МОТИВИ
ПО НОХД № 655 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2011 ГОДИНА
Районна Прокуратура – к. е повдигнала обвинение против подсъдимия Н.Н.Н., за това, че през месец септември 2011г. в с. В.Л., П.
област , е придобил по какъвто и да е било начин и държал до 7.10.2011г. в с.В.
******* огнестрелно оръжие – самоделно изработена гладкоцевна , едноцевна,
ловна пушка , 12 калибър, без да има за това надлежно разрешение – престъпление
по чл.339 ал.1 НК.
След приключване на
съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителя на РП – к.
поддържа обвинението. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание при условията
на чл. 54 от НК в размер на две години лишаване от свобода , чието изпълнение да
бъде отложено за срок от четири години на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Подсъдимият Н. се признава
за виновен, като моли за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия адв. Ц.
пледира за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че деянието, извършено
от подсъдимия е явно малозаначително и моли на основание чл. 9 ал. 2 от НК да
бъде оправдан. Алтернативно пледира за налагане на наказание при условията на чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК.
Съдът, обсъди на основание
чл. 14 и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на
подсъдимия, депозирани пред съдебния състав, показанията на свидетелите И.З., Т.У.,
депозирани пред съдебния състав, прочетените на последния свидетел показания,
депозирани в досъдебното производство пред разследващ орган при условията на
чл. 281 ал. 4 от НПК, приетата на основание чл. 282 от НПК съдебно- балистична
експертиза, изготвена от вещото лице П.К., предявеното на основание чл. 284 от НПК веществено доказателство самоделно изработена гладкоцевна , едноцевна,
ловна пушка , 12 калибър, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 07.10.2011г.,
заповед за задържане от 07.10.2011г., два броя протоколи за личен обиск от
07.10.2011г., разписка от 13.10.2011г., справка от мл. ПИ *** при РУП- к. № ****/12.10.2011г.
, характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Н.Н.Н., ЕГН **********
е роден на *** *** Л., област П.. ******* е и е *******. ******* е и е ***** в
ПГ гр. П.. Не е женен и не е осъждан.
Подсъдимият Н.Н. ***. През
месец септември 2011г. намерил в дома си стара пушка, за която предположил , че
е останала от покойния му дядо. Пушката намерил в разглобено състояние, като
първо открил предната й част , затворена в сандък и скрита под купчина дърва,
докато почиствал сая в двора и пререждал складирани там дърва, а задната част
намерил седмица по-късно, скрита между дикани – земеделски уреди за вършитба. След
намиране частите на оръжието, подсъдимият опитал да го сглоби, но не успял и
отново ги скрил, тъй като се притеснявал родителите му да не ги видят. На
6.10.2011г. подсъдимият и негов приятел свидетелят Т.У. тръгнали на поход в
планината, като Н. решил да вземе със себе си пушката. Увил я, както била в
разглобено състояние в старо парче плат и я сложил в раницата си. В планината
подсъдимият и У. се опитали да я сглобят, но не успели и я оставили настрани. На
следващия ден – 7.10.2011г. подсъдимият и приятеля му тръгнали да се прибират в
село В.Л.. Пушката в разглобено състояние била поставена в раницата на Н.. През
време на похода той не бил стрелял с нея, а намеренията му били да я носи със
себе си, с цел самозащита от животни. При влизането на подсъдимия и У. в селото,
те били забелязани от свидетеля И.З.,***, който бил по работа в същото село. На З. веднага му
направило впечатление , че от раницата на подсъдимия стърчи предмет, наподобяващ
огнестрелно оръжие. Спрял младежите за проверка, легитимирал се и ги попитал
какво носят. Получил отговор, че носената от подсъдимия вещ е оръжие. На
въпроса му дали същото е законно притежавано и имат ли разрешение да го носят,
получил отрицателни отговори. След което поискал да види вещта. Установил, че
се касае за самоделна пушка 12 калибър, а подсъдимият Н. му обяснил , че пушката
е останала от дядо му и я взел със себе си при разходка в планината с цел
самозащита. Свидетелят З. завел подсъдимия и свидетеля У. ***. Там Н. предал
пушката с протокол за доброволно предаване /л.12 от досъдебното производство/ и
бил задържан със заповед , издадена на основание чл.63 ал.1 ЗМВР.
Подсъдимият Н. не притежавал разрешение да придобиване,
пренасяне и употреба на огнестрелно оръжие, съгл. справка от *** при РУ
"Полиция" гр.к. .
От заключението на изготвена и приета по делото съдебно- балистична експертиза се
установява, че представената за изследване пушка представлява самоделно
изработена гладкоцевна, едноцевна, ловна пушка,12 калибър. Същата е технически
неизправна, годна да произвежда изстрели с ловни патрони 12кал. Същата
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВП.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на следните доказателствени
средства– обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите И.З. и Т.У.. Съдът
ползва обясненията на подсъдимия относно времето, мястото и начина на осъществяването
на деянието, изключая повода, по който е носел оръжието при разходката си в
планината. Съдът не кредитира обясненията му в частта им относно сочената от
него причина, че е искал да я разгледа, а в тази им част ги счита за проявление
правото му на защита и опит да умаловажи поведението си, тъй като противоречат
на показанията на свидетеля З.,*** Л. е заявил, че я е взел със себе си в
планината с цел самозащита. Противоречат и на показанията на свидетеля У., дадени
пред разследващ орган и прочетени по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК, който е
посочил същата причина, а именно защита от евентуално нападение на животни.
Показанията на двамата свидетели в тази връзка от друга страна са
непротиворечиви и логични, и съдът ги кредитира. На следващо място свидетелят У.
ги е депозирал още на датата, когато е бил заведен в РУП- к., когато спомените
му са били по-ясни. Съдът кредитира показанията на свидетеля И.З. относно
фактите, за които са депозирани, тъй като са обективни, логични и
непротиворечиви. Липсват също така данни свидетелят З. да е заинтересован пряко
или ***вено от изхода на делото, поради което съдът изцяло възприема
показанията му, като добросъвестно депозирани. Съдът кредитира показанията на
свидетеля У., депозирани пред съда, относно времето, мастото и начина на
извършването на деянието. В частта им относно причината подсъдимият да вземе
пушката в планината – а именно само да я разгледа, а не с цел употреба при
евентуална самозащита не ги кредитира, като счита, че същите са проявление на
желанието му да умаловажи поведението на подсъдимия, с който са в близки
приятелски отношения. Предвид това съдът кредитира, в тази връзка, показанията
му, депозирани в досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание, тъй като същите са в логична
връзка и еднопосочни с тези на свидетеля З.. Съдът кредитира показанията на У.,
дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание и относно
обстоятелството, че подсъдимият му е показал патрон, който факт пред съда вече
отрича. Житейски логично е, при условие, че се носи оръжие с цел самоотбрана и
то от животни, на които само вида на огнестрелното оръжие, не би въздействало
по някакъв начин, да се носят и боеприпаси. Обстоятелството, че нито у
подсъдимия, нито у свидетеля, е открит патрон, не означава автоматично, че
такъв не е имало, тъй като е имало достатъчно време да бъде изхвърлен. Съдът
ползва и заключението на изготвената съдебно-
балистична експертиза, изготвено от вещото лице П.К., предявеното на основание
чл. 284 от НПК веществено доказателство самоделно изработена гладкоцевна ,
едноцевна, ловна пушка , 12 калибър, както
и приетите по делото писмени
доказателства- протокол за доброволно предаване от 07.10.2011г., заповед за
задържане от 07.10.2011г., два броя протоколи за личен обиск от 07.10.2011г.,
разписка от 13.10.2011г., справка от мл. ПИ *** при РУП- к. № ****/12.10.2011г.,
характеристична справка и справка за съдимост на подсъдимия.
При така установената от фактическа страна обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Н.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК - през
месец септември 2011г. в с. В.Л., П. област, е придобил по какъвто и да е било
начин и държал до 7.10.2011г. в с. В.Л., П. област огнестрелно оръжие–
самоделно изработена гладкоцевна, едноцевна, ловна пушка, 12 калибър, без да
има за това надлежно разрешение.
Подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние, визирани
в чл. 339, ал. 1 от НК. През месец септември 2011г. е придобил предмета на
престъплението, като го е намерил в стопанска постройка на дома си в с. В.Л.,
както и е осъществявал фактическа власт
върху него до 07.10.2011г., когато го е предал на органите на РПУ- к., след
като е бил отведен там от свидетеля З..
Предмет на престъплението е огнестрелно оръжие- самоделно изработена
гладкоцевна , едноцевна, ловна пушка , 12 калибър.
Според чл. 4 ал. 2 от ЗОБВВПИ огнестрелно
оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе
или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или
снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е: 1. направено
трайно негодно за употреба чрез деактивиране, при което всички основни части на
огнестрелното оръжие са в състояние на постоянна нефункционалност и не е
възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би
позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба;2. проектирано
за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за умъртвяване на
животни, за риболов с харпун или е предназначено за промишлени или технически
цели и може да се използва единствено за тази цел;3. оръжие или копие на
оръжие, което не е включено в категориите по чл. 5 произведено или чийто модел
е разработен преди 1 януари 1900 г. Съгласно ал. 3 на същия тескт всеки предмет
с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от
материал, позволяващ този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе
изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за
огнестрелно оръжие.
За установяването на
обстоятелството дали определен предмет представлява огнестрелно оръжие са
необходими специални знания в областта на балистиката. От назначената и приета
по делото балистична експертиза се установява, че представената за изследване пушка
представлява самоделно изработена гладкоцевна, едноцевна, ловна пушка,12 калибър.
Същата е технически неизправна, годна да произвежда изстрели с ловни патрони
12кал. Същата представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ.
Съдът счита за неоснователно възражението на защитата, че след като пушката
е самоделна и технически неизправна, била е в разглобено състояние, както и че
не се знае дали същата при изстрел няма да нарани, освен целта, и стрелящия с нея, е негодна и по друг начин
би реагирал подсъдимият, ако беше намерил бойно оръжие. От съдебно-балистичната
експертиза, която съдът кредитира като изготвена с необходимите професионални
знания и опит, се установява, че пушката, макар и технически неизправна, което
се отнася за всяка самоделна пушка, е годна да произвежда изстрели. Липсващата
й част- фиксиращ винт, не я прави негодна, тъй като предназначението му е да
свърже стабилно двете й части, които обаче могат да се свържат и без него и
именно в това състояние, без тази част, е проведена експерименталната стрелба,
като в този случай пушката представлява още по-опасно оръжие. Според вещото
лице сглобяването на пушката не представлява особена трудност. Критериите за
това, дали определен предмет е огнестрелно оръжие са обективни – посочени в чл.
4 от и от съдебно балистичната
експертиза, приета по делото се установява, че те са налице.
Съгласно глава IV, раздел І- ви от ЗОБВВПИ за придобиване и държане на огнестрелни
оръжия се изискват разрешения, издавани от компетентните органи и по установен ред,
посочен в този закон. Подсъдимият не е имал такова разрешение за оръжието,
предмет на престъплението и така е осъществил отрицателния обективен елемент от
състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал, че придобива и държи огнестрелно оръжие, без да има
разрешение за това и е целял този резултат. За субективния елемент на
престъплението се съди от неговото обективиране в действителността. По делото е
установено, че подсъдимият след намирането на пушката я е укрил и я е държал
скрита до похода в планината. Самият той посочва, че се е притеснявал да не бъде открита. Отделно, взел е пушката в
планината с цел самозащита, показал е и патрон за нея. Следователно той е бил
наясно за естеството на притежаваната от него вещ, а именно огнестрелно оръжие,
както и за правния режим за придобиването и ползването й. Намирането на
оръжието на такова място, на което е било добре укрито, както и укриването му
след това от подсъдимия сочи на извода, че е знаел, че върши нещо забранено от
закона.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност за престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК.
За неоснователно съдът счете позоваването на защитата на чл.9, ал.2 от НК,
при втората й хипотеза, при която деянието, макар формално и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, неговата обществена опасност е
явно незначителна. Обществената опасност на всяко деяние е негово конкретно
обществено качество и то се изразява в отрицателното въздействие върху
конкретния вид обществени отношения, обект на защита. Разпоредбата на чл. 339,
ал. 1 от НК защитава важни обществени отношения и това обстоятелство е
преценено от законодателя при криминализирането на противозаконното придобиване
и държане на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение, като в последните
години дори е налице тенденция на завишаване, както размера на наказателната
отговорност, така и утежняване на самия разрешителен режим. В конкретния случай
не се разкриват съществени отклонения от типичното отрицателно въздействие
върху обществените отношения, които по принцип се засягат от престъплението –
придобиване и държане без надлежно разрешение на огнестрелно оръжие, каквато е
процесната пушка. Придобиването и държането на самоделно ловно оръжие е типична
проява на това престъпление. В конкретния случай изнасянето на оръжието от
мястото, където е било укрито, боравенето с него от страна на подсъдимия, при
опитите му да го сглобява, както и обстоятелството, че е предоставил достъп до
оръжието и на друго лице – св. У., на който е показал и патрон, като в случая
дори оръжието в това му състояние, при липса на фиксиращ винт, според вещото
лице е още по- опасно, не разкриват обществена опасност, която да е толкова
незначителна, че да отпадне престъпния му характер. Обстоятелството, че с
оръжието не е стреляно наскоро, понижава обществената му опасност, но не я
прави явно незначителна, че да не е престъпно. Подсъдимият от своя страна се
явява личност с ниска обществена опасност, но само това обстоятелство не може
да бъде изключително водещо за определяне деянието като малозначително по
смисъла на чл. 9 ал. 2 от НК.
За престъплението по чл. 339 ал. 1 от НК, предвиденото наказание е лишаване
от свобода за срок от две до осем години или явява се тежко умишлено престъпление.
При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най – лекото предвидено в закона наказание от две години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на
дееца, поради което определи наказанието при приложението на чл.55 от НК. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата възраст, добрите му характеристични данни, признанието на
вината, съдействието му за разкриване на обективната истина и добросъвестното
му процесуално поведение. Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да наложи на подсъдимия наказание под
предвидения най-нисък предел от две години
в минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода.
Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание и определяне на изпитателен срок
три години. Определеното наказание е под три години лишаване от свобода.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Предвид добрата му обществена характеристика, съдът прие, че по
отношение на него могат успешно да се постигнат целите на наказанието, посочени
в чл. 36, ал. 1 от НК и без то да се изтърпява реално.
Така определеното наказание като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре би изпълнило
целите, посочени в разпоредбата на чл.
36 от НК.
На основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК съдът постанови вещественото
доказателство- самоделно изработена гладкоцевна, едноцевна, ловна
пушка,12 калибър, оставена на съхранение в служба *** при РУП- к. да бъде
отнета в полза на държавата, като вещ, представляваща предмет на
престъплението, притежаването на която е забранено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените по делото разноски в
размер на 44.00 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.