Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1876 30.12.2009 година
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІ наказателен състав
На двадесет и втори декември две
хиляди и девета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СВ.И.
Секретар: Ж.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия И. наказателно
от административен характер дело номер 3850 по описа съда за 2009 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „**” ЕООД, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление в
гр.Айтос, ул.”**, представлявано от управителя С.И.С.ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 19407-О-0005306 от 30.05.2009 г., издадено от С.И.Д.–
Директор на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение
по чл.92, ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на дружеството е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Дружеството-жалбоподател,
редовно уведомено, не изпраща представител при разглеждане на делото, в жалбата
по същество не отрича допуснатото нарушение, но се моли за намаляване размера
на наложената санкция до законоустановения минимум, като са изложени доводи за
липса на осъществявана от дружеството търговска дейност и лични проблеми на
управителя му.
Наказващият орган, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител, не взема отношение по жалбата,
не представя доказателства.
Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
„**” ЕООД, БУЛСТАТ ** е регистрирано като данъчен субект в ТД на
НАП-гр.Бургас. През м. декември 2008 г. свид. Е.С. – инспектор по приходите в
ТД на НАП-гр.Бургас, извършила съпоставка между регистрираните в дирекцията
данъчни субекти и тези от тях, подали годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 ЗКПО
(ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2007 г.При тази проверка
установила, че „**” ЕООД не е подало посочената декларация за данъчната 2007
г., а срокът за това е изтекъл на 31.03.2008 г.
С оглед тази
констатация, свид. С. изпратила до дружеството покана от 08.12.2008 г. (л.7 от
материалите по НАХД № 279/ 2009 г. по описа на Районен съд-гр.Айтос) с обрагтна
разписка), негов представител да се яви в дирекцията за подаване на
декларацията и съставяне на АУАН. Тази покана се върнала на 29.01.2009 г.
неполучена от адресата. При тези обстоятелства, на 10.02.2009 г., в отсъствие
на представител на дружеството, свид. С. съставила срещу „**” ЕООД, Акт за установяване на административно нарушение
№ 0005306 от същата дата (л.5 от материалите по НАХД № 279/ 2009 г. по описа на
Районен съд-гр.Айтос), описала горното нарушение с правна
квалификация по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, и с отразяване, че акта е съставен по реда
на чл. 40 ал. 2 ЗАНН, поради неявяване на представител на дружеството, въпреки
че до същото била изпратена покана. Така съставения акт бил връчен срещу подпис
на управителя на дружеството на 28.04.2009 г., видно от отразяването на гърба
на акта.
Въз основа на цитирания акт, впоследствие било издадено атакуваното сега
наказателно постановление (л.4 пак там), при идентичност досежно фактическото
описание и правната квалификация на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът счете, че дружеството-жалбодател действително
е нарушило правилото по чл. 92 ал. 2 ЗКПО, като не е подало в законоустановения
срок - 31.03.2008 г. годишна данъчна декларация по чл. 92 ал.1 от същия закон
за календарната 2007 г. Нарушението е формално, на просто извършване,
съставомерно е от обективна страна и е доказано по предвидения в закона
категоричен начин, а и не се оспорва с жалбата.
Действително, при съставяне на акта актосъставителят е допуснал
нарушение на процесуалните правила по чл. 40 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. След като
свид. С. е установила нарушението, тя е изпратила до дружеството горецитираната
покана. Поканата се върнала невръчена, и причините за това останаха неизяснени в
съдебното производство. Следователно, към 10.02.2009 г., когато свид. С. е
пристъпила към съставяне на акта, не е било налице надлежно уведомяване на
представител на нарушителя за предстоящото започване на
административнонаказателнопроизводство срещу дружеството. Нарушителят от самото
начало е бил известен на актосъставителя, но липсват доказателства дали
невръчването на поканата се дължи на неоткриване на управителя на дружеството.
Въпреки това, свид. С. съставила акта в отсъствие на представител на
дружеството, без да е налице никоя от двете хипотези по чл. 40 ал. 2 ЗАНН.
Посоченото процесуално нарушение е факт, но е единствено в производството и в
случая съдът намира, че то не е довело до засягане правото на защита на
дружеството-нарушител, съществено в степен изобщо да го лиши от защита.
Впоследствие, акта е бил връчен лично на управителя на 28.04.2009 г., и същият
обективно е могъл да ангажира адекватна защита, както и да се ползва от
възможностите по чл. 44 ал. 1 ЗАНН. Ето защо, казаното процесуално нарушение не
съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Отсъстват основания да бъдат уважени исканията за намаляване размера на
наложената санкция, тъй като размерът от 500 лева, който е определен на
дружеството, е именно законоустановения минимум на наказанието за такова
нарушение. Ирелевантни са и доводите за наличие на лични проблеми на управителя
на дружеството, доколкото в случая нарушител е именно дружеството като
самостоятелен субект, а не физическото лице, което го представлява в един или
друг момент.
Обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано и
следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 предложение първо от ЗАНН, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19407-О-0005306 от 30.05.2009 г., издадено от С.И.Д.– Директор
на Дирекция “Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас, с което за нарушение по чл.92,
ал.2 от ЗКПО, на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, на „**” ЕООД, БУЛСТАТ **, със
седалище и адрес на управление в гр.Айтос, ул.”**, представлявано от управителя
С.И.С.ЕГН **********, е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВ.И.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:Ж.М.