М О Т И В И
към Присъда № 44/25.10.2016 г.,
постановена по НОХД № 460/2016 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Във внесения за разглеждане обвинителен акт
подсъдимият В.Г.А., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл.301, ал.2, предложение първо във връзка с ал.1 за това, че в периода 21.06.2016 г. - 22.06.2016 г., в качеството на длъжностно лице - надзирател II-ра степен в Затворническо общежитие от
закрит тип *** към Затвора - Стара Загора, първа категория, поискал в с.***,
общ.***, обл.Стара Загора и приел в гр.Чирпан, обл.Стара Загора дар, който не му се следва - 250
евро (с левова равностойност 488.96 лева) -
от лишения от свобода М.Я.С., ЕГН **********, за
да наруши службата си, като в нарушение на забраната по чл.294, т.6 от
ППЗИНЗС извърши услуга на
същия лишен от свобода, като внесе в Затворническо общежитие от закрит
тип **** към Затвора - Стара Загора, с.***, общ.*** и му предаде вещ,
притежаването и ползването на която е забранено, а именно: мобилен телефон марка „HUAWEI ASCEND Y
220”, модел „HUAWEI ASCEND Y220-U00”, черен на цвят, с IMEI ***, като това нарушение не съставлява престъпление.
Подсъдимият В.Г.
А. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Г.А. е роден на *** *****.
Считано от 26.10.2011 г. със Заповед №
ЧР-05-255/19.10.2011 г. на Министъра на правосъдието подсъдимият бил назначен първоначално като
стажант на длъжност ”надзирател” в Затворническо общежитие ”***” към Затвора - Стара Загора. През м.март
2012 г. завършил с добър успех курс за първоначална пенитенциарна подготовка в
Учебен център - Плевен. След завършване на курса, считано от 24.04.2012 г. със
Заповед Л-2653/09.04.2012 г. бил
назначен на длъжност „надзирател” ІІ-ра степен и със Заповед №
ЧР-05-252/20.06.2012 г. на Министъра на правосъдието му била
присъдена категория „Е-Полицай ІІІ-та степен”. Към м.юни.2016 г.
подсъдимият В.Г.А. работел като
надзирател II-ра степен в Затворническо
общежитие от закрит тип *** към Затвора - Стара Загора.
Като „надзирател” подсъдимият не бил награждаван.
През 2014 г. за допуснато дисциплинарно нарушение му било наложено
дисциплинарно наказание ”порицание” за срок от една година.
Гореизложените обстоятелства се установяват от
съдържащата се на л.82, том І ДП служебна характеристика, декларация за семейно
и материално положение – л.72, том І ДП, справка за съдимост рег. №
2723/09.08.2016 г., както и от показанията на свидетеля Ф.П.К. (л.75, том І ДП)
– ***, началник сектор ЗО ****.
По същото време -
към м. юни.2016 г., в Затворническо общежитие от закрит тип *** към
Затвора – Стара Загора свидетелят М.Я.С.
(л.18, том І ДП) изтърпявал наказание лишаване от свобода.
След като през пролетта на 2015 г. свидетелят М.Я.С. бил настанен в посоченото
пенитенциарно заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
между подсъдимия В.Г.А. и свидетеля М.Я.С. възникнали отношения по повод на
нерегламентирано внасяне на друг мобилен телефон (който не е предмет на
обвинението) по инициатива на подсъдимия, който бил подразбрал, че този лишен
от свобода не остава без мобилен телефон. При извършена проверка
нерегламентирано внесеният телефон, осигурен на лишения от свобода от подсъдимия,
бил иззет.
По повод на горепосоченото бил проведен разговор
между свидетеля Й.К.П. (л.17, том І ДП) – ****
- Стара Загора, сектор ООМЛС – ГДКП – МВР – София и лишения от свобода М.Я.С..
В хода на проведената беседа между двамата лишеният от свобода М.Я.С. обяснил
по какъв начин се е сдобил с вече
иззетия му, като вещ, чието притежание в затвора е забранено, мобилен телефон –
чрез подсъдимия В.Г.А., комуто съпругата на лишения от свобода Ж.Г.К.
посредством **** превела 400 евро. Свидетелят М.Я.С. обяснил и че след като му
бил иззет мобилният телефон, подсъдимият В.Г.А. го потърсил и му заявил, че
няма за какво да се притеснява, защото ще му внесе друг телефон срещу съответно
заплащане. Свидетелят М.Я.С. обяснил пред свидетеля Й.К.П., че отказал, защото
се надявал на условно предсрочно освобождаване и се притеснявал да не бъде
наказан за притежаването на непозволена вещ, на което обаче подсъдимият му
отговорил, че щом се е хванал на хорото, ще го играе, както и че разчита на
парите, които ще получи срещу мобилния телефон. Свидетелят Й.К.П. уверил
лишения от свобода, че ще бъдат предприети действия по случая и го посъветвал
да пусне жалба до Окръжна прокуратура – Стара Загора. Лишеният от свобода М.Я.С.
така и направил, като написаната от него жалба се съдържа на л.9 и л.10 от ДП.
След горепосочения разговор, опасенията на лишения
от свобода М.Я.С., че подсъдимият В.Г.А. ще продължи с настояването си да му
осигури нов телефон, се потвърдили.
На 21.06.2016 г. подсъдимият В.Г.А. бил на работа в
Затворническо общежитие от закрит тип *** към Затвора - Стара Загора.
Възползвайки се от това, че е надзирател, провел разговор със свидетеля М.Я.С., в хода на който му
предложил да внесе на територията на ЗОЗТ *** мобилен телефон, който съответно
да предаде на лишения от свобода, като
получи срещу това сумата от 250
евро. Лишеният от свобода М.Я.С. заявил, че е съгласен. След разговора с подсъдимия,
същият ден, свидетелят М.Я.С. се свързал със своя позната – свидетелката С.А.М. (л.13, том І ДП). Помолил я да
му закупи мобилен телефон, който да предаде на подсъдимия В.Г.А.. В хода
на разговора свидетелят М.Я.С. обяснил
на свидетелката С.А.М., че трябва да даде на надзирателя и сумата от 250 евро
като възнаграждение за услугата. По време на същия разговор свидетелят М.Я.С.
дал на свидетелката С.А.М. телефонния номер на подсъдимия В.Г.А. за връзка със
същия. Осен това, свидетелят М.Я.С. казал на свидетелката С.А.М. да уведоми за
случващото се полицейските служители, които отговарят за затвора и по-конкретно
да потърси свидетеля Й.К.П., които указания на лишения от свобода били
изпълнени от свидетелката.
След посочения разговор между лишения от свобода М.Я.С.
и свидетелката С.А.М., още същия ден - 21.06.2016 г., подсъдимият и свидетелката
провели телефонен разговор. В
този разговор двамата се уточнили
телефонът и парите да бъдат изпратени на подсъдимия от свидетелката по ***.
След като се уточнила с подсъдимия В.Г.А. за начина,
по който да му изпрати телефона и парите, свидетелката С.А.М. отишла в офис на *** - Стара Загора, находящ се на жп
гара – Стара Загора и от там изпратила пратка с № ***, с обявено (вписано)
следното съдържание: ”2 х 50 евро + 6 х 20 евро + 3 х 10 евро + мобилен телефон
ИМЕЙ ***”. Пратката, адресирана до подсъдимия
В.Г.А.
била получена от същия на 22.06.2016 г. в офиса на *** в град ***.
Горепосочените обстоятелства относно подателя, получателя и съдържанието на
пратката се установяват от съдържащата се на л.79, том І ДП справка изх.№ 3365/21.07.2016
г. от „***” ООД – *** с приложени към същата заверено копие на товарителницата,
с която е пътувала пратка № *** и снимка на съдържанието на пратката, направена
от служител на офиса на *** - Стара Загора, жп гара, при приемане на пратката.
На 24.06.2016 г. подсъдимият В.Г.А. внесъл мобилния
телефон в Затворническо общежитие от закрит тип Черна гора към Затвора - Стара
Загора и съответно го предал на лишения от свобода М.Я.С..
След предаване на телефона (на 24.06.2016 г.)
органът по разследване посетил Затворническо общежитие от закрит тип *** към
Затвора - Стара Загора. Там, на място, свидетелят М.Я.С. с протокол за
доброволно предаване (л.20, том І ДП) предал внесената в затвора и
предадена му от подсъдимия В.Г.А. вещ –
един брой мобилен телефон марка ”HUAWEI ASCEND Y220“, модел ”HUAWEI ASCEND Y220-U00”, черен на цвят, с IMEI ***. Относно произхода на вещта, която предава, в
посочения протокол свидетелят М.Я.С. саморъчно е изложил следното: „Телефонът е
мой. Днес 24.06.2016 г. ми го донесе старшината В.А.. Приятелката ми С. му
плати за това 250 евро.”.
Същия ден - 24.06.2016 г., подсъдимият В.Г.А. предал
доброволно (протокол за доброволно предаване – л.19, том І ДП) на водещия
разследването следовател при ОСлС при Окръжна прокуратура - Стара Загора личния
си мобилен телефон „SAMSUNG" със СИМ карта и други две СИМ карти – всички подробно описани в протокола, както и
един картодържател, които е използвал при провеждане на
телефонните разговори със свидетелката С.А.М..
Получените пари подсъдимият не предал, тъй като за
краткото време успял да ги изразходва.
Събраните по делото доказателства – посочени по-горе
при фактологичното изложение на
случилото се, което съдът прие за установено по несъмнен и категоричен начин,
са непротиворечиви, като фактите, установени чрез тях се потвърждават и от съдържанието на проведените на 21.06.2016 г. и на 22.06.2016 г. телефонни
разговори между подсъдимия и
свидетелката С.А.М., установено чрез приложените специални разузнавателни средства
(Протокол с дата 20.07.2016 г. за
изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис” от прилагане на
СРС рег. № **** г.). Събраните по делото
доказателства и направеното от подсъдимия В.Г.А. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, са
взаимно допълващи се. Поради това, не се
налага излагането на съображения
относно това кои от
доказателствените материали съдът кредитира като съответстващи на направеното
от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които се явяват установени по безспорен начин.
При установените факти по делото, съдът прие
следното от ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на гореустановените
по делото факти, съдът прие, че след
като в периода
21.06.2016 г. - 22.06.2016 г., в
качеството на длъжностно лице - надзирател II-ра степен в Затворническо общежитие от
закрит тип **** към Затвора - Стара Загора, първа категория, поискал в с.***,
общ.***, обл.Стара Загора и приел в гр.***, обл.Стара Загора дар, който не му се следва - 250
евро (с левова равностойност 488.96 лева) -
от лишения от свобода М.Я.С., ЕГН **********, за
да наруши службата си, като в нарушение на забраната по чл.294, т.6 от
ППЗИНЗС извърши услуга на
същия лишен от свобода, като внесе в Затворническо общежитие от закрит
тип *** към Затвора - Стара Загора, с.***, общ.*** и му предаде вещ,
притежаването и ползването на която е забранено, а именно: мобилен телефон марка „HUAWEI ASCEND Y
220”, модел „HUAWEI ASCEND Y220-U00”, черен на цвят, с IMEI ***, като това нарушение не съставлява престъпление, подсъдимият В.Г.А.
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.301, ал.2, предложение първо във връзка с ал.1 от НК, в извършването на което
престъпление съдът го призна за виновен.
От обективна страна деянието е
осъществено и чрез двете форми на изпълнително деяние на престъплението подкуп по чл.301, ал.1 от НК, тъй като от
установените с категоричност факти по делото е видно, че подсъдимият В.Г.А. на
21.06.2016 г. е поискал от лишения от свобода М.Я.С. и на 22.06.2016 г. е приел
от него, опосредено чрез свидетелката С.А.М., дар – сумата от 250 евро, която
не му се следва. Полученият дар – 250 евро е с левова равностойност
488.96 лева, при фиксиран от БНБ курс евро –
лев 1.95583. Деянието от обективна
страна е осъществено и с оглед длъжностното качество, което подсъдимият е имал
и изпълнявал по време на извършване на деянието – надзирател II-ра степен в Затворническо общежитие от закрит тип *** към
Затвора - Стара Загора, първа категория. Това длъжностно качество на подсъдимия В.Г.А.
го определя като длъжностно лице
по смисъла на чл.93, т.1, б. „а”
от НК, тъй
като е изпълнявал срещу заплащане служба в държавно учреждение.
Подсъдимият В.Г.А. лично е
приел сумата от 250 евро и е установил фактическа власт върху нея, като тази
сума не му се е следвала, тъй като е липсвало
валидно правно основание или отношение, въз основа на което да е получена.
Напротив, основанието за получаването й е неправомерно – за да наруши
служебните си задължения като
наруши забраната по чл.294, т.6 от ППЗИНЗС и извърши услуга на лишения от
свобода М.Я.С., като внесе в Затворническо
общежитие от закрит тип *** към Затвора – Стара Загора вещ, притежаването и
ползуването на каквато от лишените от свобода е забранено - съгласно
чл.93, т.3 от ЗИНЗС, а именно - мобилен телефон
марка „HUAWEI ASCEND Y 220”, модел „HUAWEI ASCEND Y220-U00”, черен на цвят, с IMEI **** (веществено доказателство по делото), която да предаде на изтърпяващия
наказание лишаване от свобода М.Я.С..
Неследващата се облага, която подсъдимият В.Г.А. е
поискал и получил от лишения от свобода М.Я.С. е функционално свързана с
правомощията – длъжностните права и задължения, които е имал като изпълняващ
длъжността “надзирател” в Затворническо общежитие от закрит
тип *** към Затвора - Стара Загора, произтичащи от длъжностната му характеристика,
ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Подсъдимият В.Г.А., като длъжностно лице от надзорно-охранителния
състав на ЗОЗТ *** към Затвора – Стара Загора, е следвало да
съблюдава спазването на реда и дисциплината в затвора, а не да ги нарушава. За успешното изпълнение на
длъжностните му функции от него, като част от надзорно-охранителния състав на
ЗОЗТ *** към Затвора – Стара Загора, съгласно
чл.293, т.1 и 2 от ППЗИНЗС, се е изисквало стриктно да спазва законите на Република България и да познава нормативните актове във
връзка с изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”. Именно в тази връзка му е била известна и забраната
по чл.93, т.3 от ЗИНЗС - лишените от свобода да не могат да притежават и ползват
мобилни телефони. Това, че притежаването на такива вещи е забранено на лишените
от свобода е било известно на подсъдимия
В.Г.А. и
от вмененото му с длъжностната характеристика на „надзирател-ІІ степен”
задължение по време на дежурство да изземва от лишените от свобода забранени
вещи.
Също така, подсъдимият В.Г.А., в качеството си
на длъжностно лице - надзирател ІI-ра степен в
Затворническо общежитие от закрит тип *** към Затвора - Стара Загора, първа категория и служител от
надзорно-охранителния състав, съгласно разпоредбата на чл.294, т.6 от ППЗИНЗС,
е нямал право да извършва услуги на лишените от свобода. Тази забрана същият е
нарушил, като е приел да внесе и предаде на лишения от свобода М.Я.С. забранена
вещ - мобилен телефон марка «HUAWEI ASCEND Y220», модел HUAWEI ASCENDY220-U00, черен на цвят, с IMEI *****.
Тъй като в настоящия случай неследващият се дар е поискан и приет от
дееца за да наруши службата си, като наруши забраната по чл.294, т.6 от ППЗИНЗС
е осъществен квалифицираният състав на чл.301, ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Безспорно е, че това нарушение, което подсъдимият В.Г.А. е следвало да извърши
след получаване на сумата от 250 евро, само по себе си не съставлява престъпление, за което същият би могъл да носи наказателна
отговорност. Но тъй като подсъдимият е действал с користна цел, за да получи за
себе си облага, която не му се следва, е осъществил състава на престъплението
подкуп по чл.301, ал.2 във връзка с ал.1
от НК.
От субективна страна
подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, като същият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия В.Г.А. престъпление
законът – чл.301, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване
от свобода до осем години и глоба до
десет хиляди лева.
С оглед на това, че настоящото производство се разви
по Глава ХХVІІ от НПК и по-конкретно при хипотезата, предвидена в чл.371, т.2
от НПК, то в този случай, разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58а от НК, т.е. да приложи чл.58а, ал.1 от НК, като редуцира с
една трета определеното съгласно Общата част на НК наказание лишаване от
свобода или ако едновременно с това са налице условията на чл.55 от НК, да
приложи тази разпоредба, явяваща се по-благоприятна за дееца.
Водим от горното и изхождайки от разпоредбата на
чл.54 от НК, съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства:
-ниска степен на обществена опасност на подсъдимия
като деец предвид чистото му съдебно минало;
-средната към висока степен на обществена опасност
на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид с оглед немалката стойност на поисканата материалната
облага, при това изискана от лице, което, поради факта, че търпи наказание
лишаване от свобода, несъмнено е било затруднено в набавянето й и най-вече с
оглед на това, че конкретната вещ, която подсъдимият се е ангажирал да внесе и
предаде на лишен от свобода в затвора, в
определените хипотези би могла да послужи за компрометиране на сигурността в
пенитенциарното заведение;
-недобрите характеристични данни за подсъдимия,
който, както вече се посочи, веднъж е бил наказван дисциплинарно с ”порицание”
за срок от една година;
-обстоятелството, че подсъдимият е сравнително млад
човек, който води уседнал начин на живот
и е баща на малолетно дете, към което като родител има задължение за грижи и
издръжка, затрудненото му материално състояние.
Преценявайки горепосочените обстоятелства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващите
отговорността такива.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че следва да
определи на подсъдимия В.Г.А. наказание лишаване от свобода под средния размер на предвиденото в закона, а
именно - три години лишаване от свобода,
което след като бе редуцирано с една
трета на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на две години лишаване от свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
не са многобройни, нито някое от тях е изключително по см. на чл.55, ал.1 от НК
и не са налице основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на подсъдимия и в
навиците му няма данни, сочещи, че за постигане на целения
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект на наказанието се
налага социално изолиране на дееца.
Поради това съдът прие, че
изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съгласно чл.58а, ал.5 от НК, горепосоченият
специфичен механизъм на определяне на наказанието е неприложим по отношение на
наказанията по чл.37, ал.1, т.2 – т.11 от НК.
Съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по
чл.54 от НК, както и с данните относно имотното и материално състояние на
подсъдимия (декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.72,
том І ДП), съдът прие, че на подсъдимия В.Г.А. следва да бъде наложено
наказание глоба в размер на 1500 лв., на каквато и го осъди, платима в полза на
Съдебната власт, по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
Съдът на основание чл.301, ал.4 във връзка с чл.37,
ал.1, т.6 от НК постанови лишаване на подсъдимия В.Г.А. от правото да упражнява държавна длъжност в
ГД „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието и в
Министерство на вътрешните работи за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. При определяне на срока на това наказание съдът –
съобразявайки се с горепосочените обстоятелства по чл.54 от НК – отдаде
приоритет на това от тях, че подсъдимият
вече веднъж е бил наказван дисциплинарно като лице, изпълняващо държавна
длъжност.
Съдът счете, че така определеното наказание е
достатъчно, справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия деяние, като
същото ще изиграе, както своята превъзпитателна и предупредителна роля по
отношение на подсъдимия, за да коригира противоправното си поведение, така и за
постигане на останалите цели на наказанието, визирани в чл.36 НК.
На основание императивната разпоредба на чл.307а от НК съдът осъди подсъдимия В.Г.А. да
заплати в полза на Държавата, по сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, сумата от 488.96 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и 96 ст.),
представляваща левова равностойност на 250 евро.
На основание чл.59, ал.1 от НК, съдът постанови
приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо подсъдимия В.Г.А.
на времето на предварителното му задържане по взетата спрямо същия мярка за
неотклонение „задържане под стража” за периода,
считано от 24.06.2016 г. до датата на постановяване на присъдата.
По отношение на веществените доказателства по делото,
съдът се разпореди както следва:
-един брой мобилен телефон марка „HUAWEI ASCEND Y
220”, модел „HUAWEI ASCEND Y220-U00”, черен на цвят, с IMEI ***, с поставена в него сим-карта и батерия – да се върнат на собственика
им С.А.М., ЕГН **********,***;
-един брой мобилен
телефон „SAMSUNG” със сим-карта, 2
брой сим-карти, 1 брой картодържател и батерия, тъй като са послужили на
подсъдимия В.Г.А. при извършване на престъплението, постанови отнемането им в
полза на Държавата на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, а защото представляват
вещи с незначителна стойност постанови унищожаването им след влизане в сила на
присъдата.
Причина за
извършеното престъпление е безогледният стремеж на подсъдимия за лично
облагодетелстване, без оглед на средствата.
Воден от горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: