващо се в непоставяне на инерционен колан, основание за този извод са
събраните специални знания. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗДвП
вменяват задължение на водачите и на пътниците в превозни средства да поставят
предпазен колан като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция.
Макар при изследване на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице да не се изисква непременно наличието на виновно,
противоправно поведение по смисъла на закона, в настоящия случай се установява,
че пострадалата не се е съобразила с изискуемото правнорегламентирано поведение
в качеството на пътник в превозно средство. Изложеното обосновава извода за
неправомерно поведение на пострадалата, при която липса не биха настъпили
неблагоприятни последици от естеството на установеното сгъвно счупване на втори
поясен прешлен.
При определяне степента на
съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и
това на увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В
случая, от събраните специални знания, посредством съдебни експертизи безспорно
се установява, че само счупването на втори поясен прешлен би могло да бъде
избегнато при поставяне на предпазен колан. С оглед на така изложеното, съдът
приема, че приноса на пострадалата, определен в процентно изражение е в размер
на 10 %.
С този размер следва да бъде редуцирано
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл.
52 ЗЗД или на ищцата се следва обезщетение в размер на 30600.00 лв.
При това положение предявения частичен
иск за сумата 26000.00 лв., част от дължимо обезщетение в размер на 40000.00
лв., ще следва да бъде уважен изцяло.
Върху уважената
претенция ищцата претендира заплащане на законната лихва. Обезщетението се
дължи от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя като тази насока е формирана
съдебна практика -
Р № 167/30.01.2020 г., т.д. № 2273/2018 г., на ВКС, ІІ ТО и Р № 128/04.02.2020 г., т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, която настоящият
състав споделя. В случая, обезщетението за забава се претендира, считано от
11.01.2020 г. – датата, на която се твърди да е изтекъл срокът за произнасяне
на застрахователя и, която не се оспорва от ответника, поради което и
претенцията следва да бъде уважена по този начин.
По разноските:
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищцата се следват направените в хода на производството разноски,
които съобразно направеното искане и списък по чл. 80 ГПК, възлизат на 1440.00
лв., държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
Предвид оказаната
правна помощ и процесуално представителство на ищцата от страна на адв. Я.Д.,
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се следва възнаграждение
изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 1310.00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Дж. Баучер“, № 87 ДА
ЗАПЛАТИ на П.К.М.,
ЕГН **********,***, сумата 26000.00 лв. (двадесет и шест хиляди
лева), представляваща предявена част
от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на 40000.00 лв., за
претърпяни неимуществени вреди - болки,
страдания и телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 19.05.2019 г.,
около 18:00 ч., на Републикански път III-2901, в посока с. Калиманци – гр.
Варна, след разклонение за с. Доброглед, настъпило по вина на Г.И.Я., ЕГН **********,
при управление на л.а. „Пежо 206“, ДК № ****, в който е била пътник, ведно с
обезщетение за забава върху главницата, считано от 11.01.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 1440.00
лв. (хиляда четиристотин и четирдесет лева), разноски по делото,
на осн чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Дж. Баучер“, № 87,
представлявано от Стоян Проданов и Крум Крумов ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. ДАНЧЕН Д.,***, пл. „Позитано“, № 3, ет. 2,
офис 10, сумата 1310.00
лв. (хиляда триста и десет лева), възнаграждение за процесуално
представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: